Р
Е Ш Е Н И Е
№
***, 19.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6491 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът Т.С.С. е предявил срещу ***иск за заплащане
сумата от 1810,94 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 03.10.2016г.- 02.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че за периода 03.10.2016г.- 02.10.2019г. е полагал труд по служебно
правоотношение с ответника на длъжност ***при ***. Твърди, че осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на
нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време.
Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет
часа седмично. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на ***. Излага, че в
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за
процесния период - 03.10.2016г.- 02.10.2019г., е положил 2016 часа нощен труд. Твърди, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период
е положил общо 2016 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1.143, което от своя страна води до извънреден труд от 288.288 часа,
който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 6 лв., следователно за посочения труд му се дължи
сумата от 1810,94лв.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска.
В о.с.з.
на 11.12.2019г. е допуснато изменение на цената на иска, който се счита
предявен за сумата от 1 744,18лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
следното :
По
делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение за
процесния период от
03.10.2016г. до 02.10.2019г., като ищецът
е работил на длъжност ***в ******.
Приобщени
като доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени на ищеца, за процесния
период трудови възнаграждения, от които е видно, че е начислен и заплатен нощен
труд.
Установява се от приложеното по
делото писмо с изх. № ***, че министерството е взело становище относно
увеличаване заплащането на нощния труд при сумарно изчисляване на работното
време.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. От
заключението на същата се установява, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени
при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна
седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати
трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7
часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143. Вещото лице сочи, че за периода от 03.10.2016 г. – 02.10.2019 г. ищецът
е положил общо 1769 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1769
часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд, като същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд,
приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2021.967часа, като за
разликата от 252.967 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1 758,12
лева, изчислено със средна ставка 6,95 лева, формирана от основната заплата на
ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на
ответника ищеца е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен
нощен труд съобразно Заповед №***г. и Заповед №***издадени от ***, с които е
определен размера на това допълнително възнаграждение.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР
предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на ***“. В процесния
период са действали последователно Наредба № ***Наредба № ***и Наредба № ***издавани
от ***, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № ***изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №***на ***,
но тя от своя страна е отменена с Решение №***Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба №***поради което следва да се приеме, че до този момент
действаща е Наредба №***В Наредба №***и Наредба №***липсва изрична разпоредба,
съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №***за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче
не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в
чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № ***също се
възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на
труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото
си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №***и
Наредба №***не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание
за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата
на чл.31, ал.2 от Наредба №***, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на
ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки
час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече
от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Вярно е, че с нормата на чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си
през процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., е било
предвидено, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред ***, без превръщане на нощните часове в дневни. Съдът обаче
счита, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на
тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган - ***,
но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на
нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава нормативно
определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на
работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния
труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове
труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници,
които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ,
и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката,
че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по
описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
която се установява размера на претендираната сума. Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение
за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
заплащане на нощен труд за периода 03.10.2016 г. – 02.10.2019 г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в претендирания размер –
1 744,18лв., с оглед допуснатото изменение на цената на иска, който е
по-малък от установения от експертното заключение.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Ответникът е направил възражение
с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което следва да се обсъди. С оглед цената на предявения иск,
съдът намира, че минималния размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния
размер адвокатското възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер
на 352,09 лева. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
и съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото то следва да
бъде намалено на 355лв.
С оглед горното, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 495лв.,
от които 355лв. за адвокатско възнаграждение и 140лв. за вещо лице.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса върху цената на уважения иск в размер на 69,77 лв.
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***с
адрес на управление ***, представлявана от ***, да заплати на Т.С.С. от ***, ЕГН **********, следните
суми:
-сумата от 1 744,18 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.10.2016
год. до 02.10.2019 год.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 03.10.2019г.
год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 495 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ***с
адрес на управление ***, представлявана от ***, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху уважения иск в размер 69,77 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :