Присъда по дело №237/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 39
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20225220200237
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. П., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
и прокурора В. П. Хр.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ
характер № 20225220200237 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Н. М. – роден на 11.09.1990 г. в гр. П.,
живущ в с. И., обл.П., ул. „Т.С“ №32, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че в с. В., обл. П., след като е бил осъден с решение
/съдебно одобрена спогодба/ по гр.д. №1540/2020 г. по описа на Районен съд
П., влязла в сила на 01.12.2020 г., да издържа свои низходящи – малолетните
си деца Н. Г. М., родена на 07.05.2016 г., и АЛ. Г. М., роден на 31.03.2018 г.,
чрез тяхната майка и законен представител Н. М. Д. от с. В., обл. П.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно осем месечни вноски по 325 лв. общо за двете деца, за
периода от м. април 2021 г. до м. ноември 2021 г. включително, общо в
размер на 2 600 лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 от НК във вр. с
чл.54 ал.1 и чл.57 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и
1
подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд П. в
15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 237/2022 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Г. Н. М. от с. И., обл. П., за престъпление по чл.183
ал.1 от НК за това, че в с. В., обл. П., след като е бил осъден с решение /съдебно
одобрена спогодба/ по гр. д.№ 1540/20 г. по описа на Районен съд - П., влязло в законна
сила на 01.12.2020 г., да издържа свои низходящи- малолетните си деца Н. Г. М.,
родена на 07.05.2016 г. и АЛ. Г. М., роден на 31.03.2018г., чрез тяхната майка и
законен представител Н. М. Д. от с. В., обл. П., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски по 325 лв.
общо за двете деца, за периода от м. април 2021 г. до м. ноември 2021 г. включително,
общо в размер на 2600 лв.
Подсъдимият се явява лично. Не признава изцяло вината си, като дава
обяснения, в които твърди, че не дължи посочената в обвинението сума, а по-малка,
тъй като е давал допълнително пари на децата си за покриване на определени нужди.
Моли съда да постанови справедливо решение.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на подсъдимия да бъде наложено по-лекото от алтернативно
предвидените в закона наказания, а именно пробация, като мерките и срокът им на
изпълнение да бъдат определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
С протоколно определение на съда малолетните пострадали Н.М. чрез тяхната
майка и законен представител Н.Д. бяха конституирани като частни обвинители в
процеса против подсъдимия. В съдебно заседание законният им представител не взима
отношение по съществото на делото.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Г.М. и св. Н.Д. живеели на съпружески начала в дома на обвиняемия в с.
И., обл. П.. От съвместното им съжителство на 07.05.2016 г. се родило детето Н.М., а
на 31.03.2018 г. се родило детето А.М.. През м. май 2020 г. подс. М. и св. Д. се
разделили, като последната заживяла с двете деца в дома на родителите си в с. В., обл.
П..
По подадена от св. Д. молба в Районен съд гр. П. било образувано гр. дело
№1540/20 г. по описа на съда. С определение на съда била одобрена постигната между
М. и Д. спогодба по делото, по силата на която упражняването на родителските права
по отношение на децата било предоставено на св. Д., а бащата- подс. М. се задължил да
заплаща на децата си, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 165,00 лв. за детето Никол и 160,00 лв. за детето Александър. Съдебният акт
влязъл в сила на 01.12.2020 г. След влизане в сила на съдебния акт, с който бил осъден
да заплаща издръжка на децата си, подсъдимият не изпълнявал задължението си.
Няколко пъти той платил на св. Д. суми, чийто размер не бил достатъчен да покрие
размера на дължимата месечна издръжка. По този повод Н.Д. сезирала прокуратурата с
жалба, в която съобщавала да поведението на М..
По този повод, след извършена проверка по случая, било образувано настоящото
наказателно производство.
1
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелката Н.Д., частично от обясненията на подсъдимия, както и от писмените
доказателства инкорпорирани по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, като
достоверни, взаимно допълващи се и еднопосочни. От същите става ясно, че подс. Г.М.
след осъждането му да заплаща месечна издръжка на двете си деца в общ размер от 325
лева месечно, е изпълнявал задължението си частично. Установи се, че той е заплатил
на св. Д. на няколко пъти дребни суми, а именно 140 лв. през м. септември 2020 г., 60
лв. през м. януари 2021 г., през м. май 2021 г. чрез пощенски запис сумата от 1 000 лв.,
а в периода м. септември - м. октомври 2021 г. две парични суми в общ размер от 100
лева. По този начин подс. М. е погасил задължението си за издръжка в размер на
четири вноски по 325 лева общо за двете деца. Тази сума е била отнесена от прокурора
към най-стария период на задължението, а именно за периода от влизане в сила на
съдебния акт- м. декември 2020 г. до м. март 2021 г. включително. Това решение на
прокурора е правилно, тъй като съгласно чл.76 от ЗЗД плащанията погасяват най-
напред най-обременителното за длъжника задължение, а поради наказателната
отговорност за тези периоди- то се явява и най- обременително. Затова е прието, че за
цитирания период от време задължението за плащане на издръжка от страна на
подсъдимия е било изпълнено. От м. април 2021 г. до м. ноември 2021 г. подс. М. не е
заплатил нито една вноска от дължимата месечна издръжка за децата. След като обаче
св. Д. сигнализирала прокуратурата, подсъдимия започнал да изпълнява задължението
си за издръжка всеки месец, считано от м. януари 2022 г., както и да внася по 100 лева
допълнително за дължимата издръжка за инкриминирания период. По делото е
установено, че подс. М. се грижи за децата си, макар и инцидентно. Няма спор и
относно факта, че издръжката за малолетните низходящи се дължи от подсъдимия въз
основа на влязъл в сила съдебен акт.
Обстоятелството дали същият не е имал достатъчно доходи за да заплаща
определения размер на издръжката, както и че е давал инцидентно суми на ръка за
децата си, също не го оневинява. Бил е уведомен лично за с.з. по делото и е разполагал
с възможността да участва по същото, да ангажира доказателства и да претендира за
определяне на по-нисък размер на издръжката. Освен това е разполагал и с
възможността да предприеме съответните законови действия за евентуално намаляване
размера на издръжката, ако той е непосилен за него.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подс.
Г.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.183 ал.1 от НК, тъй като на инкриминираното място, след като е бил осъден със
съдебно решение, влязло в сила на 01.12.2020 г. да издържа двете си малолетни деца,
чрез тяхната майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски за периода от
месец април 2021 г. до м. ноември 2021 г., включително по 325 лева общо за двете деца
или общо дължима сума в размер на 2 600 лева.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е осъден с влязло в сила
съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка на своите низходящи-
2
малолетните си деца, както и че независимо, че е в млада възраст и работоспособен,
постоянно трудово зает, с добри доходи, не изпълнява това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които да
обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимия, тъй като се
установи, че той е в млада, работоспособна възраст и с постоянни добри трудови
доходи. През инкриминирания период от време макар и да издържа роденото си от
друго съжителство дете и да се грижи за семейството си, не отпада задължението за
плащане на издръжка на двете му деца от първото съжителство, което е безусловно,
особено след като е постановено с влязло в сила съдебно решение. След като
подсъдимият не е предприел действия за намаляване или прекратяване на дължимата
издръжка, намира се в работоспособна възраст и не страда от психическо или трайно
физическо заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие, че не съществуват
обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието. С него
се засягат интересите на малолетните и непълнолетните и се застрашава тяхното
физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан, ползва се с добро име по местоживеене, няма криминални прояви, работи и
полага грижи за децата си.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало, позитивните характеристични данни, оказаното съдействие на
полицейските и разследващите органи, направените макар и частични самопризнания,
тежкото му семейно положение и материално състояние, полагането на грижи за
децата макар и инцидентно.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК- личната и
генералната превенции, на подсъдимия Г.М., следва да се определи по-лекото от
предвидените две алтернативни наказания в санкционната част на чл.183 ал.1 от НК,
при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно „Пробация“, включваща следните мерки
за контрол и въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
шест месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично,
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
При определяне на вида и срока на изтърпяване на отделните пробационни мерки,
съдът прецени възможността на подсъдимият да продължи да работи и да получава
доходи, за да изпълнява задължението си по изплащане на дължимата издръжка, но
също така и съобрази постигането на превантивно-възпитателната цел на наказанието.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни