РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Перник , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500195 по описа за 2021 година
С решение № 260402/02.11.2020г., постановено по гр.д. № 2422/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от В. И. Д.
срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, гр. С., с които ищецът иска да бъде признато
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 907, 51 лв., представляваща
законната лихва върху главницата за периода 12.11.2012 г. - 25.05.2014 г., сумата от 1168, 77
лв., представляваща лихва за забава за периода 28.03.2008 г. - 27.02.2009 г., сумата от 1903,
22 лв., представляваща надбавка- печалба на кредитора по подготовка и обслужване на
заема, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч. г. д. № 8098/2012 г. на ПРС,
въз основа на което е образувано изп. д. №1656/2017г. на ЧСИ А. В. на основание изтекла
погасителна давност.
В установения от закова срок В. И. Д. е обжалвала решението, като моли същото да
бъде отменено и искът да бъде уважен. Твърди че същото е постановено в противоречие със
закона.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че решението е.
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Пред районния съд е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
В. И. Д. е поискала да бъде признато за установено спрямо ответника, че не дължи
сумата от 907, 51 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода
12.11.2012 г. - 25.05.2014 г., сумата от 1168, 77 лв., представляваща лихва за забава за
периода 28.03.2008 г. - 27.02.2009 г., сумата от 1903, 22 лв., представляваща надбавка-
печалба на кредитора, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч. г. д. №
8098/2012 г. на ПРС, въз основа на което е образувано изп. д. №1656/2017г. на ЧСИ А. В..
Твърди, че вземането на ответника е погасено по давност.
В законоустановения срок ответникът "Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД e подал
отговор, с който е порил иска. Ответникът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен
лист на *** г. е било образувано изп. д. №866/2013г. на ЧСИ В.. На *** г. ответникът е
придобил процесното вземане с договор за цесия от предходния кредитор и на 26.05.2017 г.
е образувал ново изп. д. №1656/2017г. на ЧСИ В. и давността е прекъсната с молба за
извършване на изпълнителни действия. Поддържа, че вземанията за лихва следва да се
погасяват с петгодишен давностен срок доколкото неоспорената и влязла в сила заповед за
изпълнение има силата на съдебно решение.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8098/2012 г по описа на ПРС, в полза на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на ***г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
и изпълнителен лист от *** г. срещу ищцата за сумата от 5813, 25 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит от ***г.., сключен между ищеца и
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата от 1168, 77 лв., представляваща лихва за
забава за периода 28.03.2008 г. - 27.02.2009 г., сумата от 1903, 22 лв., представляваща
надбавка- печалба на кредитора, ведно със законната лихва върху главницата считано от ***
г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 03.06.2013 г. на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е образувано изп. д. № 866/2013 г. по описа на ЧСИ В.. С молбата
за образуване на изпълнителното производство е възложено на ЧСИ да извършва всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжниците с цел налагане запори и възбрани и е възложено
на ЧСИ да определи способа за изпълнение.
Производството по делото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради
бездействие на взискателя, с дата на последно изпълнително действие 03.06.2013 г., което е
видно от постановление от 01.07.2013г.
С договор от *** г. вземането по описания изпълнителен лист е прехвърлено на
ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД е придобил вземанията по процесния
изпълнителен лист.
2
По молба на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД от 26.05.2017 г. е
образувано изп. д. №1656/2017г. по описа на ЧСИ В.. С молбата е поискано С молбата е
възложено на ЧСИ да извършва всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Поискано е да бъде
извършена справка относно трудовите договори и банковите сметки на длъжника, като
бъдат предприети необходимите изпълнителни действия за обезпечаване вземането на
взискателя.
На *** г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане запор върху банковите
сметки на длъжника в три банки. С молба на взискателя от 08.10.2019 г. е поискано
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на ищеца и на
21.01.2020г. е изпратено съобщение до длъжника, че опис е насрочен да 15.04.2020г.
Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е отхвърлил иска.
Съдът е приел, че правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, а
настъпили след *** г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност
относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. като срокът на новата давност за вземанията за мораторна и законна
лихва по е остава тригодишен, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно
Съдът е приел, че молбата на взискателя от 03.06.2013 г., въз основа на която е
образувано изп. дело №866/2013г. прекъсва давността. Съгласно действащото към този
момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание
чл. 116, б. „в” ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на
изпълнителното производство на 03.06.2015 г. Отмяната на тълкуването на Постановление
№ 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на
висящо изпълнително производство, е извършено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента
на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г. (в този смисъл Решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС). След 03.06.2015 г.,
когато е прекратено изпълнителното производство, е започнала да тече нова погасителна
давност за процесните вземания. С молбата от 26.05.2017г. за образуване на изп.д. №
1656/2017г. , с която е поискано извършването на изпълнителни действия, като е налице и
възлагане на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ давността е прекъсната и е започнала да
тече нова давност. Съдът е посочил, че по същото изпълнително дело са предприети и други
изпълнителни действия, респективно подаване на молби за предприемане на изпълнителни
действия, всяко от които прекъсва давността по аргумент от Тълкувателно решение №
2/2015 г. на ОСГТК. Такива действия, прекъсващи давността, са налагането на запори върху
банкови сметки на ищеца на *** г., молба на взискателя от *** г. за извършване на опис,
3
оценка и публична продан на движими вещи на ищеца, насрочване на опис от ЧСИ на
15.04.2020 г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси,
съдът е обвързан от изложеното в жалбата.
Жалбоподателят твърди, че вземането е погасено по давност, като излага доводи, че
по изп.д. № 866/2013г. по описа на ЧСИ В. давност е текла. Последното валидно
изпълнително действие по това дело е предприето на 03.06.2013г. и давността е изтекла на
03.06.2016г.
.Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното производство,
изцяло се възприема от въззивната инстанция.
Към 03.06.2013 - датата на образуване на производство по първото изпълнително дело
е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред
спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, т.е.
тези разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г.
В конкретния случай към 22.06.2015г. изпълнителното производство по посоченото
изпълнително дело е било прекратено на 03.06.2015г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК -
поради бездействие на взискателя. Следователно до тази дата, съобразно разрешението
дадено в ППВС 3/18.11.1980г., давност не е текла, след което е започнала да тече нова
погасителна давност, която не е изтекла, защото е прекъсвана с последващите действия на
взискателя, описани по- горе, а именно молбата за образуване на изпълнително
производство, с която е поискано извършването на изпълнителни действия, като е направено
и възлагане на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, действия по налагане на запор, искане
за предприемане на изпълнителни действия по отношение имущество на длъжника.
Във връзка с горното, съдът намира, че исковата претенция относно посочените
вземания е неоснователна. В този смисъл е и приетото в решение № 51/21.02.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2917/2018 г., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на
ВКС, решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., определение № 757 от
12.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4139/2019 г., определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3982/2019 г.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260402/02.11.2020г., постановено по гр.д. № 2422/2020г.
по описа на Пернишкия районен съд .
ОСЪЖДА В. И. Д. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ"ЕАД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: *** сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5