Определение по дело №138/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юли 2023 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20237060700138
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№313

 

град Велико Търново, 25.07.2023г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ

 

при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №138 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

С Решение №184/04.07.2023г. по делото съдът е отхвърлил жалбата на С.И.П. ***. Търново, срещу Експертно решение №90921 от заседание №127/19.12.2022г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания. Със съдебното решение съдът е оставил без уважение искането на пълномощника на НЕЛК за присъждане на разноски по производството.

С молба с вх. №3487/10.07.2023г. по описа на АСВТ пълномощник на ответника е направил искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е  претендирал за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Ответната страна по молбата – С.И.П., не е взела становище по искането.

Молбата е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:

С решението си по делото съдът не е присъдил разноски за ответната страна, в чиято полза е решено делото, като е изложил съображения за постановения правен резултат.

С допълнителна молба ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е изложил съображения за дължимостта им.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Тази хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски, съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура. Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се тълкуват стеснително.

Разпоредбата на чл. 80 от ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Задължението е процесуално и при неговото неизпълнение страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК/изм., ДВ, бр. 100/2010г./. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските.

В конкретния случай от процесуалния представител на ответника е представено пълномощно/стр. 25 от делото/, но нито тогава, нито впоследствие, вкл. и с молбата за изменение на решението, не е представен списък на разноските.  Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт.

Наличието на такъв списък е положителна процесуална предпоставка, и то абсолютна, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на такъв списък, както е в случая, лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за изменение на Решение №184/04.07.2023г. по АД №138/2023г. в частта за присъдените разноски, направено от пълномощник на ответника Националната експертна лекарска комисия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: