Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Изпълнителния директор Р. И. Я., чрез пълномощник, с която против Община Б., със съдебен адрес: [населено място] представлявана от кмета А. С. К. е предявен осъдителен иск – за заплащане на сумата от 285,00 лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане и разноските по делото – правно основание чл.213, ал.1 от КЗ. Твърди се от ищеца, че на 2015 г., управлявайки лек автомобил марка "", с ДК № , собственост на [фирма], на ул."", в Б. и при разминаване с насрещно движещ се автомобил, водача на автомобила - К. Б. Г. от Б., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност - т.нар. „дупка" на пътното платно, в следствие на което на автомобила са нанесени материални щети.За реализираното пътно произшествие, водача на автомобила собственоръчно е съставил декларация, в която е отразил всички обстоятелства, относно реализираното ПТП. Твърди се, в резултат на ПТП е увредена /спукана/ предната лява гума на автомобила. Сочи се, че към датата на ПТП описаният лек автомобил е бил предмет на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „", упълномощеният водач на МПС е уведомил ищцовото дружество (в качеството му на застраховател) за настъпилата щета и е предявил претенция, за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищцовото дружество е установило, посредством Опис и оценка на щетите и Доклад по щета, че видът и размерът им, възлизат на стойност от общо 285.00 лв. Твърди се, че на основание договор за застраховка "", включващ всички застрахователни рискове (Полица № ), със срок на действие от 2014г. до 2015г., сключен между [фирма] и [фирма], в качеството му на собственик на лек автомобил, марка "", с ДК № , на 2015г. ищцовото дружество е заплатило /със съгласието на застрахования/ по сметка на [фирма], сумата от 285.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение. Поради обстоятелството, че причина за произшествието е преминаването на автомобила през несигнализирана и необезопасена неравност на общински път, на 2015г. ищцовото дружество сочи, че е предявило претенция към Община Б. с получаване на 2015г. на регресна покана, с искане за възстановяване на заплатената от застрахователя сума, но ответната страна е отказала плащане. Твърди се, че съгласно чл.29 от Закона за пътищата, място на ПТП е общински път, който е следвало да се поддържа от ответната община, като с твърдението за плащането на застрахователното обезщетение ищецът обосновава правен интерес от предявяване на регресния иск за възстановяване на заплатеното обезщетение срещу ответната община, която се твърди, че носи отговорност по поддържане на пътя, в участъка, където е настъпило ПТП. Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за допускане и назначаване на съдебна – автотехническа експертиза с поставени задачи, за допускане на гласни доказателства при призоваване, както и на основание чл.186 от ГПК да се изиска посочена информация от ОД на МВР Б.. Копие от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока и условията на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор. От ответника се оспорва допустимостта на иска, но по същество не се сочат конкретни фактически основания и правни доводи за това, а оспорванията касаят съществото на спора. Сочи се, че в тежест на ищеца е да установи предпоставките за твърдяната суброгация и възникване за ищеца на правото на регрес срещу собственика на пътно съоръжение, от което са произлезли вреди за застрахованото имущество на трето лице. Оспорват се представените от ищеца документи по щетата на застрахователя, като се твърди, че като частни свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила.От представените от ищеца снимки се оспорва, че се установява факта на мястото на ПТП и че същото е реализирано именно на посоченото от ищеца място. Твърди се, че на посоченото място - ул. "" пред "бензиностанция" няма дупка, поради което оспорват представените декларации, като се сочи и липса на пълнота относно обстоятелството каква точно е била неравността и с каква големина и дълбочина, както и липсват доказателства за установяване на твърдяното от ищеца, че на пътното платно е имало неравност, с такъв вид и дълбочина, че да причини повреда на автомобила. Изтъква се, че вредите може да са в резултат на поведение от страна на водача на автомобила. Твърди се, че не са представени общите условия към договора за застраховка, поради което е неустановен факта, че последната дължима вноска е внесена от застрахования, поради което се оспорва валидността на сключения договор за застраховка и дали по същата са покрити всички рискове, включително и процесния. Оспорва се и неяснотата относно факта на мястото на реализиране на ПТП. Оспорват се представените снимки. Относно изплатеното обезщетение се твърди липса на представена фактура за извършен ремонт от упълномощеното да извърши ремонта лице, за да се установи, какви реално стопански операции са извършени на МПС-то. Изтъква се, че не става ясно от платежното нареждане, защо е платена сума в размер на 285,00 лв. на [фирма], при положение, че видно от опис на претенция № 2015 г. по застраховка Каско стандарт № е посочено избор на сервиз [фирма], клас Б. Не се възразява по искането на ищеца за експертиза с поставяне на допълнителна задача, като се настоява да се изиска от КАТ - Б. дали има регистриран сигнал, подаден от водачът на МПС "" К. Г. от Б., на процесната дата, а именно 2015 г. за причинено ПТП с материални щети, за което се твърди, че е настъпило на ул. "" пред бензиностанцията в Б. и съответно съставен протокол за ПТП. Иска се възможност и за ангажиране на гласни доказателства при довеждане, но при липса на конкретизиране на фактите и обстоятелствата, които ще се установяват с този вид доказателство. Ищцовото дружество, редовно и своевременно призовано, не се явява представител по закон, се представлява по пълномощие от процесуален представител, който поддържа иска. Ответната страна, също редовно и своевременно призована, се представлява от пълномощник, който оспорва иска и поддържа представения писмен отговор с възраженията, направени с него и с доказателствените искания. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е заключение по допуснатата и назначена съдебно – автотехническа експертиза. В с.з. от 2015г. е открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК – за оспорване истинността – съдържанието на декларация за настъпило застрахователно събитие по полица „“ на лист. 11-ти. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: От представената и приета като доказателство по делото застрахователна полица по застраховка „“ № за автомобилна застраховка „" на МПС от 2014г. се установява, че между [фирма] и юридическото лице [фирма], последният като собственик на лек автомобил марка „“, с ДК [рег.номер на МПС] , /видно от свидетелство за регистрация – л. от делото/, е бил сключен договор за имуществена застраховка „” с покритие –пълно каско със срок на застраховката от часа на 2014г. до часа на 2015г., като в договора за застраховка за ползвател на автомобила е посочено юридическото лице – [фирма]. От представената и приета, като доказателство по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „“ от лице , пряк очевидец на случилото се , св. К. Г. и св.Н. Ш. и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 2015г. № , по които е образувана щета № по застраховка „“ се установява, че св.Ш. – свидетел- очевидец на ПТП е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие на 2015г. в [населено място], на ул. “” в [населено място], при което лекият автомобил по време на движение – разминаване с насрещно движещ се автомобил на пътното платно е попаднал в необозначена неравност на пътя „дупка“, която не е могъл да избегне и вследствие на това са нанесени материални щети – увредена предна лява гума. П. е и и декларация от св.Г. – като водач на автомобила и св.Ш., който е пътувал с водача на автомобила, в която са отразени същите обстоятелства при настъпване на ПТП. От представеният и приет като доказателство по делото опис – заключение по претенция № от 2015г. и доклад по щета, се установява, че е извършен опис от експерт и оценител, в присъствието на водача на лекия автомобил, с което са констатирани увредените части на лекия автомобил гума – предна лява гума и е посочена цена в размер от 285,00 лв. С доклад по щета е предложено да се заплати на собственика на увредения автомобил сумата от 285,00 лв. според писмо от Банка /л. от делото/ се установява, че горната сума е постъпила по сметка на Д. О. и е регистрирана като операция в системата на банката с уникален номер, като плащането е извършено чрез електронно банкиране. Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 2015г. /л./ ищцовото дружество е превело на [фирма] сумата в размер от 285,00 лв. , като това плащане на ползвателя на автомобила е станало по съгласие на собстевинка на увредения автомобил – [фирма] обезщетението по щета № от 2015г. за автомобил , с рег. [рег.номер на МПС] да се изплати на О. С регресна покана с изх.2015г. ищцовото застрахователното дружество е поканило Община Б. да му възстанови сумата от 285,00 лв., представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по застрахования лек автомобил марка лек автомобил марка „“, с ДК [рег.номер на МПС] , настъпили в резултнат на ПТП на 2015г., чрез попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се на ул.““, в следствие на което са нанесени щети по автомобила. Поканата е получена от ответника на 2015г. Ответната Община с писмо изх. №2015г. е оспорило претенцията, като е посочило, че няма основание за уважаване на регресната претенция, тъй като липсва договор за застраховка, не са достатъчни данните за извършено плащане, липсва представен протокол за оглед на ПТП, изготвен от компетентните органи, при посещение на място. Видно от писмо рег. № 2015г. на ОД на , че в Сектор „“ няма постъпил сигнал за настъпило ПТП на 2015г.с водач К. Б. Г., както и не е установено спрямо това лице да е съставян Акт за установяване на административно наказание и да е издавано срещу това лице и наказателно постановление във връзка с настъпило ПТП. Свидетелят Г. водач на автомобила сочи, че същият го е управлявал като шофьор на фирма Д. Е.. По време на ПТП с него бил и свидетелят Ш.. По време на движение по ул. и при разминаване с кола не имал възможност да избегне, намираща се на пътното платно в неговата лента за движение дупка, която сочи, че не е могъл да избегне при навлизане на автомобила в дупката е спукал предна лява гума на автомобила. Както свидетелят Г., така и свидетелят Ш. потвърждават изцяло както съдържанието на текста, така и почерка и подписа положени от тях на декларация на лист от делото. Свидетелят Г. твърди, че е карал с нормална скорост за градски условия, т.е. до 50/км.ч., но въпреки това не е успял да избегне дупката. Свидетелят Ш. потвърждава механизма на ПТП, описан от свидетеля Г., като твърди че не е имало възможност водачът да избегне дупката, която се е намирала на пътното платно в лентата, в която се е движел техния автомобил. Свидетелят Ш. твърди, че скоростта на автомобила, който се е движел не е била повече от 40-50 км/ч. и не е било възможно да се избегне дупката. С оглед на събраните гласни доказателства, следва да се признае за недоказано оспорването на истинността - съдържанието на декларация за настъпило застрахователно събитие на лист. . Според приетото заключение на назначената и извършена по делото съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.В. Н. сочи, че описания механизъм на увреждане на гумата е в пряка причинноследствена връзка между реализираното ПТП и причинената имуществена вреда, както и че стойността на имуществената щета на застрахования автомобил е определена по цени и методика на застрахователя към датата на застрахователното събитие – 2015г. и е в размер на 285 лв. Вещото лице твърди, че при скорост на движение под 40 км./ч. максимално разрешена за участъка, пълен спирачен път – опасна зона за спиране върху сух и мокър асфалт от м. до м. по-малки от надлъжното разстояние на пряка видимост към неравността над 30 м. за водача е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране и своевременно задействане на спирачната уредба. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е изготвил изводите си на база запознаване с материалите по делото, включително и мястото на оглед посочено като ПТП, което е заснел в заключението си с указателни стрелки, като в момента сочи, че е възстановена асфалтовата настилка с така наречените „кръпки“. Според вещото лице ясно се виждат две коригирани асфалтови „кръпки“, като напречната заема около 70% от широчината на лентата, в която се е движел автомобила. Твърди, че водачът е могъл да види своевременно дупката, тъй като където се намира последната има т.нар. „спускане“, при което в начален етап автомобилът се е намирал на по-високо ниво от дупката, и ако водачът е бил по-внимателен е имал възможност да я види, и ако се е движел със скорост 40/км.ч. е могъл да я види и да спре преди нея. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявеният регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 50 вр. с чл.49 от ЗЗД е допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване провото на иск. Съгласно чл.213 ал.1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу виновния за увреждането от деня на плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне .Регресното право на платия обезщетение застраховател може да се осъществи както срещу прекия причинител на вредата /деликвентът/ по чл.45 ЗЗД, така и срещу възложителят на работата, от която са произлезли вреди /по чл.49 ЗЗД/, или срещу собственикът на вещта, от която са произлезли вредите/чл.50 ЗЗД/.В конкретния случай ищецът като застраховател е встъпил в правата на застрахования срещу субектът,отговарящ за поддържането на пътното платно на улици в населено място в състояние ,годно за нормално и безопасно движение на пешеходци и МПС.Съгласно чл.31 от Закона за пътищата общините отговарят за изграждането ,ремонтът и поддържането на общинските пътища ,а задължението за поддържане на пътното платно в изправно състояние произтича от общата разпоредба на чл.3 ЗдвП и чл.167 ал.1 от същия закон. В §1 т.19 от ППЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя”-а такова е всяко нарушаване на целостта на пътното покритие ,както и предмети,вещества и др. ,които се намират на пътя .В случая пътят ,на който е настъпило произшествието и е увредено застрахованото имущество ,е част от уличната мрежа на населено място –Б. и е безспорно ,че представлява публична общинска собственост според определението в чл.3 ал.2 т.1 от Закона за общинската собственост във вр. с чл.31 от Закона за пътищата, поради което именно ответната община е легитимирана да носи отговорност по предявения от ищеца регресен иск. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че процесното ПТП не е реализирано на общински път на територията на общината. Свидетелите Г. и Ш. са категорични, че става дума за дупка на пътното платно на ул.„“ в [населено място], т.е. свидетелите са категорични, че става дума за улици от общинската улична инфраструктура. Ответната страна и не оспорва факта, твърдзян от ищеца по делото, че мястото на ПТП е общинска улица. Пътят, на който се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка, е публична собственост на Община Б., съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата. Нормата на чл. 50 ЗЗД регламентира, че за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Собственикът на вещта носи обективна и безвиновна отговорност, т.е. отговаря само защото е собственик пътя, който се намира под негов надзор. В конкретния случай съгласно чл.31 от Закона за пътищата, “Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, се осъществява от общините.” Разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП и чл. 167 ал.1 от ЗДвП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват в най-кратки срокове. Пасивната легитимация по предявения иск за главницата произтича от собствеността върху пътя върху които е имало несигнализирана и обезопасена дупка, от която е настъпило застрахователното събитие. Отговорността на ответника-Община Б. се основава на чл.50 ,предл.първо ЗЗД. Тази отговорност е обективна . П.. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда, че към пътищата се приравняват улиците, а пар.1, т. 2 от ДР на Наредба № от .2001 г. за организиране движението по пътищата, предписва, че “Път” е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места. Т.1 на същата норма разпорежда, че по смисъла на наредбата Стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Лицата, които стопанисват пътищата, имат задължение да ги поддържат изправни, като за организиране движението по тях използват пътни знаци – чл. 3 от ЗДвП. Според чл.167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. При отчитане на горното за поддържането, ремонта и обезопасяването на пътя е отговорна Община Б. за ул.““ в населеното място. Като лице, под чийто надзор се намира вещта – пътя, на който е станало процесното ПТП, тя е проявила бездействие, изразило се в бездействието на служителите й, натоварени да поддържат и ремонтират пътя, както и да сигнализират и организират движението по него за да осигурят безопасността му, а според чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. В задължителната съдебна практика се приема ,че застрахователят, суброгирайки се в правата на удовлетворения застрахован може да упражни регресното си право както срещу прекия причинител на вредата ,така и срещу възложителя на работата, при извършване на която са произтекли вредите, или срещу собственика на вредоносната вещ/така в решение №2011г. на ВКС-ТК-І т.о. по т.д.№/2010г. ,постановено в производство по чл.290 ГПК./ Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя в тези случаи включва: наличие на валидна имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение по застрахователното правоотношение със застрахования за репариране на вредите по увредената или погинала застрахована вещ ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, или от вещ, чийто собственик отговаря пред застрахователя по правилата на договорната или деликтна отговорност. В настоящия случай е налице активна и пасивна процесуална легитимация по предявените искове. Доказателствената тежест да установи предпоставките за надлежна суброгация и упражняване на регресно право срещу собственика на пътно съоръжение, от което са произлезли вреди за застрахованото имущество на трето лице, е възложена на ищеца. При условията на пълно главно доказване ищецът установи предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, размера и начина на определянето му, фактът на извършено плащане на застрахователното обезщетение на застрахования и обстоятелствата,от които произтича деликтната отговорност на ответника/в случая обективна по чл.50 ЗЗД./ В случая по безспорен начин по делото се установи наличието на валидно към датата на настъпване на ПТП застрахователното правоотношение, в който смисъл са застрахователната полица. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната Община, че липсват доказателства за плащане на премията по застрахователния договор. С такова възражение разполага само застрахователя, но не и трето лице извън страните по договора за застраховка. В процесния случай се установи, че лекият автомобил марка „“, с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от св.Г. , в присъствието на св.Ш. е претърпял пътнотранспортно произшествие в резултат на преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка в Б. в платното за движение на автомобила на ул.““ в Б.. От показанията на свидетелите се установи, че се касае до наличие на дупка по време на реализиране на ПТП. Вещото лице също е потвърдило, че макар по време на огледа такава дупка вече да не съществува, сочи, че е налице около 70 % от платното, в което се е движел автомобила т.нар асфалтова „кръпка“, което индицира за наличие на предходно препятствие на посоченото място, което е наложило отремонтирането му. От приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установи, че е налице пряка причинно – следствена връзка между щетите на посочения лек автомобил и настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и че причиненото имуществено увреждане на лекия автомобил отговаря на описаните в Протокола за опис и доклад по щета, както и с оглед установеното от останалите писмени доказателства по делото. В този смисъл, преценени с оглед евентуална заинтересованост /арг. чл.172 от ГПК/ показанията на разпитаните по делото свидетели следва да се кредитират като достоверни, тъй като са последователни и непротиворечиви с тези на другия свидетел, както и със събраните по делото писмени доказателства. В процесния случай безспорно е установено, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, в качеството му на застраховател и собственика на застрахования автомобил, както и че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Изплащайки това обезщетение, на основание чл. 213 ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение. В случая следва да се приеме за установен факта на плащане на застрахователното обезщетение, тъй като собственика на увреденото имущество изрично е указал това плащане да се извърши в полза на трето лице – това на ползващото автомобил юридическо лице Д. О., като с нарочното уведомително писмо – на л. от делото самия кредитор на застрахователното обезщетение – собственика на увредената вещ е извършил потвърждаване валидността на действията на плащането и то в полза на трето лице, поради което тези действия следва да се счетат за валидно извършени /арг. чл.301 от ТЗ/. Така установената правна уредба, води до извода, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно ответната община, която не изпълнила задълженията си по чл. 3 от ЗДвП, като не е сигнализирала за препятствието на пътя и не е организирала движението по начин, осигуряващ безопасността му.. Налице е и вреда в резултат на ПТП, както и причинна връзка между тях /арг. от заключението на в.л./ По делото липсват доказателства водачът на увредения автомобил да е извършил нарушение на правилата за движение на пътя, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, в каквато насока са обективирани възраженията и то още в срока по чл.131 от ГПК от ответника. Касае се до материално правоизключващо възражение, поради което в тежест да ге установи при условията на пълно и насрещно доказване е от страната, която се позовава на него, а именно – ответника. С факта на изложеното в заключението на вещото лице, че при движение на автомобила със скорост до 40 км/ час водача е могъл да избегне дупката и спре непосредстевно преди нея, не доказва съпричиняване. Според изисканата справка от Кат ПП Б. не се установи за процесното ПТП на водача да е ангажирана административно.наказателната отговорност, както и не се установи при настъпване на процесното ПТП каква е била реалната и действителна скорост, с която се е движел водача на автомобила и дали същият е извършил някакво правонарушение по ЗДвижение по пътищата. По отношение на направеното оспорване от страна на ответника на назначената съдебна - автотехническа експертиза направено в съдебно заседание, е видно, че не е направено искане за допускане на нова експертиза или за събиране на други доказателства, установяващи, респ. – оборващи изводите на вещото лице от страна на процесуалният представител на Община Б., поради което съдът намира, че ответната страна не е оборила по надлежния ред изводите на вещото лице, а в частта на експерта за възможно преодоляване настъпването на ПТП експертизата представлява по-скоро теоретична хипотеза, а не установяване пряко на конкретен факт от предмета на доказване. На основание чл. 213, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение – в случая размерът на платеното обезщетение от ищеца е в размер на 285,00 лева.Предвид на изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД. Спорното вземане като парично е и лихвоносно, поради което е основателно искането на ищеца за присъждане и на лихва за забава, считано от подаване на иска до изплащане на дължимото. По разноските: С оглед изхода от спора ответника следва да заплати направените от ищцовото дружество разноски, по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК общо в размер на 390 лева. По изложените съображения и на основаниечл. 213, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 49 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД чл.78, ал.1 от ГПК и чл.193, ал.1 от ГПК , съдът РЕШИ: ОСЪЖДАОБЩИНА Б., с БУЛСТАТ , съдебен адрес [населено място] представлявана от Кмета на Общината А. С. К. да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Изпълнителния директор Р. И. Я., чрез пълномощник – адв. А. М. - със съдебен адрес: [населено място] сумата от 285,00 /двеста осемдесет и пет/ лева , представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение Каско“ по (Полица N) включващ всички застрахователни рискове, със срок на действие от часа на 2014г. до часа на .2015г. сключен между [фирма] и [фирма], качеството му на собственик на лек автомобил, марка „“, с ДК [рег.номер на МПС] , настъпило на 2015г., за щета № , причинена на трето лице в резултат на управление на МПС, попаднало в несигнализирана и необезопасена "дупка, находяща се на пътното платно на ул.““ в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 2015г. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 390 /триста и деветдесет/ лв., представляваща направените съдебни и деловодни разноски по делото и адвокатско възнаграждение. На основание чл.193, ал.1 от ГПК признава за недоказано оспорването на истинността - съдържанието на Декларация за настъпило застрахователно събитие по полица „“ на лист. , в частта, на материализираното изявление. Решението подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд с въззивна жалба, подадена чрез Благоевградски районен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните, ведно с мотивите. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |