№ 13849
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110171177 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„А С В” ЕАД е предявила срещу К. Т. М. кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 375, 84 лв.,
представляваща главница по сключен договор за заем CrediNet № ... и договор за
допълнителни услуги към заем CrediNet № ..., и двата от 11.03.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 170, 39 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.05.2021
г. до 02.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 27226/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
По отношение на останалите първоначално претендирани с исковата молба суми
производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете по реда на чл. 232
ГПК с влязло в сила определение от откритото съдебно заседание, проведено на
02.07.2025 г.
Ищецът твърди, че на 11.03.2019 г. между „М К“ АД и К. Т. М. е сключен договор за
заем CrediNet № ..., по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 500
лева. Посочва, че договорът за кредит е сключен от разстояние, без физическото присъствие
на страните по него и изключително чрез използване на средства за комуникация от
разстояние, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че ищецът е кандидатствал за
кредит чрез сайта на кредитодателя, а впоследствие е получил код за потвърждаване на своя
телефон, както и имейл с приложени Договор за заем, Общи условия към договора за заем,
Стандартен европейски формуляр, Погасителен план, а в случай, че Кредитополучателят е
заявил ползването на допълнителни услуги - Договор за допълнителни услуги, Тарифа за
допълнителни услуги. Заедно с имейла, Кредитоискателят ще получи и линк, уникален за
договора. Впоследствие в рамките на 72 часа от изпращането на имейла, Кредитоискателят
трябвало да потвърди /подпише/ договора чрез отваряне на линка през компютър/телефон
или друго устройство и да въведе Кода за потвърждение от SMS-ca в него, както и изрично
да отбележи в съответното поле, че е съгласен с условията на договора за заем и Общите
1
условия към него и да въведе своето ЕГН. В случай, че Кредитоискателят е заявил желание
за ползване на допълнителни услуги, подписването на договора за допълнителни услуги се
осъществява съгласно тази процедура и със същия Код за потвърждение. Посочва, че
Договорът за заем се счита сключен от разстояние и влязъл в сила от момента, в който
Кредитоискателят въведе Кода за потвърждение на изпратения от „М К“ АД линк и изрично
потвърди, че е съгласен с условията на Договора за заем и Общите условия към него.
Приемайки клаузите на Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 505,64
лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Сочи, че
съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 5,64 лева, на 4
равни месечни погасителни вноски, в размер на 126,41 лева, като първата погасителна
вноска е платима на 11.04.2019 г., като страните са договорили общ размер на плащанията по
заема 505,64 лева. Твърди, че на основание попълнен и подписан от Заемополучателя
формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 11.03.2019 г. между „М К“ АД и К. Т. М. е
сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ..., съгласно който „М К“ АД
се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани
подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на
договора клиентът следвало да заплати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на
178 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 4 бр. равни месечни вноски,
всяка в размер на 44,5 лв., при първа погасителна вноска, платима на 11.04.2019 г. Твърди, че
длъжникът е изпаднал в забава, с оглед на което дължи мораторна лихва в размер на 245,93
лв. Изискуемостта на последната погасителна вноска е настъпила на 11.07.2019 г. Твърди,
че на 10.07.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба й
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„А С В” ООД, ЕИК ... и „М К“ АД, ЕИК ..., по силата на който вземанията на „М К“ АД
срещу К. Т. М., произтичащи от Договор за заем CrediNet № ... и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediNet № ... и двата от дата 11.03.2019 г. са прехвърлени изцяло е всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Сочи, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„М К“ АД с Уведомително писмо с изх. № .. от дата 17.07.2019 г., изпратено с известие за
доставяне от страна на „А С В“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. В
условията на евентуалност счита, че ответникът следва да се счита за уведомен за цесията с
настоящата искова молба. С оглед гореизложеното моли за уважаването на исковете и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва легитимацията на
ищеца, доколкото липсвало надлежно уведомяване за извършената цесия преди подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва от представените доказателства
да се доказва, че е кандидатствал за кредит в интернет сайта на кредитодателя или по
телефон. Твърди, че договорът за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.
11, ал.1, тъй като никъде не е била включена допълнителната услуга като разход по кредита,
която услуга се равнява на почти 40 % от размера на кредита. Същата не била включена в
посочения размер на ГПР, поради което кредитът бил изцяло нищожен, като се дължала
единствено чистата му стойност. Твърди, че предлаганата допълнителна услуга е насочена
преимуществено към интереса на кредитора и поставя под обосновано съмнение и
възможностите на неподготвения потребител да осъзнае конкретния си личен интерес от
задължаването си с цената на услугата. Счита, че вноските по допълнителната услуга
представляват съществени услуги по усвояване и управление на кредита, които съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК са забранени. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави. Допълва, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че
2
договорът за кредит не съдържа погасителен план, което също води до неговата нищожност.
Оспорва с твърдяната цесия да е прехвърлено надлежно и вземането за допълнителната
услуга. Оспорва усвояване на сумата от 30,00 лева при отпускане на кредита, която
представлява еднократна административна такса. С оглед на това твърди, че получената по
кредита сума е в размер на 470 лв., а не на 500. Счита, че в случай, че договорът бъде
признат за нищожен претендираната от ищеца сума ще се дължи на друго основание, поради
което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на исковата претенция по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че: между „М К“' АД и К. Т. М. е
сключен договор за заем CrediNet № ..., по който са извършени усвоявания на суми в
посочения от ищеца размер, като задълженията на ответника за връщане на главницата по
кредита са останали непогасени до размера на претендираните суми; както и че вземането е
прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обосновава с
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на
обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на тези предпоставки, както и че вземаният за мораторна лихва за прехвърлени с
валиден договор за цесия, за която е съобщено на ответника.
В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба
възражение за нищожност на сключения договор.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за заем CrediNet с номер .../11.03.2019 г., сключен между
ответника К. Т. М. и „М К“ АД, по силата на който дружеството се е задължило да предаде
на ответника сума в размер на 500 лв. в брой на касите на „И“. В договора са посочени
годишен процент на разходите от 42, 40 %, фиксиран лихвен процент от 5, 39 %, сума за
получаване 470 лв., еднократна административна такса от 30 лв. Приложен е погасителен
план с 4 месечни погасителни вноски от по 126, 41 лв. всяка и падеж 11-то число на
съответния месец. Към исковата молба е приложено уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия) от „М К“ АД чрез ищцовото дружество, адресирано до
ответника, с което дружеството уведомява ответника, че вземането, произтичащо от
процесния договор, е било прехвърлено на ищцовото дружество. Приета е разписка от „Б П“
ЕАД, съгласно която получателят се е преместил на друг адрес. Съгласно приложеното по
делото пълномощно – л. 20 ищецът е упълномощен от „М К“ АД да уведомява длъжниците
за извършените прехвърляния на вземания по приложения договор за цесия и приложенията
към него.
В заповедното производство е приложен договор за допълнителни услуги към
описания по-горе договор за заем, съгласно който „М К“ АД предоставя на ответника пакет
от следните допълнителни услуги: безплатно усвояване на сумата в офис на дружеството
или чрез клоновете на „И“; безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството;
предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване
и право за участие в специални промоции, всички на обща стойност от 178 лв., платима на 4
вноски от по 44, 50 лв. с падеж 11-то число. Съгласно договора допълнителните услуги се
предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем CrediNet.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че на 11.03.2019 г. „М К“ АД е превело на К. Т. М. сумата от 470
лв. с основание „Усвояване на кредит ...“ чрез „И“ АД. Не са установени извършени
плащания по процесния кредит нито в периода до прехвърляне на вземането, нито в периода
3
след това. Съгласно заключението по договор за допълнителни услуги са били начислени
дължими суми в размер на 178 лв., платими на 4 вноски от по 44, 50 лв. всяка на падежите
на вноските по договора за заем. При включване на тази сума в изчисленията се получава
годишен процент на разходите в размер на 367, 21 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Предаването на сумата е установено предвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, като размерът на административната такса следва да бъде включен в годишния
процент на разходите.
Следва да бъдат разгледани наведените от ответника възражения за недействителност
на процесния договор за кредит, като освен това съдът следи и служебно за тази
недействителност.
На първо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от
23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният
процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на
кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР
съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално
развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, посоченият в договора за
потребителски кредит годишен процент на разходите от 42, 40 % не е действителният такъв,
тъй като в него следва да бъдат включени всички разходи – вкл. административната такса и
стойността на плащанията по договора за допълнителни услуги. Последните, макар и
формално да са отделени в друг договор, представляват неразделна част от задълженията по
договора за кредит, като те се и заплащат на вноски с падеж падежа на вноските по договора
за заем, а както е посочено и в чл. 3.1. от договора за допълнителни услуги те изобщо не
могат да се предоставят самостоятелно, а единствено като допълнение към подписан
договор за заем CrediNet. Видно от съдържанието на тези услуги, те се отнасят до
усвояването и погасяването на кредита, както и до разглеждането на искането за кредит, а
част от тях до правото за участие в специални промоции. В чл. 10а ЗПК законодателят е
допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне
на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по
усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът
4
счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне
на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава
възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които
кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за
кредит.
Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите
задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация, поради което не е допустимо
уговарянето на плащане под формата на възнаграждение за предоставянето на такива
услуги. Предвидените възможности за включване в специални промоции не представляват
допълнителни услуги по смисъла на закона, които да са свързани с конкретния договор за
кредит. Същите регламентират бъдещо несигурно събитие, което въобще няма връзка с
договора за кредит - евентуално участие в промоции, получаване на информация за
промоционални условия по договори. Още повече, че по делото не са ангажирани
доказателства реално тези дейности да са изпълнени. Ето защо, на първо място, клаузите,
предвиждащи заплащане на такси за такива допълнителни услуги, за нищожни поради
противоречие с чл. 10а ЗПК, а освен това, тяхната стойност следва да бъде включена като
общ разход към кредита.
В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да
осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. В същия смисъл и решение от 13.03.2025 г. по дело С-
337/23 на СЕС.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая посоченият в договора ГПР от 42, 40 % не е действителният, като при включване на
всички описани по-горе такси по договора за допълнителни услуги, действителният размер
на ГПР се получава 367, 21 %, което е и над законоустановения лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Договорът е нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, както и поради противоречие със закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части, които хипотези в случая не са налице.
Съгласно цитираната по-горе практика на СЕС и по силата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на целия договор потребителят връща само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита, т.е.
главницата се равнява на 500 лв. Предвид заключението на вещото лице за липса на
извършени плащания, ответникът дължи сума в размер на 500 лв., но с оглед
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен в предявения размер (след влязлото в
сила частично прекратяване поради оттегляне на иска за главница) за сумата от 375, 84 лв.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи изцяло на отхвърляне.
Съдът намира следното във връзка с извършената цесия. Като взе предвид
приложените по делото рамков договор за цесия, приложение към него, потвърждение за
5
цесия, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземания, и уведомление до ответника, съдът намира, че ответникът е
уведомен надлежно за извършеното прехвърляне. Разбирането, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за цесията, е изразено и в
константната съдебна практика, обективирана в Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС. В цитираните съдебни решения е посочено, че съгласно чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя
според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Затова по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9
ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Също така съгласно константната съдебна практика цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Това е така, тъй
като получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., T. К., ІІ T. О. на
ВКС. Следователно, неоснователно е възражението на ответника за липса на уведомяване за
извършената цесия.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски,
съобразно размера на уважените претенции за заповедното и за исковото производство, като
при изчисленията в заповедното производство съдът взе предвид претендираните в него
суми, а при изчисленията в исковото производство размерът на сумите след извършеното
оттегляне на исковете. Така, за заповедното производство ищецът следва да получи разноски
в размер на 30, 32 лв. от общо направените 75 лв. (от които 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение), а за исковото производство – 292, 43 лв. от общо
направените 425 лв. (от които 25 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. депозит за експертиза).
По аналогичен начин, съдът изчисли, че в полза на ответника следва на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, за
заповедното производство в размер на 178, 70 лв. адвокатско възнаграждение от общо
заплатеното в размер на 300 лв., а за исковото производство разноски в размер на 155, 97 лв.
от общо направените 500 лв., от които 100 лв. депозит за експертиза и 400 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А С В“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д-р П Д“ 25, офис сграда Л, ет. 2, офис 4, срещу
К. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „Б 2“, бл. ...., установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК, че К. Т. М., ЕГН **********, дължи на „А С В“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 375, 84
лв., представляваща чистата стойност (главница) по сключен договор за заем CrediNet № ...
и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ..., и двата от 11.03.2019 г., ведно със
законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27226/2024 г. по описа на СРС, 151
6
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 170, 39 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 02.05.2021 г. до 02.05.2024 г.
ОСЪЖДА К. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „Б 2“, бл. ...., да заплати на „А
С В“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д-р П Д“ 25, офис
сграда Л, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 30, 32 лв., представляваща
разноски за заповедното производство, и сумата от 292, 43 лв., представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А С В“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д-
р П Д“ 25, офис сграда Л, ет. 2, офис 4, да заплати на К. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С, жк „Б 2“, бл. ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 178, 70 лв., представляваща
разноски за заповедното производство, и сумата от 155, 97 лв., представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( Б Д В )
7