№ 1029
гр. Варна, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20253110201012 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. И. Г. срещу НП №
**********/13.12.2024г. издадено от началника на РУ – Шумен, с което било
прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 6 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД), като административно-наказващият орган е приел, че
следва да ангажира административнонаказателната отговорност на Г. по раде
на чл.80 т.5 от ЗБЛД като и е наложил „Глоба“ в размер на 50.00лева..
В подадената жалба се излагат съображения от въззивницата за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като
счита, че не е извършила нарушението за което е наказана. Жалбоподателят
сочи, че е представил личната си карта в рамките на извършената и проверка в
сградата на РУ Шумен, след което е била и задържана в поделението на МВР
Шумен. Твърди, че самата полицейска проверка и е направена за да бъде
демонстрирано властово надмощие по отношение на нея в качеството и на
адвокат – процесуален представител на ЧСИ в чиято кантора се извършвали
процесуални действия по претърсване и изземване. Твърди, че личността и е
била известна както на намиращия се в кантората на ЧСИ прокурор от РП
Шумен, така и на полицаите извикани от него, които са знаели, че тя е адвокат
1
упълномощен от ЧСИ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично, поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконсъобразно.
Административнонаказващият орган – началника на РУ – Шумен при
ОД МВР Шумен, редовно призован, изпраща представител –ю.к., който
оспорва жалбата и по същество формулира становище, че следва да се
потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Представя
подробно развити съображения в писмен вид. Не претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.11.2024 г. в гр.Шумен, на ул.“Цар Асен I“ № 2 свид. Х. Х. –
полицай в РУ – Шумен, решил, че следва да извършил полицейска проверка
на жалбоподателката Г. Г. , при която и поискал документ за самоличност.
Жалбоподателката не представила личната си карта на място, за което била
отведена в РУ Шумен, където представила лични документи и бил съставен
АУАН №**********/26.11.2024г., след което била задържана от органите на
РУ Шумен.
Срещу АУАН е депозирано възражение, което е обсъдено от АНО и е
прието за неоснователно, въпреки изложените във възражението мотиви за
първоначалния отказ за представяне на лична карта.
Актосъставителя преценил, че Г. Г. е извършила нарушение на чл.80
т.5 от ЗБЛД вр. чл.6 от ЗБЛД и именно така квалифицирал нарушението, за
това че на посочената дата и място при извършена полицейска проверка
лицето не е представило документ, от който да бъде установена
самоличността му. Жалбоподателят представил личната си карта преди да
бъде съставен АУАН и преди се запознае с акта и да го подпише. Актът бил
съставен в присъствие на нарушителя и свидетел – колега на актосъставителя,
като препис от акта бил връчен срещу подпис на нарушителя. В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН постъпили допълнителни възражения, в които са изложени
същите съображения, както и допълнителни такива – че полицейската
проверка и е била извършена тенденциозно, за демонстрация на надмощие,
2
тъй като самоличността на Г. била известна на проверяващите и същите
знаели, че Г. е адвокат, работи като такава и в случая е била отстранена по
нареждане на прокурор от РП Шумен от присъствието си в кантората на ЧСИ,
в която се извършвали процесуално следствени действия по претърсване и
изземване. Г. била надлежно упълномощена от разследвания ЧСИ за защитник
и представила адвокатско пълномощно, след което била допусната да
присъства при извършването на претърсването в кантората на ЧСИ. Известно
време след започване на претърсването, прокурорът решил, че следва да
отстрани защитника от кантората, поради което и извикал патрул от РУ
Шумен, за да отстранят адв.Г. от кантората на ЧСИ.
Въз основа на описаното в АУАН, на 13.12.2024г. било издадено
атакуваното НП № **********/13.12.2024г., в което АНО възприел изцяло
описаните от актосъставителя факти и правна квалификация на нарушението.
Върху приложения по делото екземпляр от НП е отбелязано, че то е
връчено на жалбоподателя на 16.12.2024г., като жалбата срещу него е
входирана вРС Шумен на 27.12.2024г.
Съдът намира, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП не
отразява действителната такава. Отказа на Гр.Г. да представи своята лична
карта на патрулен полицай от РУ Шумен е изведен от като самстоятелен факт,
без да са описани обстоятелствата при които е бил направен отказа на Г. да
представи личната си карта.
По делото е безспорно установено, че Гр.Г. на 26.11.2024г. се е
намирала в кантората на ЧСИ в гр.Шумен в качеството си на
пълномощник/защитник/ на лице, в кантората на което се извършва
претърсване и изземване. Предвид преценка на прокурора присъстващ при
извършването на претърсването е бил извикан патрул от РУ Шумен за да
отстрани Гр.Г. от мястото на претърсването. Доколко са били законосъобразни
и правилни тези действия съдът не намира за нужно да обсъжда, тъй като тези
факти са ирелевантни, но безспорно по този начин се е стигнало до изостряне
на отношенията и създаването на напрежение у адв.Гр.Г., тъй като същата е
била възпрепятствана да осъществи функциите си по защита интересите на
лицето, което я е упълномощило за това.
След като адв.Гр.Г. напусната кантората на ЧСИ, св.Хр.Х. решил, че
следва да изиска личната карта на адвоката, въпреки, че знаел, че Г. е адвоката
3
на проверявания/разследвания ЧСИ в кантората, на когото се извършвали
действията по претърсване и изземване. Св.Х. заяви в с.з., че е видял, че Г.
представя адвокатско пълномощно на прокурора присъстващ при
претърсването. След това, адв.Гр.Г. била отведена от св.Х. и св.Д. в РУ
Шумен, където представила личната си и служебна карта и въпреки това и
бил съставен АУАН по реда на ЗБЛД, а в последствие била и задържана в РУ
Шумен.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свид. Х., Д., К., както и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви
в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда. Съдът намира, че не следва да обсъжда данните за допуснати нарушения
от страна на актосъставителя и по отношение на които е образувано
дисциплинарно производство срещу него, тъй като това са ирелевнатни факти
по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът прие, че жалбата срещу предупреждението е подадена в
установения 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по различни
от изложените в нея съображения.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността на оспорения административен акт, т. е. дали правилно
са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът ex officio (служебно) – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1
и давностни срокове. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН
на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно, но по правило това
4
обстоятелство има значение единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му).
Освен това, съдът констатира, че са при съставяне на АУАН и издаване
на НП са нарушени и процесуалните правила на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, касаещи минималното съдържание – липсва каквото и да е
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Посочени са единствено датата, мястото и е цитирана разпоредбата на чл. 6
от ЗБЛД. Не са изложени никакви обстоятелства относно това, кой е
извършил полицейска проверка на лицето и кой му е поискал документ за
самоличност. Това е абсолютно необходимо още повече поради законовото
изискване това лице да е длъжностно и компетентно да иска и проверява
документи за самоличност, което обстоятелство подлежи на проверка в
проведеното съдебно производство. Поради непосочването му такава
проверка не може да бъде направена. Липсват каквито и да е други писмени
доказателства по АНП, от които да може да се изведе този факт. Доколкото
това обстоятелство се явява съставомерно за посоченото нарушение на чл. 6
от ЗБЛД, то следва да е изложено в АУАН и НП, така че лицето да е наясно
какво точно нарушение му се вменява, съответно да има възможност да
ангажира адекватна защита. В тази връзка – в АУАН въобще не е посочено
дори, че е нужно документа да е поискан от компетентно длъжностно лице.
Налице са данни/от представени доказателства за образуваното
дисциплинарно производство срещу св.Х./, че при поискване на личните
документи на Г., лицето, което е било униформено не се е представило.
Неспазването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е винаги
съществено нарушение в административнонаказателното производството,
защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също
така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Става
невъзможно съдът да прецени, дали действията по извършване на проверка по
ЗБЛД са извършени от надлежно упълномощено и компетентно за това
длъжностно лице.
Съдът в производството по обжалване на наказателните
постановления/предупреждения по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да
5
установи дали е извършено описаното в наказателното постановление
административно нарушение и съответно да съпостави фактически
установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването в хода на съдебното производство на основните факти, от
които да се достигне до изводи относно това дали е извършено
административно нарушение на посочената разпоредба, извършено ли е
виновно, предпоставя индивидуализацията на съответното административно
нарушение съобразно всички изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Всички посочени обстоятелства обосновават извода на съда, че
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ОД на
МВР Шумен да заплати в полза на РС Варна направените по делото разноски
в размер на 45.98лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, съдът
постанови решението си:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № **********/13.12.2024г., издадено от началника на
РУ – Шумен, с което било прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 6 от
Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 50.00лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Шумен да заплати в полза на РС Варна
направените по делото разноски в размер на 45.98лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на глава
дванадесета от АПК пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6