РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Благоевград, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело №
20221210100575 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „ПР със
седалище и адрес на управление: гр. С- управители, депозирана чрез
пълномощника Г... люрисконсулт, против Д. С. П., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. С. Иска се да бъде постановено съдебно решение, по
силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземане в
полза на ищеца срещу ответника, представляващо парично вземане по
Договор за револвиращ заем № в общ размер на 459.44 лв., от които главница
в размер на 316.02 лв. и договорно възнаграждение в размер на 143.42 лв.,
дължимо за периода ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване Заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2010 г. е сключен договор за
револвирващ заем № ********** между „Пр като солидарни длъжници.
Сочи се, че общото задължение по договора е в размер на 3061,05 лева,
включващо: сума за изплащане на заем – 1500 лева; срок на заема – 36 месеца;
размер на вноска – 84 лева; дата на погасяване - 12-ти ден от месеца, годишен
1
процент на разходите – 64,73 %.
Заявява се, че договорът е подписан при Общи условия, като при
подписването му, клиентите са заявили, че са се запознали със съдържанието
им и нямат забележка към тях.
Поддържа се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 24.06.2010 година, е превел сума в размер на 1500 лева по
посочената от длъжника С банкова сметка.
Твърди се, че Б е поискал промяна на погасителния план, като е пожелал
да бъдат отложени три погасителни вноски, която молба е одобрена и
страните са се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 21, 22 и
23, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Заявява се, че съгласно Общите условия към Договора, длъжниците
дължат на дружеството договорно възнаграждение за отпуснатия кредит,
което е предварително определено.
Излага се, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с Договора
задължения и е направил само 20 пълни погасителни вноски. Сочи се, че
крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план, е
изтекъл на 10.10.2013 година, когато е настъпила и изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер.
Сочи се, че длъжникът Се починал, поради което е предприето събиране
на вземаното спрямо неговите наследници, които съгласно закона, наследяват
равни части от наследството. В случая, наследниците по закон на починалия
наследодател са – М Б и Д. П., като всеки от тях поема по 1/3 от задължението
по сключения Д.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, като в
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор.
С отговора не се оспорва обстоятелството, че Договор за ревловиращ
заем № ********** е бил сключен на дата 24.06.2010 година, между
ищцовото дружество от едната страна и лицата Си Ди от другата страна, за
срок от 36 месеца, с краен срок за погасяване на задължението -
Не се оспорва и обстоятелството, че ответницата е наследница на
починалия С който е страна по цитирания договор.
Твърди се обаче, че ответницата не дължи претендираните суми е
2
исковата молба, тъй като същите се явяват погасени по давност.
Сочи се, че давността започва да тече от момента, в който задължението
е станало изискуемо, в случая – от дата 10.10.2013 г. Поддържа се, че общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, е изтекла на 10.10.2018 г., поради
което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 2021 г.,
погасителната давност е изтекла.
В съдебно заседание на 08.03.2023 г. ищецът, редовно призован, не се
явява, не се представлява. Исковата молба се поддържа с депозирано по
делото становище.
Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В. У.. Последната
поддържа възраженията си, релевирани в отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че на дата 24.06.2010 година, между
ищцовото дружество от едната страна и лицата С Б от другата страна, е
сключен Договор за ревловиращ заем № **********, за срок от 36 месеца, с
краен срок за погасяване на задължението - 10.10.2013 г. Не се оспорва и
фактът, че ответницата е наследница на починалия С, който е страна по
процесния Договор. Тези безспорни обстоятелства се установяват и от
приетите по делото писмени доказателства.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са следните
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание:
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 240
от ЗЗД, вр. чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит, вр. чл. 86
от ЗЗД.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 900 от
17.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2273/2021 г. на Районен съд - гр. Благоевград,
срещу която ответницата, имаща качеството на длъжник в заповедното
производство, е депозирала възражение.
3
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите
изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в
законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Относно основателността на предявените установителни искове:
Основният спорен въпрос по делото е дали претендираните вземания за
главница и неплатено договорно възнаграждение са погасени по давност. За
да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:
За погасяване на задължението за главница по процесния договор за
заем е приложим 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 б. „в“, пр. 2 от ЗЗД, вземанията за лихви /каквото
представлява и претендираното неплатено договорно възнаграждение/, пък се
погасяват с тригодишната давност.
В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като тя се прекъсва при предявяване на иск /чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД/ и не
тече в хода на самото съдебно производство /чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД/.
В принципен план, искът се смята за предявен с постъпване на исковата
молба в съда /чл. 125 от ГПК/. Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК,
в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Такъв е и
настоящият случай.
Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на
цитирания чл. 125 от ГПК и като законодателно разрешение е създадено в
интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните последици от
предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата
молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на
погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва /вж.
в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания казус падежът на последната погасителна вноска по
кредитния договор е 10.10.2013 г. Следователно, 5-годишният давностен срок
4
за главницата е започнал да тече, считано от датата на крайния срок на
процесния договор за заем - 10.10.2013 г. При това положение, същият е
изтекъл на 10.10.2018 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на
02.09.2021 г., от който момент се счита за предявен и искът по чл. 422 от
ГПК, тъй като кредиторът в случая е спазил 1-месечния срок по чл. 415, ал. 4
от ГПК. Искът за главница е подаден след изтичане на 5-годишния давностен
срок. Това води до извод, че последният е неоснователен, като погасен по
давност.
Исковата претенция за договорна лихва /неплатено договорно
възнаграждение/ също е предявена на 02.09.2021 г., т.е., след изтичането на
тригодишния давностен срок /изтекъл на 10.10.2016 г./ Това също води до
извода, че искът за неплатено договорно възнаграждение е неоснователен,
като погасен по давност.
С оглед горното, предявените искове са неоснователни и като такива,
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца
не се следват, претендираните от него разноски по делото, а на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на
ответника, претендираните от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от СВ. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр.
Кж. Ч., против Д. С. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., искове, с
които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК,
че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 900 от 17.11.2021 г., издадена по ч.
гр. д. № 2273/2021 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно:
- 316,02 лв. /триста и шестнадесет лева и две стотинки/ - главница на
основание сключен между „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството му
5
на кредитор, от една страна и от друга страна Ст. Ст. Б., в качеството на
клиент и Д. Ст. Ск., в качеството на съдлъжник Договор за потребителски
кредит № ********** от 24.06.2010 г., като сумата е припадащата се част,
дължима от наследника на починалия кредитор Ст. Ст. Б., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 02.09.2021 г. до окончателното погасяване.
- 143,42 лв. /сто четиридесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ -
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.07.2012 г. до
10.10.2013 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от СВ. Н. Н.,
Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. П., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. С., сумата от 300 лв. /триста лева/ - представляваща
направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от Решението да се
връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6