Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на
шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 8867 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 07.09.2016г. по гр.д. № 18083 по описа за
2012г. на Софийски районен съд, 30-ти състав е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че К.Д.Х., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: от
1200,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
03.11.2011г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 12 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.06.2010г. до 30.04.2011г.;
сумата от 42,82лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода до 04.10.2011г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 16311/2011г. на Софийски районен
съд, като неоснователен е отхвърлен
иска за главница за горница над
1200,66лв. до предявен размер от 1337,65лв. и за лихва за горница над 42,82лв. до предявен размер от 92,90лв.
и за периода от 31.07.2010г. до 31.05.2011г., като ответникът е осъдена да
заплати на ищеца съдебни разноски от 715,39лв.
С Определение от 10.12.2018г. молбата по чл. 248 от ГПК съдържаща се в жалбата на ответника по исковете е отхвърлена.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 1146711/10.10.2016г. по
регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че писмените доказателства
установявали валидно възникналите вземания, не следвало да се кредитира
заключението по техническата експертиза в тази част, следвало да се съобрази
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Нямало със сумата по
изравнителната сметка да се коригират начислените задължения по фактури, същото
било посочено в Общите условия. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият.-ответник
по исковете- К.Д.Х., ЕГН **********
е оспорил жалбата. Посочил е , че решението в тази част било правилно. Разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ била неприложима,
формулата по която била изчислена сградната инсталация била неприложима към
изградената двутръбна такава.
2. въззивна жалба вх. № 1155156/20.10.2016г. по регистъра на СРС, депозирана
от ответника по исковете К.Д.Х., ЕГН
********** в частта, с която
исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е невалидно, недопустимо, неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочила е, че заповедта била невалидна и исковете не били допустими, издадена
била в нарушение на общностното право и на т.2б от Тр № 4 по т.д. 4/2013г.,
вземанията не били инвидидуализирани, ОУ били нищожни, нарушена била неприкосновеността
на частта собственост, равнопоставеността н субектите по правоотношенията по
договор, нямало издаден съдебен акт отричащ съществуването на пречки за
издаване на заповед . Решението било постановено при условията на чл. 22, ал.1,
т.1 от ГПК, не била приложена задължителна съдебна практика по т.2б от ТР № 4
/2014г. на ВКС. Разпоредбата на чл. 150, чл. 153 от ЗЕ била неприложима,
противоречала на общностното право, ОУ следвало да се приемат от потребителя, формулата
по която била изчислена сградната инсталация била неприложима към изградената
двутръбна такава. Приложими били
правилата на специалния закон – Закон за защита на потребителите. ОУ били с
неравноправни клаузи, доставката не била поръчана. Измервателния уред не бил
поставен на границата на етажната собственост, не било установено реално
потребената енергия, технологични разходи не били отчислявани коректно,
разходите за отчитане на уредите следва да за сметка на ищеца, намина по който
се изчислявала енергията за подгряване на топла вода противоречал на
физическите закони, абонатната станция не отговаряла на технически изисквания,
не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД
не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване
на вземанията. Решенията на ВАС за отмяна на Наредбата за тплоснабдяване
обосновавали извод, че същата не следва да се прилага.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* не е изразил становище по жалбата.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Б.” ООД, ЕИК
******* не е изразило становище по жалбите
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 6268/10.04.2012г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** срещу К.Д.Х., ЕГН ********** с
адрес: *** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му
срещу ответника за заплащане на сумите, както следва: от 1337,65лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
03.11.2011г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 12 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.06.2010г. до 30.04.2011г.;
сумата от 92,90лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.07.2011г. до
04.10.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 16311/2011г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски
по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв
е потребител на топлинна енергия в него, потребил енергия в количества, качество и на стойност за които
е предявен иск, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът К.Д.Х.,
