№ 23104
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110164805 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от А.Б.Б.Е., ЕИК: *** със седалище и адрес: ***,
представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т. срещу С. В. Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2025 г.
от 10.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от „А.Б.Б.Е., ЕИК: *** със
седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т. срещу С.
В. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 248796, сключен на 20.12.2018 г. между С.К.О., ЕИК
*** -„Заемодател“, от една страна, и С. В. Т., -„Длъжник“, от друга страна , ведно със
законна лихва за период от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 30,26 лева
(тридесет лева и 26 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.12.2018 г. до
22.04.2019 г., сумата 53,27 лева (петдесет и три лева и 27 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 22.04.2019 г. до 15.02.2024 г.,
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №9577/2024 г., по описа на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че на 20.12.2018 година С. В. Т., ЕГН: **********, е сключил
Договор за потребителски кредит № 248796 с С.К.О., по силата на който е получил сумата от
300 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски по 119 лева в срок до 22.04.2019 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към
Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.99 %
Излагат се доводи, че процесният договор е действителен като сключен според
1
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора
за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
21.07.2022 г. С.К.О. като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера А.Б.Б.Е., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индидуализирано на стр. № 16 от Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е
уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС
на посочения от него телефонен номер. Уведомление за извършената цесия се прилага и
като приложение към исковата молба.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. Т. чрез назначения му особен
представител е подал отговор на исковата молба.
Оспорват се общите условия на С.К.О. за заеми „К.“ в сила от 08.03.2019г., както
и индивидуалния договор за паричен заем като противоречащи на изискванията за
добросъвестност и забраната за нелоялна и заблуждаваща търговска практики.Твърди се, че
не са налице предпоставките за настъпването на предсрочна изскуемост, визирана в чл. 26,
т.4 от Рамковия договор. Липсва изявление за упражняване правото на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, което да е стигнало до длъжника. Клиентът за
предсрочно изискуемост на вземането, както и прекратяване на договора - не е уведомен.
Оспорва се разписка № 2000000167818510/20.12.2018г, за извършено плащане /300,00лв.,
респ.303.27 лв с такса/, издадена от трето лице „И.А.. Липсва подпис на ответника, с който
да е удостоверил получаване лично сумата от 300,00 лв. с наредител С.К. О.;
Излагат се доводи, че клаузата за договорна възнаградителна лихва противоречи
на добрите нрави.
Сочи се, че ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита в размер на 300,00 лв. на основание чл. 23 ЗПК
Твърди се, че ищецът не е активно материално легитимиран да претендира
процесиите вземания. Ищецът не е доказал пълно и главно, че чрез цесия са му прехвърлени
процесиите вземания. Липсват данни, ответникът да е надлежно уведомен за извършената
цесия и то преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр.
с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
2
правоотношение между цедента и ответника, породено от договор за потребителски кредит,
по който цедентът е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната
сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, вследствие
на валидно цедиране на процесните вземания.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3