О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.С., 21 май 2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на
секретаря Димитрова и с участието на прокурор от СОП Т., като разгледа
докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 126 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК.
С определение от 13.02.2018 г. на Районен съд – гр.И.,
постановено по ч.н.д. № 754/2017 г. по
описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Г.С.С., с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора – гр.С., за определяне на основание
чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 517/2017 г. по описа на РС И. и НОХД №
217/2008 г. по описа на РС И..
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна
жалба от осъденото лице Г.С.С.. В жалбата си, осъдения С. излага доводи за
наличие на предпоставките за определянето му на едно общо наказание по НОХД №
517/2017 г. по описа на РС И. и НОХД № 217/2008 г. по описа на РС И., от което
да бъде приспаднато изцяло наказанието „пробация“, наложено му по последната
присъда и изтърпяно от него. Моли атакуваното определение да бъде отменено и да
бъде постановено ново такова, с което направеното в този смисъл искане от него,
да бъде уважено.
В съдебно
заседание пред настоящата съдебна инстанция назначеният на осъдения служебен
защитник – адв.К. поддържа жалбата по изложените в същата аргументи. Иска се от
въззивния съд да отмени атакуваното определение и да постанови съдебен акт, с
който да извърши ново групиране на всички наказания на осъдения С., наложени му
постановените спрямо него присъди.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, осъденото лице Г.С.С.
моли молбата му за кумулация да бъде уважена.
Представителят на С.о.п. изразява
становище за неоснователност на жалбата на осъденото лице. Сочи, че атакуваното
определение на районния съд е правилно и законосъобразно, доколкото не са
налице законови основания наказанието „пробация”,
наложено на С. по НОХД № 217/2008 г. на РС И. да бъде приспадното от
изтърпяваното от него наказание по НОХД № 517/2017 г. на ИхРС.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по
делото, намира следното:
По отношение на осъдения Г.С.С.
са били наложени наказания по следните влезли в законна сила присъди:
1. С присъда /споразумение/ от 05.06.2008
г. по НОХД № 206/2008 г. на Районен съд – гр.И., му е наложено наказание „пробация“,
при пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца, за извършено през месец декември 2007 г. престъпление по чл.194 ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1, т.4 от НК.
2. С присъда /споразумение/ от
12.06.2008 г. по НОХД № 217/2008 г. на Районен съд – гр.И., му е наложено
наказание пробация за срок от 18 месеца, при следните мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен
служител, включване в курсове за професионална квалификация и програми за
обществено въздействие, за извършено на 18.12.2007 г. престъпление по чл.197
т.3, вр. чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1, т.3 от НК. С тази
присъда, на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК е определено на осъдения
С. едно общо наказание измежду наложените по това дело и по НОХД № 206/2008 г.
по описа на ИхРС, а именно: пробация за срок от 18 месеца, при пробационните
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични
срещи с пробационен служител, включване в курсове за професионална квалификация
и програми за обществено въздействие.
3. С присъда /споразумение/ от
02.09.2008 г. по НОХД № 346/2008 г. на ИхРС, осъденият Г.С. е признат за
виновен за извършено на 30.04.2008 г. престъпление по чл.194 ал.1, вр. чл.63
ал.1, т.3 от НК и е осъден на наказание пробация, при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6 месеца
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6
месеца. Със същата присъда, на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК е
групирано посоченото наказание с наложените му наказания по споразумение от
05.06.2008 г. по НОХД № 206/2008 г. по описа на РС И. и по споразумение от
12.06.2008 г. по НОХД № 217/2008 г. на РС И., като е наложено най-тежкото
измежду тях, а именно пробация, при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6 месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца.
4. С присъда /споразумение/ от
13.03.2009 г. по НОХД № 83/2009 г. на ИхРС, на С. е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, за извършено от него на 24.11.2008
г. престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.63 ал.1, т.3 от НК.
5. С присъда № 37/12.04.2010 г.
на Районен съд – гр.И., постановена по НОХД № 485/2009 г. по описа на същия
съд, влязла в сила на 29.04.2010 г., Г.С. е осъден на пробация, при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2
години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години
и безвъзмезден труд в полза на обществото 300 часа годишно, за срок от 2
години.
6. Със споразумение от 25.11.2010
г. по НОХД № 440/2010 г. на И. РС, на осъдения С. е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, за
извършено на 14.05.2010 г. престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. С
този съдебен акт, е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК осъдения да
изтърпи наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д.
№ 83/2009 г. на ИхРС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от
три години.
7. Със споразумение от 08.10.2012
г. на ИхРС по НОХД № 447/2012 г. по описа на същия съд, Г.С. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1, т.7, вр. чл.194 ал.1,
вр. чл.28 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
8. Със споразумение от 31.01.2013
г. по НОХД № 57/2013 г. на ИхРС, Г.С. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.195 ал.1, т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
9. Със споразумение от 11.02.2013
г. по НОХД № 626/2012 г. на ИхРС, осъдения Г.С. е признат за виновен за
извършено на 30.03.2012 г. престъпление по чл.195 ал.1, т.7, вр. чл.194 ал.1,
вр. чл.28 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
С определение на Районен съд И.
от 05.03.2013 г., постановено по ЧНД № 129/2013 г. по описа на съда, на
основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения С. е наложено
най-тежкото от наложените му по НОХД № 447/2012 г. на ИхРС, НОХД № 57/2013 г.
на ИхРС и НОХД № 626/2012 г. на ИхРС наказания, а именно лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
10. Със споразумение от
23.06.2014 г. по НОХД № 308/2014 г. на ИхРС, осъденият С. е признат за виновен
за извършено от него в периода 16.03.2014 г. – 20.03.2014 г. престъпление по
чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, б.“б“,
вр. чл.26 ал.1 и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца, което да бъде изпълнено при първоначален „строг“ режим.
11. Със споразумение от
23.06.2014 г. по НОХД № 314/2014 г. на И. РС, С. е признат за виновен за
извършено в периода 26.01.2014 – 20.03.2014 г. престъпление по чл.196 ал.1,
т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, б.“б“ от НК и е осъден на лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което е постановено да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим в затвор.
С определение на Районен съд И.
от 27.08.2014 г., постановено по ЧНД № 333/2014 г. по описа на съда, на
основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения С. е наложено
най-тежкото от наложените му по НОХД № 314/2014 г. по описа на ИхРС и НОХД №
308/2014 г. на ИхРС наказания, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година
и 6 месеца, при определен на основание чл.61, т.2, вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл.25 ал.2 от НК и
чл.59 ал.1 от НК от това наказание е приспаднато изтърпяните да този момент
наказания по посочените две наказателни производство, както и времето, през
което С. е бил задържан по НОХД № 308/2014 г. на ИхРС.
12. С присъда /споразумение/ от
03.10.2017 г. по НОХД № 517/2017 г. на Районен съд И., Г.С. е признат за
виновен за извършено на 08.04.2016 г. престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр.
чл.195 ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29
ал.1, бук.”а” от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
При така събраните от
първоинстанционния съд писмени доказателства, съдържащи относимите данни
досежно осъжданията на лицето Г.С. по влезли в сила присъди, този съд напълно
обосновано и законосъобразно не е приложил правилата за съвкупността, доколкото
не са били налице основанията за това. Като не е извършил групиране на наложените
на осъдения С. наказания по постановените спрямо него и влезли в сила присъди
по НОХД № 517/2017 г. на ИхРС и НОХД № 217/2008 г. на ИхРС, първият съд не е
допуснал нарушение на материалния закон. В случаят, не са налице основанията по
чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание за
престъпленията, предмет на разглеждане по посочените наказателни производства,
доколкото престъплението по НОХД № 517/2017 г. на ИхРС е извършено от осъдения С.
на датата 08.04.2016 г., т.е след влизане в сила на присъдата, постановена по
НОХД № 217/2008 г. на ИхРС – на датата 12.06.2008 г. По същата причина, не са
налице условията на реална съвкупност, единствено значими за прилагане на
разпоредбата на чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, и между престъплението по
НОХД № 517/2017 г. на ИхРС и всички останали престъпления, за извършването на
които С. е осъден с влезли в сила присъди. Ето защо, не съществува законова възможност
наказанията, наложени му за тези престъпления, да бъдат групирани при условията
на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК с наказанието, наложено му по НОХД №
517/2017 г. на ИхРС.
По възражението на защитата на
осъдения, релевирано пред въззивната инстанция, за извършване на ново групиране
на наказанията на осъдения С., наложени му по всички постановени спрямо него и
влезли в сила присъди, СОС намира следното:
С определение на Районен съд И.
от 05.03.2013 г., постановено по ЧНД № 129/2013 г. по описа на съда, на
основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения С. е наложено
най-тежкото от наложените му по НОХД № 447/2012 г. на ИхРС, НОХД № 57/2013 г.
на ИхРС и НОХД № 626/2012 г. на ИхРС наказания, а именно лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С
определение на Районен съд И. от 27.08.2014 г., постановено по ЧНД № 333/2014
г. по описа на съда, на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения С.
е наложено най-тежкото от наложените му по НОХД № 314/2014 г. по описа на ИхРС
и НОХД № 308/2014 г. на ИхРС наказания, а именно лишаване от свобода за срок от
1 година и 6 месеца, при определен на основание чл.61, т.2, вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
След влизане в сила на втория от посочените
съдебни актове, не са настъпили нови обстоятелства /нови осъждания спрямо
осъдения С./, които да налагат промяна в извършеното групиране по чл.23-25 НК
или формиране на ново такова по отношение на наложените на осъдения С.
наказания /с изключение на осъждането му по НОХД № 517/2017 г. на ИхРС, което
поради горните съображения, не налага такава промяна/. Това съставлява пречка
за настоящия състав на СОС да решава отново въпроса за съвкупността по реда на
чл.306 ал.1, т.1 НПК по отношение на всички постановени спрямо С. влезли в сила
присъда, доколкото е недопустимо при едни и същи факти, каквито са влезлите в
сила присъди и наложените с тях наказания, да бъдат постановявани няколко
различни съдебни акта. В този смисъл е разрешението, възприето в ТР
№3/16.11.2009 Г. на ВКС и т.5 на ППВС № 4/1965 г.
По всички
гореизложени съображения, настоящият съдебен състав на СОС прие, че проверяваното
определение на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, и следва да
бъде потвърдено.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 13.02.2018 г. на Районен съд – гр.И., постановено по ч.н.д. №
754/2017 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.