РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на четвърти
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Г.,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело №
16488 по описа на СГС за 2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 153482 от 28.06.2019 г., постановено по гр. дело
№ 45338/2018 г. по описа на СРС, ГО, 90-ти състав, е
отхвърлен предявения от Д.М.Д. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.М.Д. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от 2213,75 лв., представляваща стойност на потребената електрическа енергия за
периода от 14.03.2018 г. до 11.06.2018 г. електрическа енергия по фактура № 02434321
от 18.06.2018 г. по партида с клиентски номер 300007007354, за което е бил
съставен констативен протокол № 1020514 от 11.06.2018 г.
Със същото решение ищецът е съден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща
разноски в производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца, чрез пълномощника си – адв. К.С., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Жалбоподателят изтъква, разпоредбите
на чл. 1 - чл. 47 и чл. 52-56 ПИККЕ са били отменени от ВАС, поради което не са
осъществени изискуемите от чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ регламентация, на която
ответникът основава извършената корекции, т.е. че в конкретния
случай не са налице законовите предпоставки за служебно начисляване на
електрическа енергия по партидата на ищеца. Изтъква, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че „Ч.Е.Б.“ АД е изпълнило задължението си съгласно чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, за надлежно уведомяване на клиента, тъй като
действащите ОУ на ответното дружество, а именно чл. 17, ал. 2 от Общи условия
такава процедура не била предвидена. Изтъква, че СРС не се е съобразил и с
установената практика по приложението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ с Решение №
173 от 16.12.201 5 г. на ВКС. Сочи още, че е неправилен извода на съда, че в
действащата нормативна уредба /ПИККЕ/ е предвидена обективна отговорност за
потребителя на електрическа енергия, а и по делото не било установено
неправомерно въздействие върху СТИ, което да е извършено от него, а вината не
можела да се презюмира. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и уважи отрицателния установителен иск.
Въззиваемият ответник – „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния си
представител – юриск. С.М., с надлежно учредена представителна власт по делото,
е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение
е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и
законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди
направените по делото разноски.
Третото лице помагач на ответника – „Ч.р.Б.“ АД не
е подал отговор на въззивната жалба, и не изразява становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като по конкретно
наведените оплаквания намира следното:
Страните не спорят, а и в доклада
по делото обективиран в Определение от 05.03.2019 г. съдът, на основание чл.
146, ал. 1 т. 3 ГПК е приел за безспорни в отношенията между страните
обстоятелството, че между тях съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за
битови нужди по партида с клиентски номер 300007007354,
за обект в за обект с административен адрес: гр. София, кв. „*******за периода
от за периода от 14.03.2018 г. до 11.06.2018 г., както и че извършената
корекция, съобразно данните, които е използвало ответното дружество, е
осъществена математически вярно, при спазване на установената в ПИКЕЕ методика
и въз основа на утвърдените от КЕВР цени, по тарифни зони валидни за
потребителя-ищец.
От представения и приет като доказателство по делото
Констативен протокол № 1020514 от 11.06.2018 г., се установява, че
на 11.06.2018 г. в гр. София, кв. „*********в отсъствието на абоната с
клиентски номер 300007007354 е извършена проверка на средството за търговско
измерване на използваната електроенергия, като служители на „Ч.Е.Б.“ АД, в
присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите и полицай от 08
РУ-СДВР са констатирали, че на средството
за търговско измерване - електромер с фабричен №02291326, произведен през
2009г. от фирмата „ZPA“, отчитащ консумацията на електроенергия от
абоната с кл. №300007007354 липсва пломба на щита на ел.таблото, пломбата на
капачката на клеменния блок на електромера е нарушена, нарушени са били и
холограмния стикер и пломбата на големия капак. Установено е също поставянето
на допълнителен проводник между входящата и изходяща фазови линии на клемния
блок на електромера. С еталонен уред е измерена грешката, с която отчита
електромера консумураната електроенергия и тя е била -94,18 %. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична проверка в БИМ, монтиран е нов изправен
електромер. След проверката, правилната схема на свързване е възстановена.
С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този
смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до
посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на
потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др.).
Тази практика е останала актуална и за последващия период от
17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ
бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, е прието, че през периода 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението
на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г.,
когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е.
само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В случая в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ
на ответното дружество, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“ е предвиден ред за
уведомяване, като такъв е предвиден и в чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ, поради
което е обоснован извода на първоинстанционния съд в тази насока. Ето защо и противно на поддържаното във ВЖ след
изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г.
са изпълнени законовите условията за корекция на сметки, включително и в
цитираните в тази връзка решения на ВКС.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ
бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до
приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83,
ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на
сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове.
Исковият период обхваща 14.03.2018 г. – 11.06.2018г., през
който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ. Ето защо в случая спорното право се регулира от тези разпоредби.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ,
от компетентен орган – ДКЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е
въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. След
приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при
установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е
налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент. В чл.17, ал.2 от действащите
Общи условия на ответното дружество е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл.49, ал.2 от същите.
В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена
такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и втората хипотеза е при субективно въздействие върху
измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели.
Втората посочена група обхваща случаите, при които при
извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, както е и в разглеждания случай. Тази промяна води до неотчитане или
неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 104/16.08.2016 г.,
по т. д. № 1671/2015 г.на ВКС, ТК, І ТО, за защита на обществения и на личния
интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с ПИКЕЕ
е предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган. При наличието на
нерегламентирано вмешателство в измервателнта система, то е свързано с
посегателство върху измервателната система, собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа, която се владее и стопанисва от него. За да се
гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното
действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията,
който на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕЕ задължително присъства на проверката.
Това прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ,
който се ползва с материална доказателствена сила, относно констатираните от
длъжностното лице пред него обстоятелства.
В разглеждания случай при извършената проверка е установено
нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на
електромера. С оглед на това и на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕ констативният
протокол за установяване намесата в измервателната система следва да се състави
в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Това
императивно изискване е спазено, тъй като при извършване на проверката от 11.06.2018
г. е присъствал представител на 08 РУ-СДВР полицайА., който е подписал
съставения протокол и същия в частта, с която е констатирано промяна в схемата
на свързване има характер на официален документ, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Ето
защо следва да се приеме, че констативният протокол съставлява официален
удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на констатираните обстоятелства. С оглед на това за ответника е
възникнало правото да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца.
Предвид обстоятелството, че в доклада
по делото обективиран в Определение от 05.03.2019 г. съдът, на основание чл.
146, ал. 1 т. 3 ГПК, е приел за безспорни в отношенията между страните
обстоятелството, че между тях съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за
битови нужди по партида с клиентски номер 300007007354, за обект в за
обект с административен адрес: гр. София, кв. „*******за периода от за периода
от 14.03.2018 г. до 11.06.2018 г., както и че извършената корекция, съобразно
данните, които е използвало ответното дружество, е осъществена математически
вярно, при спазване на установената в ПИКЕЕ методика и въз основа на
утвърдените от КЕВР цени, по тарифни зони валидни за потребителя-ищец, то
настоящият състав на съда приема, че начислената от ответника стойност на
електрическата енергия е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ, при
съобразяване на действащите за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР.
Това налага извода, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му
право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за
периода 14.03.2018 г. – 11.06.2018 г., който е след влизането в сила на
изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, както и след влизане в сила на ПИКЕЕ, в
който смисъл са и съображенията изложени в определение № 556/21.06.2016 г. по
т. д. № 2378/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено в производство по чл.288 ГПК.
По отношение на оплакването, че разпоредбите на чл. 1 - чл.
47 и чл. 52-56 ПИККЕ са били отменени с влязло в сила решение на ВАС следва да
се отбележи, че на настоящия състав на съда е служебно известно обстоятелство,
че с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на пет
членен състав на ВАС Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен
вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение именно на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 са били отменени, но
съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а през процесния
исков период относимите в конкретния случай разпоредби , именно чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 на ПИКЕЕ не са били отменени с влязъл
в сила съдебен акт.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до
които въззивният съд достига, съответстват на правните съждения на първата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
пред СГС.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153482 от 28.06.2019 г., постановено по гр. дело №
45338/2018 г. по описа на СРС, ГО, 90-ти състав.
ОСЪЖДА Д.М.Д.,
ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес ***,
„БенчМарк бизнес център“ на основание чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в производството пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „Ч.р.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: