№ 23084
гр. *****, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110130268 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу главен
ответник „К. Б.“ ЕООД, и евентуален ответник „С. И. П.“ ЕООД, с която са предявени
субективно – при условията на евентуалност, и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че главният ответник „К. Б.“ ЕООД, в качеството
си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, район *****, ул.
„********“ № 24А, и представляващ трети надпартерен етаж, с аб. № 5587, през
процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатил
дължимата цена, като по този начин ответното дружество се е обогатило за сметка на
ищеца. В условията на евентуалност, ако съдът приеме за неоснователен иска срещу
главния ответник – собственик на имота, поддържа, че обогатяването е настъпило за
евентуалния ответник „С. И. П.“ ЕООД, в качеството му на наемател на процесния
имот, с който също не бил подписан договор с ищцовото дружество за релевирания
период. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди главния ответник да
му заплати сумата от 4523,33 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която се
е обогатило без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за
закупуването й, ведно със законната лихва от 28.05.2024 г. до окончателното
плащане, сумата от 708,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.05.2021 г. до 14.05.2024 г., сумата от 13,93 лв., представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната
лихва от 28.05.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2,38 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 14.05.2024 г. При
условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен иска срещу главния ответник,
1
иска за същите суми да бъде осъден евентуалният ответник. Претендира разноски.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не изразява становище.
В първото съдебно заседание евентуалният ответник представя доказателство
за извършено плащане на сумата в общ размер от 5247,67 лв. на 31.07.2024 г. – в хода
на производството.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за
процесния имот и период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя
допустимостта отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59
ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за
процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си
разходите за закупуването й, и размера на разходите, както и че ответникът е ползвал
услугата дялово разпределение през процесния период, като се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането й. В тежест
на ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
От приложен по делото Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти № 128, том II, рег. № *****, дело № 313 от 2008 г. се установява, че главният
ответник „К. Б.“ ООД е собственик на трети надпартерен етаж, находящ се в сградата,
находяща се в гр. *****, ул. „**********“ № 24А, ет. 7.
Не е спори между страните, че сградата, в която се намира процесният имот е
присъединена към топлопреносната мрежа и че процесният недвижим имот е
топлофициран, като не се оспорва и размерът на начислените суми за доставена
топлинна енергия, дялово разпределение и лихви върху същите.
За основателността на исковете обаче не е достатъчно установяване като
безспорно на обстоятелството, че ответното дружество е собственик на процесния
имот, доколкото за да се приеме наличие на обогатяване на същото, следва да се
2
установи, че то е ползвало имота, при това при условията на пълно и главно доказване,
съобразно разпределената доказателствена тежест.
В настоящия случай по делото е представено писмено доказателство – Анекс
към договор за наем от 031.09.2008 г., сключен на 02.08.2013 г., по силата на който се
продължава срокът за наемане на имот от дружеството „С. И. П.“ ЕООД до 01.09.2023
г. Договорът за наем не е представен по делото и без него въз основа единствено на
анекса не може да се установи, че той се отнася именно за процесния обект.
Извършеното плащане на суми от „С. И. П.“ ЕООД в хода на процеса представлява
признание на основанието за дължимост – ползване на имота от това дружество. Ето
защо, с оглед недоказаност на ползването на имота от главния ответник, исковете
срещу него подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Отхвърляне на исковете срещу главния ответник налага разглеждане на
исковете, предявени срещу евентуалния ответник.
Плащането на сума в размер на 5247,67 лв. представлява признание на
правопораждащите факти, съвпадащо по съдържание и насоченост с изявлението на
ищеца за погасяване на сума в сочения размер, при което съдът намира за установени
като неоспорени всички правопораждащи факти от описания фактически състав.
При преценката на погасената част от претендираните в производството
вземания и при твърдения на ищеца, че остава непогасена сума, съдът взе предвид, че
исковете за мораторна лихва са недоказани по основание. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
и изпадането на ответника в забава /отправена и получена покана/. В тежест на
ответника е при доказване на горните факти, да докаже погасяване на дълга на падежа.
За да изпадне ответникът в забава, е необходима покана по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, тъй като при задължение, основано на неоснователно обогатяване, няма
определен ден за изпълнение на задължението на обогатилия се. По делото не са
ангажирани от ищеца доказателства, че ответникът „С. И. П.“ ЕООД е поканен да
заплатят претендираните суми за главници, като това не се установява от приложените
писма на л. 24 и сл. – никъде върху тях не е отразено да са получени от служител на
ответника, включително това не се установява и от обратна разписка на л. 30,
доколкото същата е получена от името на друго юридическо лице – „С. С.“ ЕООД.
Поради това исковете за мораторна лихва, начислена върху сумите за доставена
топлинна енергия, подлежат на отхвърляне като неоснователни.
При съобразяване на извършеното плащане и приспадане на дължими суми
следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при това с оглед доказаните
по основание вземания и на обстоятелството, че към момента на плащането
разноските не са присъдени.
Отделно от това, върху главниците действително се дължи законна лихва от
датата на предявяване на иска до датата на извършеното плащане – 31.07.2024 г., която
съдът, с помощта на общодостъпен калкулатор, изчисли на обща стойност 112,34 лв.
Поради това с извършеното плащане от 5247,67 лв. са погасени следните вземания:
4523,33 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2022 г. – м. 30.04.2023 г. и сума в размер на 13,93 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.07.2022 г. – м. 10.2022 г., както и сума
в размер на сума в размер на 112,34 лв., представляваща законна лихва върху
претендираните главници в производството. Остатъкът от 598,07 лв. следва да бъде
приспаднат от дължимите разноски за производството.
3
По разноските:
Остатъкът от заплатената в хода на производството сума /598,07 лв./ надхвърля
дължимите разноски в общ размер от 204 лв. /104,95 лв. държавна такса и 100 лв.
юисконсултско възнаграждение/, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу „К. Б.“ ЕООД, ЕИК
********* осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 4523,33 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която се е обогатило
без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, сумата
от 708,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2021 г. до
14.05.2024 г., сумата от 13,93 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2022 г., както и сумата от 2,38 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 14.05.2024 г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу „С. И. П.“
ЕООД, ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4523,33 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с която се е обогатило
без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, сумата
от 13,93 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2022 г. до 31.10.2022 г., поради плащане в хода на процеса, и исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 708,03 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 31.05.2021 г. до 14.05.2024 г., както и сумата от 2,38 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 14.05.2024 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4