Решение по дело №728/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 488
Дата: 24 октомври 2024 г.
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20241630100728
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Монтана, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630100728 по описа за 2024 година

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422
ГПК във вр. с чл.557 ал.1 т.2 б.”а”, чл.558 ал.7 КЗ и чл.45 ЗЗД.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, .... представляван заедно от
Изпълнителните Директори ..... твърди, че във връзка с получено
съобщение на съда за депозирано възражение срещу издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д.№ 2535/23 по
описа на РС Монтана, на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.4 и чл.415,
ал.1, т.1 ГПК в законоустановения срок предявява и моли да се приеме за
разглеждане настоящия установителен иск. Твърди, че на 18.09.2017г. Б. С. П.
виновно причинил ПТП, при което са причинени имуществени вреди на
павилион за фреш, собственост на .... Поддържа, че на основание чл.557, ал.1
,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане, изплатил по влязло в сила
съдебно решение сума в размер на ..... лева - обезщетение за имуществени
вреди по претенция № 110059/19.01.2018г. Поддържа също, че съгласно чл.558
ал.7 от К3 Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Поддържа, че ответникът е бил трето лице помагач на страна
1
на Гаранционен фонд по гр.д.№ 49236/2018 година по описа на СРС.
Поддържа, че съгласно тези решения е установена вината на ответника,
обределено е обезщетение за търпените от ищцовата страна болки и
страдания, вследствие на процесното ПТП, както и фактът, че същият е
управлявал процесното ПТП без валидно сключена застраховка ГО, поради
което искът е бил уважен. В процеса безспорно била доказана вината и
настъпилите вредоносни последици. Доказало се противоправното
поведение на ответника. Твърди, че същото било потвърдено от приетите в
хода на процеса САТЕ. Поддържа, че съгласно чл.223 ал.1 от ГПК
,,Постановеното решение има установително действие в ошенията на
третото лице и насрещната страна." Твърди, че с регресна покана
ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд,
но и до днес лицето не е погасило изцяло задължението си. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде
уважен предявеният установителен иск за съществуване на вземането от
Гаранционен фонд срещу Б. С. П. в размер на ..... лева, представляващо
изплатеното от Гаранционен фонд по претенция № 110059/19.01.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и направените по делото и по заповедното
производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. С. П., чрез назначения му
особен представител адвокат Е. А. – АК Монтана е представила отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост на иска. В ОСЗ
моли съда да постанови решение, като се съобрази с приетите по делото
доказателства.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че е
подадено на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.
2
№ 2535/2023 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по делото, че на 18.09.2017г. Б. С. П. виновно причинил
ПТП, при което са причинени имуществени вреди на павилион за фреш,
собственост на .... Установено е също така, че на основание чл.557, ал.1 ,т.2, б.
"а" от Кодекса за застраховане, ищецът изплатил по влязло в сила
съдебно решение сума в размер на ..... лева - обезщетение за имуществени
вреди по претенция № 110059/19.01.2018г.. Ответникът е бил трето лице
помагач на страна на Гаранционен фонд по гр.д.№ 49236/2018 година по описа
на СРС. Съгласно тези решения е установена вината на ответника, определено
е обезщетение за търпените от ищцовата страна болки и страдания,
вследствие на процесното ПТП, както и фактът, че същият е управлявал
процесното ПТП без валидно сключена застраховка ГО, поради което
искът е бил уважен. В процеса безспорно е доказана вината и настъпилите
вредоносни последици. Доказано е и противоправното поведение на
ответника. Същото е потвърдено от приетите в хода на процеса САТЕ.
Съгласно чл.223 ал.1 от ГПК ,,Постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна." С
регресна покана ответникът е поканен да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но и до момента лицето не е погасило изцяло
задължението си.
От заключението на вещото лице К. И. И. се установява, че ищецът е
изплатил на „..... – град Бургас сумата .... лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице
К. И. И., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено.
От събраните по делото доказателства безспорно е установена вината на
ответника Б. С. П., който управлявайки товарен автомобил марка ....., виновно
е причинил на 18.09.2017 година в град Обзор ПТП, при което са
причинени имуществени вреди на павилион за фреш, собственост на .... На
основание чл.557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане, ищецът
изплатил по влязло в сила съдебно решение сума в размер на ..... лева -
обезщетение за имуществени вреди по претенция № 110059/19.01.2018г.
3
Съгласно чл.558 ал.7 от К3 Фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане
на обезщетението. Ответникът е бил трето лице помагач на страна на
Гаранционен фонд по гр.д.№ 49236/2018 година по описа на СРС. По
цитираното решение е установена вината на ответника, обределено е
обезщетение за търпените от ищцовата страна болки и страдания, вследствие
на процесното ПТП, както и фактът, че същият е управлявал процесното ПТП
без валидно сключена застраховка ГО, поради което искът е бил уважен.
Безспорно е установено, както от представените писмени доказателства,
така и от заключението на вещото лице, че ищецът е заплатил на собственика
на увредения павилион претендираната в исковата молба сума. Ответникът е
получил регресна покана за плащане по доброволен ред, но същият не е
погасил изцяло задълженията си.
Ето защо претендираната сума от ищеца следва да бъде призната за
установена като дължима от ответната страна.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца по делото сумата от ... лева - реализирани в настоящото
производство разноски /..... лева – държавна такса, .... лева – възнаграждение
за назначения особен представител на ответницата и .... лева – депозит за вещо
лице/. Ответникът следва да заплати на ищеца и разноски в заповедното
производство в размер на ..... лева – държавна такса.

По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, .... представляван заедно от Изпълнителните
Директори ..... към Б. С. П., ЕГН ********** от ..., възлизащо на сумата от .....
лева, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по претенция №
110059/19.01.2018г. регресно вземане, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 20.11.2023 година до окончателното изплащане на дължимата
сума, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
4
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2535/2023 година по описа на Районен съд –
Монтана.
ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН ********** от ... да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, .... представляван заедно от Изпълнителните
Директори ..... сумата от ..... лева – реализирани в заповедното производство
разноски, както и сумата от ... лева - реализирани в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5