Р Е Ш Е Н И Е № 261252
гр. Бургас, 30.12.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6421 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Креатизмо“
ЕООД, гр.Бургас, про-тив К.И.П. ***.
От Съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 844.53 лева, с която се
твърди същата да се е обогатила неос-нователно за негова сметка, в това число:
380.32 лв. – цена на закупен от дружеството и ползван от П. двупосочен
самолетен билет за дестинация С.Л.С, с дати на заминаване и връщане – 15 и 21
Май 2018г., и комисионната за издаването му, и 464.21 лв., представляващи
половината от стойността на платени шест броя нощувки в град Л, за горния
период, ведно със законната лихва и деловодните разноски.
П. възразява по
допустимостта на исковете, а по същество ги оспорва. Из-лага съображения, че дружеството е възнаградило
за постигнати високи резултати в ра-ботата своите служители С. М. и С.Г. с
екскурзия до гр.Л. в К. В, но тъй като първият от тях – по лични причини, не е
могъл да се възползва от наградата, на негово място по предложение и със
съгласието на рабо-тодателя, е отишла тя, като приятелка на втория. Иска от
Съда да отхвърли претенции-те. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за
установено следното:
Възражението на П. за недопустимост на
предявените срещу нея искове е неоснователно – същата не е била страна в
производството по гр. дело № 167/2019г. на РС Бургас, поради което постановеното
по него съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията й
с ищцовото дружество, по аргумент от разпоредба-та на чл.298, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗЗД, на която се основава претенцията на ищеца, всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Не се спори по делото, че ответницата К.И.П. живее на съпру-жески начала със С.К.Г., който,
видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, в периода
09.02.2016г. – 12.09.2018г. е работил по трудо-во правоотношение в “Креатизмо“ ЕООД.
Не се спори между страните и за това, че на 02.05.2018г. дружеството е
заплати-ло цената на двупосочен самолетен билет за ответницата за дестинация С.Л.-С,
с дати на заминаване и връщане – 15 и 21.05.2018г., и комисионна за издаването
му – общо 380.32 лв., както и сумата от 572.92 щатски долара, с левова
равностойност – 928.41 лв., за шест броя нощувки в гр.Л. през горния период – за
нея и приятеля й. За тези обстоятелства са представени и съответни писмени
доказателства.
Безспорно също така е и че П. е пътувала до гр.Лондон и обратно на
посо-чените дати, и е нощувала в резервираната от ищеца стая в хотела там,
заедно с Г..
Или установяват се по делото твърденията в исковата молба, че имуществото
на “Креатизмо“ ЕООД действително е намаляло с платените за самолетния билет на
ответ-ницата и хотелската резервация суми, т. е. – налице е обедняване по
смисъла на цитира-наната по-горе разпоредба в размер на общо 1 308.73 лв.
от една страна, а от друга – ответницата е спестила разход в общ размер от 844.53
лв. /380.32 лв. за транспорт + ½ от стойността на нощувките – 464.21 лв./,
като по такъв начин реално се е обогатила.
Спорен се явява въпросът налице ли е основание за така настъпилото
размества-не на имуществените блага в правните сфери на дружеството и П..
Съгласно чл.154,
ал.1 от ГПК и съобразно разпределението на доказателствената тежест между
страните, направено по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, в хода на настоя-щото
производство ответницата следваше да установи именно това обстоятелство.
От ангажираните от нея гласни доказателства – показанията на свидетеля П. Ш,
се установява, че служителят на ищцовото дружество С. М, докато е работел по
софтуер за продажба на самолетни билети, е закупил погрешка два такива за
дестинацията С.Л.С, с дати на заминаване и връщане 15 и 21. 05.2018г. – на
негово име, както и на това – на С.Г. Ръководството на фир-мата е решило те да
бъдат използвани от двамата – за екскурзия, като награда за добра-та им работа.
Тъй като за М, е възникнал ангажимент, той се е отказал от пъту-ването. Тогава
е било взето решение с Г. да отиде приятелката му – ответницата по настоящото
дело. Закупен е бил самолетен билет и за нея. Работодателят е заплатил но-щувките
им в хотела в гр.Л. Установява се, също така, че в ищцовото дружество е
съществувала практика служители да се награждават с екскурзии в чужбина за
постиг-нати добри резултати в работата, придружавани от техни близки – така Г.
и Петро-ва са ходили и в гр.Барселона, отново на разноски на “Креатизмо“ ЕООД.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, въпреки някои времеви неточности,
дължащи се очевидно на изминалия период от време, близо четири години, тъй като
из-цяло кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, а и същият
по ни-какъв начин не е заинтересован от изхода на спора.
При това положение следва да се приеме, че в хода на настоящото
производство, ответницата, при условията на пълно и главно доказване, установи
наличието на валид-но правно основание за настъпването на процесното
разместване на имуществени блага между патримониумите на страните, а именно –
разноските по пътуването и престоя й в гр.Лондон са били поети от “Креатизмо“
ЕООД в изпълнение на решението на ръковод-ството на дружеството да възнагради
служителя си С.Г. за добрите резулта-ти в работата с екскурзия до Кралство
Великобритания, при която да го придружи Пет-рова – негова приятелка, изцяло на
разноски на работодателя. Съответно, категорично се опровергава тезата на ищеца
за твърдяната хипотеза на неоснователно обогатяване.
Предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят
изця-ло.
Ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата 600 лв. платено адвокатско възнаграждение, като
възражението за прекомерност на съ-щото – по
чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на
делото и извършените от пълномощника процесуални действия, е неоснователно.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Креатизмо“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.Б, ул.““ № , ет., против К.И. П, ЕГН: **********,***, искове за заплаща-не на сумата от общо 844.53
лв., с която дружеството твърди тя да се е обогатила неос-нователно за негова
сметка, в това число: 380.32 лв. – цена на закупен на 02.05.2018г. двупосочен
самолетен билет за дестинация С.Л.С, с дати на заминаване и връщане 15 и 21.05.2018г.,
и комисионна за издаването му, и 464.21 лв., представлява-щи половината от
стойността на заплатени на същата дата шест броя нощувки в хотел в гр.Л, за
горния период, ведно със законната лихва от 15.10.2020г. до окончателно-то плащане,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “Креатизмо“ ЕООД да заплати на К.И.П. сумата 600 лв. – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.