Решение по дело №253/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 24.08.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети август през две хиляди и двадесет и втора  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 253/2022 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.1 Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Х.Ч. - гражданин на ***, ЛНЧ **********, подадена чрез пълномощник, против Заповед №292з-569/29.03.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР- Кърджали, с която е отнето правото му на постоянно пребиваване в Република България, потвърдена със Заповед рег.№6121з-729/03.06.2022 г., издадена от главния секретар на МВР.

 Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна,  като издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Твърди, че считано от 27.03.2017 г. е с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, валидно до 24.03.2022 г., като с оспорената заповед било отнето правото му да разполага с валиден документ за пребиваване в страната. Счита, че като пребиваващ в РБългария чужденец, на основание чл.4, ал.2 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, има право да му бъде издаден, както и да притежава документ за пребиваване в страната. Сочи, че до 24.03.2022 г. е имал такъв документ, като изтичането на срока на валидност на последния било обусловено от трудно преодолими пречки за неговото подновяване. В тази връзка твърди, че през 2018 г. е претърпял медицински прегледи и болнично лечение, като на 13.03.2018 г. му била поставена диагноза „***“ и му били предписани лекарства, съдържащи лекарствени вещества от групата на ***. В резултат на това лечение, жалбоподателят развил ***, установена на 07.05.2018 г., при медицински преглед, като последното заболяване наложило ново лечение и ежеседмични медицински прегледи, за период от 6 месеца. По горните причини сочи, че е бил обективно възпрепятстван да посети страната за времето до 27.10.2018 г., като с Декларация №***/*** г., с нотариална заверка на подписа, е декларирал искането си за продължаване на правото на пребиваване в РБ. Намира, че не са налице материалноправните предпоставки за налагането на процесната принудителна административна мярка, както и че при прилагането й, в нарушение на чл.35 от АПК, административният орган не е взел предвид относимите към случая факти и обстоятелства. В жалбата се излагат и доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, изразяващи се в липса на надлежни мотиви, по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и в неизпълнение на изискването на чл.18а, ал.7, изр.2 от АПК. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения, като се навежда и довод, че процесната ПАМ би навредила и на упражняваните от жалбоподателя родителски права и би затруднила семейния му живот. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът –  Директор на ОД на МВР - Кърджали, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представената по делото справка за чужденец от „Автоматизирана информационна система - ЕРЧ“ съдът констатира, че жалбоподателят е гражданин на ***, със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, по силата на Решение с рег.№496528/06.02.2017 г., на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗЧРБ - родител на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната.

На 07.03.2022 г. Х.Ч. е депозирал заявление с peг. № 552/07.03.2022 г. до ОДМВР Кърджали, група „Миграция“ за издаване на разрешение за пребиваване. В заявлението е посочено и наличието на предходен документ за пребиваване, валиден до 24.03.2022 г.

Във връзка с подаденото заявление е извършена служебна проверка в АИС "Граничен контрол", при която се установило, че заявителят е отсъствал повече от 12 последователни месеца от територията на Република България и ЕС.

За изясняване на обстоятелствата, свързани с констатираното отсъствие, на основание чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК, вр. с чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, с жалбоподателя е проведено интервю УРИ 292р-5479/07.03.2022 г. В същото, както и в писмени обяснения от 07.03.2022 г., Х.Ч. е заявил, че в периода от 08.10.2017 г. до 21.10.2018 г. не е пребивавал на територията на Република България или на друга държава-членка на ЕС, поради заболяване на ***, което наложило болнично лечение за около 25 дни, в края на м.август 2018 г., в частна болница „***“, ***. Във връзка с горното заболяване, в първите 3 месеца след изписването му от болницата, се наложили ежеседмични, а по-късно - ежемесечни контролни прегледи. Посочил е, че ще представи епикризи от болницата в 14-дневен срок. Посочил е  също, че е женен и заедно със съпругата си и *** си деца, живеят в ***, както и че децата му постоянно живеят и учат в ***. В хода на интервюто лицето е уведомено за започналото спрямо него производство по налагане на принудителна административна мярка “отнемане на правото на пребиваване в Република България“, на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, като му е предоставена възможност да представи обяснения и възражения до 21.03.2022 г.

По делото е приложена и справка за пътуванията на жалбоподателя, за периода от 06.02.2017 г. до 25.03.2022 г., видно от която в горния период лицето е посетило РБългария  7 пъти, с престой от 1 до 3 дни /общо 13 дни/. От последната справка се установява също така, че на 08.10.2017 г. жалбоподателят е напуснал страната, през ГКПП ***, а следващото му влизане, през същия ГКПП, е регистрирано на 27.10.2018 г.

С Предложение УРИ 292р-7261/29.03.2022 г., утвърдено от директора на ОДМВР- Кърджали, началникът на група „Миграция“ в ОДМВР-Кърджали, е предложил налагането на ПАМ “отнемане на правото на пребиваване в Република България“, поради наличие на предпоставките на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, тъй като лицето е отсъствало от територията на страната за повече от 12 последователни месеца, а именно: в периода от 08.10.2017 г. до 21.10.2018 г. Анализирани са обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като е посочено, че липсват доказателства за твърдяното от лицето болнично лечение в ***. Прието е, че лицето не попада в категорията на уязвимите лица, както и че липсват данни за производства по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Предвид времето на пребиваване в РБ - общо 13 дни за период от около 5 години, е прието, че лицето не е установено трайно на територията на страната, а я посещава инцидентно, за по няколко дни. Посочено е, че заявителят, заедно със семейството си живее постоянно в държавата по произход - ***, в жилище, собственост на съпругата му, поради което налагането на ПАМ не би ограничило правото му на личен и семеен живот или да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход.

С обжалваната заповед, на основание чл.40, ал.1, т.6  от ЗЧРБ, е отнето правото на постоянно пребиваване в РБ на жалбоподателя Х.Ч., като на основание чл.39б, ал.1 ЗЧРБ, е определен и 15-дневен срок за напускане на страната. За да постанови този резултат, административният орган е възприел констатациите в направеното предложение, като е приел за установено, въз основа на справката от АИС „Граничен контрол“ и проведеното интервю,  че лицето не е пребивавало на територията на държава-членка на ЕС, за период, по-голям от 12 последователни месеца, за времето от 08.10.2017 г. до 27.10.2018 г. Съобщение УРИ 292000-5272/31.03.2022 г. за издадената заповед за прилагане на ПАМ, съдържащо указание за възможността и срока за обжалване заповедта, както и възможността горната заповед да бъде получена, е връчено на 18.04.2022 г., на Р. Р. А., на посочения от жалбоподателя адрес в страната: ***. Съобщението е прието от Р. А. със задължение да го предаде на жалбоподателя Ч. Горното се установява и от Докладна записка УРИ 238р-3629/20.04.2022 г. на *** към ОДМВР-Кърджали.

Х.Ч. е депозирал жалба с вх.№48900-3802/04.05.2022 г., до главния секретар на МВР, срещу Заповед рег.№292з-569/29.03.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали. Към жалбата са приложени и заверени копия от: съобщение с УРИ 292000-5272/31.03.2022 г.; документ №***/*** г., подписан от д-р К. М., според който, след преглед, извършен на 07.05.2018 г. в ***, жалбоподателят е получил *** лечение, поради поставената му диагноза „***“, като на 13.05.2018 г. е извършен контролен преглед и е препоръчано продължение на *** лечение, както и на амбулаторното проследяване, за още 14 дни. Към жалбата била приложена също и  Декларация №***/*** г. от Х.Ч., с нотариална заверка на подписа, съдържаща и искане за продължаване срока на разрешението за пребиваване в Република България. В последната декларация е посочена невъзможността на лицето да посети РБ до 27.10.2018 г., поради влошено здравословно състояние, свързано с болнично лечение и контролни прегледи. Отразени са обстоятелства, посочени и в подадената до настоящия съд жалба, касаещи заболяванията „***“  и „***“.

Със Заповед рег.№8121з-729/03.06.2022 г., издадена от главния секретар на МВР, жалбата на Х.Ч. срещу Заповед рег.№292з-569/29.03.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали, е отхвърлена. Няма данни за датата, на която заповедта на гл.секретар на МВР е била съобщена на адресата.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

В случая, административният орган не установи датата, на която заповедта на горестоящия орган е съобщена на жалбоподателя, а от тази дата, според чл.149, ал.3, вр. с ал.1 АПК, започва да тече 14 - дневния срок за оспорване на първоначалния индивидуален  административен акт, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в установения от закона срок. Налице е и правен интерес от оспорването на заповедта за прилагане на ПАМ, като засягаща неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата  е  неоснователна.

При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки, каквато е и процесната, се налагат със заповеди на директорите на областните дирекции.

При постановяване на оспорената заповед не се констатираха и съществени нарушения на административно производствените правила. Спазено е изискването на чл.26, ал.1 от АПК. Лицето е надлежно уведомено за започналото производство по налагането на ПАМ, като му е предоставена и възможност за представяне на обяснения, възражения и документи. Заповедта е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Както в заповедта, така и в предложението за издаването й, са изложени  надлежни фактически и правни основания, като са отчетени и обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, в т.ч. и въпросът за отражението на мярката, върху правото на лицето на личен и семеен живот и поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход. Не е налице соченото в жалбата съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неизпълнение на изискването на чл.18а, ал.7, изр.2 от АПК, за съобщаване на 7-дневния срок за получаване на заповедта. В случая процесната заповед е надлежно съобщена по реда на чл.18а, ал.8 от АПК, на посочения от жалбоподателя адрес,  на лице, което се е съгласило да получи съобщението и да го предаде на адресата.

Съдът намира, че са налице и предпоставките на  чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на постоянно пребиваване.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е *** гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, по силата на Решение с рег.№496528/06.02.2017 г.  По делото не се спори също, че лицето осигурява издръжка на *** си непълнолетни деца, които имат и българско гражданство.

Административният орган е основал изводите си за наличие на хипотезата на чл.40, ал.1, т.6 ЗЧРБ, на установеното при проверката, че за времето от 08.10.2017 г. до 27.10.2018 г. лицето не е пребивавало на територията на държава-членка на ЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.6  от ЗЧРБ, на която е основан оспореният акт, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца.

Установи се от обсъдените по-горе писмени доказателства: справка от АИС „Граничен контрол“ за пътуване на лице – чужд гражданин, проведеното с лицето интервю и писмените му обяснения, че в периода от 08.10.2017 г. до 27.10.2018 г., който период надвишава 12 последователни месеца, Х.Ч. не е пребивавал на територията на РБ, нито на друга държава-членка на ЕС. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, но последният сочи, че за времето до 27.10.2018 г. е бил обективно възпрепятстван да пътува, поради проведеното му през месец март 2018 г. болнично лечение и следващите го контролни прегледи. Тези твърдения съдът намира за недоказани, тъй като единственият медицински документ, удостоверяващ заболяване, *** лечение, контролен преглед и амбулаторно проследяване за период от общо три седмици, считано от 07.05.2018 г.,  е документ №***/*** г., подписан от лекар в ***. Освен това, последният документ не удостоверява болнично лечение, а амбулаторен преглед и проследяване на констатираното заболяване. Дори да се приеме, че лицето е било в невъзможност да пътува в периода 07.05.2018 г. – 28.05.2018 г., поради установеното  заболяване и това е извънредно обстоятелство по смисъла §1, т.7 от ДР ЗЧРБ, необосновано се явява отсъствието на жалбоподателя през останалия период до 27.10.2018 г. По делото не са представени надлежни доказателства, установяващи твърдяното в жалбата болнично лечение и ежеседмични медицински прегледи за период от 6 месеца, считано от 07.05.2018 г., които да не са позволили на жалбоподателя да пътува, респ., не е налице сочената  обективна невъзможност да посети страната за времето до 27.10.2018 г.

С разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ на административния орган е вменено задължение, при налагане на ПАМ да отчете продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход.

Видно от мотивите към оспорената заповед, при налагането на ПАМ са отчетени и обстоятелствата по чл.44, ал.2 ЗЧРБ.

Съгласно Директива 2003/109/ЕО основният критерий за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ следва да бъде продължителността на пребиваване на територията на държавата-членка. Това пребиваване следва да е било легално и непрекъснато, за да свидетелства за трайното привързване на лицето с тази страна. Според представената по делото справка за пътуване на лице-чужд гражданин, за периода от 06.02.2017 г. до 25.03.2022 г., Х.Ч. е  посетил страната 7 пъти, с престой от 1 до 3 дни /общо 13 дни/, поради което не може да се приеме, че жалбоподателят е пребивавал трайно на територията на Република България.

В случая безспорно е установено, че жалбоподателят не е от категориите уязвими лица, няма образувано производство по ЗУБ, нито други, относими административни производства и няма семейство на територията на РБ. Жалбоподателят и семейството му, в т.ч. и малолетните му деца, са трайно установени в ***, поради което неоснователни са доводите, че процесната ПАМ би навредила и на упражняваните от жалбоподателя родителски права и би затруднила семейния му живот.

Неотносими към настоящия спор, чийто предмет е законосъобразността на заповед за отнемане на правото на пребиваване, издадена на основанията и по реда на ЗЧРБ, са доводите на жалбоподателя, свързани с правото да му бъде издаден и да притежава документ за пребиваване в страната, на основание чл.4, ал.2 от ЗБЛД. Става въпрос за две отделни административни производства, регламентирани в различни закони, въпреки че по аргумент от предвиденото в чл.3, ал.4 и чл.14, ал.2 от ЗБЛД, необходимо и задължително условие за издаването и притежаването на документ за пребиваване в страната е чужденецът да е получил разрешение за пребиваване по ЗЧРБ.

По изложените съображения, налице са материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка "отнемане на право на постоянно пребиваване", на основание  чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, тъй като жалбоподателят е отсъствал от територията на държавите-членки на Европейския съюз, за период, надвишаващ 12 последователни месеца, поради което обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ч. - гражданин на ***, ЛНЧ ********** против Заповед №292з-569/29.03.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР- Кърджали, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 -дневен срок от съобщаването му.

           

                                                           

 

 

                                                                       С Ъ Д И Я :