РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Монтана, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500367 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 240 от ГПК, образувано по молба на „хх ЕООД за
отмяна на решение № 171/12.12.2024 г. по гр. д. № 502/2024 г. по описа на РС –
Берковица.
Молителят „хх ЕООД, представлявано от управителя НН.Х.В Хр. хх посочва в
молбата си, че при връчване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М. Бъзински
узнала, че на 12 декември 2024 г. срещу дружеството е било постановено
неприсъствено решение от Берковския районен съд по гр. д. № 502/2024 г. Твърди, че
дружеството не е било надлежно уведомено за образуваното производство, поради
което тя като управител не е подала отговор на исковата молба и не се е явила в
съдебно заседание. „хх ЕООД е със седалище в гр. С. ж.к. хх“, бул. „хх № 21. Сградата
представлява къща, в която живее семейството на управителката на дружеството,
поради което не отговаря на действителността отбелязаното от връчителя, че имотът е
необитаем. Връчителят произволно е отбелязал дати, на които е посетил имота, като
една от тях съвпада с коледните празници, когато в къщата със сигурност е имало кой
да получи книжата по делото. Дружеството винаги е било с това седалище, не е
напускало адреса, посочен в търговския регистър.
Като твърди, че поради ненадлежното връчване дружеството е било лишено от
1
възможност да участва в съдебния процес пред БРС и да защити своите интереси,
моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по молбата Н. П. Т. оспрова същата и моли да бъде оставена без
уважение. Развива становище, че връчването на юридически лица е уредено в ч. 50 от
ГПК и след като връчителят е констатирал, че на адреса, посочен в Търговския
регистър като седалище на дружестовто, няма фирмени знаци и сградата е необитаема,
то БРС правилно е приложил презумпцията за редовност на връчването и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
страните и приема за установено следното:
Молбата за отмяна на неприсъствено решение е подадена в едномесечния срок
по чл. 240, ал. 1 от ГПК. „хх ЕООД – дружеството, срещу което е постановено
решението на БРС, е узнало чрез управителката НН.Х.В Василева за решението,
когато е получило покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М. Бъзински по изп. д. №
1542/2025 г. Това е станало на 20 март 2025 г. Молбата по чл. 240 от ГПК е подадена
на 14 април 2025 г.
По същество молбата е основателна.
Гр. д. № 502/2024 г. по описа на Районен съд – Берковица е образувано по иск,
предявен от Н. П. Т. против „хх ЕООД. На ответника е изпратен препис от исковата
молба и приложенията на адрес: гр. С. ж. к. хх“, ул. „хх № 21 – регистрираното
седалище на дружеството. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че на 7 и на
18 август 2024 г., както и на 11 септември 2024 г. адресът е бил посетен от връчителя,
оставяни са съобщения, но имотът е необитаем, без знаци за фирмен офис. След
връщане на съобщението в БРС съдията е отбелязал, че съобщението следва да се
счита редовно връчено на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК и да се приложи по делото в
цялост.
Изготвен е бил проект за доклад и е било насрочено съдебно заседание. Отново
е изпратена призовка до ответното дружество на същия адрес, която е върната в цялост
със същата бележка от връчителя. В проведеното на 11 декември 2024 г. съдебно
заседание се е явил само ищецът с пълномощника си и е заявил искане за
постановяване на неприсъствено решение. БРС е приел, че са налице предпоставките
на чл. 238, ал. 1 от ГПК и е уважил иска, като е постановил неприсъствено решение.
МОС намира, че БРС е допуснал съществено процесуално нарушение при
връчване на препис от исковата молба по седалището на ответното дружество, с което
е лишил ответника от участие в процеса, а неприсъственото решение е постановено
без да са били налице условията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
При служебно направена справка в Търговския регистър се установи, че „хх
2
ЕООД е със седалище гр. С. ж. к. хх“, ул. „хх № 21, което не е било променяно.
Приложените към молбата за отмяна извлечения от плащания за охрана на имота и за
стационарен телефон на същия адрес показват, че къщата е обитаема – сметките
удостоверяват направени разходи, което налага извод, че имотът се ползва. От
приетите като веществени доказателства фотоснимки е видно, че къщата не е
изоставена. В съдебно заседание управителката на дружеството представи личната си
карта, от която се установява, че нейният постоянен адрес съвпада със седалището на
дружеството.
От изложеното следва изводът, че консататцията на връчителя, че адресът е
необитаем, е опровергана. В подкрепа на този извод е и фактът, че уведомление по чл.
47 от ГПК, залепено на входната врата по разпореждане на ЧСИ, е било намерено от
представител на дружеството, т.е. имотът се ползва от дружеството и призоваване по
този ред е било надлежно осъществено.
След връщане на съобщението за връчване на препис от исковата молба в цялост
съдът е следвало да доведе до край процедурата по чл. 50 от ГПК като разпореди
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Едва след извършване и на това
последно действие в опит да бъде известено дружеството за образуваното исково
производство може да се пристъпи към постановяване на неприсъствено решение, ако
се изпълни и второто условие по чл. 38, ал. 2 от ГПК ответникът да не се яви в
заседание.
Постановяване на неприсъственото решение е способ за решаване на
граждански спорове, който се отклонява от типичния исков процес и се прилага при
наличие на две кумулативно налични предпоставки: ответникът да не представи
отговор на исковата молба и да не се яви в съдебно заседание без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие. Такова развитие на процеса е допустимо при
демонстрирана незаинтесованост на ответника, но когато последният е известeн за
́
образуваното производство, получил е препис от исковата молба и може да прецени
дали да се яви и да защитава интересите си чрез въвеждане на възражения и оспорване
на твърденията на ищеца и представяне на доказателства или пасивно да изчака
съдебния акт.
В случая ответното дружество е било в неизвестност за заведения срещу него
иск, с което е лишено от възможност да участва в процеса и да упражни правото си на
защита срещу иска. Не е налице незаинтересованост от крайния резултат, нито
преднамерена пасивност, за да се допусне постановяване на неприсъствено решение.
МОС намира, че поради ненадлежно изпълнение на процедурата по връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника е изпълнено условието
на чл. 240, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на решението на БРС по гр. д. № 502/2024 г., а
делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от фазата на
3
връчване на препис от исковата молба.
Разноските на страните в настоящето производсто следва да се присъдят от БРС
след разглеждане на спора предвид неговия изход (т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 2 от ГПК решение № 171/12.12.2024 г.
по гр. д. № 502/2024 г. по описа на Берковския районен съд.
ВРЪЩА делото на Берковския районен съд за разглеждане на спора по
същество от фазата на връчване на препис от исковата молба и доказателствата на
ответника.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4