ЕГН ********** в предоставения срок е оспорила исковете. Посочила е, че не е
потребител на енергия в имота, не
съществувало валидно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия; уредите, измерили доставена енергия не били годни, абонатната станция
не била законно пусната в експлоатация, не била подавала заявление за откриване
на партида на нейно име за имота, не
била дала съгласие за прибавяне/приспадане на суми по изравнителни сметки с
начислени прогнозно такива по фактури,, не била доставена енергия в количества
и на стойност за които са предявени исковете. Посочили са, че ОУ не сочели
качествени параметри, а това било равносилно на липса на предмет на договора,
нямало основание за начисляване служебно на количество потребление.Не била
искала доставка. Отделно ищецът не бил
доставил топлинна енергия, която да е точно определена по количество и по
качество. Посочил е, че разпоредбата на
чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването сочеща
срока за рекламации и аналогичната й
разпоредба от ОУ били
неравноправни клаузи по смисъла на чл.35, ал.1 и ал. от Закона за защита
на потребителите, и като такава е
нищожна, дори и да не е неравноправна – тя противоречала на ЗЗащита на
потребители и на това основание не следвало да се прилага. Не били издавани
ежемесечно фактури за потребена топлинна енергия, а и те били с невярно
съдържание, счетоводството на ищеца не било редовно. Заявил е, че счетоводство
на ищец не е редовно- фактурите, съставяни от ищеца са с повече от 2 знака след
десетичната запетая, което е противоречие на чл. 24 от ЗБНБ и не могат да
служат за доказателство, а и те не били подписани от ответника и не могат да му
се противопоставят, същите били и с невярно съдържание.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Б.” ООД, ЕИК ******* не
е изразило становище.
По делото е
приложено заповедно дело № 16311/2011г.
на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 25070/03.11.2011г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено К.Д.Х., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: ***
сумата от 1337,65лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 03.11.2011г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 12 в гр. София, ул. „*******за
периода от 01.06.2010г. до 30.04.2011г.; сумата от 92,90лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 31.07.2011г. до 04.10.2011г., както и съдебни разноски
от 128,61лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 22.02.2012г., на 22.02.2012г. е подал възражение, на
14.03.2012г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен
иск за вземанията по заповедта и такива е представил на 11.04.2012г.
По делото са приети нотариален акт № 39/08.11.1982г., нотариален акт № 3/20.06.2008г.,
съгласно които на 08.11.1982г. Д.И.Ж. и Л.Г.Ж.са
дарили на дъщеря си К.Д. И. апартамент №
12 в гр. София, ул. „*******и върху него на 20.06.2008г. ответникът е учредила
договорна ипотека.
По делото са приети договор от 12.08.2002г., протокол от ОС на ЕС от 02.08.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда на ул. „*******№ ** в гр. София е избрало и
възложило на „Б.Б.”ООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергията в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение 2008г.,
съгласно чл. 32 от тях в плащането на
топлинната енергия се извършва до 30-то число на месеца, за което се отнасят.
Приети са
извлечения от сметки, съобщения към фактури, съгласно които ответниците дължат
на ищеца плащане на сумите, за които е предявен иск.
Приети са
свидетелства за монтаж на топломер, за метрологична проверка от 2009г. съгласно
които общият топломер е преминавал през метрологична проверка и е бил годен да
измерва потреблението.
Приети са
протокол за отчет на уреди, изравнителна сметка , съгласно които на
15.06.2011г. са снети отчети на уреди в имота, за което е положен подпис за
ответника като потребител, установено е потребление на топлинна енергия за
отопление с 4 радиатора с уред, потребление на енергия за горещо битово
водоснабдяване, отчитана по водомер, но един от уредите е спрял отчитането на
потреблението на 08.05.2011г., по изравнителна сметка е определено като реално
потребена за периода от 01.05.2010г.
до 30.04.2011г. енергия на стойност от 1247,89лв. по фактури начислено е било в
по-голям размер.
С приетото
по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че отопляемия обем за
имота е 150куб.м. в имота има 4 бр. радиатори, като на същите са монтирани
измервателни уреди, потребявана е и енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по водомер. Вещото лице е посочило, че за процесния период за имота е
начислявана енергия за отопление, вкл. и за сградна инсталация, както и такава за горещо-битово
водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че в абонатната станция има общ
топломер, ежемесечно са снемани отчети, както и ежемесечно са отчислявани
технологични разходи, общия топломер е бил проверяван периодично за годност.
Начислената такса за сградна инсталация била съобразно нормативните изисквания,
дяловото разпределение на енергията е направена съобразно изискванията на
Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяване №16-334/2007г., реално
потребената енергия в имота за периода от
01.06.2010г. до 30.04.2011г. е 1200,66лв., по фактури суми били по-големи. Посочило
е, че за абонатната станция е видял че има акт за пускане, че има общ топломер
, преминавал през проверки.
С
приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период
ищецът е издал 12бр. съобщения към фактури на обща стойност от 1253,64лв. няма
отразени плащания на същата, в информационната система на ищеца е въведена
изравнителна сметка за периода, съгласно която е следвало да се намалят суми по
фактури. Посочило е, че по изравнителни сметки
за предишни периоди имало суми за доплащане , като ищецът сумирал суми
по изравнителни сметки за периода от
01.05.2008г. до 30.04.2011г. и така се получил общ резултат от тях сума за
доплащане от 89,77лв., в последствие
била приспадната част от тази сума , начислено било и възнаграждение за дялово разпределение на енергията от
89,76лв. Лихвата била 92,90лв. върху цялата претендирана главница.
Прието е
извлечение от ДВ бр. 60/2020г. в което са обнародвани Решение
11603/31.07.2019г. на ВАС и Решение № 8294/26.07.2020г. на ВАС, с които са
отменени разпоредби от Наредбата за топлоснабдяване.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността
на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно
и в обжалваната част е допустимо. Сумите по заповедта и по исковата молба
са идентични, сочат период, размер и основание, поради което и съдът приема, че
са достатъчно индивидуализирани, позволяват организиране на защита. Разпореждане
за липса на пречки за издаване на заповед се съдържа имплицитно в издадената
заповед по чл. 410 от ГПК.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 150 , чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземания за: заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост;
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се
уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й,
както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. поради което
и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент
от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия.
"Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство
на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е
установено и че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 от ЗЕ, както и на действащата до
20.07.2012г. разпоредба на §1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, поради което и носи отговорност за заплащане на стойността на
доставена такава в имота. Съгласно
тези разпоредби купувач по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият
клиент“,
тоест този, който купува
енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на
ползване върху
имота. В
това си качество те са клиенти на топлинна енергия и
страна по продажбеното
правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови
нужди,
тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
съответно - на носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот
при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди и като
страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред, включително и с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество
по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на
факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото се установи от приетите
нотариални актове, че ответникът е собственик на процесния имот през процесния
период, сградата е топлоснабдена, не е установено ІІІ-то лице да е сключило
договор с ищеца за доставката на топлинна енергия в имота, по начин
освобождаващ ответника от задълженията му към ищеца, поради което и съдът
приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота.
Доколкото по делото се установи, че
ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия, за битови
нужди, като се установи и че ищецът е доставял, а ответникът е потребявал
такава, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период
страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на
ищеца от 2008г., както и от действащата към съответния момент нормативна
уредба: ЗЕ, и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора, обвързвал
страните сочи качествени параметри на предоставяната услуга. Такива качествени параметри са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ
вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от
топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125,
ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбата по
чл. 125, ал. 3 от ЗЕ - Наредба №16-334
от 06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите
условия от 2008г. е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими.
