№ 30
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500573 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Н. С. С.
чрез адв. М. М. от АК-Търговище, срещу решение № 137/30.10.2024г.,
постановено по гражданско дело № 125 по описа за 2024г. на Окръжен съд-
Търговище, в частта, с която е бил отхвърлен иска му за осъждането на
Прокуратурата на Република България, гр. София, за заплащане на разликата
над присъдената сума от 1 000 лв. до претендираната сума от 75 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато
незаконно обвинение по ДП № 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград и
постановена оправдателна присъда по НОХД № 283/2022 г. на РС-Търговище,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Излага се, че решението в
обжалваната му част е незаконосъобразно и несправедливо, тъй като не са
били взети предвид доказаните чрез свидетелски показания твърдения на
ищеца относно причинените му страдания. Освен това неправилно е бил
обсъден факта относно възможните кумулации ако С. би бил признат за
виновен и осъден по така повдигнатото му обвинение, при което
предвиденото наказание е било „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15
години. В предишните осъждания на ищеца най-тежкото наложено му
наказание е било „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. При евентуално
наложено по незаконното наказателно производство наказание от около 9
години (предвид съдебната практика по дела за престъпления, извършени
извън пределите на страната), то ищецът е следвало да изтърпява още около 5
години лишаване от свобода. Поради горното и предвид доказано
1
претърпените страдания, присъдената сума от 1 000 лв. се счита за крайно
несправедлива. Отправеното до настоящия съд искане е да се отмени
решението в обжалваната му част и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 75 000 лв. като обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди. Претендират се и разноските за настоящата инстанция.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Прокуратурата на Република България. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на Прокуратурата на
Република България оспорва подадената въззивна жалба и претендира
потвърждаване на решението в обжалваната му част. Сочи се, че спрямо
въззивника като обвиняем не е била взета никаква мярка за неотклонение и
той е пребивавал в следствения арест във връзка с образувани в същия период
няколко други досъдебни производства, които са приключили с осъдителни
присъди. В момента същият се намира в затвора, където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ при първоначално определен „строг режим“, тъй като
се касае до рецидивист, който в този период е извършил няколко
квалифицирани кражби. Поради това и присъденото обезщетение за
претърпените вреди е адекватно и отговоря на изискването за справедливост,
защото размерът му е равен на пенсията на български пенсионер за ¼ от
годината.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с
които е бил уважен иска на ищеца за присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. и е бил отхвърлен иска му за
осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от
6 000 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконното
наказателно производство, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното
производство:
В исковата си молба, подадена на 10.06.20г., ищецът е твърдял, че на
10.07.18г. той и още двама негови познати, напуснали пределите на страната с
лек автомобил, пътувайки към Република Австрия. По-късно ищецът се
завърнал в България, но бил задържан и срещу него било образувано ДП №
26/18г. по описа на ОСлО при ОП-Разград. Било му повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4,
пр. 1, 2 и 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК – за
кражба на движими вещи, собственост на посочен австрийски гражданин,
извършена на територията на Австрия. Досъдебното производство
продължило повече от 4 години, в който период ищецът претърпял
изключителни морални, материални и духовни страдания. Освен това
неколкократно е пребивавал в следствения арест на гр. Разград за дълги
периоди от време. Получил емоционален и психически срив – започнал да
говори несвързано, привиждали му се починали негови близки, които го
викали да отиде при тях. Крепяла го единствено мисълта, че има две
2
малолетни деца, за които трябва да живее, за да им помага. В този период
жената, с която е живеел на съпружески начала, е прекратила връзката си с
него и заживяла с друг мъж. На 22.01.22г. е бил внесен обвинителния акт в
съда с посочените по-горе обвинения. Тъй като ищецът е знаел, че
предвиденото наказание за това деяние е „лишаване от свобода“ за срок от 5
до 15 години, той изпитал нов емоционален срив – спрял да се храни за
известно време. След разговори с други лица, придобил вярата, че съдът е
обективен и безпристрастен и ще бъде постановена оправдателна присъда.
Образуваното пред РС-Разград дело е било прекратено и изпратено по
подсъдност на РС-Търговище, където било образувано под № 283/22г.
Производството продължило около 7 месеца и приключило с постановяването
на оправдателна присъда № 6/23.01.23г. По подаден от прокурора протест е
било образувано ВНОХД № 110/23г. на ОС-Търговище, което приключило с
решение, потвърждаващо оправдателната присъда. С воденото против ищеца
незаконно наказателно производство е било потъпкано достойнството му като
гражданин и той претърпял описаните тежки морални вреди в продължение на
7 години. Претендираното обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е било в размер на 75 000 лв.
С отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявения
иск по основание и размер. Посочено е било, че ищецът не е ангажирал
никакви доказателства в подкрепа на твърдените психически неудобства,
които да са причинени от воденето на посоченото наказателно производство.
Освен това последното не се е отличавало със завишена процесуална принуда
или интензитет. Прокуратурата не е разпространявала данни за разследването,
за да се приеме, че е било опозорено името и достойнството на ищеца. Спрямо
последния не е била вземана никаква мярка за неотклонение (МНО) или
каквито и да е други мерки за процесуална принуда, тъй като той е бил
задържан под стража по друго наказателно производство. Най-същественото
обаче според ответника е, че срещу ищеца са били водени няколко наказателни
производства по същите текстове на НК и са били образувани следните
наказателни дела – НОХД № 2202/18г. на РС-Бургас; НОХД № 224/18г. на РС-
Горна Оряховица; НОХД № 1626/19г. на РС-Велико Търново, по които са били
постановени ефективни осъдителни присъди. С определение № 260031/21г. на
РС-Велико Търново е било определено едно общо наказание от 4 години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим. С протокол №
990/02.12.21г. по НЧД № 1189/21г. на ОС-Варна е било постановено условно
предсрочно освобождаване на ищеца от изтърпяване на останалата част от
групираното му наказание, с определянето на изпитателен срок от 6 месеца и
12 дни. Въпреки така предоставения на ищеца шанс, на 17.05.22г. същият
отново е извършил престъпление, квалифицирано като такова по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, заради което е бил задържан под стража. За
това деяние било внесено обвинение по НОХД № 1363/22г. на РС-Добрич, по
което е било одобрено споразумение с налагане на наказание „лишаване от
3
свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим.
Обобщено е в тази връзка, че от 2002г. до момента, ищецът регулярно се е
срещал с българското правосъдие. Поради това всички твърдения за
претърпени морални страдания, емоционални сривове, страх от осъждане,
лишаването му от достъп до децата и прекратената връзка с майка им, не
могат да бъдат обосновани единствено с обвинението по ДП № 26/18г., по
което той е бил оправдан, имайки предвид поредното извършено от него
престъпление, за което е бил осъден. Допълнено е, че по посоченото
наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем на
30.06.20г., поради което твърдението му за продължителност на наказателното
преследване от 7 години, не отговаря на обективните факти. Претендираното
от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено и с
икономическия стандарт в страната и присъждането му в посочения размер би
довело до неоснователното му обогатяване.
От материалите по ДП сл. д. № 26/18г. се установява, че първоначално
същото е било образувано на 27.05.18г. като ДП № 1873зм-268/18г. по описа
на РУ на МВР-Разград срещу неизвестен извършител, въз основа на
постъпило съобщение за извършено престъпление от общ характер – кражба
от дом в гр. Разград. В разпит от 11.09.18г. на оперативен работник в ОД на
МВР-Разград е изложено, че въз основа на проведени ОИМ са налице данни
да бъдат заподозрени в извършването на престъплението Н. С. и Т. Х., които
са били на територията на жилищния комплекс в посочения период. В
показанията е била изнесена и информация, че след осъществено от
посочените две лица и още едно лице пътуване до Австрия за периода от
11.07.18г. до 15.07.18г., същите са започнали да търсят купувач за 2 бр.
бордови компютри с посочени идентификационни данни, получени по линия
на международното полицейско сътрудничество. В тази връзка на 23.08.18г.
при извършена полицейска проверка на лек автомобил, в който е пътувал Т.
Х., са били открити описаните бордови компютри, които са били предадени за
нуждите на разследването. С постановление от 19.09.18г. прокурор от РП-
Разград е приел, че освен в гр. Разград Т. Х., Н. С. и Б. М. са извършили
престъпление в Република Австрия, поради което досъдебното производство е
било изпратено на ОСлО при ОП-Разград за разследване от следовател и
продължило като ДП сл. д. № 26/18г. С постановление от 30.05.19г. на
районния прокурор на РП-Разград са били разделени материалите по ДП сл. д.
№ 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград, които касаят извършената кражба на
вещи в Австрия за прилагане по новообразуваното ДП № 19/19г. на ОСлО при
ОП-Разград. С постановление от 06.12.19г. на районния прокурор на РП-
Разград, посочените две ДП са били отново обединени в едно – ДП № 26/18г.
на ОСлО при ОП-Разград. С разпореждане от 04.06.20г. на районния прокурор
е било разпоредено Н. С. да бъде приведен от Затвора-Варна в следствения
арест на Разград за извършване на процесуално-следствени действия по
делото за периода от 22.06.20г. до 06.07.20г.
С постановление от 30.06.20г. (т. ІІІ, л. 35-36 от ДП) Н. С. е бил
4
привлечен като обвиняем за извършено престъпление с правна квалификация
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, 2 и 3 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК – за
кражба на описани движими вещи, собственост на посочен австрийски
гражданин, извършена за периода от 14.07.18г. до 15.07.18г. в Република
Австрия, в посочено населено място, в условията на опасен рецидив и
продължаващо престъпление, след предварителен сговор с Т. Х. и Б. М., като
случаят не е маловажен и след повреждане на прегради – счупване на предно
стъкло на зърнокомбайн, чрез използване на описано МПС и технически
средства, и по специален начин. Не е била постановена МНО спрямо ищеца.
На същата дата същият е бил разпитан. В приложената декларация ищецът е
посочил, че живее на семейни начала с А. В. Д. и имат две непълнолетни деца
– едното на * години и второто на * години. Към посочения момент ищецът е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна. На 09.07.20г.
на С. е било предявено разследването и събраните по същото доказателства.
Ново предявяване на разследването е било извършено на 27.11.20г., но само на
защитника на С., съгласно изричното искане на последния – т. VІІ, л. 50 от
ДП. На 11.01.21г. е било изготвено заключение от следователя с мнение за
предаване на съд на обвиняемите.
Въз основа на внесен на 15.02.21г. обвинителен акт срещу тримата
обвиняеми, е било образувано НОХД № 115/21 на РС-Разград, което е било
насрочено в разпоредително заседание на 08.06.21г. Поради неявяването на
подсъдимия М., делото е било отложено за 16.07.21г., на която дата също не е
бил даден ход на делото поради отсъствието на защитника на същия
подсъдим. На 16.09.21г. отново не е бил даден ход на делото поради
неявяването на подсъдимия Х. и на защитника на подсъдимия М.. На
09.11.21г. ход не е бил даден, тъй като подсъдимият М. е желаел да си
упълномощи защитник. С протоколно определение от 16.12.21г. съдът е
прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-
Търговище, където е било образувано НОХД № 978/21г. С определение от
10.01.22г. производството е било прекратено и е бил повдигнат спор за
подсъдност за определяне на компетентен съд. С определение № 40/20.04.22г.
по ЧНД № 28/22г. на ВКС, ІІ н. о. за компетентен е бил определен РС-
Търговище. Пред последния е било образувано НОХД № 283/22г., което е
било насрочено за разпоредително заседание на 22.06.22г. На посочената дата
подсъдимият С. не се явил, тъй като същият е бил задържан под стража на
23.05.22г. по прокурорска преписка № 0160/22г. по описа на РП-Добрич (л. 62
от посоченото дело). По това дело са били проведени общо 5 открити съдебни
заседания, на които се е явявал Н. С. лично, като са били събирани ВДС,
гласни доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи. С
присъда № 6/23.01.23г. тримата подсъдими са били признати за невиновни по
повдигнатите им обвинения. По подаден протест от прокурора против
оправдателната присъда, е било образувано ВНОХД № 110/23г. на ОС-
Търговище. Първото по делото открито заседание е било насрочено за
5
10.05.23г., за което С. е бил призован в Затвора-Б.. Ход на делото не е бил
даден в това съдебно заседание, както и на следващите 2 открити съдебни
заседания – на 21.06.23г. и на 13.09.23г. След проведено на 25.10.23г. с.з., в
следващите съдебни заседания на 19.12.23г. и 31.01.24г. ход отново не е бил
даван, не по причина поведението на ищеца. На 07.02.24г. е бил даден ход на
делото по същество. С решение № 24/15.02.24г. е била потвърдена
обжалваната присъда, която поради необжалваемостта на въззивния акт, е
влязла в сила от датата на постановяване на решението.
От представените справки за съдимост по наказателното дело и от тази,
представена по настоящото дело пред първоинстанционния съд (л. 22-30)
относно съдебното минало на ищеца Н. С., се установява, че първото му
осъждане датира от 28.10.1998г. за извършена квалифицирана кражба и с
наложено наказание „порицание“. С присъда, влязла в сила на 02.03.02г.,
ищецът е бил осъден отново за извършени множество квалифицирани кражби
в условията на повторност, за което му е било определено общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изтърпяване е било
отложено за срок от 3 години. На 29.05.02г. обаче С. е осъден с влязла в сила
на 12.05.03г. присъда за вещно укривателство и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ от 4 месеца, а същевременно е била приведена в
изпълнение предходната присъда от 10 месеца. На 01.09.04г. С. е извършил
ново престъпление, за което му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца при строг режим на изтърпяване на наказанието.
Следващото извършено от ищеца престъпление е на 17.06.11г., за което е било
одобрено споразумение от 04.07.11г. за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, отложено за изпълнение за срок от 3 години. За
извършено ново престъпление на 01.08.12г., на С. е била наложено наказание
„глоба“ в размер на 150 лв. За периода от 25.10.12г. до 15.11.12г. С. е извършил
нови кражби на движими вещи, за което му е наложено наказание „пробация“
за срок от 1 година и 6 месеца. С ново споразумение С. е бил признат в
извършването на друго квалифицирано престъпление против собствеността за
периода от 12.06.13г. до 01.08.13г. По това наказателно производство същият е
бил задържан под стража и му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие. На
10.03.14г. С. е извършил нова квалифицирана кражба на парични средства, за
което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 4 месеца, при строг режим на изтърпяване на наказанието. Зачетено е
било времето на предварителното му задържане за периода от 03.06.14г. до
03.10.14г., а на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение
отложеното по друго дело наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, при „строг режим“ на изтърпяване на наказанието. В условията на
опасен рецидив на 17.12.15г. С. е извършил нова квалифицирана кражба на
множество вещи, за което му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, при „строг режим“ на изтърпяване на
наказанието (споразумение от 24.02.16г. по НОХД № 151/16г. на РС-Ловеч).
6
Било е извършено групиране на това наказание с предходно наложеното му и
е било определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година
и 4 месеца при „строг режим“ на изтърпяване на наказанието. На 26.07.16г.
ищецът е извършил нова квалифицирана кражба на накити при условията на
опасен рецидив, за което по НОХД № 391/17г. на РС-Горна Оряховица му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца при
„строг режим“ на изтърпяване на наказанието. На 26.02.19г. е било одобрено
споразумение по НОХД № 2202/18г. на РС-Бургас, с което С. е признат за
виновен, че за периода от 09.08.17г. до 10.08.17г. в съучастие с друго лице е
извършил множество квалифицирани кражби на вещи от домове в гр. Бургас,
за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца при първоначален „строг режим“ на изтърпяване, от което е
приспаднато времето на задържането му под стража като МНО за периода от
10.08.17г. до 13.10.17г. На 24.09.19г. е влязла в сила присъда по НОХД №
224/18г. на РС-Горна Оряховица, с която С. е бил признат за виновен в
извършването през м. 12.2016г. на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 29,, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години, при първоначален „строг режим“
на изтърпяване, от което е приспаднато изтърпяното наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД № 391/17г. на РС-Горна Оряховица. С определение, влязло
в сила от 23.01.20г. по ЧНД 736/19г. на РС-Горна Оряховица е било
извършено групиране на наказанията, наложени с присъди по НОХД №
391/17г. на РС-Горна Оряховица, по НОХД № 2202/18г. на РС-Бургас и по
НОХД № 224/18г. на РС-Горна Оряховица, като е определено общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, при първоначален
„строг режим“ на изтърпяване, както и „глоба“ в размер на 5 000 лв. на
15.07.21г. е влязло в сила споразумение по НОХД № 1626/19г. на РС-Велико
Търново, с което С. е признат за виновен, че от 05.07.18г. до 21.01.19г. при
условията на продължавано престъпление в гр. Велико Търново е извършил
квалифицирани кражби на вещи, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 2 месеца, при първоначален „строг режим“
на изтърпяване, от което е приспаднато задържането му за периода от
23.01.19г. до 07.06.19г. Последвало е ново групиране на наказанията с
определение, влязло в сила на 13.12.21г. на РС-Горна Оряховица. С
определение по ЧНД № 1189/21г., влязло в сила на 02.12.21г. С. е бил
освободен предсрочно от изтърпяване на останалата част групираното му с
определение по НОХД № 1626/19г. на РС-Велико Търново наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години, като е бил установен изпитателен
срок, равен на неизтърпяната част от наказанието в размер на 6 месеца и 12
дни. На 17.05.22г. при условията на опасен рецидив, в съучастие с други лица,
С. е извършил нова квалифицирана кражба на накити в с. Карапелит, за което
с влязло в сила на 09.12.22г. споразумение по НОХД № 1363/22г. на РС-
Добрич, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 6 месеца, при първоначален „строг режим“ на изтърпяване, от което е
7
било приспаднато времето на задържането му от 17.05.22г. (т.е. деянието е
било извършено в рамките на определения му изпитателен срок).
От разпита като свидетел на Е. Д., приятел на ищеца, се установява, че
двамата се познават от около 15-20 години. Същият излага, че е посещавал С.,
когато същият е бил задържан в ареста в гр. Разград за кражба, извършена в
Австрия. Ищецът е отричал да е участвал в тази кражба. Бил „по принцип“
много разстроен и питал за децата си, споделил, че не може да спи, а освен
това е бил и отслабнал много. Споделил на свидетеля, че има опасност да
сложи край на живота си, но Д. не може да потвърди дали наистина е мислил
да го направи – ищецът го е „подхвърлил“ това един път. Свидетелят не си
спомня кога точно е посещавал ищеца в ареста в гр. Разград, както и по кое
дело същият е бил задържан, защото знае, че той е имал и други дела.
По делото е разпитана като свидетел и А. В. Д., която е живяла на
съпружески начала с ищеца и двамата имат от връзката си родени две деца. Тя
също споделя за свиждане в ареста в гр. Разград, при което двамата с Евгени
са посетили ищеца. Н. не знаел къде се намира и почти не разговарял със
свидетелката. Ищецът не изглеждал психически добре и поради
неадекватното му поведение свидетелката е решила, че той няма да може да се
грижи за нея и за децата им, поради което го напуснала. При всяка първа
възможност ищецът се обаждал и се интересувал за децата. Свидетелката не
знае колко пъти Н. е бил лишаван от свобода, но е чувала за обвинение за
кражба в Австрия. Знае от другият подсъдим – Б., че последният не е
извършвал кражба в Австрия. Свидетелката е напуснала ищеца, докато той е
бил в затвора или в ареста и това му го заявила при проведен с него телефонен
разговор. Свидетелката сочи, че понеже ищецът е бил няколко пъти в затвора
по предходни осъждания, тя е решила да каже „край“, защото всичко й дошло
малко повече.
От получената справка от РС „Изпълнение на наказанията“, гр. Разград,
ОД „ИН“ – Велико Търново към ГДИН-София (л. 48 от първоинстанционното
дело), се установява, че на 22.01.20г. С. е бил приведен от Затвора-Варна за
извършване на процесуално-следствени действия по ДП № 26/18г. на ОСО-
ОП-Разград. На 03.02.20г. лицето е било върнато в затвора. на 29.01.20г. С. е
бил посетен в ареста от Е. Д.. На 18.06.20г. С. отново е бил приведен от
Затвора-Варна по същото ДП, а на 06.07.20г. временно е бил преместен в
ареста в гр. Велико Търново за представяне пред РС-Велико Търново и върнат
в арест на 07.07.20г. На 13.07.20г. С. е бил върнат в Затвора-Варна. На
24.06.20г. в ареста го посетила Ангелина Д.. На 20.11.20г. С. отново е бил
приведен от Затвора-Варна по същото ДП, а на 07.12.20г. временно е бил
преместен в ареста в гр. Велико Търново. На 03.06.21г. С. отново е бил
приведен от Затвора-Варна за представяне по НОХД № 115/21г. на РС-Разград
на 08.06.21г. На 10.06.21г. е бил върнат в затвора. На 15.07.21г. С. отново е бил
приведен от Затвора-Варна за представяне по НОХД № 115/21г. на РС-Разград
на 16.07.21г. На 19.07.21г. е бил върнат в затвора. На 15.09.21г. С. отново е
бил приведен от Затвора-Варна за представяне по НОХД № 115/21г. на РС-
8
Разград на 16.09.21г. На 17.09.21г. е бил върнат в затвора. На 15.09.21г. е бил
посетен в ареста от Е. Д.. На 08.11.21г. С. отново е бил приведен от Затвора-
Варна за представяне по НОХД № 115/21г. на РС-Разград на 09.11.21г. На
10.11.21г. е бил върнат в затвора.
От представената справка от РП-Добрич на л. 53 от
първоинстанционното дело се установява, че считано от 29.11.22г. ищецът Н.
С. изтърпява наложеното му по НОХД № 1363/22г. на РС-Добрич наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, в Затвора-Варна.
Правни съображения и изводи.
С оглед наведените от ищеца в исковата молба твърдения по фактите,
както и предявената въз основа на същите претенция към ответника, следва да
се приеме, че искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така
въведените като основания на иска факти, подведени под хипотезата на
приложимата материалноправна норма, обжалваното решение се явява
допустимо.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във
формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от
тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е
взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди
са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва
да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
9
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са
подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при
съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са
идентични изцяло.
Както се установи по-горе, на 30.06.20г. спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение по ДП № 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград за
извършена за периода от 14.07.18г. до 15.07.18г. в Република Австрия кражба
на описани движими вещи, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив и продължаващо престъпление, след предварителен сговор с други
две посочени лица и посочени квалифициращи елементи – престъпление с
правна квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1,
2 и 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК. Именно от този момент ищецът е узнал за уличаването му в
извършването на това конкретно престъпление, тъй като първоначално ДП е
било образувано срещу неизвестен извършител. Това обвинение е било
поддържано от представителите на прокуратурата, вкл. и пред съда на две
инстанции. Касае за обвинение в извършването на умишлено престъпление,
което е „тежко“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание е
от 3 до 15 години лишаване от свобода.
Цялото наказателно производство в двете му фази е продължило против
ищеца за период от общо 3 години, 7 месеца и 16 дни – считано от 30.06.20г.
до влизането в сила на оправдателната присъда на 15.02.24г. /с
постановяването на решението на въззивния съд по ВНОХД № 110/23г. на ОС-
Търговище, което е окончателно/. Както се установи и по-горе, нито в рамките
на досъдебната фаза, нито в рамките на наказателното производство пред
съда, на ищеца е била налагана някаква мярка за неотклонение или друга
процесуална принуда, тъй като за тези периоди той или е бил с наложена
мярка за неотклонение по другите му висящи наказателни производства, или е
изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“ по влезли в сила
осъдителни присъди в съответното пенитенциарно заведение. Както се посочи
и по-горе, по първоначално образуваното НОХД № 115/21г. на РС-Разград не
са били проведени открити съдебни заседания през цялата 2021г. (поради
неявяването на другите подсъдими или поради отсъствието на защитник на
последните) и същото е било прекратено на 16.12.21г. и изпратено по
подсъдност на РС-Търговище, където е било образувано НОХД № 978/21г. За
този период на висящност на наказателното производство в досъдебната му
фаза и в съдебната му фаза, С. неколкократно е бил привеждан от Затвора-
Варна в ареста в гр. Разград, за който период свидетелстват Е. Д. и А. Д., които
са го посещавали в този арест. В тази връзка следва да се посочи, че първото
посещение на Д. и единственото такова на Д., са на дати, предхождащи
10
предявяването на обвинението за извършена кражба в Австрия – на 29.01.20г.
и на 24.06.20г., а повдигането на обвинението е станало на 30.06.20г. Поради
това и показанията на свидетелите за някакви морални вреди, притеснения и
страх от осъждане за престъпление, за което С. към посочените дати не е бил
изобщо привлечен, не могат да бъдат кредитирани. Действително към датата
на второто посещение на Д. в ареста в гр. Разград, на 15.09.21г., е било висящо
НОХД № 115/21 на РС-Разград, по което не са били извършвани никакви
действия към посочената дата. Въпреки това обаче съдът намира, че ищецът
вече е бил привлечен като обвиняем и обвинителният акт е бил внесен в съда,
с който С. е бил обвинен в извършването на описаното тежко умишлено
престъпление. Предвиденото за това престъпление тежко наказание, предвид
обвинението, че е извършено в условията на опасен рецидив и при посочване
на квалифициращите състави на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, 2 и 3 и т. 5
от НК, неминуемо се е отразило негативно на изживяванията на изтърпяващия
към посочения момент друго наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-
Варна – предвид възможността да бъде наложено друго ефективно наказание
от същия вид и при по-висок размер на срока на изтърпяването му. Поради
това съдът приема, че изнесеното от Д., че ищецът към 15.09.21г. е бил
притеснен и отслабнал, би могло да бъде свързано и с незаконното обвинение
по висящото към посочения момент дело пред РС-Разград. Показанията на
този свидетел, че ищецът е имал към посочения момент суицидни мисли, не се
подкрепят от останалия по делото доказателствен материал. В показанията на
свидетелката Д. липсва изявление в тази насока, а нейното впечатление за
влошено психическо състояние на С., подкрепя извода за наличието на
негативни преживявания.
Както се посочи и по-горе, по наказателното производство на първа
инстанция пред РС-Търговище по НОХД № 283/22г., са били проведени общо
5 открити съдебни заседания, на които се е явявал Н. С. лично, като са били
събирани ВДС, гласни доказателства и заключенията на назначените по
делото експертизи. С присъда № 6/23.01.23г. тримата подсъдими са били
признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. По образуваното по
протест на прокурора ВНОХД № 110/23г. на ОС-Търговище са били проведени
общо 2 открити съдебни заседания от общо 9 насрочени заседания и същото е
завършило с постановяването на решение, потвърдило оправдателната
присъда. Това следва да обоснове извод за провеждането на цялото
наказателно производство в разумни срокове, имайки предвид усложнената
фактическа обстановка по делото по обвинение срещу трима подсъдими,
изискваща международно сътрудничество и анализ на голям обем от преки и
косвени доказателства. Освен това самото производство не може да се свърже
със значителен интензитет, нито с прекомерно въздействие върху ищеца на
осъществената процесуална принуда. И на това място следва да се отбележи
обективно установения по делото факт, че считано от 28.10.1998г. (когато
ищецът С. е бил на * години) и до 09.12.22г., същият е осъден за извършени
общо 15 престъпления (някои от които продължавани, други при условията на
11
опасен рецидив или в изпитателен срок, но почти всички, представляващи
квалифицирани състави на кражби или други престъпления против
собствеността). Може да се обобщи, че ищецът не е извършвал престъпления
за този 24-годишен период преимуществено и само в случаите, когато е бил с
наложена МНО „задържане под стража“ или е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в съответното пенитенциарно заведение. Това налага
извод, че ищецът е личност, която почти непрекъснато участва в наказателни
производства и изтърпява най-тежките мерки за процесуална принуда или
едно от най-тежките наказания за извършени престъпления – лишаване от
свобода. Именно това е и причината за настъпилата раздяла с майката на
неговите деца, която разпитана по делото сочи, че „понеже беше няколко пъти
в затвора, аз реших да сложа край. Той имаше други присъди предни и това
ми дойде малко в повече“. Не незаконното производство е причина за тази
раздяла, а цялостната престъпна дейност на ищеца. Освен това, очевидно
изпитваните бащински чувства и загриженост на ищеца към децата му и
желанието му да ги проявява, не са били осуетени от процесното незаконно
наказателно производство, водено срещу него, защото по същото време той е
бил подсъдим по други дела за други престъпления и е бил задържан под
стража или изтърпявал наказания в затвора по влезли в сила други присъди.
Поради горното следва да се приеме, че ищецът е имал негативни
преживявания, изразяващи се в стрес и психическо натоварване, свързани с
повдигнатото му обвинение за извършването на кражбата в Австрия, по което
същият е бил оправдан, но по делото не се доказа същите да са били
интензивни или да са повлияли крайно негативно върху личността му, вкл. и
чрез увреждане на физическото или психическото му здраве.
Имайки предвид всички конкретно установени и подробно коментирани
по-горе факти по настоящото дело, както и икономическата конюнктура в
страната за процесния период, израз на които са минималната работна заплата
в страната и средния доход на едно лице по години на НСИ (минималната
работна заплата за 2020г. е била 610 лв., за 2021г. - 650 лв. и за 2022г. - 710 лв.,
а средният паричен годишен доход на едно лице по данни на НСИ, е бил
съответно 6 951 лв. за 2020г., 7 657 лв. за 2021г. и 8 949 лв. за 2022г.),
адекватното парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да се определи в размер на общо 1 000 лв. Горната сума,
представлява около 1.5 средно аритметично изчислена минимална работна
заплати за периода и 0.13 от средно аритметичния среден паричен
годишен доход на едно лице за посочения период. Този размер на
обезщетението е адекватен на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
съответства на критериите, относими към принципа на справедливостта и
конкретната установеност по настоящото дело.
Поради това и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Въззиваемата страна не е отправила искане
за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което и в
настоящото производство такива не следва да се присъждат.
12
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/30.10.2024г., постановено по
гражданско дело № 125 по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище, в
частта, с която е бил отхвърлен иска на Н. С. С. за осъждането на
Прокуратурата на Република България, гр. София, за заплащане на разликата
над присъдената сума от 1000 лв. до претендираната сума от 75 000 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато
незаконно обвинение по ДП № 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград и
постановена оправдателна присъда по НОХД № 283/2022 г. на РС-Търговище,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13