Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2210 Година 19.12.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети
декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
2332 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на ЕТ
„Христо Рахнев-Ч. И.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Лозарево, община
Сунгурларе, чрез адвокат Т.Л.И. *** против Областна дирекция по безопасност на
храните гр.Бургас. С исковата молба се претендира осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 800,00 лева, представляваща имуществени вреди –
направени разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д.№ 183/2019г. по
описа на Районен съд Карнобат, в производството по което е отменено наказателно
постановление № 32/10.06.2019г. издадено от директора на ОДБХ. Сумата се
претендира ведно с мораторната лихва за периода от 28.08.2019г. до 23.09.2019г.
в размер на 6,00 лева и законната лихва за периода от завеждане на исковата
молба, до окончателното и́ изплащане. С исковата молба се претендират и
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните гр.Бургас, редовно
уведомен, не изразява становище по исковите претенции.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
С наказателно постановление № 32/10.06.2019г.
издадено от директора на ОБДХ гр.Бургас, за нарушение на чл.33 от Закона за
пчеларството и на основание чл.45, ал.2 от ЗП на ЕТ „Христо Рахнев-Ч. И.“ е
наложена имуществена санкция в размер на 8 000,00 лева.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Карнобат и с решение № 82/24.07.2019г. постановено
по н.а.х.д. № 183/2019г., то е отменено. Решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 27.08.2019г..
В хода на производството пред
Районен съд Карнобат търговеца е представляван от адвокат Т.И., като по делото
са представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие и разписка за
платени суми. В договора е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на
800,00 лева, като 400,00 лева платени в брой и 400,00 лева платими до
31.08.2019г.. Съгласно разписка от 22.07.2019г. е заплатена сумата от 400,00
лева, като е посочено, че към този момент търговецът е заплатил изцяло
договореното възнаграждение в общ размер на 800,00 лева.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Претенцията на
ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на
административния акт, по съответния ред.
Наказателно постановление № 32/10.06.2019г.
издадено от директора на ОБДХ гр.Бургас, от което се твърди, че са произтекли
за вреди за жалбоподателя е отменено от Районен съд Карнобат с влязло в сила
решение № 82/24.07.2019г. постановено по н.а.х.д. № 183/2019г., поради което са
налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата
претенция е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата
претенция е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и
е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя
представлява форма на административна дейност, извършвана по административен
ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления,
като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно
наказание, представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда
и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни
актове по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето
защо и след като наказателно постановление № 32/10.06.2019г. издадено от
директора на ОБДХ гр.Бургас, от което се твърди, че са претърпени вредите е
отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение № 82/24.07.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 183/2019г. по описа на КРС, е налице първата от
предвидените от законодателя предпоставки.
В хода на съдебното обжалване
на посоченото наказателно постановление, от едноличния търговец, в качеството
му на жалбоподател, са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 800,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Т.И.,
съгласно представения и приложения по н.а.х.д. № 183/2019г. по описа на КРС,
договор за правна защита и съдействие и разписка за заплатени суми. В договора
е посочен номера на обжалваното наказателно постановление, съответно
договорената и заплатена сума за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба
и процесуално представителство. Същевременно адвокат И. е осъществила
договореното процесуални представителство, като е представлявала търговеца в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.07.2019г..
Съгласно т.1 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая е представен договор за правна
услуга, в който е догорено плащане в брой, като на представената разписка е
извършено отбелязване за заплащане на цялата сума, поради което следва да се
приеме, че плащането на сумата по договора е доказано.
В случая е налице и третата
предвидена от законодателя предпоставка, а именно наличието на
причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и
направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна
връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление
пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за
законосъобразност. Действително процесуалното представителство в производството
по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като
ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените
разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от
издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше
издадено наказателното постановление, едноличния
търговец не би имал нужда, съответно не би заплатил адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато
създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална
възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права
и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по т.д. № 2/2016 г. на ВАС.
С оглед на изложеното,
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен до претендирания размер от
800,00 лева, която сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 24.09.2019г.
- датата на завеждане на исковата молба до окончателното и́ изплащане.
По отношение на самостоятелно
предявената от ищеца претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 6,00
лева, считано от 28.08.2019г. – датата на влизане в сила на решението с което е
отменено наказателното постановление до 23.09.2019г. – датата на завеждане на
исковата молба, съдът намира същата за основателна. Съгласно т.4 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни
административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконния акт. В случая наказателното
постановление е отменено със съдебно решение постановено на 24.07.2019г., което
е влязло в законна сила на 27.08.2019г.. Ето защо и след като съдебното решение
е влязло в сила на 27.08.2019г., то следва да се присъдят претендираната
мораторна лихва в размер на 6,00 лева, изчислена за периода от 28.08.2019г. до 23.09.2019г..
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, от ищеца са
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 500,00 лева, като и 25,00 лева заплатена държавна такса за образуване
на съдебното производството, поради което следва да му се присъди сумата от
525,00 лева.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Бургас да заплати на ЕТ „Христо Рахнев-Ч.И.“
с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление с.Лозарево, община Сунгурларе сумата от 800,00 лева (осемстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно
постановление № № 32/10.06.2019г. издадено от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Бургас, ВЕДНО
със законната лихва считано от 24.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Бургас да заплати на ЕТ „Христо
Рахнев-Чавдар Иванов“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Лозарево, община
Сунгурларе сумата от 6,00 лева (шест лева), представляваща мораторна лихва
върху сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), изчислена за периода от 28.08.2019г.
до 23.09.2019г..
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Бургас да заплати на ЕТ „Христо
Рахнев-Чавдар Иванов“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Лозарево, община
Сунгурларе, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 525,00
лева (петстотин двадесет и пет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: