№ 1174
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000503458 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 5367 от 02.10.2024 г. по гр.д.№ 7092/2021 г., СГС, ГК, І-16 състав е осъдил на
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД Д. В. В., ЕГН: ********** да заплати на Ю. К. Б.,
ЕГН: ********** сумата от сумата 15 000 евро, представляваща дадена сума по развален
договор за поръчка от 07.11.2019 г. за закупуване на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„РАВ4“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
03.06.2021 г. до окончателното плащане на главницата. Поради това, ответната страна е
осъдена да заплати и сторените по делото разноски от ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано от упълномощен процесуален
представител на Д. В. В. с общи /неконкретизирани/ оплаквания за неговата неправилност
поради нарушения на материални и процесуални норми, както и с искане към САС да го
отмени, вкл. и да постанови друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
Въззиваемата Ю. К. Б. оспорва с писмен отговор жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен
1
акт, поради което спорът следва да бъде разгледан от САС по същество. Пред втората
инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
По съществото на спора:
Производството е образувано по искова молба от Ю. К. Б. срещу Д. В. В., с която е предявен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 евро,
представляваща дадена сума по развален договор за поръчка за закупуване на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „РАВ4“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане на главницата. Ищцата твърди, че на 07.11.2019 г.
е сключила договор с ответника за поръчка, съгласно която ответникът е следвало да закупи
на нейно име лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ4“, с дата на първа регистрация
2017 г. Поддържа, че в изпълнение на поръчката е предоставила на ответника сума в размер
на 15 000 евро. Срокът за изпълнение на поръчката е до 10.12.2019 г. Ответникът не
изпълнил задължението си, но въпреки това, ищцата му дала подходящ срок за изпълнение,
като страните подписали анекс, с който срокът за изпълнение на поръчката е удължен до
20.01.2020 г. Ответникът отново не изпълнил в срок договорно поетите си задължения, като
не е и възстановил получената сума. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да върне получената по договора сума.
Ответникът В., чрез назначен по съответния законов ред особен представител оспорва
исковата молба, като твърди, че не е получил сумата от 15 000 евро, като същата следва да
бъде преведена по банков път, съгласно изискванията на закона. Оспорва твърдението, че
възложената поръчка не е била изпълнена, евентуално че не е изпълнена в договорения
срок.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства се установяват следните
юридически факти с произтичащите от това правни изводи:
Видно от представения по делото договор за поръчка, сключен на 07.11.2019 г. между Ю. Б.,
в качеството на доверител срещу Д. В., в качеството на довереник, доверителят възлага, а
довереникът приема от името и за сметка на доверителя да закупи на негово име лек
автомобил, марка „Тойота“, модел „РАВ4“, с дата на първа регистрация 2017 г. Срокът за
изпълнение на поръчката е до 10.12.2019 г., съгласно чл. 3 от договора. С анекс от 10.12.2019
г. страните по основания договор са постигнали съгласие срокът за изпълнение на поръчката
да се удължи до 20.01.2020 г. Представено е и пълномощно, видно от което Б. е
упълномощила В. да придобие на нейно име лек автомобил с посочени технически
характеристики, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя - с дата 19.12.2019 г.,
както и идентично пълномощно със срок до 19.12.2019 г. - с нотариална заверка на подписа
на упълномощителя на 07.11.2019 г. Ищцата претендира връщането на даденото по договора
за поръчка поради пълно неизпълнение от страна на ответника, което съдържа на практика и
изявление за разваляне на договора, доколкото се позовава в исковата молба на правните
последици при развален договор. В чл. 9, ал. 1 от договора за поръчка изрично е предвидено,
че доверителят може да развали договора, ако довереника не изпълни поръчката в срок.
2
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. В случая, видно от представени договор, подписан от страните по делото, се
установява, че е сключен договор за поръчка, със съдържанието посочено в чл. 1, ал. 1 от
него, а именно за закупуване на лек автомобил за сметка и на името на ищцата от страна на
ответника.
Настоящият състав на апелативния съд, съобразявайки клаузите на договора, както и
обстоятелството, че няма данни по делото ответникът да е сключил договор за покупко-
продажба на автомобил, съобразно мандатното правоотношение, намира, че е налице пълно
неизпълнение на договора от 07.11.2019 г. Следователно са налице всички предпоставки за
уважаване на исковата претенция на Ю. Б., до каквито правилни и законосъобразни изводи е
стигнал и СГС.
По отношение на аргумента, развит от особения представител на ответника пред първата
инстанция, че не било доказано даването от ищцата на претендираната парична сума, следва
да се отбележи, че този аргумент трябва да се отхвърли, тъй като в чл. 1, ал. 2 от процесния
договор е посочено, че за изпълнение на поръчката, Б. /като доверител/ е предоставила в
брой сумата от 15 000 евро на довереника В. и с подписване на сделката, страните са се
съгласили с установяването на този факт и неговата истинност. От друга страна, В. не е
доказал изпълнение на мандата или връщане на сумата обратно в патримониума на
доверителката Б. и дължи връщането й на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Що се отнася до доводите във въззивната жалба, то същите не са конкретизирани /т.нал
„бланкетна въззивна жалба“/, което не дава възможност на въззивния съд да отговори на
същите, а само на базата на собствените си правни изводи, да констатира, че решението на
СГС е правилно, както и че следва да се потвърди.
С оглед изложеното, на въззиваемото лице следва да се присъдят сторените пред САС
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 /две
хиляди и четиристотин/ лева съгласно приложените писмени доказателства за договаряне и
изплащане на такъв хонорар. През призмата на чл. 78, ал. 5 ГПК вйв връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на Висшия адвокатски
съвет, такъв хонорар не се явява прекомерен, не следва да се намалява и е нужно да се
възложи в тежест на въззивника В. съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГК, седми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 5367 от 02.10.2024 г. по гр.д.№ 7092/2021 г. на СГС,
ГК, І-16 състав.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ю. К. Б., ЕГН: ********** сумата
от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева разноски за втората инстанция.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4