№ 15562
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110151689 по описа за 2023 година
И. Н. И. е предявил против „........ АД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за следните суми по 13 бр. неразрешени платежни
операции: сумата от 1 019,20 лв. – стойност на изходящ валутен превод с референция ......,
извършен на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 975 лв. – стойност на картова транзакция с референция ...., извършена на
10.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата
от 502,50 лв. – стойност на картова транзакция .., извършена на 10.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 98,54 лв. – стойност на
картова транзакция с референция .... извършена на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 197,08 лв. – стойност на картова
транзакция с референция FT2......., извършена на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 784,40 лв. – стойност на картова
транзакция с референция FT..., извършена на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 25 000 лв. – стойност на изходящ паричен
превод с референция ...., извършен на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023
г. до окончателното плащане; сумата от 14 995 лв. – стойност на изходящ паричен превод с
референция ....1, извършен на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 796,17 лв. – стойност на картова транзакция с референция
...., извършена на 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 197,08 лв. – стойност на картова транзакция с референция F.......,
извършена на 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 980,50 лв. – стойност на картова транзакция с референция FT....
извършена на 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното
1
плащане; сумата от 6 лв. – стойност на картова транзакция с референция FT., извършена на
12.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата
от 8 117,01 лв. – стойност на картова транзакция с референция FT....., извършена на
12.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 07.06.2022 г. е сключил Договор за откриване на сметка на
клиент с ответника, като към така откритата сметка е издадена дебитна карта и е активирано
мобилно банкиране, свързано с мобилния номер на ищеца. Сочи, че последната сума, която е
изтеглил от банковата си сметка, е в размер на 400 лв., изтеглена на 06.04.2023 г. от банкомат
на „......к“ АД в гр. Добрич. Посочва, че на 08.04.2023 г. е заминал на семейна почивка в с.
Огняново, където е пристигнал на 09.04.2023 г. по обяд, след като е пренощувал в гр.
Пловдив. Твърди, че на 11.04.2023 г. е получил входящо обаждане от служител на ответника,
който е поискал изрично потвърждение за извършване на 6 бр. парични преводи от
банковата сметка на ищеца – два от тях на стойност от 9 990 лв., два на стойност от 9 950
лв., един на стойност от 10 лв. и един на стойност от 20 лв. по банковите сметки на лица,
които ищецът не познава и с които няма никакви отношения. Ищецът възразил изрично
срещу извършване на преводите и заявил както тяхното блокиране, така и цялостно
блокиране на банковата му сметка, издадената към нея дебитна карта и всички други
платежни инструменти. В същия ден след проведения разговор ищецът посетил клон на
ответника в гр. Гоце Делчев, където уведомил своевременно служителите за неразрешените
платежни операции. При посещението си ищецът установил, че без негово съгласие са
извършени общо 14 бр. неразрешени платежни операции по банковата му сметка с IBAN ......
подробно описани в исковата молба. Твърди, че 6 бр. от тези неразрешени платежни
операции са въпросните транзакции, за които е получил обаждане и които са блокирани и
сторнирани от ответника. Сочи, че в деня на посещението си служителите на ответника са
унищожили банковата карта и са блокирали достъпа до сметката. След посещението си
при ответника ищецът подал сигнал за извършено престъпление до РУ Гоце Делчев към
ОДМВР Благоевград, по който е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 1581/2023
г. на Окръжна прокуратура Благоевград. Ищецът сочи, че въпреки подадения сигнал до
ответника, отваряйки мобилното си банкиране установил 5 бр. нови неразрешени платежни
операции. На следващия ден – 12.04.2023 г., посетил отново същия клон на ответника за
обяснение защо не е надлежно блокирана банковата му сметка. Ищецът твърди, че за
периода от откриване на банковата си сметка до 12.04.2023 г., влизал в онлайн банкирането
си в изключително редки случаи с цел справка за наличността по сметката. Сочи, че е
достъпвал онлайн банкирането си със съдействие от сина си от едно и също устройство в гр.
София, а процесните неразрешени операции са извършвани от различни локации и различни
IP адреси. Излага, че в периода на извършените неразрешени транзакции по банковата му
сметка не е имал физическата възможност да изпълни описаните транзакции, както и че не
разполага с такава техническа грамотност. Твърди, че извършените неразрешени операции са
нетипични за него, тъй като до този момент не е извършвал преводи, надхвърлящи 1 000 лв.
Сочи, че ответникът не е осъществил каквито и да е последващи действия за уведомяване на
доставчиците на платежни услуги на получателите на неразрешените операции. Излага, че
2
във връзка с така извършените 13 бр. неразрешени платежни операции е отправил на
ответника покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ Стоян Якимов, с която му
предоставил 7-дневен срок за изпълнение на изискуемото вземане, но такова не било
извършено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Tвърди плащане по два от тях.
