№ 4112
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110109444 по описа за 2022 година
за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Ж. Т. Р.,
ЕГН ********** от *** срещу „С.К.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 358,02 лева
(съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер съобразно
протоколно определение от о.с.з. проведено на 09.12.2022г.) представляваща
заплатена без основание неустойка по т.8 вр. т.6 от договор за паричен заем
№173648/06.03.2018г. ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 20.07.2022г. до окончателно изпащане
на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на което
ответникът в качеството му на кредитор е предоставил на ищцата сумата от
800 лева, която сума е следвало да бъде върната разсрочено на 43 седмични
вноски. Общата уговорена сума, която е следвало ищцата да възстанови на
кредитора съобразно уговорки в договора възлиза на 953,09 лева.
Твърди, че в договора за заем е уговорена клауза за неустойка,
съобразно която ищцата е следвала да представи, като обезпечение за заема
парична гаранция или поръчител отговарящ на условия съобразно ОУ към
договора за заем. Съобразно разпоредбата на т.8 от договора, в случай че не
предостави такова обезпечение е уговорено, че дължи сумата от 766,91 лева.
Вземането за неустойка е включено в погасителни план, по който ищцата
изпълнявала задълженията си. Твърди, че е изпълнила задължението си по
договора, като е изплатила изцяло задължението си вкл. и това за неустойка.
Счита, че оспорената клауза от договора накърнява добрите нрави
доколкото с наличието на тази уговорка в договора за потребителски кредит
се достига до нееквивалентност на престациите, което води до извличане
изгода за кредитора. Намира клаузата за неравноправна по ЗЗП, доколкото
1
сумата, която се претендира с нея приблизително е равна на размера на
отпуснатия кредит. Същата твърди, че е в противоречие на разпоредбата на
чл. 16 ЗПК.Намира, че задължението за сумата от 766,91 лева при
неосигуряване в 3-дневен срок на обезпечение противоречи в преследваната
цел на закона – ЗЗП. С тази уговорка се прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което
води до допълнително увеличение размера на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се
оспорва, че по силата на договор за паричен заем от 06.03.2022г. на ищцата е
отпуснат паричен заем в размер на 800 лева. Счита, че уговорената клауза за
неустойка не е в противоречие с правилата за добрите нрави, което да води до
нейната недействителност. Счита, че обезпечението на предоставените в заем
парични средства е съществен елемент при преценка носене на риска от
страна на кредитора при предоставяне в заем на кредитополучателя на
парични средства. При тези възражения намира, че след като е преценил
степента на риска при ищцата в качеството й на кредитополучател по
процесния договор, е счел за необходимо паричните средства да й бъдат
предоставени с представяне на обезпечение под формата на посочване на
поръчител или банкова гаранция. Само и единствено при неизпълнение на
условията, при които е допуснато обезпечението на паричното вземане,
ищцата би дължала процесната неустойка. Счита, че дори и 3-дневния срок,
който е уговорен за предоставяне на поръчителство да не е бил достатъчен на
ищцата да посочи поръчител, то същата би могла да поиска удължаване на
този срок, което действие не е сторено.
Излага възражения, като посочва, че ищцата не е заплатила посочения
в исковата молба размер на неустойка от 766,91 лева. Посочва, че кредитът е
предсрочно погасен, при което кредиторът е редуцирал задължението на
длъжника, като по уговорената клауза за неустойка ищцата е заплатила
единствено сумата от 358,02 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за паричен заем № 173648 от
06.03.2018г., по силата на който кредиторът „С.К.“ ООД е отпуснал на
ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 800 лева, която е
следвало да бъде върната на 43 бр. погасителни седмични вноски, като общия
размер на задължението е определен от 953,06 лева. Уговорено е обезпечение
– банкова гаранция/поръчител.
Представен по делото е погасителен план към договор № 173648, в който
са разсрочени задълженията по плащане на 43 бр. погасителни вноски, всяка
от по 40 лева, която вноска се състои от компонентите: главница, лихва и
неустойка. Общия размер на задължението за главница е посочено, че възлиза
на 800 лева, за лихва в размер на 153,09 лева, съответно главница и лихва в
общ размер на 953,09 лева, а задължението за неустойка възлиза на 766,91
лева, или общата стойност на задължението възлиза на 1720 лева.
Представени са общи условия по договора за заем от 01.05.2016г.
Представена е молба от 13.07.2018г. за предсрочно погасяване на
кредита. Представят се приходни касови ордери за погасяване на
2
задължението по договора.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
При иск в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, на връщане подлежи
реално полученото от ответника без наличието на основание.При
фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът
– основание за получаването или за задържане на полученото – Решение
№189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о.
Съобразно изложените в отговора на исковата молба възражения от
страна на ответника не се оспорва, че ищцата е заплатила неустойка по
процесния договор в размер на 358,02 лева. В този размер предявения иск се
подържа след допускане на неговото изменение по размер в първото по
делото съдебно заседание. В тази хипотеза и в случай, че не се оспорва, че
сумата предмет на спора е заплатена от ищеца в полза на ответника, то
последният следва да докаже правното основание, на което тази сума е
получена за да може да я задържи.
Процесната сума е получена, като неустойка по договор за паричен заем,
по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 800 лева.
Неустойката е уговорена в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението й да представи обезпечение на кредита
било то под формата на банкова гаранция или поръчителство от лице, което
отговаря на посочени в общите условия критерии.Неустойката предмет на
настоящия спор е част от погасителния план към договора за паричен заем,
същата представляваща компонента от съдържанието на всяка една от 43-те
погасителни вноски по договора.
От фактическите твърдения, изложени от ищеца, се установява, че
претендираното вземане произтичат от сключен договор за паричен заем,
който по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от
регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на
потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното
вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно
която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в определен
срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством
поръчителство на едно или две физически лица с определен в ОУ
осигурителен доход. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с
нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване
на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на
обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на
такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети
безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
3
пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и
обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане в размер
на 358,02 лева влиза в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
При изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Ответникът в хода на
съдебното производство не доказа валидно правно основание, на което е
получил процесната сума, при което дължи връщането й.
По отношение на разноските:
В съдебната практика и в частност Определение №442/28.06.2019 по
дело №502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/
материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието
на някое от посочените основания при сключване на договора за правна
помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал
безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3
ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78
ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма
право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали
да окаже безплатната правна помощ е негова.
По изложените съображения, съдът доколкото уважи предявения иск на
ищцата, на която е предоставена безплатна правна помощ от адв. Н. по реда
на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, то следва да бъде определено възнаграждение на
процесуалния представител, което възнаграждение следва да бъде осъден
ответника да заплати в размер на 400 лева, който размер е съобразен с
действащата към момента на сключване на договор за правна помощ –
05.12.2022г. Наредба №1/09.07.2004г., в редакция ДВ бр.88/04.11.2022г.
Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, което са съдържа в отговора на исковата молба е основателно и
следва да бъде уважено. Делото не се отличава с висока фактическа и правна
трудност, същото приключи в рамките на едно единствено съдебно заседание,
поради което не следва да бъде определяно възнаграждение над минималния
посочен в наредбата размер – чл. 7, ал.2, т.1.
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Асенова
Крепост №13 сумата от 358,02 (триста петдесет и осем лева и 2 ст.) лева
представляваща заплатена без основание неустойка по т.8 вр. т.6 от договор
за паричен заем №173648/06.03.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.07.2022г. до
окончателно изпащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Й. Н., ЕГН **********, член на Адвокатска
колегия – Варна, рег. № **********, служебен адрес гр. Варна, бул. Цар
Освободител №44, ет.4, офис №6 сумата от 400 (четиристотин) лева
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в
производството по гр. дело № 9444/2022г. на ищцата Ж. Т. Р., ЕГН
**********, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
БАНКОВА СМЕТКА на ищеца, по която ответникът може да заплати
задължението си: BG23BPBI79451069803601, титуляр адв. П. Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5