Присъда по дело №2071/2024 на Софийски районен съд

С тъжба с вх. № 45836/12.02.2024 г., по която е образувано настоящото
н.ч.х.д. № 2071/2024 г. по описа на СРС, НО, 8-и с-в, срещу С. И. Е. е
повдигнато обвинение за това че на 16.08.2023 г., около 20:00 ч. в гр. София,
ж.к. „Люлин 5“, бл. 538, вх. А, на площадката на ет. 6 пред ап. 30 нанесъл
удари с юмруци с две ръце в областта на стомаха, гърдите и лицето на Н. С.
С., които причинили травматични увреждания, изразяващи се в отоци,
кръвонасядания и охлузвания по лицето, кръвонасядания в областта на
гръдния кош и предната коремна стена, довели до болка и страдание –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият С. Е. дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. В тях посочва за съществуващ конфликт между
него и частната тъжителка Н. С., продиктуван по негово мнение от
ежедневните прояви, свързани с употреба на алкохол и съпътствани с
тропане по вратите на съседите .
Повереникът на частния тъжител – адв. В. моли съда да уважи приетата
за разглеждане тъжба, както и предявения с нея граждански иск за претърпени
вреди. Излага твърдение, че извършването на престъплението, за което
тъжбата се отнася е доказано по безспорен начин. В подкрепа на това изтъква
свидетелските показания на свидетелите Лазова и Божев, които били
възприели ясно и конкретно нанесените на доверителката му удари от страна
на подсъдимото лице. По повод на датата на извършване на деянието
поддържа, че коректната такава е 16.08.2023 г., като евентуално
несъответствие според него би могло да се дължи на изминалото време и
претърпения от пострадалата шок. Процесуалният представител твърди още,
че установените след медицински преглед травматични увреждания по тялото
и лицето на С. кореспондирали със събраните свидетелски показания.
Навежда довод още и за това, че пострадалата е претърпяла болки и страдания
вследствие нанесената телесна повреда, а дълго време след
инкриминираните събития е изпитвала страхови преживявания, задушавания
и паник - атаки.
В хода на съдебните прения адв. Мирчев – защитник на подсъдимия С.
Е. иска от съда да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото
обвинение. Изтъква на първо място отсъствието на доказателствени
източници за това, че на 16.08.2023 г. подсъдимият е нанесъл каквито и да е
удари на частната тъжителка. Обръща внимание на обстоятелството, че по
делото не е приет за разглеждане граждански иск, какъвто обвинението
твърди. Намира за неоснователно твърдението за допусната грешка в
посочването на датата на деянието, с оглед наличното съдебно-медицинско
удостоверение, в което е декларирано, че С. е пострадала при инцидент от
16.08.2023 г. Защитникът излага на следващо място, че посочените от
тъжителката свидетели разколебават обвинителната теза за извършено на
16.08.2023 г. деяние, като вместо това твърдят, че са присъствали на
травматично увреждане от 13.08.2023 г. Позовава се на предоставената в
писмен вид информация от 09 РУ-СДВР, според която на посочената в
тъжбата дата не са подавани сигнали или оплаквания. На последно място
1

защитникът обсъжда и показанията на свидетелите Кисьов и Миладинов, от
които извежда, че на 16.08.2023 г. те са се намирали в двора на 97-о училище с
подсъдимия. По тези си съображения адв. Мирчев моли доверителят му да
бъде признат за невиновен, като претендира разноски съобразно представен
списък.
Подсъдимият С. Е. се придържа към позицията на защитника си, а в своя
лична защита сочи, че не е извършил престъплението, за което е обвинен,
поради което моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С. И. Е. с ЕГН ********** е роден на **************** г.
в гр. С., българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
специално образование, работещ. Към 2023 г. той живеел заедно със
семейството си в самостоятелен обект – апартамент №
***************************************** където бил регистриран по
постоянен и настоящ адрес.
Частната тъжителка Н. С. С. обитавала жилище в същата кооперация –
апартамент № 45, разположено на деветия етаж на бл. № 538, вход „А“.
Между подсъдимия и частната тъжителка често се пораждали проблеми,
водещи до разразяването на вербални препирни.
Подсъдимият имал подозрения, че тъжителката С. употребява системно
алкохол, което според него я провокирало да обикаля по етажите и да тропа по
вратите на съседите си. Тези си впечатления той бил споделил със своите
приятели Н. К. и М. М., с които често се срещали покрай познанството на
децата им, които учели в едно и също училище.
В късните вечерни часове на 14.08.2023 г. частната тъжителка С. подала
оплакване до органите на реда с телефонното си позвъняване на спешния
телефон 112 към Дирекция „Национална система 112“ при МВР. Повод за това
бил възникнал конфликт между нея и подсъдимия. Във връзка с този случай, с
постановление от 18.09.2023 г. прокурор при СРП е отказал да образува
досъдебно производство.
На 13.08.2023 г., свидетелите Б. и Л. посетили на 13.08.2023г. дома на
частната тъжителка. Около 20:00ч. на посочената дата след кратък престой
двамата си тръгнали. Частната тъжителка заедно с домашен любимец – куче
трябвало да слезе по асансьора, но тъй като той не работел се отправила
надолу по стълбите. Последвана била от двамата свидетели. Пръв след нея
вървял свидетеля Божев. На шести етаж вратата на апартамент се отворила,
подсъдимият зачервен и видимо ядосан ударил няколко пъти по лицето
частната тъжителка. Тя се подпряла на касата на вратата. След това
подсъдимият й нанесъл още няколко удара. Подсъдимият се прибрал.
На 16.08.2023 г., във вечерните часове подсъдимият С. Е. се намирал
заедно с детето си в компанията на свои приятели в двора на 97-о средно
училище в гр. София. Пред своето обкръжение той споделял, че изпитва
2

притеснения за семейството си вследствие на оказвания му тормоз от частната
тъжителка, която пиела алкохол и вършела нередности в сградата, в която
живеели.
На 18.08.2023 г. Н. С. посетила съдебно-медицински кабинет, където по
собствено желание била прегледана от специалист по съдебна медицина,
който в присъствието на технически сътрудник установил отоци,
кръвонасядания и охлузвания по лицето , кръвонасядания на гръдния кош и
на предната коремна стена, които според експерта са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети и са причинили на освидетелстваната
болка и страдание.
На 12.02.2024 г. Н. С. подала в СРС, НО, частна тъжба с вх. № 45836. На
13.02.2024 г. е образувано н.ч.х.д. № 2071 по описа на СРС, НО, 8-и състав за
2024 година.
С разпореждане на съдия-докладчик от 13.05.2024 г. делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
В хода на производството са разпитани като свидетели К. Л., Ю. Б., Н. К.
и М. М., приобщени са писмени доказателства от 09 РУ – СДВР, че на тази
дата не е подаван сигнал за нужда от полицейско посещение на адреса в гр.
***************** както и от Дирекция „Национална система 112“ към МВР,
че отново на тази дата при тях не са постъпвали обаждания от телефона на
тъжителката С..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия С. Е., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетелите Н. К. и М.М., както и тези
на свидетелите К. Л. и Ю. Б.; писмените доказателства – съдебно-медицинско
удостоверение, справка с данни за адресна регистрация на подсъдимия,
справка за постъпили телефонни обаждания до Районен център 112 – София,
писмена информация от 09 РУ – СДВР по повод отправено запитване,
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство.
Събраните в хода на производството доказателства и доказателствени
средства дават основание на съда да изгради възприетата по делото
фактология по ясен и еднопосочен начин.
В доказателствената съвкупност не се отчита несъответствие,
диаметрално противоречие или фактическа противопоставимост на
установените факти.
Показанията на свидетелите М. М. и Н. К. съдът кредитира, тъй като
същите са вътрешно единни, систематични и хронологично последователни, в
пълнота очертаващи събитийната подреденост на датата, за която разказват.
Не се отчета смислов дисбаланс на разказаното с останалата доказателствена
съвкупност, поради което съдът прие, че следва да им се довери. От тях
установи на инкриминираната в тъжбата дата по време и място къде се е
намирал подсъдимия. В същата семантична структура са и обясненията на
подсъдимия С. Е.. Съдът съобрази обстоятелството, че свидетелите К. и М. са
приятели на подсъдимия, но този факт не би могъл изначално да бъде
3

възприет като критерий, дискредитиращ техните показания. Всестранният и
обективен съдържателен преглед на тези източници на информация изисква
изводимите от тях фактически данни да се анализират самостоятелно и в
съпоставка с цялостния облик на доказателствената маса, за да се прецени
дали разказното отразява достоверно възприятията на свидетелите. Така е
важно да се посочи, че въпреки оскъдния повествователен обхват на разказите
им за случилото се, при тях се наблюдава категорична заявеност, че на
16.08.2023 г. те са били заедно в училището с децата си. И двамата свидетеля
са стабилни в разказа си, че именно на тази дата подсъдимият е бил в
компанията им, а свидетелят М. дори способства за затвърждаване на
представата, че Е. е останал в двора на училището до момента на неговото
прибиране в 21:00 часа. Известното разминаване в заявеното от тази група
свидетели твърдение относно момента, в който подсъдимият се е появил при
събралата се група родители, може и следва да се обясни със субективния
характер на доказателствения източник и изминалия период от време.
Въпреки това и двамата свидетеля потвърждават с категоричност, че в
същия ден са възприели споделените им от подсъдимия сведения, че имал
лични проблеми със своя съседка, която употребявала алкохол, тормозела го
като тропала по входната врата на апартамента му и отравяла заплахи, което
наложило потърсеното от негова страна съдействие от органите на полицията.
Свеждащото се от показанията на тези свидетели ведно с обясненията на
подсъдимия, които съдът кредитира доколкото не са събрани в производството
доказателства и доказателствени средства, които да противостоят на
изведеното, намира своята опора в свеждащото се от писмените доказателства
по делото.
Съдът кредитира постъпилото по делото писмо от система 112, от което
в синхрон с останалата доказателствена съвкупност, редом с разказаното от
свидетелите Лазова и Божев, се установява на инкриминираната дата
16.08.2023г. да не са открити сигнали от телефонния номер.
Разказите на свидетелите Л. и Б., съдът кредитира. В изведеното от тях
взаимнодопълващо се, хронологично и последователно е очертана събитийна
подреденост на 13.08.2023г. В посоченото от свидетелите не се откроява
непълнота, хронологична избирателност и интерпретираните факти, поради
което съдът прие, че може и следва да им се довери.
Медицинското удостоверение се кредитира от съда като писмено
доказателство, отразяващо констатациите на лекарския специалист, както и
датата на извършване на прегледа.
От приобщените писмени отговори от Дирекция „Национална система
112“ и 09 РУ – СДВР съдът извлече информация за отсъствието на изходящи
повиквания от мобилното устройство на тъжителката до националния телефон
за спешни повиквания 112, както и до оперативната дежурна част на
районното полицейско управление. Вследствие на това съдът установи, че на
процесната дата Н. С. не е търсила съдействието на правоохранителните
органи на изпълнителната власт, но и същевременно, че такива обаждания са
правени в предходен ден – 14.08.2023 г., което кореспондира със
4

свидетелските показания на разпитаните лица.
От свидетелството за съдимост съдът установи подсъдимият С. Е. да е
неосъждан.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствата по делото не
позволяват съдът да изгради единствено възможния извод за настъпване на
фактите по делото, а напротив – същите с категоричност опровергават
осъществяването на престъпното посегателство с правна квалификация по чл.
130, ал. 2 от НК при така очертаните с частната тъжба фактически параметри.
За да бъде прието за съставомерно поведението на подсъдимото лице,
покриващо обективните признаци на престъпния състав по посочената
разпоредба, следва да бъде установено с категоричност, че на
инкриминираните в тъжбата дата, час и място С. Е. е нанесъл на тъжителката
Н. С. удари с юмруци с ръце в областта на стомаха, гърдите и лицето, в
причинно–следствена връзка с което тя да е получила телесни увреждания,
изразяващи се в отоци, кръвонасядания и охлузвания по лицето,
кръвонасядания в областта на гръдния кош и предната коремна стена, които да
са предизвикали у нея болки и страдания.
При така събраната доказателствена съвкупност, не се установява
времевото изражение на инкриминираната деятелност. Съобразявайки
показанията на разпитаните свидетели, съдът прие за установено, че
инцидентът се е случил на дата, различна от тази, която тъжителката
поддържа при фактическата формулировка на своето частно обвинение.
Съдът намира за установено с категоричност, че на процесната дата –
16.08.2023 г., не е реализирано вредоносно съприкосновение. До този извод се
достига при целокупен преглед на приобщените материали, нито един от
които не насочва към направата на извод в подкрепа на възведените с частната
тъжба обстоятелства. Същевременно се събраха достатъчно фактически данни
в подкрепа на това, че подобен инцидент действително е бил осъществен, но в
съвсем различен момент, предхождащ инкриминирания с поне няколко дни.
Неоспоримо е възникването на явно изявена полемика между подсъдимия и
тъжителката, която обаче се асоциира с предходна дата, различна от тази,
която тъжителката твърди.
Частната тъжба определя фактическите рамки на частното обвинение и
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление,
неговите обективни проявления и участието на подсъдимия в него.
Фактическата рамка на повдигнатото обвинение изисква установяване на
икнкриминираните факти на посочената в тъжбата датата .- 16.08.2023г.. По
делото липсват доказателства, които да очертават настъпване на
инкриминираните факти на датата, твърдяна в частната тъжба. В хода на
5

производството частният тъжител, съобразно правилата на НПК може, при
спазване на 6 - месечния срок от датата на узнаване за твърдяното деяние, да
поиска изменение на обвинението в хода на съдебното производство. Такова
искане не е направено. Срокът за него е изтекъл. При липса на изменение на
обвинението в частта, касаеща датата на осъществяване на посегателството,
описано в тъжбата и съставляващо съществен елемент от обективната страна
на деянието, съдът не може да се поизнесе с присъда, касаеща различна от
датата, описана в тъжбата.
Отчитайки доводите в пледоарията на процесуалния представител на
тъжителката, съдът е длъжен да посочи, че по делото не е приеман за
съвместно разглеждане граждански иск, поради което съдът не дължи
произнасяне по такъв.
По разноските:
Предвид изхода на делото и съгласно нормата на 190, ал. 1 от НПК,
съдът осъди частния тъжител Н. С. С. да заплати в полза на подсъдимия С. И.
Е., сумата от 900.00 лв. /деветстотин лева/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	392
Дата:	25 юни 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия:	Силвия Георгиева Цепова

Дело:	20241110202071
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 февруари 2024 г.

Присъда по дело №2071/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите