№ 38
гр. П., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101606 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 318, ал. 1
във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Й. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. М., общ. Е. П.,
ул. „С.“ № 11, ЕИК ***, твърди, че между него (като продавач) и ответника (като
купувач) са били сключени 8 договора за продажба (доставка) на стоки (материали за
изработка на мебели). Поддържа, че е изпълнил задължението си по тези сделки да
достави на ответната страна съответните стоки, за което са били издадени 8 броя
фактури, материализиращи всяка една от сделките, а именно: фактура с № **********
от 08.02.2021 г. – за сумата от 4 873,43 лв., с падеж 01.03.2021 г.; фактура с №
********** от 08.02.2021 г. – за сумата от 894,56 лв., с падеж 01.03.2021 г.; фактура с
№ ********** от 10.02.2021 г. – за сумата от 116,78 лв., с падеж 03.03.2021 г.; фактура
с № ********** от 17.02.2021 г. – за сумата от 83,80 лв., с падеж 10.03.2021 г.; фактура
с № ********** от 17.02.2021 г. – за сумата от 1 089,18 лв., с падеж 10.03.2021 г.;
фактура с № ********** от 22.02.2021 г. – за сумата от 424,48 лв., с падеж 15.03.2021
г.; фактура с № ********** от 22.02.2021 г. – за сумата от 960,59 лв., с падеж
15.03.2021 г., и фактура с № ********** от 25.02.2021 г. – за сумата от 929,77 лв., с
падеж 18.03.2021 г. Заявява, че въпреки изискуемостта на тези вземания, купувачът е
извършил частично плащане само по първия договор, в резултат на която остатъкът по
него е 3 873,43 лв., а по останалите сделки задълженията са изцяло неплатени. Иска
постановяване на неприсъствено решение, с което общата сума по визираните
задължения, възлизаща на 8 372,59 лв., да му бъде присъдена, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (15.11.2021 г.) до
погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „Й. Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.
Б. III“ № 71, ЕИК ***, не е взел становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
1
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното по делото
открито заседание. Въпреки това, той не е представил отговор на исковата молба, не е
взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.
2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
Предвид този изход от делото, ищецът има право на разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, са:
- 704,98 лв. – за настоящото исково производство, включващи: 504,98 лв. –
заплатена държавна такса, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, и
- 82,50 лв. – във връзка с обезпечаването на сегашните искове (вж. т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС),
обхващащи: 40 лв. – заплатена държавна такса в производство по чл. 390 ГПК (ч. гр. д.
№ 1071/21 г. на Районен съд – гр. Е. П.), и 42,50 лв. – заплатени държавни такси в
производство по чл. 450 ГПК (изп. д. № 92/21 г. на Съдебно-изпълнителната служба
при Районен съд – гр. П.).
Не могат да бъдат присъдени разходите за транспорт и за нощувка, сторени от
процесуалния представител на ищцовото дружество, тъй като те не се включват в
обсега на съдебните разноски по чл. 78 ГПК, подлежащи на възстановяване (вж.
Решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., Определение № 697 от
29.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3880/2015 г. и Определение № 51 от 08.02.2017 г. по гр. д. №
2024/2016 г. – и трите по описа на IV г. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Й. Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.
Б. III“ № 71, ЕИК ***, да заплати на „Й. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в с. М., общ. Е. П., ул. „С.“ № 11, ЕИК ***, следните суми:
- 8 372,59 лв. (осем хиляди триста седемдесет и два лева и петдесет и
девет стотинки), на основание чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, представляваща общ сбор от неплатените главници по договори за търговска
продажба на стоки (материали за изработка на мебели), сключени между „Й. Б.“ ЕООД
(продавач) и „Й. Р.“ ЕООД (купувач), за което са били издадени следните 8 фактури, а
именно: фактура с № ********** от 08.02.2021 г.; фактура с № ********** от
08.02.2021 г.; фактура с № ********** от 10.02.2021 г.; фактура с № ********** от
17.02.2021 г.; фактура с № ********** от 17.02.2021 г.; фактура с № ********** от
22.02.2021 г.; фактура с № ********** от 22.02.2021 г., и фактура с № ********** от
25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.11.2021 г., до погасяването;
- 704,98 лв. (седемстотин и четири лева и деветдесет и осем стотинки),
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни разноски, дължими за
настоящото исково производство (гр. д. № 1606/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 82,50 лв. (осемдесет и два лева и петдесет стотинки), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни разноски, направени във връзка с
обезпечаването на сегашните искове – в производство по чл. 390 ГПК (ч. гр. д. №
1071/21 г. на Районен съд – гр. Е. П.) и производство по чл. 450 ГПК (изп. д. № 92/21 г.
на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3