№ 406
гр. Дупница, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
обективно съединени главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се
иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът Й. С. Б., ЕГН **********
дължи следните суми:
- сума в размер на 500.00 лв. – главница по сключен между ответника и „Аксес
Файнанс“ АД договор за кредит „Бяла карта“ № 11054929/13.06.2023г., ведно със
законната лихва от 29.10.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 16.23 лева – възнаградителна лихва за периода от
13.06.2023г. до 16.04.2024г.
- сума в размер на 63.15 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2024г.
до 29.10.2024г.
Твърди се, че между ответника и „Аксес Файнанс“ АД /3-то, неучастващо в
настоящия спор лице/ бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ №
11054929/13.06.2023г., по силата на който „Аксес Файнанс“ АД, в качеството си на
кредитодател се задължил да предостави на ответника, в качеството му на
1
кредитополучател револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв. под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта. Ответникът, от своя
страна,се задължил да го ползва и върне, съгласно условията на сключения договор.
Съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават размер на разполагаемия му остатък по кредита, сумите
над тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент - кредитна карта с № 11054929, ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои
изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане
в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума.
Между ищеца и „Аксес Файнанс“ АД на 17.04.2024г. било подписано
Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023г.,
по силата на което вземанията по процесния договор за паричен заем били
прехвърлени на ищеца. Ищецът твърди, че ответникът бил уведомен за сключения
договор за цесия с уведомително писмо.
С оглед изложените съображения ищецът намира предявените искове за
основателни и доказани.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор от ответника. В депозираното възражение по реда на чл. 414, ал. 1
ГПК е оспорено обстоятелството, че ответникът е сключил договор за кредит „Бяла
карта“ № 11054929/13.06.2023г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно
съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по
реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение по реда на чл.
414, ал. 1 ГПК.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79
ЗЗД.
2
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивно необходими предпоставки:
1. наличие на облигационно правоотношение между „Аксес Файнанс“ АД и
ответника по сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 11054929/13.06.2023г., с
параметри посочени в исковата молба;
2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;
3. предаване на договорената сума на заемополучателя;
4. настъпила изискуемост на вземането;
5. валидно сключен договор за цесия между ищцовото дружество и „Аксес
Файнанс“ АД;
6. уведомяване на ответника за сключения договор за цесия от първоначалния
кредитор.
При доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил претендираните суми.
Относно първата предпоставка за уважаване на така предявения иск –наличие
на облигационно правоотношение между „Аксес Файнанс“ АД и ответника по сключен
договор за кредит „Бяла карта“ № 11054929/13.06.2023г., с параметри посочени в
исковата молба, следва да се посочи следното: по делото е представен заверен препис
от процесния договор /л. 4 и сл./, от който се установява наличието на съществуващо
облигационно правоотношение между „Аксес Файнанс“ АД и ответника, произтичащо
от сключен на 13.06.2023г. договор за потребителски кредит. От предоставения
договор за кредит /л. 4/ се установява, че „Аксес Файнанс“ АД е предоставил на Й. С.
Б., в качеството й на кредитополучател револвиращ кредит в максимален размер на
500.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна платежна карта с визия /дизайн/ А1. В договора е предвидено, че се
сключва за неопределен срок /чл. 4, ал. 1, т. 1/. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено,
че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до
максималния размер на кредитния лимит като в ал. 2 е предвидено, че през целия срок
на валидност на договора кредитополучателят с задължава да заплаща общото си
задължение до всяко 2-ро число на текущия месец. В ал. 3 се съдържа дефиниция на
понятието „общо задължение“, съобразно която същото включва цялата усвоена и
непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки
за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на
просрочени задължения, в случай, че такива са начислени.
По отношение на възражението на ответника, че не е налице валидно сключен
облигационен договор, съдът намира същото за неоснователно, предвид представения
3
по делото подписан от ответника договор за кредит. В тази връзка следва да се
акцентира върху обстоятелството, че ответникът не е оспорил по какъвто и да било
начин автентичността на представения по делото договор.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в ЗПК / обн. ДВ, бр.18/2010 г., в сила от 12.05.2010г./. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне
предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма
- чл. 10, ал.1 ЗПК.
В настоящия случай съдът намира, че сключеният договор не противоречи на
законодателството.
По отношение на следващите предпоставки за уважаване на така предявения
иск – срок за погасяване на заема и размер на задължението и предаване на
договорената сума на заемополучателя, следва да се вземе предвид следното: в
настоящия случай се претендира предоставената по така сключения договор главница
в размер на 500.00 лева като ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, че я е заплатил.
По отношение на следващата предпоставка от фактическия състав на
предявения иск – настъпила изискуемост на вземането, в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
процесния договор е предвидено, че през целия срок на валидност на договора
кредитополучателят с задължава да заплаща общото си задължение до всяко 2-ро
число на текущия месец.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване настъпилата изискуемост на вземането.
Относно следващата предпоставки за уважаване на иска – валидно сключен
договор за цесия между „Аксес Файнанс“ АД и ищцовото дружество и уведомяване на
ответника за сключения договор за цесия от първоначалния заемодател, следва да се
изложи следното: по делото са представени Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /л. 20/, сключен между „Аксес Файнанс“ АД и ищеца с
предмет процесното вземане и потвърждение за извършена цесия /л. 21/. По делото е
представен и заверен препис от пълномощно /л. 25/, видно от което се установява, че
цедентът по сключения договор за цесия „Аксес Файнанс“ АД е упълномощил
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски заеми, както и да
извършва всички необходими правни и фактически действия, с оглед надлежното
уведомяване на длъжниците по вземанията.
4
С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че ищецът е доказал
наличието на сключен договор за цесия между него и „Аксес Файнанс“ АД.
Относно уведомяването на ответника за първия сключен договор за цесия,
следва да се посочи, че по делото е представено уведомително писмо /л. 26/, от което
се установява, че ответникът е уведомен за сключения договор за цесия в хода на
производството, доколкото го е получил като приложение към преписа от исковата
молба.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази обстоятелството, че според
константната съдебна практика договорът за цесия е неформален двустранен
възмезден договор за продажба на вземане и същият поражда действие за длъжника с
уведомяването му от цедента. Същевременно се приема, че уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3, пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК
/в този смисъл са Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК на Върховен
съд; Решение № 244 от 23.I.1960 г. по гр. д. № 8461/59 г., III г. о.; Решение № 674 от
24.09.2009г. на ВКС по гр. д. № 1210/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 640 от 7.10.2005г.
на ВКС по гр. д. № 874/2004 г., II г. о.; Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о., ТК, тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК на ВКС/.
С оглед изложените съображения предявеният спрямо ответника иск за
главница се явява основателен и доказан.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
29.10.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
5
Във връзка с претендираната лихва за забава, следва да се посочи, че доколкото
по делото се установи наличие на главно задължение в размер на 500.00 лева, то
предявеният акцесорен иск е основателен за периода от 17.04.2024г. до 29.10.2024г. и
за претендирания размер.
Относно иска по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
сума в размер на 16.23 лева – възнаградителна лихва за периода от 13.06.2023г. до
16.04.2024г., в доказателствената тежест на ищеца е да установи основанието и
размера на дължимата възнаградителна лихва, както и настъпила изискуемост.
В тази връзка в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от процесния договор е
посочено, че фиксираният годишен лихвен процент по заема възлиза на 17.8% като
върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в
размер на 0.4944%.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че през целия срок на
валидност на договора кредитополучателят с задължава да заплаща общото си
задължение до всяко 2-ро число на текущия месец. В ал. 3 се съдържа дефиниция на
понятието „общо задължение“, съобразно която същото включва цялата усвоена и
непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки
за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на
просрочени задължения, в случай, че такива са начислени.
С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
доказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца като на същия
следва да се присъди сумата от 175.00 лева /сумата от 125 лева – държавна такса и
сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 75.00 лв. по гр. д. №
2442/2024год. по описа на РС – Дупница, II състав.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Дупница
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 срещу Й. С. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ***, че Й. С.
Б. дължи следните суми: сума в размер на 500.00 лв. – главница по сключен между
ответника и „Аксес Файнанс“ АД договор за кредит „Бяла карта“ №
11054929/13.06.2023г., ведно със законната лихва от 29.10.2024г. /датата на депозиране
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 16.23
лева – възнаградителна лихва за периода от 13.06.2023г. до 16.04.2024г.; сума в размер
на 63.15 лева – обезщетение за забава за периода от 17.04.2024г. до 29.10.2024г.
ОСЪЖДА Й. С. Б., ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
оф. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 175.00 лева – разноски за
исковото производство пред РС – Дупница и сума в размер на 75.00 лв. – разноски по
гр. д. № 2442/2024год. по описа на РС – Дупница, II състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7