Определение по дело №84/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 59 от 10.07.2012 год., постановено по гр.дело № 262/2012 година, К.йският районен съд е отменил взетите по т.3 и т.4 решения от дневния ред на проведеното на 21.01.2012 г. общо събрание на собствениците на етажната С. на вх.Б, бл.”Р.-3”, У. Й. № 19, материализирани в Протокол № 3/21.01.2012 г. С решението си съдът е осъдил етажната С., представлявана от О.Т.А., да заплати на М. Д. А.-Н.от Г., сумата 35 лева, представляваща разноски по делото.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на собствениците в етажната С. на вх.Б, бл.”Р.-3”, У. Й. № 19, Г., чрез председателя на управителния съвет, против решението на първоинстанционния съд, което се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че изводите на съда, че при провеждането на Общото ±ъбрание на 21.01.2012 г. били допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.14, ал.5 от ЗУЕС, чл.16, ал.5 от ЗУЕС и чл.16, ал.3 от ЗУЕС са неправилни и в противоречие с представените по делото писмени доказателства – протокол, списък на подписите на присъстващите, пълномощни и др. Не било налице и нарушение на процедурата по свикване на Общото събрание, което се установявало от представеното съобщение за свикване на Общото събрание. Поради изложените съображения, с въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло атакуваното решение № 59 от 10.07.2012 год. на РС-К., постановено по гр.дело № 262/2012 г., вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск за отмяна на решението по т.3 от дневния ред на проведеното на 21.01.2012 г. Общо събрание на собствениците в етажната С., като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът, чрез председателя на управителния съвет, поддържа въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговорна жалбата от въззиваемата М. Д. А.-Н., в който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез представителя й по пълномощие, въззиваемата оспорва въззивната жалба, като поддържа подадения отговор. Представя писмено становище.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявения иск и подадената въззивна жалба, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването. Доводът за недопустимост на въззивната жалба, поддържан от въззиваемата страна, е неоснователен. Съгласно чл. 41 от Закона за управление на етажната С. ЗУЕС/, собствениците или сдружението на собствениците се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или упълномощено от него лице. Касае се за законно представителство на председателя на управителния съвет да представлява етажната С. в съдебното производство, в т.ч. при подаването на въззивна жалба, поради което въззивната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С молба по чл. 40 от ЗУЕС, М. Д. А.-Н., в качеството си на собственик на самостоятелен обект в сграда, е поискала от районния съд да отмени като незаконосъобразни решенията по т.3 и 4, взети от етажната С. на сграда, находяща се на адрес Г., У. Й. №19, блок "Р." 3, вх.Б, на общо събрание, проведено на 21.01.2012 г., обективирани в Протокол № 3/ 21.01.2012 г. Твърди се, че при провеждането и вземането на решенията от етажната С. на проведеното на посочената дата общо събрание били допуснати нарушения на съответните разпоредби на ЗУЕС, поради което взетите решения били незаконосъобразни и моли да бъдат отменени.

Установено е по делото, че етажната С. на вх.Б, бл.”Р.-3”, ул. ”Е. Й. № 19, Г. е регистрирана в Община К. с рег.№ 371/ 21.12.2010 г., с председател на управителния съвет О.Т.А., с 2-годишен мандат на управление, с 20 броя самостоятелни обекта – 18 апартамента и 2 броя търговски обекта, с форма на управление общо събрание, като председателят на УС е собственик на ап.21 заедно със съпругата си, закупен с Договор от 01.06.1990 г.

Не е спорно, че със съобщение от 05.01.2012 г. е свикано годишно общо събрание на етажната С. на 21.01.2012 г. от 11 часа, на стълбищната площадка пред ап.19, 20 и 21, с обявен дневен ред, включващ т.3 – доклад на контролната комисия за извършен ремонт на общи части на етажната С. преди учредяването на ръководни органи на входа с решение на общото събрание от 05.12.2010 г., по представена фактура от Б. Н. за закупени материали на 05.11.2010 г., като представител на собствениците на ап.34, .6, и т.4 – решение на общото събрание за законосъобразността на направения разход по т.3 и приемане или отхвърлянето му.

В представено по делото съобщение от 21.01.2012 г. от 11.30 часа, изготвено от председателя на управителния съвет, е посочено, че поради липса на кворум на насроченото за 11.00 часа общо събрание, същото е свикано отново за 21.01.2012 г. от 17.00 часа, при обявения дневен ред, на същото място.

От представения по делото Протокол № 3 от 21.01.2012 г. се установява, че на посочената дата от 17.00 часа е проведено повторно общо събрание, на което председателят на управителния съвет е обявил, че присъстват 12 представители на С., като в това число двама от тях – собствениците на ап.23 и 24, са предоставили пълномощни на О.А.– председателстващ събранието и председател на управителния съвет. В протокола е отразено също, че представените идеални части са 736 кв.м. и съгласно чл.15, ал.2 от ЗУЕС е прието, че е налице 100% участие. В цитирания протокол е посочено също така, че поради липса на кворум по чл.15 (1) – необходими 67% от общите части на етажната С., председателстващият събранието О. А. е закрил събранието обявено за 21.01.2012 г. от 11 часа и е определил за провеждане ново на същата дата, с начален час 17.00 часа, при запазване на дневния ред и мястото на провеждането.

При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, въззивният съд намира, че предявения иск за отмяна на атакуваните решения на общото събрание на собствениците на етажната С. на вх.Б, бл. ”Р.-3”, ул. ”Е. Й. № 19, Г., материализирани в Протокол № 3/ 21.01.2012 г., е основателен. От гореизложеното се установява, че при провеждането на общото събрание са били допуснати нарушения на Закона за управление на етажната С. (ЗУЕС), обуславящи незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗУЕС, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната С.. Алинея втора на посочения член предвижда, че ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната С.. А съгласно чл.15, ал.3 от ЗУЕС, когато в случаите по ал. 2 липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на следващия ден, а ако той е почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото, посочени в поканата по чл.13, ал.1 за свикване на общото събрание, като в случай, че липсва необходимият кворум по ал. 1, събранието се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, колкото и идеални части от общите части на етажната С. да са представени. В тази връзка, от гореизложеното се установява, че в нарушение на изискването на чл.15, ал.2 от ЗУЕС, общото събрание от 21.01.2012 г., насрочено за 11 часа, не е било отложено с 1 час, така както изисква цитираната разпоредба при липса на кворум, а е било отложено (в съобщението е посочено, че е било свикано) за 17.00 часа на същия ден. В случая се касае за съществено нарушение, тъй като редът за отлагане на събранието е определен изрично в закона, с цел гарантиране участието на всички собственици, респективно – техни пълномощници, които са надлежно уведомени за събранието, но поради някаква причина не са могли да се явят в насрочения начален час. Отлагането на събранието за друг час, различен от установения в закона, прави провеждането му незаконосъобразно, още повече, че по делото липсват данни къде и кога е било поставено съобщението за насроченото за 17.00 часа общо събрание.

Освен гореизложеното, съгласно чл.15, ал.2 от ЗУЕС, отложеното общо събрание може да бъде редовно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната С.. В тази връзка, от цитирания по – горе протокол № 3 от 21.01.2012 г. не се установява какъв процент идеални части от общите части на етажната С. са били представени както на общото събрание, обявено за 11.00 часа, така и на отложеното впоследствие за 17.00 часа общо събрание. Това е така, тъй като видно от протокол № 3 от 21.01.2012 г., в същия е отразено, че представените идеални части са 736 кв.м., като е прието, че съгласно чл.15, ал.2 от ЗУЕС е налице 100% участие. В цитирания протокол е посочено също така, че поради липса на кворум по чл.15 (1) – необходими 67% от общите части на етажната С., председателстващият събранието О. А. е закрил събранието обявено за 21.01.2012 г. от 11 часа и е определил за провеждане ново на същата дата, с начален час 17.00 часа, при запазване на дневния ред и мястото на провеждането. Все в тази насока, следва да се посочи, че отразените в протокола 736 кв.м. не съставлява посочване на изискуемите от закона идеални части от общите частÞ на етажната С., от значение за определяне на необходимия кворум. С други думи, неправилно при определяне на кворума е използвана квадратурата на притежаваните самостоятелни обекти, вместо изискуемите от закона притежавани идеални части от общите части в сградата. При това положение, от обсъдения протокол № 3/21.01.2012 г. не може да се установи както липсата на необходимия кворум за провеждане на общото събрание в 11.00 часа – присъствие на собственици, притежаващи по – малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната С., която е необходима предпоставка за отлагане на общото събрание с 1 час, така и необходимия кворум за законността на проведеното от 17.00 часа общо събрание, а именно – присъствие на собственици, притежаващи най – малко 33 на сто идеални части от общите части на етажната С.. Ирелевантна в случая е и представената по делото декларация на собствениците на апартаменти и упълномощени лица, удостоверяващи с подпис присъствието си на повторно обявеното поради липса на кворум общо събрание от 17.00 часа, доколкото в същата отново е посочена квадратурата на притежаваните самостоятелни обекти, а не изискуемите от закона притежавани идеални части от общите части в сградата. Освен това, от съдържанието на протокол № 3/21.01.2012 г. не се установява тази декларация да е приложение и неразделна част от същия.

Непосочването на идеалните части от етажната С. в протокола за проведеното общо събрание, както и на явилите се лица, представлява нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, съгласно който в протокола се вписват датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната С., които те представляват, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.

От гореизложеното се установява, че при провеждането на общото събрание на етажната С. на 21.01.2012 г. от 17.00 часа са били нарушени разпоредбите на чл.15, ал.2 и чл.16, ал.5 от ЗУЕС – относно отлагането на общото събрание, вписването в протокола на явилите се лица и идеалните части от етажната С. и правилата за определяне на необходимия кворум, което обуславя незаконосъобразността на атакуваните решения по т.3 и т.4 от дневния ред на проведеното на 21.01.2012 г. от 17.00 часа общото събрание на собствениците в етажната С., материализирани в Протокол № 3/21.01.2012 г.

Ето защо, като е достигнал до същите правни изводи и е отменил атакуваните решения, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, като правните му изводи кореспондират с установените по делото факти и изцяло се споделят от въззивната инстанция.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива сне са направени от въззиваемия в настоящата инстанция.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. № 262/ 2012г. по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове: 1. 2.