№ 7266
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110154390 по описа за 2021 година
„Топлофикация София”ЕАД е предявила в условията на обективно
кумулативно съединяване против Р. Д. СТР. искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1023.10 лева-главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020, сума
в размер на 188.62 лева-лихва за забава за периода от 01.07.2018 до
18.03.2021, както и 48.41 лева-сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.05.2018 до м.02.2020 и 8, 89 лева – лихва за забава за периода от
01.07.2018 до 18.03.2021, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които е доставял до горепосочения имот през
процесния период топлинна енергия за битови нужди.От своя страна
последната се явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за
стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания
период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р. Д. СТР. оспорва предявените
искове. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Твърди, че
е налице облигационно правоотношение между ищеца и трето за спора лице,
а именно: „Ел Ес Ай Пи”ЕООД, което е и собственик на процесния имот.
Поддържа, че е сключен договор №4007/362909 от 28.10.2010 между ищеца и
„Ел Ес Ай Пи”ЕООД за доставка на топлинна енергия за стопански нужди до
процесния имот.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт №70, том 1, рег. №1312, дело №68 от 2010г.
Христо Павлов Щърбанов е учредил в полза на Р. Д. СТР. пожизнено вещно
право на ползване върху следния недвижим имот, индивидуална
собственост:апартамент №13, находящ се в гр.София, Столична община,
район „Оборище”, на ул. „Франсис Дьо Пресансе”№13-15, на 6-ти етаж с
площ от 140.838 кв.м., както и е продал същия имот на „Ел ЕС Ай Пи”ЕООД.
С молба от 28.10.2009г Христо Павлов Щърбанов е поискал да бъде
разделена партидата на адрес: гр.София, ул. „Франсис Дьо Пресансе”№15,
вх.1, ет.6, ап.13 на 2 части, тъй като ще живеят в имота 2 семейства.
Видно констативен протокол №3991/05.06.2012г. ап.№13, аб.1, с аб.
№362909 и ап.№13, аб.2, с аб.№316438 от информационната система на
„Топлофикация |София”ЕАД са идентични с ап.№13 в сградата и по
нотариален акт.
По делото е представен договор №4007/362909 от 28.10.2010, сключен
между „Топлофикация София”ЕАД и ”Ел Ес Ай Пи”ЕООД за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди за имот с аб. №362909, находящ се на
ул. „Франсис дьо Пресанс”№13-15.
По делото са представени фактури №********** от 30.04.2017,
№********** от 31.05.2017 и №********** от 28.02.2017, издадени от
„Топлофикация София”ЕАД с получател „Ел ЕС Ай Пи”ЕООД.
Видно от протокол Етажната собственост с адрес:гр.София, ул. „Фнасис
дьо Пресансе”№15 е взела решение да се сключи договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство” с „Бруната България”ООД.
2
По силата на договор от 01.06.2015 г.. „Топлофикация София”ЕАД в
качеството на възложител е възложила на „Бруната”ООД в качеството на
изпълнител да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между клиенти в сграда етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
Видно от нотариален акт №70, том 1, рег. №1312, дело №68 от 2010г.
Христо Павлов Щърбанов е учредил в полза на ответницата Р. Д. СТР.
пожизнено вещно право на ползване върху следния недвижим имот,
индивидуална собственост:апартамент №13, находящ се в гр.София,
Столична община, район „Оборище”, на ул. „Франсис Дьо Пресансе”№13-15,
на 6-ти етаж с площ от 140.838 кв.м., както и е продал същия имот на „Ел ЕС
Ай Пи”ЕООД.
С оглед на което ответницата се легитимира като вещен ползвател на
процесния имот.
Неоснователно е възражението на ответницата, че за задълженията за
процесния период следва да отговаря трето лице, с което е сключен договор
за топлинна енергия за стопански нужди, а именно: „Ел Ес Ай Пи”ЕООД.
Видно от представения договор от 28.10.2010 г.за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, сключен между „Топлофикация София”ЕАД и
„Ел Ес Ай Пи”ЕООД, същият е за срок от 5 години, считано от 10.2010г.С
оглед на което съдът приема, че срокът на договора е изтекъл на 28.10.2015г.
Предмет на делото са вземания за топлинна енергия за периода от м.05.2018
до м.04.2020.За процесния период не е представен сключен договор за
стопански нужди.С оглед на което за процесните задължения следва да
отговаря потребителя на топлинна енергия за битови нужди.
Видно от доказателствата по делото „Ел Ес Ай Пи”ЕООД е собственик
на процесния имот, а ответницата е вещен ползвател.
3
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права-
право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване.Но
когато е учредено вещно право на ползване върху имот, потребител се явява
вещният ползвател, а не собственика. Този извод се налага и от разпоредбата
на чл.57 от ЗС, съгласно която ползувателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползуването, включително данъците и другите такси.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата в качеството си на
вещен ползвател се явява и потребител на топлинна енергия за ап.№13, с аб.
№362909.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответницата да се е
възползвала от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
По отношение на дяловото разпределение
Неоснователно е възражението на ответницата за недължимост на
дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда–етажна собственост се извършва от
топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл.139а.Следи изменението на посочената норма отговорността за
извършването на дяловото разпределение се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това –от
4
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дяловото
разпределение на топлинна енергия.
С оглед на изложеното е неоснователно възражението на ответницата
за липса на основание за заплащане на дяловото разпределение на ищеца.
Ответницата не оспорва количеството и стойността на доставената
топлинна енергия до процесния имот.С оглед на което съдът приема, че
стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020
възлиза на сумата от 1023.10 лева, а дяловото разпределение възлиза на
сумата от 48.41 лева за периода от м.05.2018 до м.02.2020.
Основателността на претенциите за главница обуславя произнасяне на
съда по евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната давност.В
случая заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на
25.03.2021, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 25.03.2018г.
Предмет на делото са вземания за главница за периода м.05.2018 до
м.02.2020г., т.е. след 25.03.2018г., поради което същите не са погасени по
давност.
Предвид изложеното предявените искове чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на лихвите за забава
В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че не оспорва
фактите и обстоятелствата, за които е необходимо изготвяне на СТЕ и ССЕ.С
оглед на което съдът приема, че ответницата не оспорва стойността на
лихвите за забава, начислени за процесния период.С оглед на което съдът
приема, че лихвите за забава върху стойността на топлинната енергия
възлизат в размер на 188.62 лева за периода от 01.07.2018 до 18.03.2021,
както и за сумата от 8.89 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение
за периода от 01.07.2018 до 18.03.2021.
Вземанията за лихви за забава са станали изискуеми след 25.03.2018г.,
поради което не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявените искове чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
5
чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер на 125.38 лева, от които 25.38 лева –
държавна такса и 100 лева –юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер на
75.38 лева, от които 25.38 лева – държавна такса и 100 лева –юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление:гр.София,
ул. „Ястребец”№23Б, против Р. Д. СТР., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.София, жк. „Лагера”, бл.44, вх.А, чрез адв. Х., искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, че Р. Д. СТР. дължи на „Топлофикация София”ЕАД сумата от 1023.10
лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020, ведно със законната лихва от
25.03.2021-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и
сума в размер на 188.62 лева-лихва за забава за периода от 01.07.2018 до
18.03.2021, както и 48.41 лева-сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.05.2018 до м.02.2020, ведно със законната лихва от 25.03.2021-
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и сумата от
8, 89 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2018 до 18.03.2021.
ОСЪЖДА Р. Д. СТР., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.София, жк.
„Лагера”, бл.44, вх.А, да заплати на „Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Ястребец”№23Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 125.38 лева-
разноски в исковото производство.
6
ОСЪЖДА Р. Д. СТР., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.София, жк.
„Лагера”, бл.44, вх.А, да заплати на „Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Ястребец”№23Б, сумата от 75.38 лева- разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„Бруната България”ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7