Определение по дело №1994/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2910
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 5 август 2019 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20161100901994
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                         гр.София, 30.05.2018 г.

 

    СГС, IV- 4 състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

     При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д.N 1994/2016 г., докладвано от съдия Никола Чомпалов, установи следното.

       СГС е сезиран с искова молба от Й.А.С., Б. С.Я. и Д.М.Д., с която са предявени срещу Сдружение с нестопанска цел „Н.Т.С.-Б.“ искове с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на ОС от 22.03.2015 г. Твърди се от ищците, че са членове на ответното сдружение и на 18.03.2016 г. са разбрали за проведено на 22.03.2015 г. Общо Събрание, на което са приети решение N 1, с което е освободен от длъжност, такса и отговорност председателя на сдружението и на УС Р.А.Ч. и е избрана за председател на сдружението и на УС, решение N 2, с което не е прекратен мандата предсрочно на М.Г.М.и не е освободена от като член на УС и не е избран на нейно място друг член,и решение N 3, с което не е прекратен предсрочно мандата на М.В.М.и не е освободена като член на УС и на нейно място не е избран друг член на УС. Твърди се от ищците, че решенията са незаконосъобразни поради допуснати процедурни нарушения - поканата за провеждане на Общото Събрание не е била публикувана в ДВ от името наР.Ч., която е председател на сдружението, както и да е поставила поканата на съответното място за обявления на адреса на управление, неспазване на необходимия кворум; неизготвяне на писмени материали и участие на членове, които не са заплатили пълния размер на членския внос. Иска се да се отменят приетите от ОС решения.

     Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими с възражението, че ищците не са членове на сдружението, защото с решение N 5 на Общото Събрание от 21.12.2013 г. е направена констатация за прекратяване на членството им поради неплащане на годишния членски вноски за 2011 г. и за 2012 г. Освен това ищците не са подали декларация по параграф 4, вр. с чл.28 ал.3 от Устава. Поддържа се, че през 2014 г. и 2015 г. председателят на сдружението също е направил констатация за отпадане членството на ищците, които са с прекратени членствени правоотношения.

 

      С определение от 06.10.2017 г. на САС по гр.дело N 3783/17 г. определението на СГС от 25.05.2017 г. по т.д.N 1994/2016 г. е отменено и делото е върнато с указания да се даде възможност на ищците да представят доказателства за факта на плащане на членския внос за 2011 и 2012 г.

    С определение от 24.10.2017 г. съдът указал на ищците, че в тяхна тежест е да представят доказателства за заплащането на членския внос за 2011 г. и за 2012 г. 

     С молба от 24.11.2017 г. ищците са представили платежни документи за платен членски  внос за 2008 г., за 2009 г., както и за 2010 г.

    Представени са вносни бележки от 21.08.2013 г. за платен членски внос от Д.Д. от 60 лв. за 2013 г., в размер на 1 лв. за 2012 г., ; за платен членски внос от Й.С. от 60 лв. за 2013 г., в размер на 1 лв. за 2012 г.; за  платен членски внос от Б.Я. от 60 лв. за 2013 г., в размер на 1 лв. за 2012 г.

    Представен е списък на членове на сборно НТС при ТО на НТС, в който се сочат лицата, платили членски внос за 2011 г.

    Представен е протокол от 18.03.2012 г. на комисия по избор на ОС.

    Установява се от заключението на ССЕ и от дадените от в.лице обяснения в съд.заседание на 08.05.2018 г., че за 2011 г. няма данни ищците да са платили членския внос. Вещото лице е констатирало, че за 2012 г. е платен членски внос от по 1 лв. на 21.08.2013 г.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на производството пред съда е допустимостта на предявените искове с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ.

 

     С писмения отговор ответникът е оспорил процесуалната легитимация на ищците да водят исковете за отмяна на решенията на ОС от 22.03.2015 г. с възражението, че не са членове на сдружението, защото членството им е отпаднало поради неплащане на членския внос. В подкрепа на този довод за недопустимост ответникът е представил решение N 5 по Протокол от ОС на 21.12.2013 г. на ответното сдружение /с предишно наименование Териториална организация на научно-техническите съюзи-Б./, постановено преди приемане на Устава от 09.03.2014 г., с което е направена констатация за отпадане членството на ищците, както и протокол на председателя на УС от 28.03.2014 г., с който се констатира отпадналото членство на ицщите.

     Според нормата на чл.22 ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ членството в юридическо лице с нестопанска цел се прекратява при „отпадане“, а според ал.4 „отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността се констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението. Отпадането на членството поради невнасяне на имуществени вноски представлява законово основание за прекратяването на членственото правоотношението с юридическото лице, но следва да бъде констатирано с изричен акт на компетентен съгласно Устава на сдружението орган.  След приемане на Устава от 09.03.2014 г. компетентен да направи констатацията за отпадане е председателят – чл.28 ал.3.

 

     В изпълнение на дадените от въззивния съд указания на ищците бе предоставена възможност да представят доказателства за факта на плащане на членския внос за 2011 г. и за 2012 г. Плащането на членски внос за тези две години се явява подлежащ на доказване факт, защото именно поради неплащане на членския внос за тези две години е направена констатацията за отпадане членството на ищците с протокол на председателя на УС от 28.03.2014 г. /лист 147/, който препраща към констатациите в протокола на ОС от 21.12.2013 г. /лист 142 и лист 143/. В този смисъл са и дадените от въззивния съд указания.

    Съдът кредитира заключението на ССЕ, в което е направена от в.лице фактическата констатация, че за 2011 г. ищците не са платили дължимия членски внос. Тази констатация оборва представените документи,  в които се сочи, че за 2011 г. ищците са изпълнили задължението да платят членския внос – списък на членовете, заплатили членски внос за 2011 г., в който са посочени ищците /лист 293 и лист 294/. Фактическата констатация на в.лице, че липсват платежни документи, се възприема от съда за вярна, защото по делото не са представени платежни нареждания, касови бонове или други платежни документи, удостоверяващи факта на плащане на дължимия членски внос за 2011 г.  

    Според съда дори и в списъка за 2011 г. да се съдържат данни за платен членски внос, не съществуват пречки въпросът за реалното плащане на членския внос да се преразгледа от сдружението след проверка в счетоводството и да се направи след съответната проверка констатация от компетентния орган за неизпълнение на това задължение. Частните удостоверителни документи не притежават материална доказателствена сила, поради което верността на съдържанието им няма пречка да се опровергава в процеса с други доказателствени средства, каквото е заключението на ССЕ. След като не са представени документи за плащане на членския внос за 2011 г. и след като не са открити данни за този факт при проверката от в.лице на счетоводните книги на сдружението, съдът приема за недоказано ищците да са платили членския внос за 2011 г.

        

    По отношение на членския внос за 2012 г. Ищците изрично признават в молбата от 24.11.2017 г., че членският внос за 2012 г. възлиза на 60 лв. От представените с молба на ищците от 24.11.2017 г. платежни документи не се установява да са платили в пълен размер дължимия членски внос за 2012 г.  Това е така, защото в представените вносни бележки от 21.08.2013 г. се сочи, че всеки един от ищците е платил по банков път членски внос за 2012 г. в размер на 1 лв., но до 21.12.2013 г. членският внос е бил в размер на 60 лв. на година, защото с решението на ОС от 21.12.2013 г. е увеличен от 60 на 120 лв., а и, както се спомена, в молбата от 24.11.2017 г. ищците признават, че за 2012 г. членският внос е в размер на 60 лв. Това означава, че за 2012 г. ищците са платили само 1/60 от дължимата сума за членски внос. Налице е неизпълнение, което не е незначително, защото дори не достига по стойност 10 % от размера на дължимата сума.

   Представеният протокол от 18.03.2012 г. и справката към него от 16.03.2012 г. установяват, че към тази дата ищците са все още са били членове и че към онзи момент не е отпаднало членството им, но не доказват плащане на членския внос за 2012 г. в пълния размер от 60 лв.

 

    На 21.08.2013 г. и на 23.12.2014 г. ищците са платили по 60 лв., но това е членски внос за 2013 г. и за 2014 г. С тези плащания ищците са имали намерение да изпълнят задължението за плащане на дължимия за 2013 г. и за 2014 г. членски внос, защото това е посоченото от тях основание за плащане в платежните нареждания. Плащането на членския внос за 2013 г. за 2014 г. не заличава неизпълнението на задължението за заплащане на членски внос за 2011 г. и за 2012 г. в пълния размер от 60 лв.

   

      Като краен извод – за 2011 г. ищците не са платили дължимия членски внос, а за 2012 г. са платили членски внос само от 1 лв., поради което към 28.03.2014 г., когато е направена от Председателя на сдружението констатацията за отпадане /чл.22 ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ/, е налице фактическо и правно основание за прекратяване на членствените правоотношения на ищците, които са престанали да имат качеството на членове.  

     Заплатените от ищците суми на 23.12.2014 г.  - членски внос за 2014 г., не водят до възникване на членствено правоотношение, защото към момента на плащането то вече е било прекратено, а ищците не са били приети повторно за членове. Платените на 21.08.2013 г. суми от по 60 лв. – дължим за 2013 г. членски внос, не заличават факта на неплатен за 2011 г. членски внос и на неплатен в пълен размер членски внос за 2012 г.

     Протоколът на Председателя на сдружението от 28.03.2014 г., изготвен след приемане на Устава от 09.03.2014 г., с който е направена констатация за отпадане членството на ищците  поради невнасяне на годишен членски внос, е изготвен от компетентен орган – чл.28 а.3 от Устава. Следователно на основание чл.22 ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ и чл.28 ал.1 и ал.3 от Устава, приет на 09.03.2014 г., членството на ищците е прекратено поради отпадане по чл.22 ал.4 ЗЮЛНЦ. Налице е изрично направена констатация от компетентния орган по чл.28 ал.3 от Устава – председателя на сдружението, поради което фактическият състав на чл.22 ал.1, т.5, вр. с чл.22 ал.4 ЗЮЛНЦ е осъществен в пълнота.

     След направената от председателя на сдружението констатация за отпадане, което води до прекратяване на членството на ищците, няма данни, а и не се твърди, ищците да са приети отново за членове. При тези факти съдът намира, че ищците не са били членове на сдружението към провеждане на ОС от 22.03.2015 г., на което са приети атакуваните с исковете решения.

     Въззивният съд с отменителното определение е приел, че приетото преди новия Устав от 09.03.2014 г. решение N 5 по Протокол от 21.12.2013 г. на Общото събрание /върховен орган на ответното сдружение/  не поражда правни последици, макар и да не е било отменено по искове на ищците. Ето защо първоинстанционният съд при формиране на извода за прекратяване на членството на ищците поради отпадане не обсъжда посочения акт на върховния орган на сдружението, както и неговата компетентност по чл.25 ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ.

 

     След като се установи, че ищците не са били членове на ответното сдружение към 22.03.2015 г., предявените от тях искове са недопустими. Недопустимо е лица, които не са членове на сдружението, да се намесват в неговите вътрешни дела и да водят искове за отмяна на решения на ОС, които са задължителни само за членовете на сдружението и които не рефлектират в правната сфера на ищците / решение № 172 от 09.12.2011 г. по т. д. № 1047/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 207 от 13.12.2010 г. по т. д. № 129/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Следва да се спомене, че по отношение допустимостта на предявени от ищците искове за отмяна на решения, приети на предходно ОС - на 09.03.2014 г., има произнасяне с определение N 864 от 13.03.2017 г. по ч.гр.дело N 531/2017 г. на САС, с което е прието, че към провеждане на предходно ОС от 09.03.2014 г. ищците не са били членове на сдружението.

       

      С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

                                                                  ОПРЕДЕЛИ:

 

      ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по т.д.N 1994/2016 г. на СГС, VI-4 състав, образувано по искове с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на ОС от 22.03.2015 г. на Сдружение с нестопанска цел „Н.Т.С.- Б.“, предявени от Й.А.С., Б. С.Я. и Д.М.Д. срещу Сдружение с нестопанска цел „Н.Т.С.- Б.“.

     

    Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: