Р Е Ш Е Н И Е №245
Гр.Видин, 08.09.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен
съд, III-ти наказателен състав, в публичното
съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мариела
Йосифова
при секретаря
К.Илиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 895 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Инициирано е по жалба на А.Т. Михойлов против Заповед за задържане на лице рег.№5401зз-62/11.08.2020г., издадена от Г.Б.М., полицейски орган при ГПУ Видин.
С жалбата се оспорва Заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като
незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с целите на
закона. Излагат се доводи, че в нарушение на Закона оспорената Заповед за задържане не съдържа фактическите основания за
задържането, като са посочени само правните такива - чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР – за установяване на самоличност.Твърди се в жалбата , че жалбападателя е
задържан на 11.08.2020г. в 16.45 часа, като са му заявили , че е за
установявяне на самоличност. В 00.00 часа на 11/12.08.2020г. вадвокатът му и
баща му са донесли в Гранична полиция Видин личната му карта и СУМПС, като с
оглед на съдействието за установяване на самоличността му е поискано и
освобождаването му. Жалбоподателя заявява , че въпреки оказаното съдействие за установяване
на самоличността е отказано пускането му и е бил освободен на 12.08.2020г. в
18.00 часа.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично и не се представлява.
Ответникът по жалбата Владимир Валентинов Борисов, полицейски орган при ТСБОП Видин при ГДБОП МВР, редовно призован, се явява лично. Зявява, че оспорва жалбата като неоснователна. В
хода на устните прения се излагат съображения,
че издадената заповед е законосъобразна. Иска се от съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната Заповед за задържане като
законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответната форма и при
спазване на материално-правните и процесулно-правни норми.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, с преписката и обжалвания
административен акт, намира от фактическа страна следното:
На 11.08.2020г.по време на
СПО е задържан водач на лек автомобил превозващ четири лица – чужди граждани ,
притежаващи регистрационни карти на чужденец. Непосредствено след въпросния
автомобил се движел и автомобил, управляван от жалбоподателя. При извършената
проверка се установило , че жалбоподателя и пътника в автомобила не представят
документи за самоличност, поради което същите са задържани в ГПУ Видин. По делото са приложени Заповед за задържане на
лице № 5401зз-62/11.08.2020г., Декларация с която оспорващия заповедта е заявил
, че желае адвокатска защита и уведомяване на член от семейството му, протокол
за обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари, писмо от Началник ГПУ Видин.
С оглед така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Съдът приема,
че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
Атакуваната заповед е издадена в
предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и притежават визираните в
чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР задължителни
реквизити. не са отразени обаче съобразно чл.8, ал.8 от Инструкция № 8121з-78
от 24.01.2015г. - полът, видимата възраст, телосложението, характерните белези
и други данни за задържаното лице, а са описани данните за самоличността на
лицето. Същата обаче е изготвена в нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй
като описаното в нея фактическо основание за издаването и е непълно и не удовлетворява
изискването за мотивираност на актовете. По-конкретно, като фактическо
основание за издаване на заповедта е
посочено "за установяване на самоличност", а като правно такова -
чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба урежда хипотезата за задържане
на лице от полицейски орган при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени
в чл. 70
от с.з. В чл.70, ал.1 от ЗМВР са изброени хипотезите, при които полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване на лице (за което има данни,
че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред (т.1);
когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство (т.2); при осъществяване на контрол по
редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната(т.3); на
контролен пункт, организиран от полицейските органи(т.4); по искане на друг
държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в
закон(т.5)). В алинея втора на същия законов текст е посочено, че
установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които
познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В
случая административният орган е посочил единствено, че задържането на лицето
се налага за установяване на самоличността му, но не е отразил причините, наложили
предприетите действия в тази насока, както и не е посочил защо самоличността на
лицето не може да бъде установена по някой от начините, визирани в чл.70, ал.2
от ЗМВР. Това обстоятелство обуславя извод за немотивираност на издаденият
административен акт и представлява съществено нарушение на изискванията за
форма, тъй като е ограничило възможността на жалбоподателя да разбере защо
следва да бъде установена самоличността му и по какви причини това не може да
бъде сторено с някой от останалите способи, визирани в чл.70, ал.2 от ЗМВР. Още
повече към административната преписка няма приложени други доказателства сочещи
, че оспорващия е извършил каквото и да било нарушение / престъпление, а чл.70,
ал.1, т.2, предл.2 от ЗМВР допуска извършване на проверки за самоличност при
образувано административнонаказателно / наказателно производство. В случая не е налице и хипотезата, когато част от мотивите на оспорената
заповед са изложени в друг съпътстващ документ, тъй като в същата липсва изрично
препращане към друг документ .
По изложените съображения съдът
намира, че заповед № 5401зз-62/11.08.2020г. е издадена
в нарушение на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, предвид непълното
описание на фактическото основание за издаване на същата, което е довело до ограничаване правото на защита на
задържаното лице.
На следващо
място, съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон
и неговата цел.
Задържането
за срок до 24 часа е принудителна административна мярка, която в зависимост от
случая би могла да има предупредително-възпиращ или преустановителен характер и
се предприема с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или
прекратяването на вече започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни
последици. Фактическият състав по чл.
72, ал.1, т.4 от ЗМВР дава възможност полицейските органи да задържат лице при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени
в чл.70 от ЗМВР. Т.е. приложението на тази мярка предполага липса на възможност да се
идентифицира самоличността на лицето по реда и начините, предвидени в чл. 70,
ал.2 от ЗМВР, а те са следните: чрез представяне на документ за самоличност на
лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето,
или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Убеждаващото
въздействие на трите способа за идентифициране самоличността на проверяваните
лица е с еднакъв интензитет, като административният орган разполага с
оперативна самостоятелност да прецени кой от способите да приложи, но когато
единият от способите не може да се приложи, следва да се предприемат действия
за установяване самоличността на лицето по някой от другите способи. Касае се
за ограничаването на правото на свободно придвижване, гарантирано с
Конституцията, обуславящо приложението на мярката при стриктно спазване на
предпоставките на закона – при невъзможност да се идентифицира самоличността на
проверяваното лице в случаите и по начините по чл. 70 от ЗМВР. Тежестта да
докаже, че установяването на самоличността на А.М. по някой от способите по чл.
70, ал.2 от ЗМВР не е било възможно, е на административния орган, но
доказателства в тази насока не са ангажирани. Липсват докладни записки, въз
основа на които би могло да се формират фактически изводи за обстоятелствата,
свързани с проверката на самоличността на жалбоподателя, представил ли е той
документ за самоличност и ако не - по какви причини, съществувала ли е
възможност да се съберат сведения от граждани с установена самоличност, които
познават лицето, респ. наличен ли е бил друг способ, годен за събиране на
достоверни данни.
В обратна насока са твърденията на
оспорващия , че в 00.00 часа в ГПУ Видин са донесени документите му за
самоличност – лична карта и СУМПС, както и че са дошли баща му и адвокат, но
въпреки това същия не е освободен . Тези твърдения по същество не се оспорват
от полицейския орган.
От всичко изложено следва, че
оспорващият е бил задържан, без способите за установяване самоличността му по
чл.70, ал.2 от ЗМВР, да са били изчерпани, както и задържането е продължило и
след като е била установена самоличността му. Нещо повече в самата Заповед за задържане на
лице е посочено, че лицето е " българският гражданин А.Т.М.“ с посочено
ЕГН, номер на лична карта, датата на издаване на л.к. , адресна регистрация от
което е очевидно, че последният е
съдействал за установяване самоличността му без представяне на документ за
самоличност, каквато възможност административният орган изначално е изключил, в
разрез с изискванията на чл.70, ал.2 от ЗМВР.
От всичко изложено следва, че
оспорващият е бил задържан при липса на предпоставките, визирани в чл. 72,
ал.1, т.4 от ЗМВР, тъй като цитираната разпоредба е приложима, когато
самоличността на лицето не може да се установи по начините, описани в чл.70,
ал.2 от ЗМВР, а в настоящия казус възможността за установяване на самоличност
без съответните документи от ЗБЛД изобщо не е била изследвана от
административния орган. Това от своя страна обосновава извода за издаване на
атакуваната заповед при неспазване на изискванията на чл.35 от АПК за
изясняване на фактите и обсъждане на възраженията на заинтересованите граждани.
Нарушението на цитираното административнопроизводствено правило е съществено,
тъй като при неговото съблюдаване е съществувала реална възможност за
установяване самоличността на лицето, без ограничаване на правото му на
свободно придвижване. Това от своя страна е довело до постановяване на оспореният
акт при липса на материалноправните предпоставки за това.
Оспорваната заповед е издадена
и в несъответствие с целта на закона. Всяко правомощие е предоставено на административните органи с конкретна
цел. Несъответствие с целта на закона е налице тогава, когато предоставеното на
административния орган публично субективно право е упражнено не за
осъществяване на интереса, за който е установено от закона. Органите на
публична власт могат да се намесват в личния живот гражданите с цел
предотвратяване извършването на престъпления или за защита правата и свободите
на другите, но при спазване на принципите на законност, гарантиращи, че
ограниченията от подобен характер са необходими, подходящи и съразмерни. В случая
органът е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерност и е
засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от необходимото от
гледна точка на целта, за която актът е издаден, тъй като за установяване
самоличността на лицето не е било необходимо същият да бъде задържан, без да
бъде изследвано наличието на други възможности за установяване самоличността му
и предвид факта, че оспорващият не е бил освободен и след получаване на
документи установяващи по безспорен начин самоличността му.
В обобщение на изложеното
съдът намира, че атакуваната Заповед за задържане на лице № 5401зз-62/11.08.2020г. е издадена
от компетентен административен орган, но в нарушение на изискванията за форма,
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване
на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Видинският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 5401зз-62/11.08.2020г. издадена от Г.Б.М. , полицейски орган при ГПУ Видин, с която на
основание чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР е
заповядано задържането за срок от 24 часа на А.Т.М. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Видин в 14 - дневен срок, считано от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :