Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда по НЧХД № .../2011г. на ВТРС подсъдимият В. К. В. е признат за виновен в това, че на ...2011 г. в гр. В. Търново около 15.00 часа в служебно помещение на Областна дирекция на "Д.ф.З." Отдел „Р. т. и.” казал нещо унизително за честа и достойнството на длъжностното лице Т. Д. Т. на длъжност експерт в ОД на ДФ „З.” в отдел „РТИ” в негово присъствие по повод на службата му, че е „путьо” и „мародер”, като обидата е нанесена на публично място, поради което на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.146, ал.1 вр.чл.36, чл.54 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева, както и обществено порицание. Със същата присъда подсъдимият В. К. В. е признат за невинен в това, че на 11.05.2011 г. в гр. В. Търново в служебно помещение на Областна дирекция на "Д.ф.З." Отдел „Р. т. и.” е разгласил позорни обстоятелства за длъжностното лице Т. Д. Т. на длъжност експерт в ОД на ДФ „З.” в отдел „РТИ” по повод на службата му, а именно чрез изразите „Като ходиш на проверки ти колят агнета и те посрещат на софри”, „Този само мародерства”, „Искаш като ме отрежеш да те повишат и да станеш началник”, като клеветата да е нанесена на публично място, поради което е оправдан по обвинението по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК. Подсъдимият В. К. В. е осъден да заплати на Т. Д. Т. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за извършеното престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.146, ал.1 НК, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до 7000 лв., като неоснователен и недоказан. Предявеният граждански иск от Т. Д. Т. против подсъдимия В. К. В. за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия В. К. В. против присъдата в осъдителната наказателна и гражданска част. Направено е оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Моли да се отмени присъдата в осъдителната част, като се постанови друга такава, с която да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.146, ал.1 НК, да се отхвърли уважения граждански иск, както и да му се присъдят направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят В. К. В. поддържа жалбата. Защитникът му доразвива оплакванията. Моли да се уважи жалбата. Въззиваемият частен тъжител Т. Д. Т. оспорва жалбата. Моли да се потвърди присъдата. В правото си на последна дума жалбоподателят В. К. В. моли да бъде оправдан изцяло по обвинението за извършено престъпление. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди направените в жабата оплаквания, становището на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 НПК, прие за установено следното : Подадената въззивна жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка по реда на чл.314 НПК не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на атакуваната присъда. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването на същата. Това налага обсъждане на събраните по делото доказателства. От тях се установява, че от 01.08.2007г. тъжителят Т. е преназначен на длъжност експерт в ОД на Държавен фонд „Земеделие” гр.В. в отдел „РТИ”. Подсъдимият е регистриран като земеделски производител, като се занимава с животновъдство и земеделие. Същият кандидатства за плащания по схема за единно плащане на площ и свързани с нея агроекологични такива, отпускани от европейски фондове. За целта били извършени проверки на заявените земеделските обекти на подсъдимия в гр.А.. Тъжителят в качеството си на длъжностното лице също извършвал такива. По повод на тези проверки между тъжителя и подсъдимия се създали служебни и лични взаимоотношения. На подсъдимия били отказани плащания, отпускани по европейските фондове. На ....2011 год. около 15.00 часа в ОД на Д. ф. „З.”, Отдел „Т. и.” в гр.В. пристигнал подсъдимият. Същият бил придружен от двамата си синове К. и З. К.. Тримата се насочили към работното място на тъжителя. Подсъдимият влязъл в кабинета, където се намирали тъжителят, св. С., Д.и Б. Първият започнал да вика към втория по повод извършената му проверка като земеделски производител и отказа да получи плащания по европейските фондове. Между подсъдимия и тъжителя възникнал словесен конфликт. Първият нарекъл втория „путьо” и „мародер”. Тъжителят отговорил, като нарекъл подсъдимия „прост селянин”. Св.С., Д. и Б. посочват, че имало и други обидни квалификации, свързани с проверките, издигане в служба, отправени от подсъдимия към тъжителя. Само първият възпроизвежда конкретно изразите „…само знаеш да мародерстваш, като ходиш по проверките слагат софри и ти колят агнета, като ме режеш от субсидии се стремиш да станеш началник”. Описаната фактическа обстановка се извежда от показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства. От тях се установява времето, мястото на извършеното деяние и авторството му. От показанията на разпитаните свидетели се установява времето на извършване на деянието. Посочените такива от защита категорично посочват, че инкриминираният случай е станал май 2011 год. В подкрепа на този факт са и показаÝията си св. С. Същият конкретизира, че инцидентът е настъпил през пролетта или началото на лятото, т.е. преди летния му отпуск. Тъжбата е подадена на 28.05.2011г., поради което не може да описва събития, настъпили през есента на същата година. По делото са разпитани свидетели за изясняване фактическата обстановка. Оформят се две групи показания, свързани с действията на подсъдимия и тъжителя, които са взаимно противоречиви. От показания на св.С., Д. и Б. по категоричен начин се установяват изречените от подсъдимия обидни думи „путьо” и „мародер” спрямо тъжителя. Според св.Д. и К. последният отвърнал, като нарекъл подсъдимия „прост селянин”. Показанията на всички тези свидетели са преки и непосредствени. Същите са присъствали на целия инцидент и пряко са възприели обидните реплики. Показанията на св. С., Д. и Б. подкрепят обвинителната теза на тъжителя, че подсъдимият е отправил към него посочените обидни думи. От друга страна са показанията на св.Д.и К., които подкрепят възраженията на защитата против обвинението. Според тях тъжителят е отвърнал на подсъдимия също с обидна реплика. Посочените лица са присъствали на инцидента, като носят наказателна отговорност за обстоятелствата, относно които свидетелстват. Въззивният съд счита, че не следва да се кредитират само показанията на тези от тях, които свидетелства в полза на тъжителя. Не може да се приеме, че техните твърдения не изключват достоверността на показанията на другата група. В тази насока въззивният съд не споделя достигнатия извод от районния такъв. Следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил както от обективна така и от субективна страна престъпния състав по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.146, ал.1 от НК. На 11.05.2011г. в гр.В. в ОД на "Д.ф.З." Отдел „Р. т. и.” същият изрекъл думите „путьо” и „мародер” към тъжителя. Цитираните думи са обидни по своя характер. Същите са унизителни и са насочени към засягане честта и достойнството на лицето, към когото са отправени, като са възпроизведени именно с тази цел. Отправените обидните думи представляват негативни квалификации, като имат обидно съдържание и засягат личността оценка на адресата. Същите са отправени към тъжителя в качеството му на длъжностно лице по повод на службата му и то на публично място. Същият лично е възприел изразите по повод на службата му, които са с унизително съдържание и въздействие. Тъжителят има качеството длъжностно лице, като обидата е нанесена по повод на служебните взаимоотношения между него и подсъдимия като земеделски производител. Същата е нанесена в служебно помещение, като думите са станали достояние на множество хора. Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на тъжителя, както и е целял възприемането им от последния. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че пострадалият тъжител е отвърнал с обида веднага след нанасянето на такава от подсъдимия. При възникналия конфликт между двамата последният е отправил думите „путьо” и „мародер” към първия. Тъжителят е отвърнал, като е нарекъл подсъдимия „прост селянин”. Налице е словесна размяна на обидни думи между подсъдимия и тъжителя. Всеки от тях и непосредствено един след друг, е казал на другия и в негово присъствие обидна дума. Подсъдимият е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.146, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.3 НК реторсията, предвидена в чл.146 ал.2 НК намира приложение само в случаите на чл.148 ал.1 т.1 НК. В инкриминирания случай е налице и друг квалифициращ елемент, а именно т.3 на чл.148 ал.1 във вр. с чл.146 ал.1 НК. По тези съображения не са налице основанията за приложение на чл.148 ал. 1 т.1 във вр. с чл. 146, ал. 2 от НК за освобождаване подсъдимия от наказание. На подсъдимия е наложено наказание глоба при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като същата е в минималния предвиден размер. По отношение на предявения граждански иск в тази част. Първоинстанционният съд е присъдил сумата от 1000 лв., като обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Тъжителят е претърпял болки и страдания в резултат на засягане достойнството му, личната и обществената оценка, която има за собствената си личността и обществена ценност. Налице е причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Районният съд е уважил частично предявения граждански иск, като е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск е отхвърлен за разликата до 7000 лева, като недоказан. Въззивният съд също счита присъденото обезщетение в този размер за справедливо, което да репарира причинените неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда срещу подсъдимия по обвинението за това, че на 11.05.2011 г. в гр. В. Търново в служебно помещение на О. д. на "Д.ф.З." Отдел „Р. т. и.” е разгласил позорни обстоятелства за длъжностното лице Т. Д. Т. по повод на службата му, а именно чрез изразите „Като ходиш на проверки ти колят агнета и те посрещат на софри”, „Този само мародерства”, „Искаш като ме отрежеш да те повишат и да станеш началник”, като клеветата да е нанесена на публично място. Същото е квалифицирано като престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.147, ал.1 НК. Съдът е приел, че обвинението в тази част е недоказано. Отхвърлен е предявеният граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за заплащане сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението клевета, като неоснователен и недоказан. В тази част няма жалба, поради което присъдата е влязла в сила. С оглед изложените съображения присъдата в обжалваната част следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № .../16.02.2012г. по НЧХД № .../2011г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |