Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1348 04.10.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шестнадесети септември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №07366 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявен са обективно съединени искове от “A1 България“ЕАД- гр.София срещу И.И.С., с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца:
-сумата 225,21 лв. /двеста двадесет и пет лева и 21 ст./, представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по Договор № М43090044 от 26.11.2014 г., съгласно фактура № ********* с падеж 10.04.2015 г. за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015 г., фактура № ********* с падеж 13.05.2015 г. за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г. и Договор №4372230 от дата 06.01.2015г. съгласно фактура № ********* с падеж 11.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015 г., фактура № ********* с падеж 12.08.2015 г. за отчетен период от 23.06.2015г. до 22.07.2015г., фактура № ********* с падеж 10.09.2015 г. за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г.,
-сумата 2042,71 лв. /две хиляди и четиридесет и два лева и 71 стотинки/, представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4303319 от 22.11.2014 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 28.08.2015 г., за отчетен период от 28.07.2015 г. до 27.08.2015 г., фактура №********* с падеж 28.08.2015 г. за отчетен период от 28.07.2015 г. до 27.08.2015 г., договор №М4309044 от 26.11.2014 г. съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 03.09.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г., фактура № ********* с падеж 03.09.2015 г. за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г. и Договор № 4372230 от 06.01.2015 г. съгласно фактура № ********* с падеж 03.12.2015 г. за отчетен период от 23.10.2015 г. до 22.11.2015г.,
- 54,36 лв./петдесет и четири лева и 36 ст./ представляваща мораторна лихва
за които суми е издадена Заповед №181/11.01.2018г. по ч.г.д.№***г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
С влязло в сила определение ПРС е прекратил производството по делото в частта му, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 54,36 лв./петдесет и четири лева и 36 ст./ представляваща мораторна лихва за забава плащането на главницата, за която сума е издадена Заповед №181/11.01.2018г. по ч.г.д.№***г. на ПРС, като обезсилена и заповедта в тази и част.
В останалата му част производството по делото е допустимо и съдът следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Видно от Договор № М43090044 от 26.11.2014 г., и Договор №4372230 от дата 06.01.2015г., сключени между страните по делото, с които ищецът се е задължил да доставя далекосъобщителни услуги на ответника по избран абонаментен план за срок от 24 месеца.
При сключване на договорите ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното и доколкото няма валидно оспорване от ищеца, то и съдът намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на мобилни услуги.
По делото са приети като доказателства издадените по Договор № М43090044 от 26.11.2014 г. фактури, както следва: фактура № ********* с падеж 10.04.2015 г. за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015 г. и фактура № ********* с падеж 13.05.2015 г. за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г.
По делото са приети като доказателства издадените по Договор №4372230 от дата 06.01.2015г. фактури както следва: фактура № ********* с падеж 11.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015 г., фактура № ********* с падеж 12.08.2015 г. за отчетен период от 23.06.2015г. до 22.07.2015г., и фактура № ********* с падеж 10.09.2015 г. за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г.
Горепосочените фактури са на обща стойност 225,21 лв. /двеста двадесет и пет лева и 21 ст./.
Предвид гореизложеното и доколкото ответникът не е
оспорил съдържанието на процесните фактури, то и съдът намира, че същите
доказват задължение на ответника за предоставени му далекосъобщителни услуги в
размер на 225,21 лв. Въпреки указаната му доказателствена тежест ответникът не
е представил доказателства за евентуално плащане или погасяване на процесната
сума на друго основание, поради това и установителният иск следва да бъде
уважен до този размер.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
Що се касае до иска за присъждане на
неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори съдът намира, че
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен по следните съображения:
Съдът счита, че клаузата в подписания
от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при
предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на
договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения
за ответника. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за
нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение
№ 229/21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да
се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида
на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 563,98лв., от които сумата от 92,90лв. за държавни такси и сумата от 471,08лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства от които в съответствие с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 56,00лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на “A1 България“ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Кукуш“ 1, срещу И.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 225,21 лв. /двеста двадесет и пет лева и 21 ст./, представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга дължима по Договор № М43090044 от 26.11.2014 г., съгласно фактура № ********* с падеж 10.04.2015 г. за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015 г., фактура № ********* с падеж 13.05.2015 г. за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г. и Договор №4372230 от дата 06.01.2015г. съгласно фактура № ********* с падеж 11.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015 г., фактура № ********* с падеж 12.08.2015 г. за отчетен период от 23.06.2015г. до 22.07.2015г., фактура № ********* с падеж 10.09.2015 г. за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на “A1 България“ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Кукуш“ 1, срещу И.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2042,71 лв. /две хиляди и четиридесет и два лева и 71 стотинки/, представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4303319 от 22.11.2014 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 28.08.2015 г., за отчетен период от 28.07.2015 г. до 27.08.2015 г., фактура №********* с падеж 28.08.2015 г. за отчетен период от 28.07.2015 г. до 27.08.2015 г., договор №М4309044 от 26.11.2014 г. съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 03.09.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г., фактура № ********* с падеж 03.09.2015 г. за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г. и Договор № 4372230 от 06.01.2015 г. съгласно фактура № ********* с падеж 03.12.2015 г. за отчетен период от 23.10.2015 г. до 22.11.2015г.
ОСЪЖДА И.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “A1 България“ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Кукуш“ 1, сумата от 56,00лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.