Решение по дело №1349/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 14
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20223630101349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Шумен, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20223630101349 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.422 , ал.1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “****” ЕАД, ЕИК****, седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от Л. К. Д., чрез пълномощника
юрисконсулт Х. Ш., срещу Е. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. ****, в която
посочва, че на 23.10.2017 г. между „***“ ЕООД, ЕИК *********, като
Кредитор и Е. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. **** като Кредитополучател
бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) №555271,
който бил сключен съобразно разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), предходен Закон за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). По силата на
сключения договор за заем, кредиторът предоставил за ползване сума
(главница) в размер на 500 лева, а заемателят се задължил да я върне, заедно с
уговорената възнаградителна лихва (добавка), съставляваща печалбата на
заемодателя в размер на 8.35 лева, начислена върху отпусната в кредит
главница, съгласно лихвен процент в размер на 3.38%, фиксиран за целия
срок на действие на договора. Срокът на договора бил 30 дни от датата на
предоставяне на финансирането, като заемателят е следвало да погаси
задължението си с еднократно плащане на падежната дата – 22.11.2017 г. При
сключване на договора заемателят е дал изрично съгласие да предостави като
обезпечение в полза на заемодателя поръчителство от юридическо лице,
което да отговаря солидарно за изпълнение на кредитното задължение. На
23.10.2017 г. бил сключен и договор за гаранция (поръчителство) между Е. И.
А., ЕГН **********, в качеството му на клиент и „****“ Ltd, в качеството му
на гарант (поръчител), сключен по идентичен начин с този за кредит чрез
средства за комуникация от разстояние в съответствие с реда и процедурата
при сключване на договора за заем. По силата на този договор „****“ Ltd се е
1
задължило към „***“ ЕООД да отговаря солидарно с кредитополучателя, в
качеството му на поръчител за задължението по процесния договор, за което
бил сключен договор за поръчителство със страни „****“ Ltd като поръчител
и „***“ ЕООД като кредитор. Поради неизпълнение от страна на заемателя
на задължението си да изплати сумата за главница, ведно с начислената
договорна възнаградителна лихва, кредиторът поискал изпълнение от
поръчителя, който на 24.12.2017 г. е заплатил на кредитора в пълен размер
изискуемото задължение и встъпил на основание чл. 146 ЗЗД в правата на
удовлетворения кредитор.
С договор за покупко-продажба на вземания от 31.12.2018 г. „****“ Ltd
е прехвърлило вземанията си срещу Е. И. А., ЕГН ********** на „****“
GmBH. С договор за покупко-продажба на вземания от 12.12.2019 г. „****“
GmBH прехвърлило на “****” ЕАД, ЕИК**** описаните вземания. С
препоръчана пратка чрез Български пощи, получена лично от ответника на
03.02.2020 г., видно от известие за доставяне, ответникът е уведомен за
извършената цесия от “****” ЕАД, ЕИК****.
Ищецът заявява, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за всички дължими
суми по Договор за потребителски кредит 555271 от 23.10.2017 г., било
образувано ч. гр. д. № 696/2022 г., по описа на ШPC и издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото,
което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на
настоящата искова молба, с която претендира заплащане от страна на
ответника на сумата 500 лева представляваща неизплатена главница по
Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) №555271, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 31.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 16,90 лева договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 23.10.2017 г. до 22.11.2017 г., сумата 97,75 лева –
лихва за забава, от която 12,60 лева – начислена за периода от 12.12.2019 г. до
13.03.2020 г. и 85,15 лева - начислена за периода от 14.07.2020 г. до
28.03.2022 г.
Претендира присъждане на разноски в заповедното и настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Моли, при наличието на предвидените в закона предпоставки, за бъде
постановено неприсъствено решение .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор, не се
явява в съдебно заседание.
Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, въпреки, че е редовно призован, не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че не
съществуват пречките по чл. 324, 334 и чл. 339 от ГПК, намира, че са налице
кумулативно изискуемите процесуално–правни предпоставки по чл. 238, ал. 1
и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение .
От друга страна, при преценка на представените по делото
доказателства: пълномощно с нот. заверка на подписа №484/28.01.2022 г. на
2
нотариус с рег. №199 на Нотариалната камара, Договор №555271/23.10.2017
г., общи условия, уреждащи отношенията между „***“ ЕООД и неговите
клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми
от разстояние), Договор за гаранция (поръчителство) от 24.10.2017 г., Общи
условия към Договор за гаранция (поръчителство), извлечение от
електронния регистър на „***“ ЕООД, относно получено потвърждение от
кредитополучателя за приемане на условията и сключване на договор за
кредит, Договор за придобиване от 12.12.2019 г., потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал. 3 от ЗЗД, пълномощно, известие за доставяне от
03.02.2020 г., съдът намира, че исковете се явяват вероятно основателни по
смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което същите следва да бъдат
уважени в условията на неприсъствено решение.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни
разноски по настоящото дело в размер на 75 лева, от които 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса .
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва с настоящото
решение да бъдат присъдени и разноските извършени от ищеца в
заповедното производство в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. И. А., ЕГН **********, с адрес:
с. **** дължи на “****” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр. ****, представлявано от Л. К. Д.
обща сума в размер на 614,64 (шестстотин и четиринадесет лева и
шестдесет и четири стотинки) лева, разпределена както следва :
500 лева – главница по Договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) №555271, сключен на 23.10.2017 г. между „***“ ЕООД и ответника,
по който в правата на кредитора е встъпил поръчителят „****“ Ltd,
прехвърлен с Договор за цесия от 12.12.2019 г. на “****” ЕАД, ЕИК****.
16,90 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 23.10.2017
г. до 22.11.2017 г.,
97,74 лева – лихва за забава, от която 12,60 лева – начислена за периода
от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и 85,15 лева – начислена за периода от
14.07.2020 г. до 28.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 500 лева, считано от
31.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането
за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гp. дело №696/2022 г. по описа на Районен съд - Шумен.
ОСЪЖДА Е. И. А., ЕГН ********** да заплати “****” ЕАД, ЕИК****,
деловодни разноски в общ размер на 150 (сто и петдесет) лева, от които 75
лева – деловодни разноски в заповедното производство по ч. гp. дело №
696/2022 г. по описа па Районен съд - Шумен и 75,00 лв. – деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване .
3
На основание чл.240 ал.1 от ГПК препис от настоящото решение да
се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4