Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 617 от 17.06.2011 год. по гр.д. № 5757 по описа за 2010 год. ВТРС е осъдил К. К. Д. от с.П.,общ.В.Т. да заплати на З.”Б. В. И. Г.”-С. сумата от 3 514,37 лв.,дължима на основание чл.213,ал.1 от КЗ и представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди от причинено на 18.03.2009 год. в гр.В.Т. ПТП,сумата от 290 лв. законна лихва от датата на поканата -. 21.12.2009 год. до подаване на исковата молба -11.10.2010 год.,законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2010 год.,до окончателното издължаване и сумата от 780 лв. разноски.С допълнително решение от 09.12.2011 год. по делото и по реда на чл.247 ГПК съдът е постановил в решението и диспозитива да се чете,че решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - З.”А.” гр.С.. В законовия срок е постъпила въззивна жалба от З.”А.”-С.,трето лице,помагач на ответника по делото .Жали се решението вцялост.Навеждат се подробни съображения ,че решението на първата инстанция е неправилно,недопустимо и постановено при противоречие на процесуалния и материалния закона. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да постанови друго,с което да прекрати производството по делото,респективно да отхвърли предявените искове .Претендира разноски. Във въззивната инстанция жалбоподателят не изпраща представител. Ответникът по жалбата З.”Б. В. Иншуърс Г.” -С. с писмено становище спори въззивната жалба с довод за неоснователност. Във въззивната инстанция не се представлява,представя писмени бележки,с което моли въззивния съд да потвърди решението на първата инстанция.Претендира разноски. Ответникът К. К. Д. ,редовно призован във въззивната инстанция не заема становище по жалбата. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: Въззивната жалба е допустима,депозирана е от активно легитимирано по спора лице, против обжалваем съдебен акт.Разгледана по същество същата е неоснователна. След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са представени. Възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове по чл.213,ал.1,изр.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от КТ във вр.с чл.121 от КТ и чл.86 от ЗЗД,които въззивният съд намира за основателни и доказани. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване за неправилност на съдебното решение поради липса на доказателства,установяващи,че между З.”Б. В. Иншуърс Г.” -С. и собственика на увредения автомобил съществува валиден застраховатален договор и на следващо място не била доказана отговорността на ответника за реализираното ПТП.Наведеното оплакване е неоснователно по следните съображения:По делото са налице писмени доказателства,които не са оспорени от страните - спесификация към застрахователна полица № 50194464/24.06.2008 год. и двустранен констативен протокол за ПТП.Въззивникът,който е трето лице в процеса и има право да извършва всички процесуални действие наред с ищеца и ответника след получаване на исковата молба и определението на съда/ведно с молбата за привличане/ не е заел становище. - чл.121 от ГПК.Не е участвал в процеса.На следващо място обстоятелството,че ответникът носи вината за възникналото на 18.03.2009 год. в гр. С. ПТП е прието за безспорно установено по делото.Следва да се има предвид,че въззивникът е имал право да наведе в срок възраженията си по спора,поради което направените днес възражения са преклудирани.На следващо място постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.Съгласно законовата разпоредба на чл.223 ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му с ответника,който го е привлякъл.Третото лице е Þмало правна възможност да участва наравно с ответника в процеса,което не е сторило ,поради проявено от негова страна правно бездействие. Наведеното оплакване за недопустимост на постановения съдебен акт също е неоснователно.Предявеният иск е допустим,предявен е от носителя на материалното право,който твърди ,че има вземане срещу ответника.Наведените оплаквания на въззивника за недопустимост на предявения иск са по съществото на иска и касаят неговата основателност.В тази насока въззивният съд споделя заявеното в писмените бележки на въззиваемия - ищец.По делото са приложени доказателства,от които се установява,че застрахователят на ответника по „Гражданска отговорност”- ЗК”А.” - С. е отказал плащане,т.к. е счел,че не е налице застрахователно покритие,видно от приложеното писмо Изх.№ 18342/16.11.2009 год. на ЗК”А.”/ л.25 от гр.д. № 6679/2010 год. Пл.РС/.Този отказ на третото лице,което е застраховател по „гражданска отговорност” на причинителя на вредата - ответника по делото,да възстанови платеното от ищеца обезщетение ,е дало основание на ищеца,платил и суброгирал се в правата на увредения,да предяви иск по чл.213,ал.1 от КЗ. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на дело и на основание чл.78,ал.10 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Въззиваемия З.”Б. В. Иншуърс Г.”-С. направените във въззивната инстанция разноски в размер на 420 лв. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 617 от 17.06.2011 год. и допълнително решение от 09.12.2011 год. по гр.д. № 5757/2010 год. на Великотърновския районен съд. ОСЪЖДА З.”А.”,рег. по Ф.д. № 6148/1996 год. на СГС,гр.С.,ул.”С. К.”,№ 2 да заплати на З.”Б. В. И. Г.”-С. разноски направени във въззивната инстанция в размер на 420 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |