№ 133
гр. Свищов, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20214150100052 по описа за 2021 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “К.И.” ООД с ЕИК ******, гр.София,
община *****, представляван от М.Г.А. - управител против ЕРГ. С. АЗ. .
Твърди,че на 25.03.2019г . между “К.И.” ООД с ЕИК ****** и ЕРГ. С. АЗ. с
ЕГН **********- кредитодател и кредитополучател, бил сключен Договор за
кредит “Екстра“ за сумата от 1500лв. след подадена онлайн заявка от
кредитополучателя на сайт на дружеството и е приведена сума на каса на
Изипей срещу разписка. Съгласно сключения договор длъжникът се е
задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с договорна дължимата
лихва и такса „Гарант“, като заплати общо сума в размер на 2826,00лв. на
равни месечни вноски с посочени падежи. Съгласно т.4 от Договора,
длъжникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита,
с което се е задължил към месечната му вноска да бъде начислявана и такса
„Гарант“. В резултат на тази клауза заявителят претендира 1110,00 лева (
хиляда сто и десет лева 00 стотинки) за периода от 25.04.2019г. до
25.03.2020г. Длъжникът не е изпълнил задължението си, съгласно
договореното , като не е заплатил нито една вноска. Срокът на Договора е
изтекъл на 25.03.2020г.За гореописаните суми ищецът е подал заявление по
чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 989/2020г. на СвРС е издадена Заповед за
изпълнение №260054/16.10.2020г. , като с разпореждане от същата дата е
1
отхвърлена претенцията за сумата 1110,00 лева ( хиляда сто и десет лева 00
стотинки) - договорна такса «Гарант» за периода от 25.04.2019г. до
25.03.2020г. и е издадена Заповед за изпълнение за сумата 1500,00 лева (
хиляда и петстотин лева 00 стотинки) - главница –неизплатено задължение по
Договор за предоставяне на потребителски кредит „Екстра“ от 25.03.2019г.,
216,00лв.- договорна лихва за периода от 25.04.2019г. до 25.03.2020г., 205,44
лева- мораторна лихва от 26.04.2019г. до 22.07.2020г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява
настоящия установителен иск . Моли съда да признае за установено , че
ответникът му дължи гореописаните суми,съгласно Заповед за изпълнение
№260054/16.10.2020г. , както и да присъди разноски в исковото и заповедното
производство.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК особеният представител на ответника С.Т. е подал писмен отговор, в
който заявява, че искът е допустим . Оспорва иска, като с оглед функцията си
на особен представител ще се възползва от доказателствата , представени от
ищеца. В съдебно заседание заявява, че делото следва да се реши съобразно
представените доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№260054/16.10.2020г. по ч.гр.д.989/2020г. на СвРС ответникът ЕРГ. С. АЗ.
следва да заплати на ищеца сумата 1500,00 лева ( хиляда и петстотин лева 00
стотинки) - главница –неизплатено задължение по Договор за предоставяне на
потребителски кредит „Екстра“ от 25.03.2019г., 216,00лв.- договорна лихва за
периода от 25.04.2019г. до 25.03.2020г., 205,44 лева- мораторна лихва от
26.04.2019г. до 22.07.2020г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение
2
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , след като са изпълнени предвидените в
чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит, поради което за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение
на иска за установяване на вземане за главница. Предявеният иск е допустим
– предявен е от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в
срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът
да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Ищецът “К.И.” ООД с ЕИК ****** е търговско дружество, учредено по
установения в действащото българско законодателство ред и в качеството си
на финансова институция по смисъла на ЗЗКИ, отпуска заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
Видно от приложения Договор за предоставяне на потребителски
кредит „Екстра“ от 25.03.2019г. кредиторът отпуснал и превел чрез
системата Изи пей на ответника ЕРГ. С. АЗ. паричната сума в размер на
1500,00 лева. По делото е изискана и изпратена от Изи пей разписка за
получаване на сумата. Кредитополучателят е поел задължение по договора за
потребителски кредит, като го сключва за срок от 12 месеца с месечна вноска
по погасителен план в размер на 125,00 лева-главница, 18,00лева-договорна
лихва и 92,50лева –такса гарант. Дължимата сума по кредита, съгласно
договора е в общ размер на 2826,00лв., от които 1110,00 лева са такса гарнт
за периода от 25.04.2019г. до 25.03.2020г. и в тази част искането е
отхвърлено с разпореждане № 260384 от 16.10.2020г. и не е предмет на това
производство. По договора не е изплатена нито една вноска. Срокът на
Договора е изтекъл на 25.03.2020г.
Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение – сключен е Договор за
предоставяне на потребителски кредит „Екстра“ от 25.03.2019г. ,по силата на
който ищцовото дружество “К.И.” АД е предоставило в заем на ответника
3
сума в размер на 1500,00 лева, която сума му е преведена чрез системата Изи
пей и получена от него на каса. От своя страна ответникът се е задължил да
върне заетата му сума в срок до 25.03.2020 г. /12 месечни вноски от
сключване на договора/, заедно с уговорена лихва .
Особеният представител на ответника, с оглед качеството си на такъв не
представя доказателства за погасяване на претендираните в настоящото
производство суми.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установено, че по силата на сключения между страните договор
за потребителски кредит, чийто падеж е настъпил, ответникът има ликвидно и
изискуемо задължение към ищеца за сумата 1500,00 лева ( хиляда и
петстотин лева 00 стотинки) - главница –неизплатено задължение по Договор
за предоставяне на потребителски кредит „Екстра“ от 25.03.2019г., 216,00лв.-
договорна лихва за периода от 25.04.2019г. до 25.03.2020г., 205,44 лева-
мораторна лихва от 26.04.2019г. до 22.07.2020г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата
претенция за разноски също следва да бъде уважена, като в тежест на
ответника бъдат присъдени сторените от ищеца разноски по делото за
заплатена държавна такса в размер на 38,43 лв., възнаграждение на особен
представител -300,00лева, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лева.
Съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 989/2020 г. в размер
на 38,43 лв.- заплатена държавна такса и 335,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 22.07.2020 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в Свищовския районен съд) и към настоящия момент в полза на “К.И.”
4
АД, с ЕИК ***** седалище и адрес на управление гр. София, район ******,
представлявано от М.Г.А. – изпълнителен директор съществува вземане
против ЕРГ. С. АЗ. ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Свищов, ***** за
следните суми: 1500,00 лева ( хиляда и петстотин лева 00 стотинки) -
главница –неизплатено задължение по Договор за предоставяне на
потребителски кредит „Екстра“ от 25.03.2019г., 216,00лв.- договорна лихва за
периода от 25.04.2019г. до 25.03.2020г., 205,44 лева- мораторна лихва от
26.04.2019г. до 22.07.2020г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането,за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№260054/16.10.2020г. по ч. гр. д. № 989/2020 г. на Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА ЕРГ. С. АЗ. ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Свищов,
***** да заплати на “К.И.” АД, с ЕИК ***** седалище и адрес на управление
гр. София, район ******, представлявано от М.Г.А. – изпълнителен директор
сумата 1111,86 лева, от които 738,43 лева, представляваща разноски по
делото и 373,43 лева-разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5