Съгласно ОУ от
Съдът
приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ н
ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е
точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово
горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
доводът на ответника за липса на предмет на договора и нищожност на същия са
неоснователни. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за
определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, протокол за отчет на уреди,
изравнителна сметка, по делото е установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление с 4
отоплителни уреди, като начислената енергия за имота за сградна инсталация
съответства на правилата на Наредбата за топлоснабдяване и на обем на имота,
потребява се енергия и за горещо битово водоснабдяване съобразно показания на
водомер, уреди са реално отчитани през процесния период, дяловото разпределение
е направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабядване и реално
потребената в имота енергия е на стойност от 1200,66лв. Правилно районният съд е кредитирал заключението по
техническата експертиза. Същото не е
оспорено от страните по делото, не е опровергано от събраните по делото
доказателства, изводи са обосновани със самостоятелни изчисления на вещото лице
след запознаване с документите при ищеца
и топлинния счетоводител, съобразяване на обем на имот, показанията на
индивидуалните уреди в имота, показанията на общия топломер. Протокола за отчет
на уредите носи подпис за потребителя, установява данни въз основа на които са
направени изчисленията, вещото лице е направило самостоятелно. такива и е без
значение за делото дали третото лице-помагач е било обвързано от валиден
договор с етажните собственици за извършване на дяловото разпределение на
енергията. По делото не е установено погасяване на тези задължения, поради
което правилно районният съд е приел, че иск за главница за топлинна енергия е основателен до 1200,66лв. За горница до
предявения размер доказателства за валидно възникнало вземане на ищеца не са
ангажирани по делото. Действително, вещото лице по счетоводна експертиза е
установило, че със сумите за връщане по изравнителната сметка за процесния
период ищецът е отнесъл към предишни периоди. Основание за същото, обаче , по
делото не е установено. Това е така, защото реално потребление на енергия за
периоди преди процесния по делото не е установено. Не е основание за присъждане
на сума в по-голям размер и начисленото от ищеца задължение за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, каквото начисление е
установило вещото лице по счетоводната експертиза. Такова вземане не е предмет на делото и присъждане на сума за
същото е недопустимо.
Приети в
прозиводство пред СГС решения на ВАС, с които са отменени разпоредби от
Наредбата за топлоснабдяване не могат да обосноват обратен извод Това е така,
защото тези решения имат действие за в бъдеще и не се отразяват на процесното
правоотношение през процесния пеирод.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд по иска за главница
следва да се потвърди.
По иска за обезщетение за забава:
В забава за изпълнение може да се изпадне едва тогава, когато вземането е
ликвидно, тоест установено по основание и размер. Съгласно разпоредбата на чл.
155 ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 32 от ОУ от
2005г. и чл. 33 от ОУ от 2008г.,
потребителите на топлинна енергия заплащат стойността на доставената им
енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ начини, като в случай на избор
за плащане по прогнозни суми, плащането следва да се извърши до 30 дни след изтичане на периода, за който е
фактурата.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото се установи, че през процесния период сумите,
посочени във фактурите са били по-големи от реалното потребление. При така установеното съдът приема,
че по делото не е установено, че вземанията по фактурите са били ликвидни и
изискуеми от момента, за който са предявени претенции, а и в размери, върху които е
начислена лихва за забава. Това е така, защото с изравнителната сметка е
установено, че сумите по фактури са били по-големи от реалното потребление.
Ликвидността на вземанията е установена едва с изравнителната сметка и същите
са в по-малък размер от предявените претенции. При така установеното съдът
приема, че за заплащане
на главницата обезщетение за забава ще следва да се присъди от момента на
стабилизиране на изравнителната сметка. По делото е установено, че за ищец не е
възникнало валидно вземане в размер на сумите по фактури, поради което и съдът
приема, че не следва да уважава претенция за обезщетение за забава за плащане на
главница, за която се установи, че вземане в претендиран размер не съществува. В тежест на ищеца е било да докаже
реално потребление за всеки месец и само при това условие той би могъл да
претендира лихва за забава върху това месечно задължение от момент, който е
по-ранен от стабилизиране на изравнителната сметка. При липса на
установено валидно вземане в определен размер за определен период , върху такова вземане не следва да се присъжда лихва. Такава законодателна уредба не е предвидена
нито в чл. 153, чл. 155 от ЗЕ, нито в чл. 42 и чл. 73 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. Действително, тези разпоредби препращат към ОУ
на ищеца, сочещи падеж на плащането до 30 дни след отчитания период, независимо
от това дали суми са прогнозни или са такива за реално доставена енергия. Съдът
приема, обаче, че доколкото при избор за плащане на прогнозни суми реалното
потребление се установява едва с изравнителната сметка, като съобрази и чл. 13 от Директивата на ЕС /2006/32
ЕО/, според който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия, то съдът приема, че при липса на установеност,
че към падежа за плащане, посочен в ОУ, е доставено реално такова количество
енергия, за което е издадена фактура, то не следва да се присъжда лихва за
забава върху сумите по фактурата от момента посочен в тези ОУ. При систематично , логично и граматическо
тълкуване на разпоредбите на ЗЕ, а и на чл. 32 от ОУ за 2008г., при условията
на чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че предвиденото заплащане на лихви за забава е
само за дължими суми, тоест за такива, които са определени въз основа на
реалната консумация, а не на прогнозните сметки, ако те не съответстват на
реалното потребление. Този извод на съда по повод на тълкуването на
разпоредбите на ОУ кореспондира с чл. 13
от Директивата на ЕС /2006/32 ЕО/, а и с
разпоредбата на чл. 154 от ЗЕ,
съгласно която възможност за снабдяване с изпълнителен лист съществува едва
след изравнителната сметка за съответнияотчетен период. Към горното следва да се добави, че в ОУ не е
предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размер на платени
лихви за забава за периодите, през които не се извършва реално отчитане, ако по
изравняването се установи, че прогнозна сума е по-висока от реално дължимо. Сумите по прогнозните
сметки, които надвишават тези по изравнителната сметка, не са ликвидни,
напротив установено е в случая, че не се дължи сума, посочена във фактура,
поради което и съдът приема, че за този
период лихва за забава върху тях не следва да се присъжда от момента за който
се претендира обезщетението от ищеца. (В този смисъл Решение № 5973/10.05.2010г.
по адм.д. № 13185/2009г. на ВАС, 5-членен състав).
С оглед на гореизложеното и като съобрази , че
ищец не е доказал реално потребление за процесния период по месеци, като
съобрази и момент на въвеждане на
изравнителна сметки в система
на ищеца, липса на доказателства за възражения срещу тях, то
съдът приема, че правилно
районния съд е уважил иска за лихва само за част от периода – след
изравнителната сметка . Възражения срещу размер на такава определената лихва
страните не са навели в жалбите, районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма при
обосноваване на изводите си, поради което и при съобразяване на разпоредбата на
чл. 269 от ГПК съдът приема, че решението на районния съд по иска за лихва за
забава е правилно.
По
отговорността за разноски производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните съобразно
изхода на делото.
За въззивно производство на въззивника-ответник по
исковете, не се следва държавна такса, защото жалбата му е отхвърлена.
Доказателства за други разноски по делото въззивника-ответник по исковете не е
ангажирал и такива не му се следват. На адв. С. представлявал го безплатно на
основание на чл. 38, ал. 2 от ЗАдвокатурата следва да се присъди възнаграждение
от 29,54лв.
За
въззивното производство на ищеца не се следват разноски. Жалбата му е
отхвърлена и разноски за държавна такса и за възнаграждение за юрисконсулт по
тази част от предмета на въззивното дело не му се следват. По жалбата на ответника
по исковете ищецът е претендирал
възнаграждение за юрисконсулт. Процесуално представителство от юрисконсулт по
тази част от предмета на въззивно дело , което да обуславя присъждане на
възнаграждение за същото по делото не е осъществено, поради което и
възнаграждение за такова не следва да се присъжда на ищеца.
На третото лице помагач разноски не се следват
съобразно чл. 78 от ГПК
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.09.2016г. по гр.д. № 18083 по описа за
2012г. на Софийски
районен съд, 30-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******
с адрес: *** да заплати на адвокат Д. Ц.С. от САК,
Булстат/ЕГН **********, адрес: ***, офис 3 на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
от 29,54лв. (двадесет и девет лева и
0,54лв), представляващи възнаграждение за оказана правна помощ на въззивника по
делото пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца- Б.“ООД.
Решение е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.