МОТИВИ към присъда №1/10.01.2018г. по НОХД№58/2017Г.по
описа на РС-Балчик
По отношение на подсъдимия П.К.И. - с ЕГН - ********** *** на *** г.е предявено
обвинение от Районна Прокуратура гр.Балчик,по внесен обвинителен акт,ЗА ТОВА, ЧЕ на 05.01.2017Г. в гр.Балчик,на пл.”21-ви
септември”,пред мл.инсп.Г.В.Г. и мл.експ.Н.Н.К. –полицейски служители при РУ на
МВР-Балчик ,съзнателно се ползвал от неистински официален документ-полско
свидетелство за управление на МПС №01867/15/7536,издадено на 25.11.2015г.на
името на П.К.И. с ЕГН********** ,на което е придаден вид ,че произхожда/е
издадено/ от компетентните полски власти,като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316,във вр.с
чл.308,ал.2,във вр.с ал.1 от НК .
Представителя на РП-Балчик пледира подсъдимият И. да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,което наказание да бъде
отложено с изпитателен срок от три години на осн.чл.66,ал.1 от НК ,както и да
му бъдат възложени разноските в размер на 80,75лева.
Подсъдимият И. не се явява в с.з.Производството по
отношение на него е разгледано при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.”а” от НПК .В
с.з.се представлява и защитава от адв.И. ***, назначена за служебен защитник .
Адв.И. пледира за налагане на наказание в размер на
три месеца лишаване от свобода,което на осн.чл.66 от НК бъде отложено с
изпитателен срок от три години,който размер на наказанието би бил справедлив и
обоснован и би изпълнил целите на чл.36 от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното
следствие по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Производството по настоящото дело е разгледано при
условията на чл.269,ал.3,т.4,б.”а” от НПК,като подсъдимият е обявен за
ОДИ,намира се извън пределите на Република България ,а именно ,в Република
Германия,съгласно справките от РУ на МВР-Балчик и отбелязаното на гърба на
призовките от кмета на с.Преспа,върнати в цялост по делото ,където
местоживеенето му не е известно.
На 05.01.2017г.свидетелите К. и Г. и двамата служители на РУ на
МВР-Балчик,изпълнявали задълженията си по КАТ в гр.Балчик,намирали се в района
на пл.”21-ви септември”.На площада бил паркиран л.а.”Опел Вектра”с рег.№ТХ**АН,в зоната на пътен знак В-27 от ЗДвП, регламентиращ
забрана за престой и паркиране.В автомобила нямало водач.
Полицейските служители изчакали появата на водача
,който около 09,30 часа се появил и влязъл в автомобила.Това негово поведение
било видяно от свидетелите ,които докато подсъдимият запали двигателя на
автомобили отишли до него и поискали от И. документи за проверка.
Подсъдимият И. представил свидетелство за управление
на МПС,издадено от полските власти под
№01867/15/7536,издадено на 25.11.2015г.,като от името написано на него
установили,че е на П.К.И. с ЕГН********** ***.
Свидетелството за регистрация на автомобила,който И.
представил било българско.
Св.К.,който е и мл.автоконтрольор към РУ на
МВР-Балчик,който в момента на проверката бил снабден и с таблет,извършил
служебна проверка в системата ,относно факта притежава ли И. българско
свидетелство за управление на МПС,т.к.имал практика,по повод издавани СУМПС от
полски власти,които при проверка се установявали,че са „фалшиви”.След като
проверил ,установил,че по отношение на И. в Република България не е издавано
свидетелство за управление на МПС,вкл.нямало данни и да е извършена замяната му
с чуждо такова.Просто подсъдимият не бил регистриран в системата ,което
породило съмнение у полицейските служители,които за целта отвели И. ***,където
на представеното СУМПС била извършена експертна справка от която било
установено,че представеното им от И. СУМПС било неистинско.
Това дало основание и да бъде образувано ДП срещу И.
за престъпление по чл.316,във вр.с чл.308 от НК по повод на което е внесен и
настоящият ОА от РП-Балчик и образувано настоящото НОХД.
В ДП ,И. е разпитан в качеството на обвиняем,като се
признава за виновен и обяснява,че е работил в Република Германия ,където се
запознал с лице от ромски произход на име „Нури”,с когото споделил необходимостта
от притежаването на документ за управление на МПС.Това лице от своя страна му
обяснило,че има познат в България,който може да му издаде оригинално полско
свидетелство за управление на МПС,без да
посещава шофьорски курсове.За целта обаче било необходимо да се заплати сумата
от 500евро ,на което подсъдимият се съгласил.
През лятото на 2015г.,на неустановена по делото
дата,”Нури” отишъл в дома на подсъдимият
,който му дал снимки и копие от личната си карта.След три дни „Нури” се върнал
и предал на И. полското СУМПС,срещу сумата от 500 евро платена от подсъдимият.
В хода на ДП дава обяснения,че от този момент
използвал процесното свидетелство,при управление на МПС,както и факта че не е посещавал шофьорски курсове в
Полша ,както и че никога не му е било издавано българско СУМПС или каквото и да
е друго свидетелство,освен процесното.
В хода на ДП е била назначена и СТЕ,изготвена от вещото лице И.Д., прочетена
и поддържана от него в хода на съдебното следствие,която в заключението си е
посочила,че предоставеното СУМПС на името на П.К.И. с ЕГН********** с №01867/15/7536 издадена на 25.11.2015г.в
гр.Варшава ,Република Полша не отговаря на изискванията за полски документи за
управление на МПС.Документа е изцяло неистински.
В с.з.вещото лице поддържа заключението си като
посочва,че при изследването си е ползвал спесимен от специализираната база в
системата на МВР,имал е достъп до специален сайт ,предоставен от секретаря на
ЕС,където има подбрана и компилирана информация от експерти по документи за
всички страни в ЕС ,по които е направил сравнителен анализ ,въз основа на
които е достигнал и до заключението си.Към СТЕ са приложени и
снимков материал на процесното СУМПС и
спесимена.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
следствие и приети от съда на осн.чл.283
от НПК писмени и гласни доказателства- постановление за привличане на обвиняем;
протокол за разпит на обвиняем;показанията на св.Г. и К. ,СТЕ,протокол за
доброволно предаване,справката за съдимост,характеристични данни за И. и
приобщеното като доказателство-1бр. СУМПС №01867/15/7536,издадено на
25.11.2015г.на името на П.К.И. с ЕГН**********.
В хода на досъдебното производство съдът не констатира
нарушения на правилата на НПК,от категорията на съществените ,при събирането и
анализа на доказателствата.Разследването е проведено в рамките на законовите
срокове,от компетентен разследващ орган .По отношение на подсъдимият е
предявено обвинение,с Постановление за привличане в качеството на обвиняем,с
последващ разпит.Дадена му е била възможност да изрази становище по
доказателства ,както и да сочи такива.
Казаното от свидетелите Г. и К. в с.з. изцяло
кореспондира с възприетата от съда фактическа обстановка и казаното от тях и в хода
на ДП.Показанията им съдът кредитира изцяло,като счита същите за обективни и
безпротиворечиви,дадени в следствие на преките им впечатления и възприятия
относно случилото се.
По отношение на СТЕ съдът
също я кредитира изцяло и я приема като годно доказателствено средство
,т.к.същата освен че е пълна и ясна,дадена от компетентно в съответната област
вещо лице е и обоснована,обективна ,непротиворечива и изготвена без съмнение
относно правилността й ,изготвена при достатъчно сравнителен материал .
Всички доказателства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните изводи:
От обективна страна подс.И. е осъществил фактическият
състав на престъплението по чл.316,във вр.с чл.308,ал.2,във вр. сал.1 от НК.,т.к. на 05.01.2017г. ,съзнателно се ползвал от неистински официален
документ-полско свидетелство за управление на МПС №01867/15/7536,издадено на
25.11.2015г.на името на П.К.И. с ЕГН********** ,на което е придаден вид ,че
произхожда/е издадено/ от компетентните полски власти,като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Ползването е станало в
присъствието на св.Г. и К. ,полицейски служители при РУ на МВР-Балчик,по повод
извършваната от тях проверка,по отношение на подсъдимият относно правилата на
ЗДвП и ЗМВР.
Използваният от подсъдимият документ по дефиниция е
официален такъв ,съгл.чл.93,т.5 от НК,т.к.се издава от съответните
регламентирани в ЗДвП органи,по съответния ред
и форма,в кръга на службата им.
В случая представеното СУМПС,като легитимация за
наличие на правоспособност и право да управлява МПС,документ,не е бил издаден
от съответните длъжностни лица ,от органите които са овластени за неговото
издаване по закон , а и в случая и от съответната държава-членка на ЕС,поради
което и съгласно дефиницията на чл.93,т.6 от НК
е неистински такъв.
Същият безспорно е и удостоверителен ,т.к. чрез него
се засвидетелства наличието на придобитата правоспособност за управление на
МПС,което квалифицира деянието като
по-тежко наказуемо,респ.се явява съставомерно по квалифицирания състав на
чл.308,ал.2,във вр.с ал.1 от НК.
С чл.316 НК е прогласено, че престъпното съзнателно ползване на
документи-официални или частни-които са неистински, с преправено съдържание,
или с невярно такова, винаги представлява престъпление.
Ползването на такива документи е престъпно и тогава,
когато за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от
използвалия ги. Така текстът на цитираната норма затвърждава преди всичко
идеята, че поначало криминализирането на съставянето на неистински документи,
преправянето съдържанието на съставени документи, както и съставянето на
документи с невярно съдържание, цели предотвратяване използването на такива
документи. Тази идея следва от съдържанието на всички текстове, отнасящи се за
документните престъпления като дори целта за ползване е достатъчна, когато
деянието има за предмет официален документ, а е особено подчертана именно в
чл.316 НК с предвидената отговорност за ползване на документ от гореизброените
и тогава, когато ползващият документа не може да носи наказателна отговорност
за съставянето му. В случая няма категорични доказателства по делото, че подс.И.
е съставил документа, но несъмнено същият го е използвал пред проверяващите
органи, за да докаже наличието на правоспособност да управлява МПС ,а именно със
СУМПС, (документ, който той като водач на МПС е винаги длъжен да носи и да
представя при проверка в изпълнение на задълженията си по чл.100 от ЗДП), и
затова като ползвател ще носи наказателна отговорност, въпреки че "от него
за самото съставяне" не може да се търси такава, а връзката на чл.316 НК с
чл. 308,ал.2,във вр.с ал.1 НК е предпоставена от характеризирането на документа
като официален.
Престъплението е резултатно и е довършено, доколкото
престъпният му резултат се изразява в узнаването за документа от лицето
(лицата), на които се представя- органите, осъществяващи контрол по ЗДвП.
От субективна страна подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние виновно,при форма на вината пряк умисъл.Деецът е
съзнавал че е неправоспособен водач на МПС,съзнавал е че притежаваният от него
и представен пред съответните органи документ е неистински и е издаден не по
законоустановеният ред,но въпреки това го е представил пред органите на МВР във
вр.с извършвана проверка ,с цел да удостовери пред тях правоспособност,с която
не разполага,като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и
пряко ги е целял.
Инкриминираният документ ,като изявление е достигнал
до знанието на адресата-служителя на РУ на МВР-Балчик,пред когото е представено
СУМПС,по повод проверка на документи ,като ирелевантен е начинът на
материализирането му и съставителя му.Това е така т.к. неистинността на
документа касае авторството на изявлението, а не вида в който е представен и
неговият автор по съставянето му.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съдът не
констатира наличие на многобройни и изключително смекчаващи вината
обстоятелства налагащи приложението на чл.55 от НК.
За престъплението по чл.316,във вр.с чл.308,ал.2,във
вр.с ал.1 от НК законът предвижда наказание Лишаване от свобода до осем години.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прие като смекчаващи вината обстоятелства направените от И. самопризнания на
ДП,чистото съдебно минало-от последната му присда през 1999г. е изминал срока
по чл.86 от НК,съдът приема,че е налице реабилитация по право,макар и да липсва
надлежна отметка от съда за това,както и добрите характеристични данни.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие ,че
със снабдяването на СУМПС което е неистинско
и което ако не му бе извършена проверка, посредством отвеждането му в
сградата на РУ на МВР-Балчик,където е била извършена справка от
експерти,последният би управлявал МПС без да притежава реално необходимата за това правоспособност,в
следствие на липсата на която би могла да доведе до тежки правни последици,вкл.
до настъпване на ПТП,в различни варианти на вреди и др.
Предвид изложеното съдът намери,че наказанието на
подсъдимият следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства.Настоящият състав прие,че наказанието от три месеца лишаване от
свобода,от една страна е необходимо ,а от друга достатъчно за да бъде поправен
и превъзпитан осъдения към спазване на законите в страната ,поради което и в
съответствие с чл.54 от НК осъди подсъдимият на наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца.
Съдът отчете ,че наложеното наказание по –малко от три
години лишаване от свобода и целите на наказанието ,регламентирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без да се налага подсъдимият да изтърпи ефективно
последното,поради което и на осн.чл.66,ал.1 от НК и отложи изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три години.
Съдът постанови по време на изпитателния срок
,възпитателна работа с подсъдимият ,която да бъде осъществявана от РИ по
местоживеенето му, а именно при РУ на МВР-Балчик.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови ВД- 1бр.полско свидетелство за
управление на МПС №01867/15/7536,издадено на 25.11.2015г.на името на П.К.И. с
ЕГН**********,предвид неистинският му характер да се отнеме в полза на
Държавата и след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено от органите
които следва да издават СУМПС, а именно от сектор ПП при ОД на МВР-Добрич.
В съответствие с нормата на чл.301,ал.4 от НПК съдът
постанови,че деянието извършено от подсъдимият не осъществява състав на административно нарушение, а състав
на престъпление по смисъла на чл.316,във вр.с чл.308,ал.2,във вр.с ал.1 от НК,за което и го призна за виновен.
При този ход на делото съдът,на осн.чл.189,ал.3 от НПК
осъди подсъдимият И. да заплати и направените в ДП разноски,в размер на 80,75
лева,по бюджетната сметка на ОД на МВР-Добрич.
Съдът постанови и подсъдимият да заплати сумата от
5,00 лева ,представляваща ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за събиране на разноските,която сума постанови,да бъде заплатена по сметка на
орана на съдебната власт.
По отношение на подсъдимият е взета мярка за неотклонение „Подписка” и
съдът се произнесе съгл.разпоредбата на
чл.309 от НПК,която я отмени,предвид наложеното наказание.
Съдът счете ,че в този вид и размер наказанието ще
изиграе своята възпираща,превантивна и възпитателна роля и целите визирани в
чл.36,ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: