№ 1249
гр. В. 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100501124 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. М. И. срещу Решение №
682/27.025.2025 г., постановено по гр.д. № 11889/2022 г. по описа на
Варненски районен съд, XІI състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска й
против Д. М. К. с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на ПИ № ******, по
КК на гр. Б., вилна зона „Б.с.“, ул. „У ...“, с площ от 183 кв.м., при граници:
ПИ с №№ *****,*****,*****, поради липса на съсобственост.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение в обжалаваната му част като резултат от допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в недаване на указания за
необходимостта от оспорване на КНА на ответника и неизслушване
свидетелите й. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и вместо
него постановяване на друго, с което да се поправят допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения и процесният имот да се
допусне до делба.
1
Въззиваемият Д. М. К. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззиваемият П. В. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира
отговор по така подадената въззивна жалба.
Депозирана е и частна жалба от К. М. И. срещу Решение №
682/27.025.2025 г., постановено по гр.д. № 11889/2022 г. по описа на
Варненски районен съд, XІI състав В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплаща
на Д. М. К. сумата от 300 лева месечно, представляваща обезщетение за
едноличното ползване на апартамент с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект - от 01.06.2022 г., находящ се в сграда, разположена в
ПИ с идентификатор ***** в гр. В. ул. „К.“ бл.*******, с площ от 81,25 кв.м.,
при съседи: на същия етаж *****.1.99, *****.1.101, под обекта *****.1.85, над
обекта *****.1.115, за периода от влизане в сила на решението в тази част до
окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Във частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение в обжалваната му част като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения от
ВРС, изразяващи се в неизслушване свидетелите й. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с
което да се поправят допуснатите от първоинстанционния съд процесуални
нарушения и да се отмени обжалваното определение.
Въззиваемият Д. М. К. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276,
ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се
отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта
по привременните мерки.
В съдебно заседание въззивницата и въззиваемият К. поддържат
изразената позиция по спора, докато въззиваемите Н. Н. М., В. П. М. и И. П.
Ц., заместили по реда на чл. 227 от ГПК въззиваемия П. В. М. не се явяват и не
изразяват становище по съществото на правния спор.
По отношение на въззивната жалба:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора, който е във фазата по допускане на
делбата.
По отношение на частната жалба:
Частната въззивна жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
275, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Д. М. К. срещу К. М.
И., И. П. Ц. и П. В. М. с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следните
имоти:
1/ апартамент с идентификатор ****** по КК на гр. В. находящ се в
сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***** в гр. В. ул. „К.“ бл.*******,
с площ от 81,25 кв.м., при съседи: на същия етаж *****.1.99, *****.1.101, под
обекта *****.1.85, над обекта *****.1.115, при квоти: 1/2 ид.ч. за Д. М. К. и 1/2
ид.ч. за К. М. И.;
2/ ПИ № ****** по КК на гр. Б., местност „Л.", с площ от 26 000 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 3, при граници:
*****,*****,*****,*****,*****,*****,, при квоти: 1/2 ид.ч. за Д. М. К., 1/2
ид.ч. за К. М. И.;
3/ ПИ № ***** по КК на с. Гурково, местност „З.“, общ. Б., с площ от 10
500 кв.м.; с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
3
трайно ползване - нива; категория на земята: 3, при граници:
****,*****,*****,*****,*****, при квоти: 1/2 ид.ч. за Д. М. К. и 1/2 ид.ч. за К.
М. И.;
4/ ПИ № 02508.51.126 по КК на гр. Б., в.з. „Б.с.", ул. „У...“ № 4, с площ от
1 181 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници:
*****,*****,*****,, ******, *****,*****,*****,, ведно с намиращите се имота
двуетажна вилна сграда - еднофамилна с идентификатор ***** по КК на гр.
Б. и селскостопанска сграда с идентификатор ***** по КК на гр. Б., със
застроена площ от 29 кв.м., при квоти: 1/4 ид.ч. за Д. М. К.; 1/4 ид.ч. за К. М.
И.; 1/4 ид.ч. за И. П. Ц.; 1/4 ид.ч. за П. В. М..
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците К. М. И.; И. П. Ц.; П. В. М.
депозират отговор на исковата молба.
В производството е прието за съвместно разглеждане искане на ищеца Д.
М. К. срещу К. М. И., с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на
ответницата да заплаща на ищеца сумата от по 300 лв. месечно
представляваща обезщетение за еднолично ползване от нея на делбения имот
апартамент с идент. ******, с което ищецът е лишен от възможността да
ползва собствената си 1/2 ид.ч. от него, което обезщетение се дължи за
периода от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК /
обективирано в решението за допускане на делбата/ до окончателното
извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
В срока по чл. 341, ал. 2 от ГПК ответницата К. М. И. е отправила
искане за включване в делбената маса на следните недвижими имоти:
5/ ПИ № ****** по КК на гр. Б., вилна зона „Б.с.“ с площ от 183 кв.м.,
при граници: *****,*****,*****, при квоти: 1/4 ид.ч. за Д. М. К.; 1/4 ид.ч. за К.
М. И.; 1/2 ид.ч. за П. В. М.;
6/ ПИ № *****, по КК на гр. Б., вилна зона „Б.с.“, ул. „У ...“ № 13, с
площ от 180 кв.м., при граници: *****,*****,, при квоти: 1/4 ид.ч. за Д. М. К.;
¼ ид.ч. за К. М. И.; 1/2 ид.ч. за П. В. М..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. М. К. депозира отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. В. М. не депозира отговор на
4
исковата молба.
От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено
следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА ПО ДОПУСКАНЕ.
Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с решението за допускане на
делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик
/чл. 34, ал. 2 от ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е
насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за
всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който
държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би
било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при
уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на
съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права
на съделителите предполага безусловно установено право на собственост
върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на
съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено
производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи
правилното приложение на императивния материален закон, който определя
правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при
законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно
правата на участниците в общността.
Изцяло в тежест на ищцата К. И. е да установи наличие на
съсобственост между страните по отношение на ПИ № ****** по КК на гр. Б.,
вилна зона „Б.с.“ с площ от 183 кв.м., при граници: ******,******,*****,. В
тази връзка се ангажират писмени доказателства /нот. акт и удостоверения за
наследници/, от които се установява, че с КНА № 3, том I, дело №
5
4/10.01.1967 г. Д.Й. М. е призната за собственик по давностно владение и
наследство от баща си Й.Д.К. на лозе – хавра с площ от 3 300 кв.м., находящо
се в З.то на гр. Б., м. „А.-Б.“ с пл. № *** по кад. основа на гр. Б.. Страните са
низходящи на С.ка В.а К.а, а последната от своя страна е дъщеря на Д.Й. М. и
В. П. М. и сестра на В. П. М.. От заключението на вещото лице по допуснатата
и приета пред първоинстанционния съд СТЕ, което настоящата инстанция
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че ПИ № 460
попада изцяло в площта на имот пл. № *** по неодобрения КП на гр. Б., както
и в парцели с №№ *** и *** в кв.17 по РП от 1985 г., като за тези имоти
регулацията не е приложена. Т.е. ПИ № 460 е неурегулиран. КК за в.з. „Б.с.“ е
одобрена със Заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на изп.д. на АГКК и до
настоящия момент не са правени кадастрални изменения в нея касаещи
процесния имот. Останалите писмени доказателства /нот. акт № 52, том I, дело
№ 97/07.03.1988 г. и Решение № 204/11.05.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г. по
описа на ВКС, I ГО/ не касаят ПИ № 460, а съседен.
Ответникът К. се легитимира като едноличен собственик по давност на
гореописания имот с КНА № 19, том III, вх. Рег. № 3631, дело №
316/25.09.2018 г. Не са налице нормативни пречки за придобиването на същия
по давностно владение. Констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Следва по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост. КНА удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие
на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да
бъде собственик. При оспорване на признатото с акта право на собственост
6
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна /ТР № 11 от 21.03.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/.
В първоинстанционното производство И. не ангажира доказателства,
които да опровергаят констатираното от нотариуса в КНА № 19, том III, вх.
Рег. № 3631, дело № 316/25.09.2018 г., че Д. К. е придобил делбения имот по
давностно владение. ВРС не е допуснал процесуално нарушение при
попълване на доказателствения материал по делото, което да налага
събирането на нови такива. В изготвения предварителен доклад по чл. 140 от
ГПК, както и в окончателния такъв по чл. 146 от ГПК е указано на ищцата И.,
че в нейна тежест е да установи съсобственост по отношение на имота, чието
включване в делбата претендира, като изрично й е указвано, че не сочи
доказаелства за това обстоятелство. Указано е също така, че носи тежестта да
установи по безспорен начин твърдението си, че ПИ № ****** е обработван и
стопанисван от нейната майка и вуйчо. Страната не е проявила процесуална
активност и не е направила доказателствени искания в тази насока в първото
по делото с.з., както и до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция, т.е не е поискано събирането на гласни доказателства чрез водени
от нея свидетели, показанията на които да опровергаят твърденията на
насрещната страна за осъществявано давностно владение.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че не е налице
съсобственост между страните по отношение на ПИ № ****** по КК на гр. Б.,
вилна зона „Б.с.“ с площ от 183 кв.м., при граници: *****,*****,*****, като в
искът за делба по отношение на него се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА:
Съделителят К. са поискали на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да
бъде постановена привременна мярка, с която до окончателното извършване
на делбата съделителката И. да му заплаща сумата от 300 лв. месечно за
ползването на собствените му ид.ч. от апартамент с идентификатор № ******
по КК на гр. В. находящ се в гр. В. ул. „К.“, бл. ******* с площ от 81.25 кв.м.,
състоящ се от две спални, коридор, хол, баня, тоалет, кухня, две тераси.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
7
съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване
на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на горецитираната разпоредба,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността
на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и
само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител
суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във
времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2
от ГПК акт в сила.
Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите
имат право да поискат на основание горецитираната разпоредба да им бъде
определено обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното
ликвидиране на съсобствеността.
В конкретния случай от показанията на свидетелите Н.Г. К.а /съпруга на
ищеца/ и Д.а Д.П. /без родство и дела със страните/, които съдът намира за
последователни, взаимно допълващи се и непротиворечащи на останалия
събран доказателствен материал по делото и съобразно разпоредбата на чл.
172 от ГПК се установява, че от 2012 -2013 г. К. И. живее в процесния
апартамент, а от 2022 г. той е обитаван от сина й. Ответницата по претенцията
е уведомена лично за настоящото производство именно на адреса на
съсобствения имот. Видно е от СОЕ, че процесното жилище се състои от две
спални, коридор, хол, баня, тоалет, кухня, две тераси – едната от които
приобщена. Т.е. касае се за жилище, което има един вход, едно санитарно
помещение, една кухня. При тези данни жилището реално не би могло да се
ползва от двете семейства /на брата и сестрата/, тъй като това на практика е
неизпълнимо и затова ползващия съсобственик не се освобождава от
отговорността да плаща обезщетение на другия съсобственик.
От приетата пред районния съд съдебно-оценителна експертиза, се
установява, че пазарният месечен наем за делбения апартамент е общо в
8
размер на 610 лева или сумата от 305 лева за единия съсобственик. Тъй като
претенцията е заявена общо за сумата от 300лева месечно, като не е отправено
искане по чл. 214 от ГПК за изменение на размера й, то и същата следва да
бъде уважена изцяло в поискания от ищеца размер, считано от влизане в сила
на решението до окончателното извършване на делбата.
С оглед изложеното претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 682/27.025.2025 г., постановено по гр.д.
№ 11889/2022 г. по описа на Варненски районен съд, XІI състав В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен иска на К. М. К.а, ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „К.“,
бл. *******, ап. 100 против Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „К.“,
бл. *******, ап. 100 с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на ПИ № ******,
по КК на гр. Б., вилна зона „Б.с.“, ул. „У ...“, с площ от 183 кв.м., при граници:
ПИ с №№ *****,*****,*****, поради липса на съсобственост и В ЧАСТТА, с
която К. М. К.а, ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „К.“, бл. *******, ап. 100 е
осъдена да заплаща на Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „К.“, бл.
*******, ап. 100 сумата от 300 /триста/ лева месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на апартамент № 100 с идентификатор
****** по КК на гр. В. находящ се в сграда, разположена в ПИ с
идентификатор ***** в гр. В. ул. „К.“ бл.*******, с площ от 81,25 кв.м., при
съседи: на същия етаж *****.1.99, *****.1.101, под обекта *****.1.85, над
обекта *****.1.115, за периода от влизане в сила на решението в тази част до
окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
В останалата му част Решение № 682/27.025.2025 г., постановено по
гр.д. № 11889/2022 г. по описа на Варненски районен съд, XІI състав не е
9
обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10