Присъда по дело №485/2020 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ на ПРИСЪДА №16/06.04.2021г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД
№485/2020г.
/ изготвени на дата 08.04.2021 г./

Районна прокуратура Сливен е предявила обвинение против А. Т. А., роден на
21.07.1993 г. в гр. Нова Загора, с постоянен адрес: *** българин, българско гражданство,
начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за извършено от
него престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 29
ал.1 б.“а“ от НК.
До даване ход на съдебното следствие не беше предявен граждански иск от
пострадалото лице, не бяха направени искания за конституирането му в качеството на
частен обвинител.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителен акт. По същество счита, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, поради
което намира, че следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, като му бъде определено наказание от три години
лишаване от свобода по правилата на чл. 58а ал.1 от НК, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият А.А., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с
назначен на досъдебното производство защитник, чрез който се пледира на подсъдимия да
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер при условията на чл.
58а от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е производството да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие и е запознат, че неговите самопризнания ще се ползват от съда при постановяване
на присъдата.
При даденото му право на лична защита и последна дума подсъдимия се признава за
виновен, изразява съжаление за това престъпление и моли да му бъде наложено
минималното наказание.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият А. Т. А. преди извършване на деянието – предмет на настоящия
обвинителен акт е бил осъждан с една влязла в сила присъда за престъпление от общ
характер, извършено като непълнолетен.
След навършване на пълнолетие с присъда по НОХД № 380/2013 г. на РС Нова
Загора, на основание чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, вр. с чл. 194 ал.1, вр. чл. 28 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1
от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието А. е изтърпял на
22.07.2014 г. След изтърпяване на това наказание с определение по ЧНД № 105/2016 г. на
РС Нова Загора, на подс. А.А. му е било определено едно общо наказание по НОХД №
1

44/2016 г. и по НОХД № 427/2015 г. – двете по описа на РС Нова Загора и по НОХД №
373/2015 г. на ОС Сливен, а именно най-тежкото от тях по НОХД № 373/2015 г. на ОС
Сливен – „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален
строг режим. Определението е влязло в сила на 04.05.2016 г.
Престъплението по настоящия обвинителен акт се явява извършено при условията на
опасен рецидив, по смисъла на чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК.
Свидетелката М.С.П. живеела на административен адрес гр. Нова Загора, ул. „Стефан
Караджа“ № 6 и била на 94 години, като за нея се грижела нейна съседка – св. Р. К. Н.
На 06.10.2020 г. вечерта, подс. А. излязъл от дома си в гр. Нова Загора и отишъл на
гости на св. Г. С. С.. След полунощ на 07.10.2020 г. си тръгнал, като казал на св. С. че отива
до дома си да вземе пари, за да купи алкохол и наркотици и пак ще се върне. Подсъдимият
А. тръгнал из града с намерението да извърши кражба.
Преминавайки покрай дома на св. М.П. предположил, че никой не живее там и решил
да извърши кражба. Прескочил оградата, но вдигнал шум, при което видял, че в едната стая
се светнало. Излязъл от двора, но имал видимост към стаята, която била осветена и видял
възрастна жена, която се придвижвала с проходилка. Видял също, че до леглото има дамска
чанта, от която се вижда портмоне и решил да се върне. Влизайки в двора се насочил към
вратата на къщата на първия етаж. С рамо я разбил и проникнал вътре. Стаята на св. М.П.
била отключена. Подсъдимият влязъл вътре и се насочил към дамската чанта, която се
намирала до леглото и взел от портмонето намиращата се сума в него в размер на 600 лева и
личната й карта, намираща се вътре и излязъл. Върнал се в дома на св. С. показал му парите
като казал, че са на жена му. А. похарчил парите. Няколко дни по-късно при една от срещите
си със св. Г. С. му споделил, че тези пари са били предмет на кражба.
Около 05.00 ч на 07.10.2020 г. св. М.П. се обадила на св. Р. Н. и казала, че при нея
има крадец. Тъй като жената била с деменция, св. Р. Н. веднага я посетила заедно със
съпруга си. Отивайки на място установили разбитата врата и разбрали, че действително в
дома й е влизано. Тъй като св. Р. Н. се грижела за св. М.П. и знаела къде се намират
паричните й средства, установила липсата на 600 лева. Останалите заделени спестявания на
възрастната жена били по местата си.
В хода на разследването подс. А.А. направил самопризнания пред полицай Р.
С. като обяснил и механизма на деянието.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият А. Т. А. е осъществил
състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, б.”а” от НК, тъй като на 07.10.2020 г. в гр. Нова Загора, от частен имот, находящ се на
ул. „Стефан Караджа“ № 6, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот /дървена входна врата/, при условията на опасен рецидив /т.е. извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК/,
е отнел чужди движими вещи – сумата от 600 лева, както и лична карта, издадена на името
на М.С.П. от гр. Нова Загора, от владението на собственика им М.С.П., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои .
Признанието на подсъдимия А. се подкрепя изцяло и кореспондира с целия останал
доказателствен материал – писмени и гласни доказателства събрани на досъдебното
2

производство.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява още,
че подсъдимият е участвал както в прякото отнемане на парите - предмет на
престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.
В хода на съдебното следствие се установиха и квалифицираните признаци на чл.195,
ал.1, т.3 НК, тъй като подсъдимият е проникнал в помещението, след като е разрушил
преграда здраво направена за защита на имот – дървена входна врата и е отнел от
владението на собственика М.П., без нейно съгласие процесната вещ, а именно – пари в
размер на 600 лева и личната й карта.
От обективна страна, подсъдимият А. е действал в условията на опасен рецидив, по
смисъла на б.”а“ на чл.29, ал.1 НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от НК .
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава
от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в
негова фактическа власт и е целел именно това. Действал е с намерение за своене, тъй като
след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със
свои. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял именно
противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Знаел е, че върши деянието след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година и изтърпяването на което не е било отложено по чл. 66 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години. При индивидуализацията му съдът взе
предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, а от
друга страна съобрази съдействието оказано от подсъдимия още на фазата на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина. Също така съобрази, че причинените
имуществени вреди не са възстановени, признава се за виновен, съжалява за извършеното,
затова му наложи наказание при условията на чл. 54 ал. от НК в минимален размер от 2
години „лишаване от свобода, съобразявайки нормата на чл. 58а от НК
Съобразявайки предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода от
общ характер, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане, затова на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното
му наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	16
Дата:	6 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20202220200485
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 декември 2020 г.

Присъда по дело №485/2020 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите