Решение по адм. дело №1018/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във вр. С чл. 31 от З....

Образувано е по жалба на ...Н. К. гр. Г. Оряховица, [улица] против Постановление от 13.06.2024г., издадено от прокурор И. И. по досъдебно производство № 55/2020г. по описа на Окръжен следствен отдел в ВТОП, преписка № 2535/2019г. по описа на ВТРП, потвърдено с Постановление № 807/26.08.2024г. на прокурор при ВТАП и Постановление № 12372/27.11.2024г. на прокурор в ВКП, с което в качеството му на адвокат е отказано представянето на заверени преписи по материалите по ДП № 55/20г. по описа на ОСлО- ВТОП.

С Определение от проведено о.з. на 27.2.2025г. е заличен като ответник жалба Прокурор при ВТОП и е конституиран нов- Прокурор при ВТРП.

В жалбата се посочва, че с обжалваното постановление му е отказано предоставянето на заверени копия от материалите на досъдебното производство № 55/ 2020г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. В. Търново , ведно с крайния акт, в качеството му на адвокат на Управителя на К. ЕООД – К. М.. Счита, че в този случай спорът е чисто административен- достъп до преписка и предоставяне преписи на документи, който не е обвързан с наказателната отговорност на лицето. Изричният отказ да бъдат предоставени исканите преписи, според него, представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който негативно е засегнато правото му пряко произтичащо от нормата на чл. 31 от З... Счита, че настоящата жалба е подадена в срока по чл. 149,ал. 3 от АПК, доколкото Постановлението на прокурор от ВКП, с което се препотвърждават останалите Постановления на прокуратурата му е връчено на 10.12.2024г.

 

Счита, че обжалваното постановление е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, напълно необосновано, тъй като мотивите на прокурора не кореспондират с доводите, развити в подадената молба, по която е съответното произнасяне. По конкретно жалбоподателят е систематизирал оплакванията си по следния начин: 1. Молбата , по която се е произнесъл прокурора от ВТРП е подадена лично от ... К., а не от Управителя на К. ЕООД К. М., именно в това му качество и съобразно правата му по чл. 31 от ЗАдв 2.Единствено, за да докаже правния си интерес е посочил, че е адвокат на М. М., който не е собственик или управител на К. ЕООД, разпитан в досъдебното производство във връзка с търговските отношения между Биоферт БГ ЕООД, К. ЕООД ,Евроагроимпекс ЕООД и изясняване на отношенията с управителя на Биоферт БГ ЕООД Г. М.. Чрез посочения отказ за предоставяне на материали на досъдебното производство се преклудира възможността на М. М. да организира своята защита вкл. Чрез подаване на сигнал за набедяване. Тези обстоятелства са били напълно игнорирани от страна на ответник жалба, което е пряко нарушение на чл. 56 от КРБ и по арг. От чл. 40, ал. 2 от З... 3.В Постановлението е посочено, че липсва правно основание за предоставяне на исканите материали от досъдебното производство, което противоречи на нормата на чл. 31 от ЗАдв, предоставяща на адвоката право на свободен достъп до дела, да получават копия от книжа и сведения в съда, органите на досъдебното производство АО и други служби в страната. От съда се иска да отмени оспорваният индивидуален административен акт обективиращ отказ на Прокурор от ВТРП да предостави на ... К. материали по досъдебното производство, като върне делото като преписка на ВТРП със задължителни указания по прилагането на закона.

В. о.з се явява лично и поддържа така подадената жалба.

 

 

Ответникът по оспорването- Прокурор при ВТРП, редовно призован не се явява, не се представлява.

 

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК от фактическа страна намира за установено следното:

 

По делото няма спор за факти. Досъдебното производство № 55/2020г. по описа на ОСлО при ОП В. Търново преписка №2535/2019г. по описа на ВТРП е образувано за престъпление по чл. 210, ал.1 т. 5 вр. С чл. 209 , ал.1 от НК. В хода на това производство като свидетел е бил разпитван М. М., неправилно посочен като Управител на К. ЕООД, чийто пълномощник се явява жалбоподателят ... К.. С Постановление на ВТРП от 26.7.2021г. производството по делото е било прекратено. На 11.06.2024г. е постъпила молба от ... Т. от САК в качеството му пълномощник на К. М., управител и представляващ К. ЕООД за предоставяне на заверени копия от материалите на ДП № ЗМ -55/20г. по описа на ОСлО при ВТОП, както и окончателния акт, с който е приключило производството. Наблюдаващият прокурор е намерил, че молбата е неоснователна, поради което е постановил оспорваното в настоящото производство Постановление. Мотивите на ответник жалба за постановяване на този отказ са 1. К. М. е бил разпитван в качеството на свидетел, 2. В предвидените в НПК права на свидетел липсва възможност за предоставянето на преписи от документи по досъдебно производство, поради което липсва законово основание за това 3. Предоставянето им би довело до накърняване на чужди права и законни интереси, свързани със защитата на лични данни на свидетелите, преписи от чиито разпити се изискват. В Постановлението изрично е посочено, че при изискване от съответен съд или след представяне на съдебно удостоверение за снабдяване с преписи от посочените документи, те ще бъдат предоставени, но с посочената молба този ред не е спазен. В преписката обаче се съдържа молба от ... К. в качеството му на адвокат, по която ВТРП не се е произнесъл. В административната преписка се съдържа и горецитираното Постановление за прекратяване на досъдебното производство. Постановлението за отказ за предоставяне на преписи е било обжалвано пред ВТОП и потвърдено с Постановление от 11.7.2024г., в което изрично е посочено, че същото може да се обжалва пред Районен съд. По делото са представени и Постановления на ВТАП и ВКП издадени по реда на институционалния контрол, които потвърждават изводите на ВТРП и ВТОП. Последното е било връчено на ... К. на 10.12.2024г. На 23.12.2024г. с вх. № 5493 е подадена жалба до Административен съд велико Търново, по която е образувано настоящото производство.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 

Подадената жалба от ... К. съдът намира, че е против мълчалив отказ на наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 55/2020г. по описа на Окръжен следствен отдел в ВТОП, преписка № 2535/2019г. по описа на ВТРП, а не против горепосоченото Постановление на ВТРП, тъй като от мотивите на същото става ясно, че Прокуратурата в качеството й на административен орган, а не на съдебната власт се е произнесла по искането на свидетеля М., подадено чрез неговия адвокат, но не и по второто искане, това на ... К., което същият прави на основание чл. 31, ал.1 от З... в лично качество. Тъй като при обжалване на горепосоченото Постановление за отказ за предоставяне на книжа е било оспорвано, при което също е допуснато смесване на двете качества, в които е подадено искането, това като пълномощник на свидетел по делото и в качеството на адвокат, настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в срок. С оглед на така изложеното съдът намира, че предмет на съдебен контрол е мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 от АПК на наблюдаващ прокурор в качеството му на административен орган, да предостави на жалбоподателя преписи от книжа, а не в качеството му на орган на съдебната власт. Следователно жалбата, подадена от ... К. се явява процесуално допустима като подадена от лице, действащ адвокат против мълчалив отказ за предоставяне на книжа по предварително производство, който носи белезите на индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 4 от АПК и с него се засягат права и законни интереси на адресата.

Преди да разгледа основателността на жалбата, настоящият състав намира, че следва да посочи относимата към спора нормативна рамка. Определено в казуса не се касае за достъп до обществена информация, в какъвто смисъл е и трайната практика нан ВАС напр. Определение № 1215/2.2.2024г. на ВАС, Определение № 9413/10.10.2023г. по адм.д. 8389/2023г. по описа на ВАС и други. В тези казуси от страна на адвокат се иска достъп до материали по съдебни дела, поради което са обезсилени съответните Определения, постановени от съдилищата, които са намерили , че се касае за достъп до обществена информация и преписките са изпратени на общите съдилища.

Следва да се посочи, че правото на достъп на адвоката до делата и преписките е проявление на правото на защита на едно лице или организация преди започване на съдебно производство срещу него, което основно право се гарантира от КРБ. В случая се иска достъп до книжа, съдържащи се в досъдебно производство от лице, което има качеството на адвокат. Според чл. 2 от ЗАдв упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в КРБ, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Нормата на чл. 134 от КРБ установява, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Следователно адвокатската дейност предполага съществуването на конкретен друг правен субект в чиято полза се извършва. В този смисъл трябва да се тълкува и разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗАдв, според която адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. В допълнение следва да се посочи, че правото на достъп на адвоката до делата и преписките е проявление на правото на защита на едно лице или организация преди започване на съдебно производство срещу него, което основно право се гарантира от КРБ Така напр. в Решение № 15/1993г. по к.д. №17/1993г (обн., ДВ, бр. 88 от 1993 г.; попр., бр. 89 от 1993 г.) се приема, че "разпоредбата на чл. 56 от КРБ установява правото на защита като основно право, което е универсално. Негова проявна форма са правото на адвокатска защита на задържания или обвиняемия по чл. 30, ал. 3 КРБ или правото на защита във всички стадии на процеса по чл. 122, ал. 1 КРБ но то не се изчерпва с тях. Правото на защита, съобразно чл. 56, ал.2 от КРБ включително и чрез съдействието на защитник, може да се реализира пред всички държавни учреждения, а не се ограничава в рамките на съдебния процес". В същото решение се отбелязва, че "това основно право е предоставено на всеки гражданин, за да защити нарушени или застрашени права или законни интереси. Следователно то се осъществява не само за себе си, а като средство, което съдейства за реализирането на други права или законни интереси".В Решение № 1/2008г. по к.д. № 10/2007г. (обн., ДВ, бр. 27 от 2008 г.) също е прието, че "правото на защита е основно право на гражданите, за да се охранят техни права и интереси. Текстът създава задължения, особено за процесуалните гаранции на това право, които са изпълнени от законодателя с приемането на ГПК, АПК, ДОПК и други закони. Правото на достъп на адвокат до делото е гаранция за осъществяване на правото на справедлив съдебен процес, защитимо от чл 6 от ЕКПЧ, ратифицирана от Република България на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ и е част от вътрешното право на страната. Практиката на Съда по ЕСПЧ е последователна и безпротиворечива, че без адвокат лицата не могат да се защитават адекватно и ефективно, информация по делото от страна на адвоката следва да съществува във всеки един момент за страната, която иска да защити своя легитимен интерес, дори и преди образуване на съответното съдебно производство. Така напр. с Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. се регламентира правото на достъп до адвокат в наказателното производство и производството по европейска заповед за арест. П. Д. има за цел да гарантира, че хората получават равно третиране навсякъде в ЕС, като се гарантира правото на адвокат навсякъде и предоставянето на ефективни средства за защита, когато това право е нарушено. Правото на справедлив процес и правото на защита са уредени в чл. 47 и 48 от ХОПЕС, които следва да се спазват от държавите членки на Съюза. Нормата на чл. 47 от ХОПЕС включва правото на достъп до съд. Той не е ограничен до наказателни обвинения и граждански права и задължения. Хартата обаче е приложима на национално равнище единствено когато държавите членки прилагат (или се отклоняват от) правото на ЕС ( В този смисъл са постановени напр. Решение на Съда на европейския съюз по дело С-567/13г, N. B. и J. I. V. срещу R. B. Z., 12 февруари 2015 г., точки 56–57, вж. също СЕС,С -413/12, Asociaciуn de C. I. de Castilla y Leуn срещу A. S. E. SL, 5 декември 2013 г., точка 41. За допълнителна информация вж. също Съвет на Европа, Европейска комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) (2013 г.), Насоки за създаване на съдебни карти в помощ на достъпа до правосъдие в рамките на качеството на съдебната система (Guidelines on the Creation of J. M. to S. A. to Justice within a Q. J. S.), 21 юни 2013 г.; Съвет на Европа, CEPEJ (2014 г.), Контролен списък за насърчаване качеството на правосъдието и съда (Checklist for promoting the quality of justice and the court), 3 юли 2008 г., напр. на стр. 19–25, включително тълкувания, достъп до информация, достъпност на съдебните решения). Правото на Съвета на Европа, правото на достъп до съд съгласно правото на ЕС не е абсолютно. То може да бъде ограничено от национални процедури с цел осигуряване на ефективно правораздаване. Не е допустимо ограничение на правата и законните интереси на страните по конкретно дело, освен в предвидените от специален закон случаи ( при наличие на законни цели). Последните не могат да накърняват самото основно съдържание на съответното право. Законната цел следва да е пропорционална на използваната мярка, за да се постигне именно едно справедливо равновесие между целта и мярката. Правото на достъп е свързано с правата на страните по делата и техните законни представели по закон или по пълномощие, които във всички случаи следва да се запознаят с делата и преписките в съда. В този смисъл напр. Решение № 14248 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14228/2017 г., VI Адвокатите не могат да получават лични данни по силата на чл. 4, ал.1 т. 6 от ЗЗЛД вр. Чл. 31 от З... само въз основа на адвокатската си карта, тъй като нормата на чл. 31 от ЗАдв е обща и не се прилага при специалните защити, въведени с ЗЗЛД и по ЗККИ. За да получи такива данни, адвокатът трябва да представи съдебно удостоверение за нуждата на страната от тях –чл. 186 от ГПК и чл. 133, ал.1 от НПК. То установява необходимостта от данните за реализирането на законния й интерес като трето лице, на което те се разкриват и приоритета му пред интереса на физическото лице, за което се отнасят чл. 4, ал.1 т. 7 от ЗККИ, което е и единственото основание, на което адвокатът може да обработва лични данни.

 

Както се посочи по- горе съгласно чл. 31, ал.1 от З..., адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.В настоящият казус не е спорно, че жалбоподателят е адвокат, вписан в Адвокатска колегия [населено място] и в това качество е носител на правата по чл. 31, ал.1 от З... – да получава копия от книжа и сведения от съответните институции, при легитимиране с адвокатска карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Именно като се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗАдв, в качеството му на адвокат, жалбоподателят е поискал достъп до документите, съдържащи се в цитираната прокурорска преписка респ. ДП, посочвайки, че са му необходими за предоставяне по друго съдебно производство. Действително като страна в граждански процес, упълномощителят разполага с процесуалното право по чл. 192 от ГПК, както е посочил и самият АО или по НПК, в качеството му на заявител, при евентуално водено дело за набедяване, както е посочил жалбоподателят в о.з. Тези негови възможности, не изключват директно реализиране на правата по чл. 31, ал.1 от ЗАдв при спазване на ограниченията на ЗЗЛД. Макар и не постановено по това искане на ... К., наблюдаващият прокурор изрично е посочил в Постановлението си, че предоставянето на материалите може да стане по реда на НПК, ГПК респ. АПК. Следователно с оглед на така изложеното, съдът намира, че с настоящото Решение, постановено по реда на АПК, за наблюдаващия прокурор, това изискване за съдебно разпореждане за предоставяне на материали, с ограничението, дадено от ЗЗЛД е налице.

 

Единствено за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да се посочи, че в случая не се касае за правото на достъп до материалите на ДП от свидетел по делото, както е приел АО и е разсъждавал на плоскостта на приложение на НПК, а на адвокат, като за него е налице правното основание по чл. 31, ал.1 от З...

 

Или с други думи мълчаливият отказ по своята същност е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени от настоящата инстанция с указания към административния орган за съобразяване със законовата разпоредба на чл. 31, ал.1 от З... при условията, визирани и с разпоредбите на ЗЗЛД.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 173,ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ... К. от ВТАК мълчалив отказ на наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 55/2020г. по описа на Окръжен следствен отдел в ВТОП, преписка № 2535/2019г. по описа на ВТРП да се произнесе по молбата на ... К. за предоставяне на преписи от книжа

ВРЪЩА делото като преписка на наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 55/2020г. по описа на Окръжен следствен отдел в ВТОП, преписка № 2535/2019г. по описа на ВТРП за произнасяне при съобразяване със законовата разпоредба на чл. 31, ал.1 от З..., с ограниченията на ЗЗЛД, както и указанията на съда в мотивите на настоящото решение за основателност на искането.

Решението, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.