РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. В., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20251420101810 по описа за 2025 година
Т. Х. С. - Началник сектор УССД при ОДМВР В. ЕГН ********** с адрес на призоваване гр.
В., ул. ..П. К. Б.“ ...е предявил против ОДМВР- В. представлявано от К.Н.Й. Директор
обективно съединени искове за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на
47054.80 лева за периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г., както и за сумата от 8085.64 лева -
мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г. Моли се също да бъде
установено, че за периода от 03.02.2017 г. до 01.04.2025 г. му се дължи основен платен
годишен отпуск в размер на 80 дни.
Предявените искове са с правно осн. чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР във вр. с чл.176 от ЗМВР и чл.86
от ЗЗД, както и чл.189, ал.1 ЗМВР във вр с чл.124 ГПК.
Твърди се, че служебното правоотношение на ищеца е с начална дата 19.09.1997 г. по чл.142,
ал.1, т.1 ЗМВР назначен със заповед на министъра на вътрешните работи. Поддържа се, че
със Заповед 8121К-1437/03.02.2017 г. ищеца е преназначен на параграф 69 от ПЗР на
ЗИДЗМВР на длъжност началник сектор „Ф.“, която длъжност изпълнява и към настоящия
момент. Твърди се, че за периода от 1997 г. до 2017 г. в качеството му на служител по чл.142,
ал.1, т.1 ЗМВР, ищецът е получавал претендираното допълнително възнаграждение, а след
преназначаването му през 2017 г. заплащането на допълнителното възнаграждение по
чл.178, ар.1 т.1 ЗМВР е преустановено. Твърди се, че съгласно чл.189, ал.1, т.1 ЗМВР му се
дължи отпуск в размер на 30 работни дни, тоест за периода от 28.11.2016 г. до момента му се
дължат за година по 10 работни дни, но му е предоставян отпуск в размер само на 20
работни дни поради което за периода от 28.11.2016 г. до момента му се дължат общо 80
работни дни.
1
Твърди се, че държавните служители в МВР са част от конституционното понятие "държавен
служител". (ТР № 2/26.02.2014 г. на ОС на ВАС) като длъжностите, които се заемат от
държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в
администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен
вестник като във функционален аспект понятието за държавна служба в МВР трябва да се
разглежда като особен вил държавна дейност за осъществяване на функции от органите на
МВР по защита па националната сигурност, противодействието на престъпността и
осигуряваното па обществения ред, а статута на служителите на МВР включва техните
права, задължения и техните ограничения на права.
Твърди се, че изричния текст на чл. 1 ЗМВР. имащ характер на обща разпоредба, определяща
предметния обхват на закона, предвижда, че този същият урежда принципите, функциите,
дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него, поради
което останалите текстове на същия следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази
разпоредба. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че
ЗМВР статутът на държавните служители по чл. 142. ал. 1. т. 2 се урежда със ЗДСл, следва да
се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, чл. 56, чл. 151 ЗМВР и др. като общите разпоредби
относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на служители
по чл. 142. ал. 1. т. 2 ЗМВР. Поддържа се, че изключването изпяло на статута на държавните
служители по чл. 142. ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало
на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, а обстоятелството, че
правният статус на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл. а не
само в ЗМВР. не означава, че по същността си те са някаква категория служители на
държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР.
Твърди се, че всички работещи в МВР са служители, а служителите по т. 1 и т.2 на
посочената норма са категория държавни служители като за това, че се полага допълнително
възнаграждение на служителите по т.2 свидетелствало последното предложение на нормата -
приравнен към първа категория труд, т.е служебния стаж па държаните служители но т.2
следва да се приравни на такъв от първа категория труд.
Твърди се, че в чл. 176, чл. 178 и чл. 189 от ЗМВР е посочено, че определените привилегии
се отнасят към категорията на държавните служители като в разпоредбите не с
конкретизирано, че се дължат единствено за държаните служители по чл. 142, ал. 1, г. 1,
което означавало, че държаните служители по чл. 142, ал.1, т.2 също се обхващат в
приложното поле на посочените норми. Същото означавало, че на държаните служители по
чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР се дължи допълнително възнаграждение за прослужено време в
размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече
от 40 на сто. както и отпуски - 30 дни платен годишен отпуск с увеличение по един ден за
всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10
работни дни.
Сочи се Раздел VI, където възнаграждения, материално и социално осигуряване на
служителите па МВР се отнасят за държавните служители на МВР и никъде не било
посочено изрично, че се отнася единствено до държавните служители с полицейски
2
функции.
Твърди се, че за неуреденото положение на държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 от
ЗМВР сочи и факта, че с промените в ЗМВР и приетия бюджет за 2025 г. основното
възнаграждение е завишено с 40-50% на държаните служители с полицейски функции и
лицата работещи по трудово възнаграждение. Поддържа се, че единствено на служителите
по чл. 142, ал. 1, т.2 основното възнаграждение не е повишено, а не е повишено и с
предвидените в бюджета до 5% на държаните служители в държавния апарат, тъй като било
прието, че това повишение не се отнася до държавните служители по т. 2- те са служители на
МВР.
В законовият срок от ответника ОД на МВР-В. представлявано от директора К.Н.Й. е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по
основание и по размер. Твърди се, че служебното правоотношение на ищцата като държавен
служител по Закона за държавния служител (ЗДСл) е преобразувано съгласно § 69 от ЗМВР.
Не се оспорва факта, че и към момента на изготвяне на отговора на искова молба ищецът е
служител на посочената длъжност.
Твърди се, че в МВР има три категории служители, служебното положение на които е
регламентирано в три различни закона като съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР това
са държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението, държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП).
Поддържа се, че статутът на държавните служители
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението се урежда със
ЗМВР, а статутът на ЛРТП се урежда при условията и по реда на кодекса на труда и на
ЗМВР. Твърди се, че съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗМВР статутът на държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, като изрично законодателят е изброил хипотезите, при
които статутът им се урежда по ЗМВР като в тази разпоредба не са предвидени изплащане
на допълнително възнаграждение за прослужено време по чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, нито
пък е регламентирано правото на основен и допълнителен отпуск в размерите по чл. 189, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР.
Посочва се, в чл. 1 от ЗМВР (обн. ДВ бр. 57/16.07.1991 г., отм. ДВ бр. 122/19.12.1997 г.) се
уреждат функциите, устройството, органите на управление, правата, задълженията и
отговорностите на личния състав. като чл. 57 законодателят е изброил личния състав, като от
нормата на чл. 58 на служителите от администрацията са присъждани военни звания, т. е.
статутът им изцяло е бил определен от ЗМВР (отм.).
Твърди се, че в ДВ бр. 122/19.12.1999 г. е обнародван ЗМВР, като към момента на
обнародване съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗМВР (отм.) личният състав се състои от офицери,
сержанти и гражданска администрация, чиито права и задължения се определят по този
закон, а в ДВ бр. 29/07.04.2000 г. е обнародвано изменение на чл. 192, като изрично в ал. 3 е
посочено, че възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения
с държавни служители — граждански лица се уреждат по реда на ЗДСл, доколкото в ЗМВР
не е предвидено друго. Твърди се, че разпоредбата на чл. 192, ал. 3 е изменена — ДВ бр.
17/21.02.2003 г., като законодателят дава превес на ЗМВР при регламентиране статута на
3
държавните служители — граждански лица, като за неуредените случаи се прилага ЗДСл.
Твърди се, че съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗМВР (обн. в ДВ бр. 17/24.02.2006 г. отм. бр.
43/27.06.2014 г.) служителите на МВР са държавните служители и лица, работещи по
трудово правоотношение (ЛРТП), като статутът на държавните служители в МВР се урежда
с този закон — ал. 2 като приемането на сега действащия ЗМВР (обн. ДВ бр. 53/27.06.2014
г.) в чл. 142, ал. 1 се определя кръгът на служители на МВР, а именно - държавни служители
и ЛРТП, като съгласно ал. 2 на посочения член статутът на държавните служители се урежда
с този закон, т. е със ЗМВР.
Посочва се, че в ДВ бр. 14 от 20 февруари 2015 г. е обнародвано изменението на чл. 142 от
ЗМВР, като законодателят ясно разграничава три групи служители на МВР
държавни служители — полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението със статут по ЗМВР, държавни служители със статут по ЗДСл и ЛРТП със
статут по ЗМВР и Кодекса на труда. В същия брой на ДВ били обнародвани Преходните и
Заключителни разпоредби към ЗИДЗМВР, като съгласно § 86, в сила от 01.04.2015 г., за
държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения, т.е. статутът на
тези служители се определя съгласно ЗМВР.
Посочва се, че по силата на § 69 (в сила от 01.02.2017 г.) от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр.
81/2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага § 86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители с виеше образование и притежаващи виеше образование,
с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по §70, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл. Сочи се, че съгласно § 69, ал. 6 от
същата разпоредба на служителите се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска
от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по
реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.
Посочва се, че съгласно мотивите към законопроекта целта на законодателя е да продължи
административната реформа съгласно изискванията на Закона за администрацията (ЗА) и
ЗДСл.
Посочва се, че заемайки длъжността началник сектор УССД в ОДМВР В., ищецът съгласно
императивната норма на чл. 67, ал. 1 от ЗДСл получава брутна заплата, която се състои от
основна заплата и допълнителни възнаграждения, като вид допълнително възнаграждение
не е посочено такова за прослужено време като редът за получаване на възнагражденията е
регламентиран в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и за
исковия период от Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, утвърдени със заповед N 8121з-92/31.01.2019 г. на министъра на
вътрешните работи.
Сочи се, че в съответствие с посочените актове на ищецът е определяна, начислявана и
4
изплащана индивидуалната месечна заплата. В тези актове допълнително възнаграждение за
прослужено време не е регламентирано.
Посочва се, че следва да се има предвид, че изрично в чл. 179, ал. 1, т. 1, изр. 2- ро от ЗМВР
се изисква приравняването на целия трудов стаж към първа категория труд като с тази
регламентация се цели да не се ощетят тези служители, които са работили в условията на
втора или трета категория труд, преди да възникне служебното им правоотношение по
ЗМВР, където трудът е първа категория.
Твърди се, че трудът, положен по реда на ЗДСЛ, е трета категория труд при пенсиониране и
върху брутната заплата се начисляват и внасят във фондовете на ДОО съответните на трета
категория труд размери на осигурителни вноски — чл. 6 от КСО като е е недопустимо да се
приравнява към първа категория труд, каквото е изискването на чл. 179, ал. 1, т. 1, изр.2-ро
от ЗМВР.
Сочи се, че прилагането на нормата на чл. 179, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е пряко обвързана от
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗМВР, в която се определя базата за определяне на
основното месечно възнаграждение като начинът на определяне на последното коренно се
различава от начина на определяне на основното възнаграждение на ищецът, което е по
ЗДСл.
Твърди се, че съгласно в чл. 67, ал. 12 от ЗДСл на държавния служител не може да се
определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от ЗДСл, като такива не
могат да бъдат определяни в други закони.
Поддържа се, че неоснователна е претенцията и по още една причина, а именно, че в
заповедите, представени като доказателство от ищецът, не е посочено нито като основание,
нито като сума изплащане на допълнително възнаграждение за прослужено време, поради
което спазвайки финансовата дисциплина пред ОДМВР В. не е стояла възможността за
изплащане на същото.
