Р Е Ш Е Н И Е № 230

гр. Сливен, 25.10.2019 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публично заседание  на двадесет и първи октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                              и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията           административно  дело №   367    по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Агарта букара“ ЕООД гр. Сливен, първоначално против мълчаливо потвърждаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С190020-023-0002359/29.07.2019 г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Бургас и последвалото Решение № 101/13.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата против това постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Счита, че постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки не почива на закона и е явно необосновано. Липсвало конкретизация за какво точно публично задължение става въпрос, от какво произтича и за какъв период се отнася. Размерът бил определен произволно, а определянето му като процент от оборота било недопустимо. Обезпечителната мярка трябвало да съответства на вземането на държавата, а в случая значително надхвърляла обезпечителната нужда. Счита, че не са наведени съображения какво налага налагането на предварителната обезпечителна мярка. Мотивът, че събирането ще бъде затруднено не бил подкрепен с конкретни факти и доводи. Изводът на публичния изпълнител следвало да се основава на анализ на конкретни факти и данни, а в постановлението за налагане на обезпечителна мярка липсвали конкретни мотиви. Съображението за подаден сигнал от трето лице бил неубедителен. Обезпечителната мярка не следвало да води до възпрепятстване дейността на лицето, а запорът върху посочената сума щял да има катастрофални последици за дружеството. Същото имало и публични задължения, които не можело да погаси в срок. Моли съда да отмени обжалваното постановление, както и решението на Директора на ТД на НАП - Бургас.

В съдебно заседание чрез п. по закон-у. Г.Г.Г. и п. адв. Л. А. от АК – Сливен поддържа жалбата. Твърди, че административната преписка не се съдържат доказателства, които точно да мотивират налагането на тези обезпечителни мерки. Липсвала обосновка и на необходимостта от налагането на именно наложената по вид и по размер обезпечителна мярка. Незаконосъобразно било решаващият орган да коригира съществения процесуален пропуск на публичния изпълнител. Претендира направените по делото съдебно деловодни разноски.

Ответникът по оспорването, чрез п. п. - гл. юриск. Ж. Д., оспорва жалбата. Счита, че са неоснователни възраженията, че е налице сериозно възпрепятстване дейността на жалбоподателя, тъй като било налице разрешение за неотложно плащане в размер на 90% от постъпващи суми по сметката му, с оглед на което същият е могъл да оперира и съответно по този начин не се възпрепятства неговата дейност. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С искане № Р-02002019003108-039-001/26.07.2019 г. на орган по приходите на основание чл. 121 ал. 1, чл. 124 ал.4 във вр. с чл. 121 ал. I от ДОПК, за предварително обезпечаване на задължения, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002019003108-020-001/14.05.2019 г., като налагането на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ) е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде затруднено събирането на задълженията. В искането е посочен и очакваният размер на задълженията за корпоративен данък: главница в размер на 283 280,69 лв., и лихва в размер на 76 637,96 лв. изчислена към 26.07.2019 г..

В мотивите на искането за предварителното обезпечаване на задължения е посочено, че са установени следните факти и обстоятелства: На задълженото лице е възложена ревизия по Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019003108-020-001/14.05.2019г. и срок за извършването и 23.08.2019 г. Размерът на активите/имуществото е по-малък от размера на очакваните  задължения, които ще бъдат установени при ревизията; Наличие на сигнали за нарушаване на данъчно-осигурителното законодателство, подадени през последните 12 месеца от външни за НАП източници - Молба от Ю. М. М. с вх. № 4281/02.04.2019г - „Агарта букара“ ЕООД е декларирало изплатени доходи по реда на ЗДДФЛ на Ю. М. Лицето подало сигнала е заявило, че не е получило тези доходи и моли за проверка. Ревизираното лице не притежава активи/имущество - приложени справки от № 1 до № 5 за активи, като притежава, открита банкова сметка *** - ***.  Ревизионният акт щял да бъде издаден на 06.12.2019 г. Налагането на предварителните обезпечителни мерки било необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С-190020-023-0002359/29.07.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по сметка в ***. Изпратено е запорно съобщение изх.№ С190020-003-0061982/29.07.2019г. до банката за сумата в размер на 359 918,66лв.

ПНПОМ на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е съобщено на жалбоподателя на 30.07.2019 г.. Против същото е подадена жалба на 06.08.2019 г. до Териториалния директор на ТД на НАП Бургас. С оспореното решение Директорът на ТД - Бургас на НАП е обсъдил жалбата и е издал решението, с което жалбата е оставена без уважение.

Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-8534/20.08.2019 г., подадена по пощата на 19.08.2019 г. т.е. в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК.

По искане на жалбоподателя вх.№ С 190020-000-0400928/06.08.2019г., с Разпореждане изх.№ С190020-031 -0003079/09.08.2019 г., за временно неотложно плащане на основание чл.229, ал. 1 от ДОПК, на „Агарта Букара“ ЕООД е разрешено 90% от постъпилите или постъпващите по сметката му суми. да се оставят на негово временно разпореждане за плащане на работна заплата и суми по договори, свързани с дейността на дружеството, а 10%, но не по-малко от 35 000лв. за погасяване на публични задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата като подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения административен акт в преклузивния за това срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Постановлението е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на приложимото материално право.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, съответно на териториалната дирекция, чийто директор го е издал.

Жалбоподателят не оспорва установените факти. Поддържа, че при налагането на ПОМ са допуснати съществени процесуални нарушения, налагането на обезпечителната мярка не е обосновано в достатъчна степен и същата е прекомерна.

Възражението е неоснователно. Видно от мотивите на органа – издател на ПНПОМ и приложените към самото постановление доказателства, по отношение на жалбоподателя в хода на ревизията се очаква да бъдат установени значителни публичноправни задължения. От друга страна, е констатирано, че единствения актив, което дружеството притежава и може да послужи за удовлетворяване събирането на тези публичноправни задължения са налични суми по банковата сметка спрямо които е наложена ПОМ. Макар и с кратки мотиви, искането е мотивирано – т. е. в него по недвусмислен начин са изложени фактите, установени при ревизията и съображенията какво налага издаването на ПНПОМ. В този смисъл е необосновано възражението на оспорващия, че искането за налагане на ПОМ не отговаря на изискванията на чл.121 ал.1 от ДОПК. Такива мотиви съдържа и обжалваното ПНПОМ на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, в които са посочени фактическите и правните основания за издаването му, съобразно изискването на чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Преценката за това дали събирането на задълженията ще бъде затруднено се извършва от публичния изпълнител и е в рамките на оперативната му самостоятелност, която не е обект на съдебен контрол. Съдът е оправомощен да контролира единствено предпоставките и процедурата по налагане на обезпечителната мярка. Постановлението, с което е наложена обезпечителната мярка, е съобразено с изискванията на чл.196, ал.1 от ДОПК. Не са налице условията по чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на „Агарта букара“ ЕООД в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и  имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. От мотивите на административния орган става ясно, че единственият актив, с който дружеството разполага са средствата по установената банкова сметка. Ето защо, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Самият жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с друго имущество над 359 918,66 лв., колкото е общия размер на предполагаемите задължения, поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 от ДОПК.

Спазена е разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК. С оглед на затрудненото удовлетворяване на бъдещото публично вземане, при наличие на обезпечение върху активите на лицето, се въздейства неблагоприятно върху неговата дейност. В тази връзка законодателят е предвидил в чл. 121, ал. 3 от ДОПК забрана на не какво да е затруднение, а само на такова, което представлява "сериозно възпрепятстване дейността на лицето". Нещо повече, втората визирана хипотеза в чл. 121, ал. 3 от ДОПК предвижда още по - изявен превес на публичния интерес като посочва, че обезпечение се допуска дори ако сериозно се възпрепятства дейността на лицето стига да не води до нейното спиране. В случая жалбоподателя не е представил конкретни доказателства, че наложената предварителна обезпечителна мярка да е довела до визираните в чл. 121, ал. 3 от ДОПК ефекти върху дейността му. Налице са само твърдения за възпрепятстване на дейността, които по никакъв начин не са подкрепени с доказателства. Следва да се има предвид, че на основание чл.229, ал. 1 от ДОПК, на „Агарта Букара“ ЕООД е разрешено 90% от постъпилите или постъпващите по сметката му суми, да се оставят на негово временно разпореждане за плащане на работна заплата и суми по договори, свързани с дейността на дружеството, а 10%, но не по-малко от 35 000лв. за погасяване на публични задължения. В този смисъл тази мярка дори по някакъв начин да ограничава дейността на лицето, тя не води до спиране на тази дейност.

Постановлението е издадено в предписаната от закона форма – арг. от чл. 196 от ДОПК, като съдържа посочените в ал. 1 реквизити. В съответната форма е издадено и оспореното пред съда решение на ответника, като в него са посочени съобразените по преписката фактически обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и приложимото според ответника право. Самата обезпечителна мярка е наложена от публичният изпълнител в съответствие с разпоредбите на чл. 202, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.  

В конкретният случай съдът не намира, че постановлението на публичният изпълнител, а и решението на ответника нарушават принципите по чл. 6 от АПК, вкл. и принципа за съразмерност. Наложената възбрана в никакъв случай не цели прекомерно засягане на правата на жалбоподателя, нито цели засягането на негови имуществени права и интереси извън легитимната цел за обезпечаване на предполагаемия публичен дълг. В този смисъл нито публичният изпълнител, нито ответникът целят с актовете си вредоносен за жалбоподателката резултат, който да надхвърля рамките на легитимната цел на обезпечаването на конкретно посочен и установен публичен дълг чрез запориране на вземане на жалбоподателя и то само и единствено до размер, установен точно и ясно в процесуалния закон.

Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично правно задължение е невъзможно само когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие - поради отчуждаването му, няма такова. Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване. Преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена на база предполагаемите размери на задълженията му, като е изследван въпроса за наличното имущество, и с оглед необходимостта от предприемане на неотложни действия с цел обезпечаване на предполагаемото вземане, публичният изпълнител правилно е пристъпил към постановяване на обезпечителни мерки чрез налагане на запор върху сумите в притежаваната от дружеството банкова сметка с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Въпросните мерки биха допринесли за удовлетворяване публичното вземане предвид характера и размера на предполагаемите задължения и за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност административният орган е преценил установените факти. Съвкупно преценени данните сочат на наличие на обезпечителна нужда и риск от затруднено събиране на публичните вземания поради правното състояние на активите, в случай, че не се предприемат действия за тяхното надлежно обезпечаване.

Следва да се има предвид, че жалбоподателя разполага с възможността, регламентирана в разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, да поиска заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение, която представлява конкретно нормативно проявление на принципа на пропорционалност в обезпечителното производство.

Освен това жалбоподателя не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното Постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което решението на директора на ТД на НАП – Бургас следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото искането на оспорващия за присъждане на разноски се явява неоснователно.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание § 2 от ДОПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв.

 Ръководен от изложените съображения и на основание чл.197 от ДОПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агарта Букара" ЕООД, ЕИК ***, на адрес: гр.Сливен, кв."Стоян Заимов" бл.86 вх.Б ап.6 против Решение № 101 от 13.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Агарта Букара" ЕООД, ЕИК ***, на адрес: гр.Сливен, кв."Стоян Заимов" бл.86 вх.Б ап.6 да заплати на ТД на НАП – Бургас направени по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197 ал.4 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: