Решение по дело №46/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1651
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20182120100046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1651

 

гр. Бургас, 26.07.2018 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 46 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от Българската държава – чрез МРРБ, против С.Ж.Д., З.М.Д. и С.М.Д.,***.

От Съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на 32.48/195 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 07079.613.364 по КККР на гр.Б; адм. адрес: гр.Б, ул. ““ № ; с площ от 647 кв. м.; с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, за които са се снабдили с констативен НА № 159 от 12.04.2017г., том I, рег.№ 2350, нот. дело № 140/ 2017г. на нотариус Б. К, като се излагат съображения, че Българската държава е изключителен собственик на недвижимия имот. Претендират се деловодни разноски.

Ответниците оспорват исковете. Сочат, че са собственици на процесните идеал-ни части от имота по реституция – с решение по адм. дело № 1022/1999г. на ОС Б, както и по силата на правни сделки и наследяване. Молят Съда да отхвърли претенция-та и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:

По делото е представен констативен нотариален акт № 159 от 12.04.2017г., том I, рег.№ 2350, нот. дело № 140/ 2017г. на нотариус Б. К, с който ответниците са признати за собственици на 32.48/195 кв. м. ид. части от процесния недвижим имот – на л.28 и л.29.

За същия имот – в цялост, е съставен и Акт № 7926 за частна държавна собстве-ност от 15.06.2017г., находящ се на л.12 от делото.

Предвид горното, следва да се приеме, че между страните е налице спор за соб-ственост по отношение на ПИ с идентификатор 07079.613.364 по КККР на гр.Б, а това обуславя и правния интерес на ищеца от водене на предявените по делото отрица-телни уставителни искове.

По делото е представено решение № 775 от 21.07.2000г., постановено по адм. де-ло № 1022/1999г. на ОС Б, – в сила от 11.04.2001г. /л.60 – л.63/, с което е отменено отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, представляващ бивш парцел IX в бивш кв.199 по плана на ЗЦГЧ на гр.Б, целият урегулиран с площ от 410.50 кв. м., в полза на М. А. П., И.А. П., М. Г. У, Ж. М.Д. и Д. К. К.

По силата на правни сделки, обективирани в приложените по делото нотариални актове – от л.92 до л.97, и наследяване – удостоверение за наследници на л.106, ответ-ниците се легитимират като съсобственици, съответно – на 1/12 ид. част за С. Д, и по 1/24 ид. част за З. и С. Д, в горния имот.

Спорно по делото се явява обстоятелството попада ли част от него в процесния имот, съответно – каква.

От заключенията на единичната и тройната СТЕ, приети по делото, се установя-ва, че по първия регулационен план на гр.Б, одобрен с Указ № 376 от 07.08.1891г. за уличната регулация и Заповед № 1411 от 14.06.1928г. за дворищната регулация, този имот е съставлявал парцел IX в кв.199, с площ от 410.50 кв. м. С АДС № 3319/02.11. 1968г. и АДС № 3801/19.08.1971г. същият е одържавен изцяло. Следващият регулацио-нен план за ЦГЧ, гр.Б, е одобрен през 1981г. – бивш парцел IX в бивш кв.199 съ-ставлява имот пл.№ 5207 в кв.110, отреден за поликлиника. Действащият ПУП на ЦГЧ – Б,       е одобрен със Заповед № 421 от 13.06.1991г. По него западната част на имота попада в парцел VII в кв.132, отреден за административна делова сграда, а източната му част – в уличната регулация. С цитираното по-горе съдебно решение е отменено отчуж-даването на бивш парцел IX в бивш кв.199. Със Заповед № 124 от 16.02.2001г. на Зам. кмета на Община Б, е одобрено частично изменение на ЗРП за изменение на регу-лационната граница между УПИ VII и УПИ VIII в кв.132 – регулационната граница е проведена по имотните граници между имот 303 от една страна и имоти 307 и 308 – от друга. УПИ VII е отреден за имот пл.№ 303, в който попада и бившият парцел IX – още невъведен в плана. Въз основа на съдебното решение със Заповед № 539 от 14.06.2002г. на Зам. кмета на Община Б, е одобрено попълване на кадастралния план на ЦГЧ – Б, с нов поземлен имот с пл.№ 2461 с площ от 410.50 кв. м., като се коригира имот-ната граница на съседния от запад имот пл.№ 307. В скицата към заповедта са нанесени и размерите на попълнения имот. Част от него попада в УПИ VII-303 в кв.132, а остана-лата част – в уличната регулация. Със Заповед № РД-11-840/22.10.2002г. на Областния управител имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост и предаден на правоимащите. Със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК са одоб-рени КККР на гр.Б, по която УПИ VII-303 в кв.132 е идентичен с ПИ с идентифи-катор 07079.613.41, с площ от 885 кв. м. Със Заповед № КД-14-02-811 от 30.05.2010г. на Началника на СГКК Б, е одобрено изменение на КК за ПИ, като в неговите гра-ници са обособени два новообразувани ПИ – с идентификатор 07079.613.363, с площ от 288 кв. м., записан в КР на ответниците, и с идентификатор 07079.613.364, с площ 647 кв. м., за който е съставен АДС № 7926 от 15.06.2017г. Сборът на площите на двата ПИ е 935 кв. м. – с 50 кв. м. повече от площта на ПИ с идентификатор 07079.613.41, от кой-то са образувани, тъй като кадастралната карта е променена по границите на ПИ с иден-тификатор 07079.613.363 към уличната регулация и по западната граница. ПИ с иденти-фикатор 07079.613.41 е разделен по северната граница на бивш парцел IX в бивш квар-тал 199 по плана от 1928г., чието отчуждаване е отменено с решението на ОС Бургас, като същата се явява общ граница за нововъведените два ПИ. Въз основа на тези факти-чески констатации, вещите лица са формирали и заключението си, а именно – че въз-становеният на ответниците имот, който представлява парцел IX в квартал 199 по плана от 1928г., въведен в действащия план от 1991г. като поземлен имот пл.№ 2461, а по ка-дастралната карта – част от новообразувания ПИ с идентификатор 07079.613.363 /в КК е въведена само частта, която попада в регулацията/, не попада в процесния ПИ с иден-тификатор 07079.613.364 – двата имота са съседни, с обща граница и не се припокри-ват.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СТЕ, във връзка с проследя-ването на регулационния статут на процесния имот – като обективно и компетентно из-готвени.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците е да установят, пълно и главно, съществуването на оспорените им права.

Безспорно се установи в хода на настоящото производство, че с влязлото в сила решение по адм. дело № 1022/1999г. на ОС Бургас – на основание чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е отменено отчуждаването на бивш парцел IX в бивш кв.199 по плана на ЗЦГЧ на гр.Бургас от 1928г., целият урегулиран с площ от 410.50 кв. м., в полза на ответника Д., макар и неучаствал в самото производство, наследо-дателя на двете ответници, както и на трети за спора лица, т. е. било им е възстановено правото на собственост върху него в същия обем, в който е съществувало преди одър-жавяването. Имотът е бил нанесен в кадастралния план на ЦГЧ на гр.Б, по силата на Заповед № 539/14.06.2002г. на Зам. кмета на Община Бургас, с пл.№ 2461, а впослед-ствие – и в действащите КККР на града, като ПИ с идентификатор 07079.613.363 – само за частта, която е в регулацията, а именно – 288 кв. м. Останалата площ – до 410.50 кв. м., попада в уличната регулация /в мотивите на Решение № 2460 от 11.04.2001г. по адм. дело № 8236/2000г. на ВАС е прието, че се касае за паркинг – 124 кв. м. с асфалтова на-стилка, бетонни павилиони и две стопански постройки/, но не и в процесния ПИ с иден-тификатор 07079.613.364.

При това положение следва да се приеме, че ответниците не са доказали по дело-то твърденията си да са собственици на каквито и да било идеални части от процесния поземлен имот, на сочените от тях основания – реституция, правни сделки и наследява-не, поради което предявените от Държавата отрицателни установителни искове се явя-ват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

За пълнота, следва да се посочи и че липсата на проведена процедура по реда на чл.135, ал.1, вр. с чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, на което обстоятелство се позовават ответни-ците, за да обосноват тезата, че са съсобственици с Държавата в УПИ VII-303, в кв.132 по ЗРП на гр.Бургас /ПИ с идентификатор 07079.613.41 по КККР на гр.Бургас/, а в тази връзка и на ид. части от процесния ПИ с идентификатор 07079.613.364, по никакъв на-чин не се отразява на собствеността върху обособените от него с изменението на одоб-рените КККР на гр.Бургас два поземлени имота – самостоятелни, годни обекти на пра-во на собственост. Няма пречки такова производство да бъде инициирано и осъществе-но за в бъдеще – от заинтересованите лица, по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на Българската държава дело-водните разноски – 50 лв. за ДТ, 10 лв. такса за вписване на ИМ и 292 лв. за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Българската държава – чрез МРРБ, че С.Ж.Д., ЕГН: **********,***, З.М.Д., с ЕГН: ********** и С.М.Д., с ЕГН: **********,***, не са собстве-ници на следния недвижим имот: 32.48/195 кв. м. ид. части от поземлен имот с иденти-фикатор 07079.613.364 по КККР на гр.Б; адм. адрес: гр.Б, ул.“№ ; с площ – 647 кв. м.; с трайно предназначение на територията – урбанизирана; на-чин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, за които са се снабдили с кон-стативен НА № 159 от 12.04.2017г., том I, рег.№ 2350, нот. дело № 140/2017г. на нота-риус Б. К.

ОСЪЖДА С.Ж.Д., З.М.Д. и С.М.Д. да заплатят на Българската държава сумата 352 лв. – разноски по делото, както и сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

 

                                                                                              Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                              Вярно с оригинала: З.М.