Р Е Ш Е Н И
Е № 260768
гр. Пловдив, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на единадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 8298 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по повод на искова молба, подадена от Д.Д.П.,
срещу „Хюманита“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен
трудов договор, който бил прекратен едностранно от работодателя с предизвестие
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, на дата 15.05.2020г., чрез Заповед № ******г.
Поддържа се, че работодателят не е заплатил на ищцата следните суми: сума в
размер на 1491, 34 лв., представляващо начислено, но неизплатено трудово
възнаграждение за м. май 2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда- 09.07.2020г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 364, 71 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за четири работни дни през 2020г., ведно с обезщетение за
забава върху тази сума в размер от 5, 37 лв., дължимо за периода 18.05.2020г.-
09.07.2020г., както и сумата от 3239, 06 лв.- дължимо обезщетение по реда на
чл. 222, ал. 1 КТ за периода 15.05.2020г.- 15.06.2020г. Моли се, ответното
дружество да бъде осъдено да заплати горепосочените суми. Претендират се
разноски.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Представител
на ответното дружество не се явява в първото открито по делото съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответната страна е уведомена е за последиците по чл. 238 ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно
чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК,
както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба
твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в проведено
открито съдебно заседание от 11.02.2021г. отправя изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията
към нея са редовно връчени на 12.08.2020г. на адрес на ответното дружество и са
получени от адв. ****** / л. 21/. Първото по делото открито съдебно заседание е
проведено на 29.01.2021г., като дружеството е редовно уведомено за датата и
часа отново чрез адв. ******. В това заседание, макар и редовно призовани,
ответното дружество не изпраща представител и не е обективирало искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Тоест, макар и редовно призовано и
уведомено за последиците по чл. 238 ГПК, ответното дружество не е проявило
процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131,
ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – Заповед № ******г. /
л. 33/, Служебно извлечение, издадено от „Хюманита“ АД / л. 6/, Служебно
извлечение, издадено от „Хюманита“ АД / л. 110/ за размера на последно
полученото от ищцата преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените
искове.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не
се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването
му, следва предявените искове да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Разноски
следва да бъдат присъдени като сума в общ размер от 500 лв., формирана, както
следва: 300 лв. за процесуално представително по настоящото дело, 100 лв.- разноски
по изп. дело за обезпечение № *********** / съобразно удостоверение на л. 112/
и 100 лв.- разноски по изп. дело за обезпечение № *********** / съобразно
удостоверение на л. 113/. Следва да се посочи, че съобразно изричните
разяснения, дадени в т. 5 от ТР 6/13г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК,
разноските по обезпечението се разпределят със съдебното решение по исковия
процес.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 204, 02 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважените искове в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хюманита“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.Д.П., ЕГН
********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер на 1491, 34 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2020 г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сума в
размер на 364, 71 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за четири работни дни през 2020г., както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава върху тази сума в
размер от 5, 37 лв., дължимо за периода 18.05.2020г.- 09.07.2020г. и на
основание чл. 222, ал. 1 КТ сума в размер от 3239, 06 лева, представляваща
обезщетение при едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя
поради съкращаване на щата, ведно
със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда- 09.07.2020г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Хюманита“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.Д.П.,
ЕГН ********** сума в размер от 500 лв., представляваща сторени разноски в
рамките на исково производство и в обезпечителното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Хюманита“ АД, ЕИК
*********, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по
сметка на РС- Пловдив сума в размер от 204, 02 лева, представляваща дължима
държавна такса в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд-
Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