№ 15112
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121312 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника Б. Ц. Б. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София,
бул.Ситняково №79, вх.Д, ап.44 през периода май 2019 - април 2021 г. и е
извършвал услугата "дялово разпределение" през периода юни 2019 - април
2021 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е
задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето
лице помагач – МХ ЕЛВЕКО ООД, е сключило договори с ищеца и с етажната
собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на
ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява
показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу
което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за
изпълнение по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви
1
настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми: 476,19
лв., претенидрана като цена на топлинната енергия за периода май 2019 -
април 2021 г.; 52,35 лв. - възнаграждение за услугата "дялово разпределение"
за периода юни 2019 - април 2021 г.; 60,33 лв.– обезщетение за забава за
периода 15.9.2020 - 7.7.2022 г., съответно 10,68 лв. – обезщетение за забав за
периода 31.7.2019 – 7.7.2022 г. Моли и за осъждането на ответника за
направените разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответникът Б. Ц. Б. с ЕГН********** оспорва исковете по основание и
размер. Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца –
предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – МХ ЕЛВЕКО ООД – не взема отношение по
исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №40288/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетата поделото заявка-декларация на ответника от 1.9.1995 г. за
разкриване на партида на нейно име се вижда, че с нея е направено
предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия. От безспорния факт, че ищецът е доставял топлинна
енергия, се установява, че предложението на ответника е прието и между
страните е сключен предложения от ответника договор за продажба на
топлинна енергия.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че третото лице помагач МХ ЕЛВЕКО ООД е избрано да извършва
2
услугата топлинно счетоводство. Решението е последвано от договор между
представителна етажната собственост и третото лице помагач за монтаж, на
индивидуални топлинни разпределели и термостатни вентили и дялово
разпределение. С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена
досатвка и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и
извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната
собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за
доставка на топлинна енергия.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца за които са поискани
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, поради което съдът на
осн. чл.146, ал.1, т.4 ГПК обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване
твърденията на ищеца, че е доставял на ответника твърдените количества
топлинна енергия през исковия период и че цената й е равна на
претендираната.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
3
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на
доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Размерът на цената на потребената топлинна енергия е безспорен между
страните по делото.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е
неоснователно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито
са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл
е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
26.7.2022г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 26.7.2019 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците към
периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни, считано
от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. включително. В случая това са вземанията за
топлинна енергия за периода, който предхожда исковия, за щото се включва и
месец април 2019 г., доколкото според общите правила по договора за
продажба на топлинна енергия вземането за съответния месец става изискуемо
с изтичането на 45 дневен срок от месечния отчетен период, за който се
отнася, т.е. вземането за месец април 2019 г. става изискуемо на на 15.5.2019 г.
Ето защо, съдът приема, че искът е изцяло основателен за периода май
2019 – април 2021 г. за сумата от 476,19 лв.
4
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от представенте от третото лице помагач и от
неоспорените от ответинка счетоводни документи на ищеца, че услугата е
извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от счетоводните отчети на ищеца за периодите, през които е
ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е
извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 19,07 лв. за
периода май 2019 – април 2021 г., който не е обхванат от давността по чл.111,
б.Б ЗЗД по изложените по-горе мотиви във връзка с иска по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
5
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета на
директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо,
следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета на
директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В случая,
предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение, съгласно чл.84,
ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора до длъжника.
Хипотезата от общите правила на договора за продажба на топлинна енергия в
противоречие с този законов текст изпълнява предпоставките по чл.26, ал.1,
т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия, касаещи началото на забавата в противоречие с хипотезата
по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не следва да се прилагат. Вместо общите
условия на ищеца е приложимо правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което
длъжникът е в забава от поканата. Ето защо, в тежест на ищеца е доказването,
че с покана за изпълнение на изискуемите вземания е поставил началото на
забавата на длъжника. В процесния случай ищецът не доказа това
обстоятелство, поради което следва да се приеме, че искът е неоснователен и
по отношение на частта от исковия период, след влизане в сила на посочените
общи правила на договора да продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
6
изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 88,15 % от 125,00 лв. за
разноските по исковото дело и 75,00 лв., т.е. 110,18 лв., съответно 66,11 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 25,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 175,00 лв. (т.е.
150,00 лв.).
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете - 11,85% от 400,00 лв.
за разноските по настоящото дело и 300,00 лв. – по заповедното.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Б. Ц. Б. с ЕГН********** с гр.София, бул.Ситняково №79, вх.Д,
ап.44 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 476,19 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.София,
бул.Ситняково №79, вх.Д, ап.44 за периода май 2019 - април 2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№40288/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 26.7.2022г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД– 52,35 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на
собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.София, бул.Ситняково №79,
вх.Д, ап.44 за периода юни 2019 - април 2021 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №40288/22 г. на
СРС, II ГО, 73-ти с-в - 26.7.2022г. до изплащането на сумата и
7
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумите от 60,33 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2020 - 7.7.2022 г., и 10,68 лв., претендирана като обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 - 7.7.2022 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Б. Ц. Б. с ЕГН
**********, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми: 110,18 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 66,15 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №40288/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, да плати на ответника Б. Ц. Б. с ЕГН
**********, следните суми: 47,40 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 35,55 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №40288/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца МХ ЕЛВЕКО ООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 25,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 175,00 лв. (т.е. 150,00 лв.)
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8