№ 27
гр. Айтос, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110101084 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно
насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от М. Д. К. за издаване на заповед за защита по
чл. 15, ал. 8 ЗЗДН срещу Д. С. К..
В молбата се твърди, че на 18.12.2024 г. около 18:00 ч. ответникът – син
на молителката, с когото тя живее в едно домакинство, се прибрал във видимо
нетрезво състояние. Около 22:40 ч. молителката видяла, че ответникът е
заспал на дивана и го събудила, за да се премести на леглото в стаята си. Той
обаче с ядосал, блъснал я и тя паднала на дивана. Скочил отгоре й и я ударил
два или три пъти в юмрук в гърдите. След това тя успяла някак да се отскубне
и избягала в районното управление. Иска се от съда да издаде заповед за
защита от домашно насилие.
Ответникът не оспорва изложеното в заповедта. Споделя, че е бил в
алкохолно опиянение, бил е неадекватен и не помни точно какво се е случило.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата за домашно насилие е подадена на 18.12.2024 г., а твърденият
акт на домашно насилие е от 25.08.2024 г., т.е. спазен е тримесечният
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
1
На 19.12.2024 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 35, с която
е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
молителката; отстранил го е от съвместно обитаваното жилище с адрес ***;
забранил му е да я приближава на разстояние по-малко от 50 метра жилището
й, местоработата й, местата й за социални контакти и отдих.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно
насилие спрямо молителката на 18.12.2024 г. Декларацията се ползва с
доказателствена сила, ако не бъде опровергана от ответника. Ответникът е
признал пред съда, че е извършил твърдяното домашно насилие и не е
представил никакви доказателства, поради което съдът няма друг избор, освен
да уважи молбата за защита от домашно насилие.
Възможните мерки за защита от домашно насилие са изброени в чл. 5, ал.
1 ЗЗДН. За да прецени каква мярка да наложи, съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти по делото.
Видно от служебната справка (л. 17 от делото), ответникът е син на
молителката.
Извършена е служебна справка (л. 15 от делото), според която между
страните не е имало дела за защита от домашно насилие. Липсват данни за
дела по ЗЗДН в други съдилища.
Видно от справката за съдимост (л. 12 от делото), ответникът не е
осъждан.
Съгласно служебна справка (л. 18 от делото) от Центъра за психическо
здраве – Бургас ответникът не е лекуван там.
От приложеното по делото писмо от Районно управление – Айтос (л. 22
от делото) се установява, че на името на ответника няма издадени разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване и/или носене на огнестрелни оръжия и
боеприпаси.
На основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН съдът извършва оценка на риска по
методика, определена в Правилника за прилагане на Закона за защита от
домашно насилие (ППЗЗДН). Въз основа на въпросите в Приложение № 5 от
ППЗЗДН съдът установи, че няма доказателства, от които да се направи извод,
че отговорът на някой от тях е положителен. Поради това съдът счита, че
процесният случай попада в графата „от 0 до 10 точки“. Според методиката
това означава, че не са идентифицирани рискови фактори, които да сочат
вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице. Налични са данни за
лека форма на насилие, което може да бъде на вербално или емоционално
ниво. Пострадалото лице има ресурси да се справи с насилието.
Въз основа на изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да
се приложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,
2
определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда.
Съдът счита, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от 5
месеца, като се приспадне на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН времето, през което е
действала заповедта за незабавна защита.
Законът предвижда, че при уважаване на молбата съдът издава заповед за
защита (чл. 15, ал. 8 ЗЗДН). Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна
защита има действие до издаването на заповедта за защита или до
постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Тъй като
решението подлежи на незабавно изпълнение (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН), се налага с
оглед яснота в диспозитива изрично да се посочи, че заповедта за незабавно
изпълнение е загубила сила.
По разноските:
Според чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага
държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното
насилие. В случая молбата на молителката е уважена, което означава, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати 25 лв. по сметка на Районен съд
– Айтос, представляващи държавна такса.
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН мерки за защита за
извършено на 18.12.2024 г. около 22:40 ч. домашно насилие от Д. С. К., ЕГН
**********, спрямо М. Д. К., ЕГН **********, в дома й с адрес: ***,
изразяващо се в блъскане и удари с юмрук в гърдите, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Д. С. К., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М. Д. К., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Д. С. К., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с
М. Д. К., ЕГН **********, жилище с адрес: ***, за срок от пет месеца.
ЗАБРАНЯВА на Д. С. К., ЕГН **********, да приближава М. Д. К., ЕГН
**********, жилището й, местоработата и местата й за социални контакти и
отдих, за срок от пет месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на М. Д. К., ЕГН **********, заповед за защита
с горепосоченото съдържание.
ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 35 от 19.12.2024 г., издадена
по гр. д. № 1084/2024 г. на Районен съд – Айтос в полза на М. Д. К., ЕГН
**********, за загубила действието си на основание чл. 19, ал. 2 ЗЗДН.
3
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от срока на определените с
настоящото решение мерки за защита времето, през което е действала Заповед
за незабавна защита № 35 от 19.12.2024 г., издадена по гр. д. № 1084/2024 г. на
Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Д. С. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса за молбата за защита от домашно насилие, подадена от М. Д.
К., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в седемдневен срок от получаването му от страните.
На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН заповедта за изпълнение подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от обжалването на решението.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН препис от съдебното решение и
издадената заповед да се изпрати на Районно управление – Айтос за сведение
и изпълнение.
На основание чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на страните
да се изпрати препис от решението за сведение.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4