Твърди се, че служителите със статут по ЗМВР имат право на 30 дни редовен платен
годишен отпуск и допълнителен платен годишен отпуск по един за всяка прослужена
година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 дни. Твърди се, че
особеностите на дейностите, извършвани от служителите със статут по ЗМВР са свързани с
ежедневни емоционални натоварвания, непредвидени ситуации, заплахи за живота и
изискват незабавна реакция като всичко това генерира високи нива на стрес и често води до
професионално прегаряне, а и поради естеството на работа много по-често те полагат нощен
и извънреден труд, което ги лишава от възможността да имат по-здравословен начин на
живот и по-качествен режим на почивка. Самото изпълнение на дейностите на
полицейските органи и органите на пожарна безопасност и защита на населението
обуславяло по-голяма продължителност на платения годишен отпуск в сравнение с този на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР със статут по ЗДСл, какъвто е ищецът.
Твърди се, че ползването в по-големи размери на редовен и допълнителен платен годишен
отпуск от служители със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР би довело до поставяне в
дискриминационно отношение на останалите служители от държавната администрация.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
5
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
Съгласно удостоверение издадено от сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ към ОД на МВР от 23.04.2025 г., Т. Х. С. – началник на
сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ е назначен в системата на МВР
от 19.09.1997 г. на длъжност районен инспектор. Същият е заемал длъжности в Областната
дирекция ан МВР-В., както следва: от 19.09.1997 г. до 20.12.2002 г. – районен инспектор; от
20.12.2002 г. до 06.12.2004 г. – инспектор в сектор МТСО; от 06.12.2004 г. до 14.05.2010 г. –
началник на сектор МТСО; от 14.05.2010 г. до 01.02.2017 г. – началник на сектор УССД.
С МЗ №8121К-1437 от 03.02.2017 г. считано от 01.02.2017 г. е назначен на длъжност
началник на сектор „ФОУСС“ при О. д. на МВР-В..
С МЗ №8121К-1280 от 02.11.202 г. считано от 07.11.2022 г. е назначен на длъжност началник
на сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ при Областна дирекция на
МВР-В..
По делото е приложена Заповед №8121К-1437 от 03.02.2017 г. , с която Т. Х. С. е назначен
на длъжност началник на сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и
социални дейности“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР-В. с ниво на основната
месечна заплата – 18, степен на основната месечна заплата- четвърта степен, основна
месечна заплата -1778 лева.
Приложена е и Заповед №8121К-12804 от 02.11.2022 г. , с която Т. Х. С. е преназначен от
длъжност началник на сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и
социални дейности“ при ОД на МВР-В. на длъжност началник на сектор „Управление на
собствеността и социални дейности“ при Областна дирекция на МВР-В. с ниво на основната
месечна заплата -18; степен на основната месечна заплата -4; основна месечна заплата 3104
лева.
Със Заповед №8121К-1517 от 04.02.2021 г. на административния секретар на МВР на Т. С. е
определено основно месечна заплата -2587 лева при ниво на основната месечна заплата – 18
и степен на основната месечна заплата-3.
Със Заповед №8121К-5327 от 16.06.2022 г. на административния секретар на МВР Т. С. е
преназначен от длъжност началник на сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности“ към отдел „административен“ при ОД на МВР на
длъжност началник на сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и
социални дейности“ при ОД на МВР с ниво на основната месечна заплата -18; степен на
основната месечна заплата -3; основна месечна заплата 2587 лева.
Със Заповед №8121К-12804 от 02.11.2022 г. Т. С. е преназначен на длъжност началник на
сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ при Областна дирекция на
МВР-В. с ниво на основната месечна заплата -18; степен на основната месечна заплата -4;
основна месечна заплата 3104 лева.
Със Заповед №8121К-8087 от 02.09.2023 г. на административния секретар на МВР на Т. С. е
определено основно месечна заплата -3414 лева при ниво на основната месечна заплата – 18
и степен на основната месечна заплата-4.
6
Със Заповед №8121К-6206 от 10.05.2024 г. на административния секретар на МВР на
Т. С. е определено основно месечна заплата -3639 лева при ниво на основната месечна
заплата – 18 и степен на основната месечна заплата-4.
Със Заповед №8121з-1536 от 29.12.2017 г. на министъра на МВР е определен размер на
допълнителен платен годишен отпуск за изпълнение на задължения извън работното време
от държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, за които е установен ненормиран
работен ден като на осн.чл.50, ал.3 от ЗДСл като за началник сектор са определени 10 дни.
По делото е приложено и прието заверено копие от Вътрешните правила за заплатите на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, утвърдени със заповед №8121з-92 от
31.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи ведно с таблица за минималните и
максималните размери на заплатите от първа до четвърта степен включително.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимата сума в
размер на съответното допълнително възнаграждение за всеки месец за периода 01.04.2022 г.
до 01.04.2025 г. с отчетен служебен стаж по ЗМВР и приравнен на първа категория труд стаж
е в размер на - 48474.80 лв. Дължимата лихва за всяко месечно допълнително
възнаграждение за периода 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г. е в размер на - 8660.26 лв. Общия
брой дължим основен и допълнителен платен годишен отпуск за всяка прослужена година
от 03.02.2017 г. до 01.04.2025 г. по ЗМВР. неизползван в качеството му на държавен
служител и включително за приравнен трудов стаж в размер на 83 лева.
От заключението на назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че формиране на месечното възнаграждение на служителите по закона за
държавния служител е съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация приета с ПМС № 29 от 26.06.2012 г. брутната заплата се състои от основна
заплата и допълнителни възнаграждения.
Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се
определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за
съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение
№1.Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които постъпват за първи
път в съответната административна структура и притежават определения с КДА минимален
професионален опит, се определят в рамките на степен 1 от нивото на основната месечна
заплата за длъжността.
Допълнителните възнаграждения са:допълнително възнаграждение за нощен
труд;допълнително възнаграждение за извънреден труд;допълнително възнаграждение за
работа през официалните празници,допълнително възнаграждение за времето на
разположение;допълнително възнаграждение за постигнати резултати; допълнително
възнаграждение по чл. 21, ал. 4 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса
на труда за изпълнение и/или управление на проекти или програми. .
Със Заповед № 8121 з-92/31.01.2019 г. относно „Утвърждаване на Вътрешни правила за
заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР“ се утвърждават Вътрешни
правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал. 1, т.2 от ЗМВР.Съгласно
Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2 от ЗМВР се
7
уреждат условията и редът за определяне на основните месечни възнаграждения на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2 от ЗМВР.
Според експертното заключение по отношение на формиране на месечното възнаграждение
на служителите по първа категория по ЗМВР е посочено, че съгласно НАРЕДБА № 8121з-
919 от 13 юли 2017 г, за размера на основните месечни възнаграждения на държавните
служители по чл.142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР и размера на началните и максималните
заплати за длъжност, работещи по трудово правоотношение, държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (МВР) получават основно месечно възнаграждение,
определено съобразно изпълняваната длъжност, съгласно таблици - приложения № 1 и 2
Съгласно ЗМВР чл. 177, ал. 1. Държавните служители получават основно месечно
възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
(чл.178 и 179 от ЗМВР) за: .прослужено време — в размер 2 на сто върху основното месечно
възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера
се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд;изпълнение на
специфични служебни дейности;извънреден труд;работа при специфични условия - при
условия и в размер, определени от Министерския съвет;постигнати резултати в служебната
дейност;изпълнение и/или управление на проекти или програми при осигурени финансови
средства в рамките на съответните проекти или програми, съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове или финансирани от други международни финансови
институции и донори, по които бенефициент или изпълнител е МВР или структура на
МВР;нощен труд;за полагане на труд на официални празници;за времето на разположение; .
Разликите при формиране на месечното възнаграждение на служителите по Закона за
държавния служител и на служителите по първа категория по Закона на Министерството на
вътрешните работи са в допълнителните възнаграждения: Служителите но Закона за
държавния служител не получават допълнителни възнаграждения за прослужено време - в
размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече
от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж, приравнен
към първа категория труд;работа при специфични условия - при условия и в размер,
определени от Министерския съвет; изпълнение на специфични служебни дейности;
Установява се, че разликата в начина на определяне на заплатата на служителите със статус
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР с първа категория труд и на заплатата на държавните
служители, за които се прилага ЗДСл. се състои в определяне на допълнителните
възнаграждения: прослужено време - в размер 2 на сто върху основното месечно
възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера
се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд; работа при
специфични условия — при условия и в размер, определени от Министерския съвет;
изпълнение на специфични служебни дейности;
Заплата на Т. С. като служител при условията на ЗМВР за месец януари 2017: длъжност -
1036.19 лева, прослужено време 40%-414.48 лева, храна – 120 лева, един ден отпуск – 72.53
лева, брутна сума от 1643.20 лева.
8
Заплатата на Т. С. като служител при условията на ЗДСл за месец февруари 2017 г. е 1778.00
лева.
Съобразно Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн. ДВ, бр. 123 от 23
октомври 1998 г.) длъжността „Началник на сектор „Управление на собствеността и
социални дейности“, заемана от ищеца П.ада в трета категория труд.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
По предявеният иск с правни основания чл.178 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Настоящият закон за МВР е обнародван на 27 06. 2014 год. (бр. 53 на ДВ) и влязъл в сила в
тридневен срок след обнародването му. Съгласно & 5, ал 1 от ПЗР на ЗМВР служебните
правоотношения на държавните служители в МВР не се прекратявали, а се преобразували,
считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначавали на
длъжностите, които заемали към момента на преобразуване на правоотношенията. В закона
били очертани две групи служители: държавни служители, чиито статут се уреждал от
ЗМВР и лица, работещи по трудовото правоотношение, чиито статут се уреждал от КТ. В
началото на 2015 г. със ЗИДЗМВР, ДВ 14/20.02.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., разпоредбата
на чл. 142 от ЗМВР била изменена, като с нея били създадени три категории служители в
системата на МВР: държавни служители полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, чиито статут се уреждал от ЗМВР; държавни
служители, чиито статут се уреждал от ЗДСл, и лица, работещи по трудово правоотношение,
чийто статут се уреждал от КТ и ЗМВР. С ПЗР на ЗИДЗМВР било предвидено, че
служебните правоотношения на държавните служители се преобразуват в служебни
правоотношения на държавни служители /§ 84 ал. 1/, като разпоредбите на ЗДС се прилагат
за държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2, чието служебно правоотношение е възникнало
след 1 април 2015 год. /§ 85/. За държавните служители в МВР, заемащи длъжности за
държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени
към 1 април 2015 год., се прилагали разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл. 142 ал. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения
/§ 86/. С последващо изменение на ЗМвР /изменението е обнародвано в бр. 81 на ДВ от 14.
10. 2016 год./ служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 год.) и които към датата на влизане в сила на
този закон заемат длъжности за държавни служители с виеше образование и притежаващи
виеше образование, е изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70 ал. 1 т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения
по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон /§ 69 ал.
1/. ЗИДЗМВР е влязъл в сила на 01. 01. 2017 год. /§ 102/. От датата на влизането му в сила на
измененията /01. 01. 2017 год. / статутът на държавите служители в МВР /тези по чл. 142 ал.
1 т. 2 от ЗМВР/ се уреждал изцяло, изключая разпоредбите на чл. 8, 10, 14 и 356 /§ 69 ал. 7 от
ЗИДЗМВР, обн. в бр. 81 от 14. 10. 2016 год. /. С последните изменения на ЗМВР /обн. в ДВ.
бр. 85 от 02. 10.2020 год./ било предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142
ал. 1 т. 2 ще се урежда със ЗДС по 142, ал. 1, т. 2 и с чл. 56, чл, 151, ал. 1 и 7, чл, 156, ал. 4,
чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 2, чл. 191 и 233 от ЗМВР /§ 32 т. 2 от ЗИДЗМВР/.
9
Посочените в § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР служители са изведени от приложното
поле на § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, който до този момент е приравнявал статута им на
такъв по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, и същите преминават под регулацията на ЗДСл. Съгласно
разпоредбата на § 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР при назначаването на служителите по
ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо
заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен
и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 от същия закон. При тълкувание текста
на тази разпоредба, се налага изводът, че тя съдържа механизъм за определяне на основната
заплата на визираните в нея служители, така че преобразуването на служебните им
правоотношения да не накърни финансовия им статут към този момент, т.е. да не бъде
намалено получаваното от тях общо възнаграждение за изпълняваната длъжност. Според
тази норма заплатата за длъжност и допълнително възнаграждение за прослужено време
представляват основа за образуване на първоначалното възнаграждение на служителите по §
69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, но тя не регламентира изискване същите да получават и
за в бъдеще допълнителни възнаграждения за прослужено време, отделно от основното им
възнаграждение, нито основното им възнаграждение да търпи промяна при изменение на
така посочените суми, които всъщност не са негови компоненти. Следователно, самият закон
определя начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното
правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време. Това разрешение отчита особеностите на заплащането на труда по ЗДСл,
който за разлика от ЗМВР/чл.178 и чл.179 ЗМВР не предвижда изплащането на такива
допълнителни възнаграждения-чл.67, ал.7 от ЗДСл, както и изричната забрана за определяне
на допълнителни възнаграждения извън предвидените в закона – чл.67, ал.12 от ЗДСл. Ето
защо възнаграждението за прослужено време не се начисляват отделно, а представляват
компонент от получаваното от него основно възнаграждение.
В чл.142 ал.4 ЗМВР /в приложимата редакция/ изрично е предвидено, че статутът на
държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 се урежда със ЗДСл. Изчерпателното изброяване на
разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи длъжности по чл.142 ал.1 т.2
ЗМВР - чл. 56, чл.151 ал.1 и 7, чл.156, ал.4, чл.181 ал.3, чл.182 ,чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190,
ал.2, чл.191 и 233 - е въведено със Закона за изменение и допълнение на Закона за
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. / и
представлява връщане на част от правата на тези служители отнети от законодателя през
2016 г. за тази група служители в МВР, като в периода от 14.10.2016 г. до 01.10.2020 г. и след
това приложими спрямо тези служители принципно са само разпоредбите на Закона за
държавния служител. Противоречи на логиката на закона и на правната сигурност да се
постигат ефекти на увеличаване на заплатите в МВР по съдебен ред чрез прилагане на
норми от ЗМВР към служители, за които изрично е посочено, че статутът им се определя в
ЗДСл , освен в изрично уредени в ЗМВР изключения .
В случая видно от удостоверение издадено от сектор „Координация, административно и
правно обслужване и човешки ресурси“ към ОД на МВР от 23.04.2025 г., Т. Х. С. – началник
10
на сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ е назначен в системата на
МВР 19.09.1997 г. на длъжност районен инспектор. Същият е заемал длъжности в
Областната дирекция ан МВР-В., както следва: от 19.09.1997 г. до 20.12.2002 г. – районен
инспектор; от 20.12.2002 г. до 06.12.2004 г. – инспектор в сектор МТСО; от 06.12.2004 г. до
14.05.2010 г. – началник на сектор МТСО; от 14.05.2010 г. до 01.02.2017 г. – началник на
сектор УССД.
Със Заповед №8121К-1437 от 03.02.2017 г. ,Т. Х. С. е назначен на длъжност началник на
сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към
отдел „Административен“ при ОД на МВР-В.. С МЗ №8121К-12804 от 02.11.2022 г. считано
от 07.11.2022 г. е назначен на длъжност началник на сектор „Управление на собствеността и
социални дейности“ при Областна дирекция на МВР-В..Със Заповед №8121К-12804 от
02.11.2022 г. , Т. Х. С. е преназначен от длъжност началник на сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към отдел
„Административен“ при ОД на МВР-В. на длъжност началник на сектор „Управление на
собствеността и социални дейности“ при Областна дирекция на МВР.
Служебното правоотношение на Т. С. с последващо изменение на ЗМвР / бр. 81 на ДВ от 14.
10. 2016 год./ като държавен служител в МВР за който се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр.
14 от 2015 год.) и която към датата на влизане в сила на този закон заема длъжност за
държавен служител с виеше образование и притежаващи виеше образование, се е
преобразувало в служебно правоотношения по Закона за държавния служител, считано от
датата на влизане в сила на този закон /§ 69 ал. 1/. ЗИДЗМВР влязъл в сила на 01. 01. 2017
год. /§ 102/.
Заплатата за длъжност и допълнително възнаграждение за прослужено време на ищцата
представлява основа за образуване на първоначалното възнаграждение на служителката по §
69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР като в нея нормативно е включено, както допълнителното
възнаграждение за прослужено време. Така и вещото лице в съдебно-счетоводната
експертиза е заключило, че за процесния период трудовото възнаграждение на ищцата
основно и допълнително не е формирано по силата на служителите по чл.178, ал.1, т.1 от
ЗМВР като за тази категория служители заплатата се формира като основно трудово
възнаграждение съгласно Наредба №8121з-919 от 13.07.2017 г. и допълнително
възнаграждение за прослужено време съгласно чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР в размер на 2%.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната заплатата на държавните служители, за
които се прилага ЗДСл се определя от основно трудово възнаграждение, което се определя
съгласно Вътрешни правила, утвърдени със Заповед № 8121з- 92/31.01.2019 г. и Наредба за
заплатите на служителите в държавната администрация.Съгласно чл.67, ал.7 от ЗДСл
допълнително възнаграждение за прослужено време не е регламентирано и не участва като
елемент в индивидуалното месечно възнаграждение.
При тези съображения предявеният иск по чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР от 47054.80 лева за
периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г., следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед отхвърляне на предявеният иск по чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, следва да се отхвърли
като неоснователен и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 8085.64 лева - мораторна
11
лихва за периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г.
По исковете да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищеца за
периода от 03.02.2017 г. до 01.04.2025 г. му се дължи основен платен годишен отпуск в
размер на 80 дни.
Както се посочи, изчерпателното са изброени на разпоредби в ЗМВР приложими
към служителите заемащи длъжности по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР - чл. 56, чл.151 ал.1 и 7,
чл.156, ал.4, чл.181 ал.3, чл.182 ,чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.2, чл.191 и 233 - въведено
със Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи
/ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. / като по отношение на формирането на
отпуските основен и допълнителен се прилагат правилата на ЗДСл, а именно чл.56, ал.1 от
ЗДСл, съгласно която норма държавен служител който има най-малко четири месеца
служебен, трудов и/или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни. Допълнително Заповед №8121з-1536/29.12.2017 г. на осн. чл.50,
ал.3 от ЗДСл за длъжността начални сектор по чл.142, ал.1 т.2 от ЗМВР е определен
допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 дни.
Предвид така изложеното предявените от ищеца за признаване за установено по отношение
на ответника, че за периода 03.02.2017 г.-01.04.2025 г.има право на основен платен годишен
отпуск по чл.189 ал.1 т.1 от ЗМВР в размер на 80 дни следва да се отхвърли като
неоснователни.
С оглед трудовият характер на иска ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски
за вещо лице, но не и от направени такси и разноски от ответната страна.
С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 400.00 лева възнаграждение за вещо лице, платена от ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Х. С. с ЕГН ********** гр. В., ул. „П. К. Б.“ ....против
ОДМВР- В. представлявано от К.Н.Й. Директор осъдителни искове по чл.178, ал.1, т.1
ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 47054.80 лева за периода
от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г., по чл.86 ЗЗД в размер на 8085.64 лева - мораторна лихва за
периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г., както и предявеният установителен иск по чл.189
ал.1 т.1 от ЗМВР за основен пратен годишен отпуск за периода 03.02.2017 г.-01.04.2025 г. в
размер на 80 дни.
ОСЪЖДА Т. Х. С. с ЕГН ********** гр. В., ул. „П. К. Б.“ ...да заплати на О. д. на М.на в.
р./ОДМВР/ гр.В. гр.В. ул.”П. К. Б.”№.. съдебно-деловодни разноски в размер на 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13