Решение по дело №1393/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 111
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20212230101393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Сливен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230101393 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 124
ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумите, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 14/2021 на СлРС, която е връчена при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ищцовото дружество и ответницата е
сключен договор за мобилни услуги, като се сочат и нейните задължения в
общ размер на сумата от 232,52 лева, за която е издадена заповедта за
изпълнение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, като се претендират и разноските по делото.
Назначеният от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответницата е представил отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове. Твърди се, че неустойката
като клауза, противоречи на добросъвестността, което води до нейната
нищожност по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителя.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В
1
писмено становище се иска уважаване на предявените искове.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Ю.П. от АК-Сливен.
Исковата молба се оспорва като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.04.2018г. и на 11.07.2018г. между ищцовото дружество и
ответника Р.Ю. са сключени договори за мобилни услуги и за лизинг.
Поради неизпълнение на задълженията на ответницата да заплаща
дължимите месечни абонаментни такси, поради което договорите му са
прекратени едностранно от кредитора въз основа на общите условия на
мобилния оператор.
Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
в качеството му на кредитор е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Ю.. Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№260022/06.01.2021г. по ч.гр.д.№14/2021г. на СлРС, с която е разпоредено
длъжникът Р.В.Ю. с ЕГН: **********, адрес: гр. ************** ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище гр. София и адрес на управление на дейността: район „Младост”,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми:
1.Сумата 232,52 лева (двеста тридесет и два лева и петдесет и две
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги, обективирана във фактура №
**********/05.05.2019 г., от които:
-170,06 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 28.04.2018 г. за мобилен номер 0893/238524, от които: 62,46 лв. -
стойността на три месечни абонаментни такси и 107,60 лв. - неустойка за
предоставено за ползване устройство LENOVO Moto C 4G Black, c отстъпка
от стандартната цена, съгласно т. 7 от договор за мобилни услуги от дата
28.04.2018 г. в размер на 235,64 лв.;
-62,46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 11.07.2018 г. за мобилен номер **********, представляваща
2
стойността на три месечни абонаментни такси.
2. Сумата 25,00 лева (двадесет и пет лева) - разноски по делото -
заплатена държавна такса за образуване на делото.
3. Сумата 180,00 лева (сто и осемдесет лева) - разноски по делото -
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви
установителен иск.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от
ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са основателни.
Между страните са съществували валидни договорни отношения за
предоставяне на мобилни услуги и лизинг, като договорите са подписани от
ответника. Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключените
договори, а ответникът не е изпълнил своите задължения за заплащане на
месечните абонаментни такси /противното не е доказано от ответника/,
поради което дължи сумите по заповедта за изпълнение, които представляват
неустойки, които не са прекомерни и в случая не е налице нищожност на
клаузите за неустойка по договорите между страните.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№260022/06.01.2021г. по ч.гр.д.№14/2021г. на СлРС.
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата
страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД
3
№4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 760 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.Ю. с ЕГН: **********, адрес:
гр. ************** представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител адв.Ю.П. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на
управление на дейността: район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №260022/06.01.2021г. по ч.гр.д.№14/2021г. на СлРС, а
именно:
1.Сумата 232,52 лева (двеста тридесет и два лева и петдесет и две
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги, обективирана във фактура №
**********/05.05.2019 г., от които:
-170,06 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 28.04.2018 г. за мобилен номер 0893/238524, от които: 62,46 лв. -
стойността на три месечни абонаментни такси и 107,60 лв. - неустойка за
предоставено за ползване устройство LENOVO Moto C 4G Black, c отстъпка
от стандартната цена, съгласно т. 7 от договор за мобилни услуги от дата
28.04.2018 г. в размер на 235,64 лв.;
-62,46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 11.07.2018 г. за мобилен номер **********, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси.
ОСЪЖДА Р.В.Ю. с ЕГН: **********, адрес: гр. ************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
гр. София и адрес на управление на дейността: район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 760 /седемстотин и
шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото, включваща разходите
по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5