Признава, че на 07.06.2022 г. между него и ищеца е сключен Договор за откриване на сметка
на клиент, както и Договор за издаване на дебитна карта през онлайн/мобилно банкиране и
Договор за пакет „Комфорт“ за физически лица. Оспорва фактическата обстановка,
представена в исковата молба, като непълна и некоректна. Излага, че установените от ищеца
5 бр. неразрешени платежни операции, извършени на 11.04.2023 г. след посещението му в
клона на ответника, всъщност са реално извършени и авторизирани преди да бъде съобщено
неговото несъгласие по-рано същия ден, като в този смисъл банката не може да откаже
осчетоводяване. Заявява, че сумата от 8 117,01 лв. – стойност на картова транзакция с
референция FT....., извършена на 12.04.2023 г., е направена чрез физическо предоставяне на
дебитната карта на ищеца на ПОС терминал, собственост на „......к“ АД, в магазин
Технополис в гр. София. По тази причина не става ясно как е извършена посочената
транзакция, след като ищецът твърди, че дебитната му карта е унищожена на 11.04.2023 г. от
служител на ответника. Възразява срещу твърденията на ищеца, че на 08.04.2023 г. на
последния е изпратено смс съобщение за успешно активиране на услугата ОББ Мобайл, но
възражение след получаването му не е постъпило. Допълва, че при проведените с ищеца
телефонни разговори същият е посочил, че не разбира нищо и всички операции се
извършват фактически от сина му. Оспорва въпросните 6 бр. неразрешени транзакции, за
които ищецът е получил обаждане на 11.04.2023 г., да са блокирани и сторнирани от
ответника, а твърди, че са отказани поради временна грешка в системата Бисера 6. Заявява,
че служители на ответника са осъществили две обаждания към ищеца, който обаче обяснил,
че достъп до мобилното банкиране има само синът му и ищецът щял да се свърже по-късно с
ответника. Излага, че сумата от 784,40 лв. – стойност на картова транзакция с референция
FT..., извършена на 10.04.2023 г., както и сумата от 796,17 лв. – стойност на картова
транзакция с референция ...., извършена на 11.04.2023 г., са възстановени на ищеца на
основание чл. 5.16 от ОУ и поради тази причина исковете за тези суми следва да бъдат
изцяло отхвърлени. Допълва, че е поискал възстановяване за сумата от 25 000 лв. – стойност
на изходящ паричен превод с референция ...., извършен на 10.04.2023 г., както и за сумата от
14 995 лв. – стойност на изходящ паричен превод с референция ....1, извършен на 10.04.2023
г., незабавно след уведомлението от ищеца, но съгласие на получателя за възстановяването
им не е получено. Навежда аргументи, че извършените платежни операции не следва да се
приемат като неразрешени поради липсата на реакция от страна на ищеца при получаване на
08.04.2023 г. на смс съобщение за активиране на услугата ОББ Мобайл, която липса и следва
да се счита за съгласие за извършването им. Сочи, че ищецът е допуснал груба небрежност,
тъй като не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 75, т. 3 ЗПУПС и е предоставил достъп
до платежните инструменти, предоставени му от доставчика, на трето лице – неговия син. В
3
условията на евентуалност моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 80 ЗПУПС.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Представени са Договор за откриване на сметка на клиент от 07.06.2022 г., Договор за
издаване на дебитна карта през онлайн/мобилно банкиране и Договор за пакет „Комфорт“ за
физически лица.
Приобщени с материалите по ДП № ................, както и Общи условия на „ОББ“ АД за
платежни услуги за физически лица.
Установява се от документ за теглене от банкомат, че 07:29 часа на 06.04.2023 г.
разполагаемата наличност по сметката на ищеца е 53680,97 леева.
Представени са доказателства за извършените процесни преводи и транзакции.
С покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 08.08.2023 г., ищецът
го кани да му възстанови сумата от 53680,97 лева, представляваща общата стойност на
неразрешените операции по банкова сметка с IBAN ...... изпълнени в периода 10.04.2023 г. –
12.04.2023 г.
Изготвено е заключение на съдебно-компютърно-техническа експертиза, според
което изходящ валутен превод в размер на 1019,20 лева с референция ......, извършен на
10.04.2023 г. в 10:36 към кореспондент с наименование “Коп Коп” по банкова сметка в
Испания с IBAN ....1 с основание на превода “Family Support” е извършен чрез интернет
банкиране и нареждане за валутен превод; картова транзакция в размер на 975 лева с
референция ...., извършена на 10.04.2023 г. в 14:00 към кореспондент с наименование .... с
основание на превода ....... и с допълнителни пояснения ........e transfer (електронно
изпращане на пари) към ..... За плащането е използван токен, създаден към реалната карта на
клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Транзакцията е наредена на
09.04.2023 г. в 7:07 часа; картова транзакция за 502,50 лева с референция .., извършена на
10.04.2023 г. в 14:01 към кореспондент с наименование .... с основание на превода ,,......” и с
допълнителни пояснения “......., е извършена чрез плащане на виртуален POS терминал
(плащане по интернет). За плащането е използван токен, създаден към реалната карта на
клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Транзакцията е наредена на
08.04.2023 г. в 20:24 часа, картова транзакция в размер на 98,54 лева с референция ....
извършена на 10.04.2023 г. в 14:01 ч. към кореспондент с наименование .... с основание на
превода „....... и с допълнителни пояснения “....... е извършена чрез плащане на виртуален
POS терминал (плащане по интернет). За плащането е използван токен, създаден към
реалната карта на клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Транзакцията е
наредена на 08.04.2023 г. в 20:37 часа; картова транзакция в размер на 197,08 лева с
референция FT2......., извършена на 10.04.2023 г. в 14:01 към кореспонденте наименование ....
с основание на превода “..... и с допълнителни пояснения “....... е извършена чрез плащане на
виртуален POS терминал (плащане по интернет). За плащането е използван токен, създаден
към реалната карта на клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Транзакцията е
4
наредена на 08.04.2023 в 22:18 часа; картова транзакция в размер на 784,40 лева с
референция FT..., извършена на 10.40.2023 г. в 14:03 към кореспондент с наименование .... с
основание на превода ........ и с допълнителни пояснения ........ е извършена чрез плащане на
виртуален POS терминал (плащане по интернет). За плащането е използван токен, създаден
към реалната карта на клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Транзакцията е
наредена на 08.04.2023 в 19:57 часа; изходящ паричен превод в размер на 25000 лева с
референция ...., извършен на 10.04.2023 г. в 18:17 ч. към лицето ...... по банкова сметка в „......
с основание на превода „Превод“ и допълнителни пояснения „Климатична инсталация“ е
извършена чрез интернет банкиране и нареждане за левов превод; изходящ паричен превод в
размер на 14995 лева с референция ....1, извършен на 10.40.2023 г. в 19:46 към лицето ...... по
банкова сметка в „...... с основание на превода „Превод захранване“ е извършена чрез
интернет банкиране и нареждане за левов превод; картова транзакция в размер на 796,17
лева с референция ...., извършена на 11.04.2023 г. в 13:01 към получател с наименование .... с
основание на превода ..... и с допълнителни пояснения „..... е извършена чрез плащане на
виртуален POS терминал (плащане по интернет). За плащането е използван токен, създаден
към реалната карта на клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Транзакцията е
наредена на 10.04.2023 г. в 0:56 часа, картова транзакция в размер на 197,08 лева с
референция F......., извършена на 11.04.2023 г. в 13:03 ч. към кореспондент с наименование ....
с основание на превода .....” и с допълнителни пояснения “....... е извършена чрез плащане на
виртуален POS терминал (плащане по интернет). За плащането е използван токен, създаден
към реалната карта на клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Транзакцията е
наредена на 09.04.2023 г. в 3:38 часа; картова транзакция в размер на 980,50 лева с
референция FT.... извършена на 11.04.2023 г. в 13:04 ч. към получател с наименование .... с
основание на превода ........ с допълнителни пояснения ........ (електронно изпращане на пари)
към ..... За плащането е използван токен, създаден към реалната карта на клиента (добавяне
на карта към електронен портфейл). Транзакцията е наредена на 10.04.2023 г. в 9:17 часа;
картова транзакция в размер на 6 лева с референция FT., извършена на 12.04.2023 г. в 9:49
към получател с наименование FE304120 с основание на превода “......” и с допълнителни
пояснения „...”, такса, изтеглена от банката за заявената от клиента карта, след унищожаване
на предишната; картова транзакция в размер на 8117,01 лева с референция FT....., извършена
на 12.04.2023 г. в 12:33 към получател с наименование ....” е извършена чрез плащане на
реален POS терминал. За плащането е използван токен, създаден към реалната карта на
клиента (добавяне на карта към електронен портфейл). Безконтактно плащане на POS
терминала с мобилно устройство, като данните за картата се взимат от съхранената
информация в електронния портфейл на мобилното устройство. Транзакцията е наредена на
09.04.2023 в 19:30 часа. Местоположението което може да се определи по IP адрес, е както
следва: 77.78.134.28 - за инсталиране на Мобилното приложение. На 08.04 е използван IP
адрес 45.83.216.82 – Добрич, на 09.04. – .....– София, на 10.04. – 37.46.117.217 – София. Чрез
VPN технология IP адресът, който се засича от банката, може да бъде маскиран, тоест да се
покаже лъжлив такъв, но вещото лице няма информация къде е била локацията на тези IP
адреси към момента на извършване на въпросните транзакции, а само в момента.
5
Плащанията към електронни магазини не се записват като IP в системата на банката.
Операциите са отразени във всички системи на ОББ по надлежния ред. Изходящ паричен
превод в размер на 9950 лева с референция ...... е извършен на 10.04.2023 г. в 16:21 ч. към
лицето ...... по банкова сметка в „.........., с основание на превода „Захранване“; изходящ
паричен превод в размер на 9990 лева с референция ...... извършен на 10.04.2023 г. в 16:23 ч.
към лицето ...... по банкова сметка в „.........., с основание на превода „Захранване“; изходящ
паричен превод в размер на 9990 лева с референция ...... е извършен на 10.04.2023 г. в 16:25
ч. към лицето ...... по банкова сметка в „........ с основание на превода „захранване“; изходящ
паричен превод в размер на 9950 лева с референция ..... е извършен на 10.04.2023 г. в 16:26
към лицето ...... по банкова сметка в „...... с основание на превода „захранване 2“; изходящ
паричен превод в размер на 10 лева с референция ....... е извършен на 10.04.2023 г. в 18:13 ч.
към лицето ...... с основание на превода „Захранване“; изходящ паричен превод в размер на
20 лева с референция F...... извършен на 10.04.2023 г. в 18:44 ч. към лицето С.... Н. с
основание на превода „Захранване“. Според предоставените данни Бисера 6 - система за
моментално плащане, независеща от ОББ, към момента на нареждане на процесиите
операции не е работила правилно, поради което процесните операции не са обработени.
Операциите са отразени във всички системи на ОББ по надлежния ред. Описаните
транзакции са подредени по ред на осчетоводяване, а не по ред на оторизация (тоест кога са
заявени) и са спрени поради бъг в система извън банката, тоест в момента, в който системата
е заработила, тази причина за спиране на операции е престанала да бъде валидна. Няма
оторизирани сделки на 11.04.2023 г., което може да се дължи както на действия на банката,
така и поради липса на наличност. Банката не може да канцелира оторизирани нареждания
от преди това. В системата има информация за блокиране на профила, но не и точния
момент на активиране на блокирането. Според вещото лице това, че използваните IP адреси
не съвпадат с местоположението на ищеца, не е твърдо доказателство, че процесните
транзакции не са извършени от него. Използването на VPN технологии дава възможност на
всеки да скрие реалното си местоположение. В системата на ОББ има записи за спрени
преводи поради подозрение за измама, освен процесните. Има записи, че мобилното
банкиране е инсталирано на друго устройство, за което клиентът е получил CMC, но не е
сигнализирал навреме банката. Може да се каже, че има основателни съмнения за
компрометиране на акаунта, но не е ясно как автоматизирана система може да засече това.
Картова транзакция в размер на 8117,01 лева е извършена чрез плащане на реален POS
терминал. За плащането е използван токен, създаден към реалната карта на клиента
(добавяне на карта към електронен портфейл). Плащането е безконтактно на POS терминал с
мобилно устройство, като данните за картата се вземат от съхранената информация в
електронния портфейл на мобилното устройство (тоест без физическата карта).
Транзакцията е наредена на 09.04.2023 г. в 19:30 часа, като е въведен ПИН код. След
извършване на оторизацията на картовото плащане банката няма възможност да спре
изплащането му, дори сумата да стои блокирана по сметката към момента на проверка от
клиента и заявяване за „замразяване“ на сметката. Оторизираните банкови транзакции -
валутни и левови преводи в Европа се извършват на момента след положителна оторизация.
6
В момента на оторизацията се прави проверка за лимити, мониторинг на измамите и
проверка в black list (ембаргови и други). Ако при проверката се появи някаква причина,
преводът може да бъде спрян или сложен на изчакване за одобрение. Изходящ валутен
превод в размер на 1019,20 лева с референция ...... е извършен на 10.04.2023 г. в 10:36 ч.;
картова транзакция в размер на 975 лева с референция .... е наредена на 09.04.2023 г. в 7:07
часа, извършена на 10.04.2023 г. в 14:00 ч.; картова транзакция на 502,50 лева с референция ..
е наредена на 08.04.2023 г. в 20:24 часа, извършена на 10.04.2023 г. в 14:01 ч.; картова
транзакция в размер на 98,54 лева с референция F....... е наредена на 08.04.2023 г. в 20:37
часа, извършена на 10.04.2023 г. в 14:01 ч.; картова транзакция в размер на 197,08 лева с
референция FT2....... е наредена на 08.04.2023 г. в 22:18 часа, извършена на 10.04.2023 г. в
14:01 ч.; картова транзакция в размер на 784,40 лева с референция FT... е наредена на
08.04.2023 г. в 19:57 часа, извършена на 10.04.2023 г. в 14:03 ч.; изходящ паричен превод в
размер на 25000 лева с референция .... е извършен на 10.04.2023 г. в 18:17 ч.; изходящ
паричен превод в размер на 14995 лева с референция ....1 е извършен на 10.04.2023 г. в 19:46
ч.; картова транзакция в размер на 796,17 лева с референция .... е наредена на 10.04.2023 г. в
0:56 часа, извършена на 11.04.2023 г. в 13:01 ч.; картова транзакция в размер на 197,08 лева с
референция F....... е наредена на 09.04.2023 г. в 3:38 часа, извършена на 11.04.2023 г.; картова
транзакция в размер па 980,50 лева с референция ..... е наредена на 10.04.2023 г. в 9:17 часа,
извършена на 11.04.2023 г. в 13:04 ч.; картова транзакция в размер на 6 лева с референция
FT. към получател с наименование FE304120, изтеглена от банката за заявената от клиента
карта след унищожаване на предишната, извършена на 12.04.2023 г. в 9:49 ч.; картова
транзакция в размер на 8117,01 лева с референция FT..... е наредена на 09.04.2023 г. в 19:30
часа, извършена на 12.04.2023 г. в 12:33 ч. За всяка транзакция се изисква двуфакторна
идентификация (два различни елемента за идентификация - знание, притежание и/или
характерна особеност). За извършените банкови преводи се използва user name и парола за
вход в системата на ОББ онлайн, които по принцип трябва да са известни само на клиента
(компонента знание). При нареждане на превод допълнително се иска код за потвърждение
от апликацията ОББ-мобайл, която също би трябвало да е само под контрол на клиента
(притежание на процесното устройство). При картовите плащания се изисква да се въведат
пълните данни за картата, които не са достъпни в мобилното банкиране, след което
допълнително се иска при плащане потвърждение чрез код, мобилна апликация на банката
или системата за сигурност на електронния портфейл. Изискванията за сигурността на
онлайн плащанията са за двуфакторна идентификация. Във всеки един момент банката е
спазила тези изисквания. При инсталирането на ОББ мобайл се изисква въвеждане на user
name и парола, които би трябвало да са известни само на клиента, след което се изисква и
въвеждане на специален код, изпратен на телефона на клиента (това се е случило на 08.04. в
14:20 ч.). Мобилното приложение е инсталирано в 14:23 ч., за което ищецът е получил
известие.
В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че могат да се следят само тези
транзакции, за които е използвано интернет банкирането, а за картовите операции не се
записват IP адреси. Потвърждава, че спортед данните от банката и логовете на системата
7
паричният превод в размер на 25 000 лева е извършен на 10.04. в 18:17 ч. Сочи, че част от IP
адресите, с изключение на 37.46.117, използвани на 10.04., са на доставчика на VPN услуга,
но на база на IP адрес не може да се гарантира местоположение. Излага, че за транзакциите
на 09.04., които са отхвърлените преводи, е използван адрес ..... Изходящите парични
преводи на 10.04. са на един и същи провайдър на VPN услуги. Информацията за IP адресите
се черпи от логовете на банката, като не се установява за някоя транзакция да няма записана
информация. Вещото лице се е запознало с логове на екран, където при осъществяване на
операцията. Уточнява, че оторизацията представлява кога е заявена операцията, а
осчетоводяването е нареждането на парите. Редът на осчетоводяване означава момента, в
който парите излизат от банката, а оторизацията представлява момента, в който се нареждат.
Сочи, че от ответника не са му предоставили информация за конкретни предприети действия
по надлежно блокиране на сметката. Излага, че изпратеният SMS обозначава началото на
компрометиране на акаунта, за което има основателни съмнения, тъй като има много
автоматично спрени плащания извън процесните. Счита, че банката няма задължение да
ограничава до IP адреси. Мониторингът е част от процеса по оторизацията на плащането.
Във всеки един момент се използват поне 2 фактора, които са или притежание, или знание на
нещо, или специфична характеристика. След като „ОББ Мобайл“ е пробито, се поема
контрол върху всички фактори за идентификация и така се правят преводите. Клиентът
получава съобщение, което му указва, че нещо не е наред и трябва да се обади. Разяснява, че
когато една карта е вкарана в електронен портфейл в системата на банката, се създава
„тоукън“ на база на различни механизми и по този начин може да се установи, че не е
използвана физически самата карта, а е използван т.нар. „тоукън“ в този електронен
портфейл. Когато се вкарва през приложението в „ОББ Мобайл“, в него има част от
информацията за картата, но пак трябва да се въведе определена информация. Електронният
портфейл е нещо различно от приложението „ОББ Мобайл“. Парите излизат на датата на
осчетоводяване, но не е възможно между датата на оторизация от страна на наредителя и
датата на осчетоводяване, ако не са налице технически проблеми, както в случая няколко
превода са стопирани заради грешка в дейността на Бисера 6, да бъдат спрени от банката. В
момента, в който процесът по оторизация приключи, банката задължително трябва да нареди
парите. При плащане с карта този процес обикновено приключва в момента, в който се
прави плащането на виртуален или реален ПОС. При преводи се случва на момента или ако
системата намери някаква причина, може да го канселира, както е със случая Бисера 6 или да
го пусне на изчакване с потвърждение през оператор. Могат да се следят само тези IP
адреси, за които е използвано интернет банкирането, за картовите операции не се записват.
В писмо от „Борика“ АД, получено от вещото лице, се посочва, че за периода 08-
12.04.2023 г. не са регистрирани прекъсвания в работата на оперираните от „Борика“ АД
платежни системи, а ответникът е посочил, че такива сривове са налични и шест превода са
върнати от „Борика“. „Борика“ АД няма информация за такива преводи, т.е. преводите
изобщо не са стигнали до тях.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. НИ. И.ов Н., син на ищеца,
8
който сочи, че баща му е уведомил ОББ за неправомерните транзакции още при първото
обаждане малко преди 9 часа сутринта на 11.04.2023 г. и е заявил на банката веднага да му
бъдат спрени абсолютно всички преводи и да му бъде блокирана сметката. Около 12:00 ч.
били в клон на ОББ в гр. Гоце Делчев. Ищецът използвал мобилно банкиране рядко и
предимно за справка за входящи преводи и за комунални сметки, тъй като не е компютърно
грамотен и свид. винаги е съдействал на ищеца при влизането му в в онлайн банкирането.
Изразява убеденост, че ищецът не е предоставял картата или кода си на никого, включително
на сина си. Излага, че били на почивка от 08.04.2023 г. до 14.04.2024 г. в с. Огняново, като на
08.04.2024 г. ищецът бил в гр. Пловдив, а на 09.04.2024 г. пристигнал в с. Огняново. От
клона на ОББ в гр. Гоце Делчев предоставили всички неправомерни транзакции, за да се
подаде сигнал в полицията, тъй като разследващите изисквали разпечатки за движението по
сметката, IP адреси за достъп, автентификацията, документ колко пъти и кога е влизано в
онлайн банкирането на ищеца. Констатирало се, че в банковата сметка на ищеца от 53000
лева били останали около 8100 лева, които впоследствие също изчезнали, тъйк като
преводът бил направен по-рано, но осчетоводяването излязло по-късно и при вписването на
всички неправомерни транзакции, тази била пропусната. На 11.04. дебитната карта била
унищожена и ищецът нямал достъп нито до онлайн банкирането, нито до дебитната си
карта. Били правени многократни опити за свързване с централата на ОББ, които били
безуспешни. Била възстановена някаква сума, но по блокираната банкова сметка, до която
ищецът нямал достъп. Излага, че мобилното банкиране е инсталирано и активирано на
телефона му от служител на ОББ, който измислил и въвел паролата за достъп, след което
свид. съдействал за смяната , както и за извършване на превод от служебния му лаптоп.
Справките, изискани от районното управление трябвало да съдържат всички транзакции, за
които се претендира, че не са извършени от ищеца, както и справка за вписвания в онлайн
банкирането, защото транзакциите са осъществени през него, IP адреси, браузъри. При
влизане през мобилното банкиране на ищеца се появявало съобщение за неуспешна
автентификация, тъй като е сменена паролата за достъп.
Разпитан е и свид. Се....а И., която сочи, че е присъствала на разговора на 11.04.2023
г. в 08.55 ч., като ищецът бил изненадан от обаждането, тъй като бил запитан дали
потвърждава транзакциите, на което той отговорил, че не ги потвърждава и желае те да
бъдат стопирани и блокирани. Сочи, че не е известно ищецът да е предоставял достъп до
средствата или пароли си на някого.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгасно чл. 78, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената
тежест за установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В
случаите, когато платежната операция е инициирана чрез доставчик на услуги по
9
иницииране на плащане, в рамките на неговото участие той носи доказателствената тежест
при установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и
това, че операцията не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с
платежната услуга, за която той отговаря. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че
не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги,
включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо,
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция
е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на
плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба
небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи сключването с ответника на
договор за платежни услуги; изпълнението от страна на банката на конкретните платежни
операции; уведомяване на банката за операциите, след като е ищецът е разбрал за тях. В
доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е
изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на
последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент,
включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и че е точно
изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; че при иницииране на
платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е
действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Между страните не се спори и съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: сключването на 07.06.2022 г. на Договор за откриване на
сметка на клиент, Договор за издаване на дебитна карта през онлайн/мобилно банкиране и
Договор за пакет „Комфорт“ за физически лица; ползване от ищеца през исковия период на
мобилен телефонен номер +3......2; ползване от ответника през исковия период на мобилен
телефонен номер +........; извършването и отразяването на процесните операции в
счетоводството и книгите на ответника по банковата сметка на ищеца на посочените от
ищеца дати и стойности.
Спорът между страните в настоящото производство по същество се концентрира
върху това дали оспорените 13 броя платежни операции са разрешени или не по смисъла на
чл. 70, ал. 1 ЗПУПС – дали титулярят на съответната сметка ги е наредил или е дал
съгласието за изпълнението им, както и налице ли са основания за освобождаване на
ответната банка от отговорност за възстановяване на сумите по оспорените платежни
операции.
Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
10
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението. При липса на съгласие платежната
операция е неразрешена. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС предвижда, че в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай
не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за
операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни
съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.
Пораждането на задължението на доставчика на платежни услуги за възстановяване
на платежната сметка в състоянието, в което би се намирала преди изпълнение на
неразрешените платежни операции, се обуславя от факта на изпълнена неразрешена
платежна операция, за която обаче доставчикът на платежни услуги е бил уведомен от
ползвателя на платежни услуги без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава
операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-късно от 13
месеца от датата на задължаване на сметката му, като е въведена презумпцията, че
ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно изпълнената
платежна операция най-късно с получаването на информацията, която доставчикът е длъжен
да му предостави във връзка с платежната операция, съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 и
ал. 2 ЗПУПС.
В разпоредбата на чл. 80, ал. 4 ЗПУПС е предвидено, че когато доставчикът на
платежни услуги на платеца не изисква задълбочено установяване на идентичността на
клиента, платецът не понася загуби, освен когато е действал с цел измама. Когато
получателят или доставчикът на платежни услуги на получателя не успее да приеме
задълбоченото установяване на идентичността на клиента, той възстановява имуществените
вреди, причинени на доставчика на платежни услуги на платеца.
Установява се, че ищецът е отрекъл да е извършил платежните операции и съответно
е уведомил ответника за наличието на неправомерно извършени платежни операции веднага
след узнаването. Няма данни по делото банката да се е свързала със съответните получатели
на преводите и транзакциите, да са направени съответни искания за възстановяването на
сумите или възможността за извършването на платежни операции с дебитната карта и
посредство он-лайн банкирането да е била своевременно прекратена, т. е. дебитната карта да
е била блокирана като платежен инструмент за извършването на платежни операции.
Доводите на ответника за наличието на съответни защити, вкл. спазването за
изискването за задълбочено установяване на самоличността са неоснователни. Според
правилото на чл. 100, ал. 1 ЗПУПС доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено
установяване на идентичността на платеца, когато платецът: достъпва платежната сметка
онлайн; инициира електронна платежна операция; извършва друго действие от разстояние,
при което би могло да възникне риск от измама при плащането или друга злоупотреба.
Задълбоченото установяване на самоличността изисква включването на два или повече от
следните елементи: знание – нещо, което само ползвателя знае (т. е. обстоятелство с което
единствено ползвателя на платежни услуги е запознат); притежание – т. е. нещо което само
11
ползвателя притежава (обичайно самият платежен инструмент); характерна особеност – т. е.
нещо характерно и с което се характеризира ползвателят (чл. 100, ал. 4 ЗПУПС).
Според чл. 56 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на
платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти дейността по задълбочено установяване на идентичността на платеца се
осъществява при спазване на мерките за сигурност в съответствие с изискванията на глава
втора от Регламент (ЕС) № 2018/389. В нормата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 2018/389,
представляващ пряко приложимо вторично право на ЕС (арг. чл. 288 ДФЕС) е изяснено, че
когато доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на
идентичността на клиента в съответствие с чл. 97, § 1 от Директива (ЕС) 2015/2366,
установяването на идентичността се основава на два или повече елемента, категоризирани
като знание, притежание и принадлежност, и води до генерирането на код за установяване
на идентичността. Кодът за установяване на идентичността се приема само веднъж от
доставчика на платежни услуги, когато платецът използва кода, за да получи достъп до
своята платежна сметка онлайн, да инициира електронна платежна операция или да
извършва каквото и да било действие дистанционно, което би могло да е свързано с риск от
измама при плащането или други злоупотреби. Според съображение № 1 от преамбюла на
Регламента платежните услуги, предлагани по електронен път, следва да се извършват по
сигурен начин посредством технологии, които могат да гарантират безопасно установяване
на идентичността на ползвателя и възможно най-голямо ограничаване на риска от измами.
