Решение по дело №559/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на А. А. К. от град Велинград [ЕГН] срещу Решение № 1012-12-147#1/24.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1247-3/12.03.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. в размер на 25,60 лв. дневно.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално правни норми и несъответствие с целта на закона, по които се претендира отмяната му.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се представляват. В писмени бележки процесуалните им представители изразяват становище по съществото на спора. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

И двете страни претендират разноски, като от страна на процесуалния представител на ответника се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

А. К. е подала заявление вх. № ЗПОБ-602-01111 от 05.10.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда” град Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 01.10.2023 г.

По искане на НОИ, на 01.11.2023 г. и на 18.04.2024 г. А. К. е представила: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС - Великобритания, анкетни карти за Великобритания – 3 броя, копие на формуляр Р 45 – 3 броя, 2 бр. фишове за заплати, копие на ПД U1 от 16.12.2022 г., издаден от компетентната институция на Великобритания, както и оригинал на ПД U1 от 17.08.2013 г. с удостоверени 7 бр. периоди на осигурена заетост и причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“.

На 26.10.2023 г. А. К. е представила допълнително в ТП на НОИ – Пазарджик заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС – Франция, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, фиш за заплати – 2 бр., разписка за баланс на всяка сметка, копие на атестация от работодател за периода от 31.08.2023 г. до 30.09.2023 г. както и копие на трудов договор за трудова дейност за същия период.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 830916 и U003 № 889036 от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от компетентната институция на Република Франция. Със СЕД U001СВ № 830946 е изискано предоставяне на информация от компетентната институции на Великобритания за осигурителната история за конкретно посочени периоди и размера на получаваните заплати.

В ТП на НОИ - Пазарджик за А. К. е получен структуриран електронен документ U017 № 1038497 от компетентната институция на Великобритания с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 13.05.2021 г. до 18.09.2021 г., от 28.04.2022 г. до 08.10.2022 г. и от 27.03.2023 г. до 05.08.2023 г., причина за прекратяване на заетостта – неизвестно. От компетентната институция на Франция за А. К. са получени структурирани електронни документи U002 № 926173 и U004 № 926175 с удостоверен период на осигурена заетост от 31.08.2023 г. до 30.09.2023 г., причина за прекратяване на заетостта – дата на изтичане на договора и брутен доход за потвърдения период на заетост – 1 817,28 евро.

С Разпореждане № 122-00-1247-3/12.03.2025 год. на А. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. (дванадесет месеца) в размер на 25,60 лв. дневно на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

За да потвърди Разпореждане № 122-00-1247-3/12.03.2025 год. директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, какъвто несъмнено е директора на ТП на НОИ-Пазарджик, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административно производствените правила, като разпореждане № 122-00-1247-3/12.03.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение. В цитираното разпореждане също са изложени мотиви при издаването му, като съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая е направено.

Решението е издадено в противоречие с материално правните разпоредби.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най - малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. от 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Цитираната разпоредба е материално правна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред още на 05.10.2023 г., т. е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявлението, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 КСО и правото й на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материално правните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение).

Съдът счита, че липсват такива факти. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материално правните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г. поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материално правните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

Поради изложеното, съдът приема, че Решение № 1012-12-147#1/24.04.2025 год. директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 122-00-1247-3/12.03.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материално правни разпоредби, поради което следва да бъдат отменени.

Съгласно чл. 174 АПК, съдът определя едномесечен срок за новото произнасяне, считано от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателката, като същата претендира направените такива за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., както и внесената ДТ в размер на 10 лв. – общо 660 лв.

По повод възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателката, съдът намира същото за неоснователно. Договореното възнаграждение изцяло съответства на фактическа и правна сложност на делото и положените от адвоката процесуални усилия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на А. А. К. от град Велинград, [ЕГН], Решение № 1012-12-147#1/24.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 122-00-1247-3/12.03.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик за ново произнасяне по заявление вх. № ЗПОБ-602-01111 от 05.10.2023 год. /рег.№ 122-00-1247/05.10.2023 г./, подадено от А. А. К. от град Велинград, [ЕГН].

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на А. А. К., [ЕГН], с адрес: град Велинград, [улица], направените по делото разноски в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.