Решение по дело №2987/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1132
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Стела Кацарова
Дело: 20221100502987
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1132
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100502987 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 14.01.2022г., гр.д.15969/20г., СРС, 56 с-в се осъжда ЗАД
„Д.Б.: Ж. и З.” АД да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД по иск с правно основание
чл.411, ал.1 , изр. 2 КЗ сумата 141,65 лв. – непогасена част от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.10.2016г. в гр.
Монтана, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до
окончателното плащане, по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
41,79 лв. – мораторна лихва за периода 19.05.2017г. – 14.04.2020г. и сумата
178,48 лв. – разноски, отхвърля исковете с правно основание чл.411, ал.1 ,
изр. 2 КЗ за разликата над сумата 141,65 лв. до пълния предявен размер от
551,57 лв. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 41,79
лв. до пълния предявен размер от 162,73 лв., като осъжда ищеца да заплати на
ответника сумата 327 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ищеца ЗАД „ОЗК - З.” АД. Счита, че не са обсъдени всички
1
доказателства в съвкупност, а избирателно. Не са съобразени уточненията на
вещото лице, свидетелските показания и снимковия материал, поради което
неправилно е прието, че не е увредена задната броня на автомобила. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се
уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете ЗАД „Д.Б. Ж. и З.” АД оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на
18.10.2016 г. в гр. Монтана, водачът на лек автомобил, сключил застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и
З.” АД, причинява удар и вреди на спрял пред него на червен светофар лек
2
автомобил, управляван от водач, сключил имуществена застраховка „Каско“ с
ищеца ЗАД „ОЗК - З.” АД.
Според съдебно-автотехническата експертиза и уточненията при
приемането й в о.с.з. 07.12.2020 г., вещото лице единствено с вероятност
допуска възможност, задната броня на застрахования при ищеца автомобил
да е увредена именно при процесния пътен инцидент. Причината е, че
експертът работи по снимков материал, който има различни ъгли на снимане
и отблясъци на снимката. Предвид дадените отговори на вещото лице в
степен на вероятност за увреждане на задната броня, заключението в тази
част не е достатъчно за провеждане на пълно и несъмнено доказване.
Констатациите на вещото лице не са подкрепени с категоричност чрез
други преки доказателствени средства. Свидетелят Ц.Т., водач на увредения
автомобил, само установява настъпването на удара и изказва предположение
за свързани с него вреди на задна броня. Следва да се отчете по реда на чл.172
ГПК и заинтересоваността му от благоприятния изход на спора за ищеца, като
негов застраховател.
С оглед недоказаната причинно-следствена връзка между механизма на
произшествието и увредената задна броня на автомобила, суброгационният
иск по чл.411 КЗ е неоснователен в частта за стойността на тази част.
Неоснователен в съответния размер е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.
Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира, но не установява
реализирани разноски. В пълномощното на адв. Н. Л., представено с отговора
на жалбата, липсва вписване за конкретен уговорен размер на адвокатско
възнаграждение. Не са представени доказателства за плащане, нито списък по
чл.80 ГПК, в който адвокатът да заявява, че му е изплатено възнаграждение в
конкретен размер, поради което такива разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2022г., гр.д.15969/20г., СРС, 56 с-в
в частта, с която се отхвърлят предявените от ЗАД „ОЗК - З.” АД срещу ЗАД
„Д.Б.: Ж. и З.” АД искове с правно основание чл.411, ал.1 , изр. 2 КЗ за
разликата над сумата 141,65 лв. до пълния предявен размер от 551,57 лв. –
непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 18.10.2016г. в гр. Монтана и с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 41,79 лв. до пълния предявен размер от
162,73 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4