Процедурата за установяване на идентичността следва по принцип да включва механизми за
мониторинг на операциите с цел откриване на опитите за използване на персонализираните
средства за сигурност на ползвателя на платежни услуги, които са били изгубени,
откраднати или незаконно присвоени, и следва също така да гарантира, че ползвателят на
платежни услуги е законният ползвател, който чрез нормално използване на
персонализирани средства за сигурност дава съгласие за прехвърляне на финансови средства
и достъп до своята информация за сметка. Освен това е необходимо да се уточнят
изискванията за задълбочено установяване на идентичността на клиента, които следва да
бъдат прилагани всеки път, когато платецът получава достъп до своята платежна сметка
онлайн, инициира електронна платежна операция или извършва дистанционно действие,
което би могло да е свързано с риск от измама при плащането или други злоупотреби, като
се изисква генерирането на код за удостоверяване на идентичността, който да е устойчив
срещу риск от цялостно подправяне, или чрез оповестяване на някой от елементите, въз
основа на които е генериран кодът.
Следва да се отбележи, че тълкуването на закона в това число и регламента, че самите
"защити", т. е. име, номер на банкова карта, срок на валидност, CVC код, не могат да се
вземат предвид при установяването на задълбочената самоличност. Същите не
представляват фактор за последната съобразно изискванията на закона и регламента. Тоест
дали при извършените транзакции ищецът е въвел номер на карта, име и CVC код
принципно е ирелевантно, за да се направи еднозначен извод за това, че ответникът е спазил
12
изискванията на чл. 100 ЗПУПС и чл. 4 от Регламента.
Може да се направи извод, че принципно банката е спазила чл. 24 § 1 и § 2, б. "а" и б.
"б" от Регламента, а именно: доставчиците на платежни услуги гарантират, че само
ползвателят на платежни услуги е асоцииран по сигурен начин с персонализираните
средства за сигурност, устройствата и софтуера за установяване на идентичността. За целите
на § 1 доставчиците на платежни услуги гарантират, че всяко от следните изисквания е
спазено: свързването на идентичността на ползвателя на платежни услуги с
персонализираните средства за сигурност, устройствата и софтуера за установяване на
идентичността се извършва в сигурна среда, под контрола на доставчика на платежни
услуги; това обхваща най-малко помещенията на доставчика на платежни услуги, интернет
средата, предоставена от доставчика на платежни услуги, или други подобни сигурни
уебсайтове, използвани от доставчика на платежни услуги и неговите терминални
устройства, като се вземат под внимание рисковете, свързани с устройствата и свързаните с
тях компоненти, използвани по време на процеса на свързване, които не се контролират от
доставчика на платежни услуги; свързването посредством дистанционен канал на
идентичността на ползвателя на платежни услуги с персонализираните средства за
сигурност и устройствата или софтуера за установяване на идентичността се извършва, като
се използва задълбочено установяване на идентичността на клиента. Това обаче сочи на
извод, въпреки липсата на доказателства от ответника и предвид доказателствената тежест,
че банката е следвало да спазва изискванията за поне двуфакторна защита още при
заявяването на софтуерният токън, а така и при неговото ползване и инсталиране.
Ищецът сочи, че част от платежните операции и транзакции са станали след
уведомяването на ответника. С оглед въведеното основание на претенцията съдът намира,
че банката не е установила пълно и главно, че е спазила задълженията си по чл. 74, ал. 2
ЗПУПС. След като банката бъде уведомена от държателя на платежния инструмент, тя е
длъжна да преустанови възможността за извършването на платежни операции със същия до
изясняване на релевантните обстоятелства за извършването на преценка дали се касае за
неправомерно ползване на платежния инструмент. В случай че банката упражни "правото"
си да не преустанови възможността за извършване на платежните операции с платежния
инструмент, то тогава разрешаването и осчетоводяването на същите са изцяло в риск на
банката – издател на платежния инструмент. По делото се установява, че ищецът е заявил
блокиране на картата и сметката по време на телефонен разговор 08:55 часа на 11.04.2023 г.,
а част от оспорените транзакции са извършени след уведомлението от картодържателя,
поради което и настоящият съдебен състав счита, че отговорността за тяхното извършване
не може да бъде вменена на клиента.
На основание чл. 75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да
използва определен платежен инструмент, има следните задължения: да използва платежния
инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да
са обективни, недискриминационни и пропорционални; да уведомява доставчика на
платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или
13
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; след
получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване
на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да
е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент. По силата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, за да
бъдат възложени в тежест на платеца всички загуби, свързани с неразрешени платежни
операции, е необходимо да ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или
повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. В
тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.
Измамата в гражданскоправен аспект е предвидена като основание за унищожение на
договора (чл. 29 ЗЗД), когато страната по сделката е била подведена от другата страна или
трето лице да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение - чрез създадена у нея
невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и
задължения и правните последици. Действалата при измама страна е сключила сделката
именно в резултат на умишлено създадените у нея неверни представи, с очаквания за други
правни последици и не би я сключила ако не е била въведена в заблуждение. Измамата по
смисъла на НК също изисква възбуждане или поддържане у някого на заблуждение (невярна
представа), което обаче има особена користна цел – набавяне за себе си или за другиго
имотна облага, която едновременно причинява и имотна вреда. В хипотезите на чл. 80, ал. 3
ЗПУПС, за да обуславя освобождаване на доставчика на платежни услуги от отговорността
за извършените неразрешени платежни операции, измамата трябва да е извършена от самия
платец при използването на платежния инструмент. По делото не се твърди и не се
установяват измамливи действия от страна на ищеца.
Задължението за опазване на предоставените персонални средства за достъп до
платежния инструмент за активно опериране с платежната сметка на ищеца изисква
предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна. Разумните действия
обичайно се свеждат до наличие на парола за достъп до функционалностите на телефона,
използване на антивирусна програма и поддържането в състояние на актуалност,
съответно фактическо опазване в тайна на предоставените пароли и периодичната им
промяна. Установява се от свидетелските показания, че съответните пароли за достъп до
картата и он-лайн банкирането на ищеца, са били известни само на него и същият не ги е
предоставял на трети лица.
В хода на производството банката не е ангажирала никакви доказателства, а е навела
твърдения за проявена груба небрежност от страна на ищеца – в качеството му на ползвател
на предоставените платежни услуги. С действащата нормативна уредба доставчикът на
платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но той е икономически
посилната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск.
Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото
банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката
както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното
14
използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър
търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на
това да поеме разумен риск (решение № 408 от 15.06.2022 г. на САС по в. т. д. № 239/2022 г.).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за проявена "груба
небрежност" от ищеца. За използваното понятие "груба небрежност" липсва легална
дефиниция, но в достатъчна степен е разяснена в съдебната практика, постановена от ВКС,
която приема, че "грубата небрежност" представлява неполагане на дължимата грижа, но
според един абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане в значителна степен на загриженост, т. е. за груба небрежност
се изисква да не са положени и най-малките усилия. Страната, която твърди, че е налице
груба небрежност, следва да я установи пълно и главно. В случая ответникът не е ангажирал
доказателства за конкретно поведение на ищеца в тази насока.
Отделен е и въпросът, че в настоящото производство не са ангажирани никакви
доказателства досежно изпращането на кодове на съответен адрес и/или телефонен номер,
съответно IP адреси. За тези факти ответникът може да ангажира доказателства надлежно,
вкл. с оглед вменената му дължима грижа на добрия търговец, при извършването на онлайн
платежни операции чрез платежни инструменти – арг. чл. 302 ТЗ. По делото са приложени
ел. извлечения, от не които обаче може също да се направи извод, че ответникът надлежно е
изпълнил задълженията си. Самото използване на платежния инструмент обаче не е
достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. В този
смисъл съдът съобрази изричната норма на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС. От заключението на вещото
лице се установи по категоричен начин, че плащанията са извършени със създадена в
приложението виртуална карта, като не е проведена достатъчно сигурна идентификация на
клиента. При тези обстоятелства следва да се приеме, че процесните платежни операции не
са били разрешени.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че платежните операции не са били
спрени поради технически повреди в системата на електронно банкиране, доколкото се
установи, че няма данни за наличие на бъг в системата Бисера 6 и не са регистрирани
прекъсвания в работата на оперираните от „Борика“ АД платежни системи.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество
не е изпълнило възложената му по делото доказателствена тежест, като не е установило, че
всяка платежна операция е автентична или че платецът е действал чрез измама или
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75
ЗПУПС, поради което именно банката следва да понесе неблагоприятните последици от
това, като бъде възложена отговорността за оспорените от ползвателя плащания, в
резултат на което предявените осъдителни искове се явяват изцяло основателни, поради
което и следва да бъдат уважени. На основание чл. 79 ЗПУПС ответникът дължи
възстановяване на ищеца на стойността на неразрешените платежни операции, а именно на
сумата от 1019,20 лв.,; сумата от 975 лв.; сумата от 502,50 лв.; сумата от 98,54 лв.; сумата от
197,08 лв.; сумата от 784,40 лв.; сумата от 25000 лв.; сумата от 14995 лв.; сумата от 796,17
15
лв.; сумата от 197,08 лв.; сумата от 980,50 лв.; сумата от 6 лв.; сумата от 8117,01 лв.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, който е сторил следните
разноски: 2146,73 лева – държавна такса, 550 лева – депозит за експертиза и 5000 лева –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........ АД, ....... да заплати на И. Н. И., ЕГН **********, на основание чл.
79, ал. 1 ЗПУПС следните суми по 13 бр. неразрешени платежни операции: сумата от
1019,20 лв. – стойност на изходящ валутен превод с референция ......, извършен на
10.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата
от 975 лв. – стойност на картова транзакция с референция ...., извършена на 10.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 502,50 лв. –
стойност на картова транзакция .., извършена на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 98,54 лв. – стойност на картова
транзакция с референция .... извършена на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 197,08 лв. – стойност на картова
транзакция с референция FT2......., извършена на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 784,40 лв. – стойност на картова
транзакция с референция FT..., извършена на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от
19.09.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 25000 лв. – стойност на изходящ паричен
превод с референция ...., извършен на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023
г. до окончателното плащане; сумата от 14995 лв. – стойност на изходящ паричен превод с
референция ....1, извършен на 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 796,17 лв. – стойност на картова транзакция с
референция ...., извършена на 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 197,08 лв. – стойност на картова транзакция с
референция F......., извършена на 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 980,50 лв. – стойност на картова транзакция с
референция FT.... извършена на 11.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 6 лв. – стойност на картова транзакция с референция FT.,
извършена на 12.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 8117,01 лв. – стойност на картова транзакция с референция FT.....,
извършена на 12.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното
плащане, изпълнени в периода 10.04.2023 г. – 12.04.2023 г. от банкова сметка ......
ОСЪЖДА „........ АД, ....... да заплати на И. Н. И., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 7696,73 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17