и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.217 във връзка с чл.315 от ГПК. Постъпила е частна жалба от “Къванч текс” ООД гр.Харманли, против определение № 31 от 27.03.2006 г., постановено по ч.гр.д. № 115/2006 г. по описа на Районен съд - Момчилград. В жалбата се твърди, че обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху сметките на дружеството, е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в представената по делото фактура имало набиващи се на очи пропуски, които я компрометирали; на “Севтекстил”ООД било отказано да се приеме стоката, поради лошо качество, но това бил въпрос, касаещ бъдещо производство между страните; не следвало да се толерира една от страните и да й се дава предимство с постановяване на обезпечението. Моли съда да отмени определението за допускане на обезпечението. Съдът, като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното: Видно от ч.гр.д.№ 115/2006 г. по описа на Районен съд – Момчилград, същото е образувано по молба от Мустафа Йозкан-управител на “Севтекстил” ООД-Момчилград, за обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл.309 от ГПК. Към исковата молба са представени доказателства – удостоверения за актуално състояние, фактура №115/15.02.2006г., стокови разписки за получени стоково-материални ценности-5 бр. С молбата е направено искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество в изрично посочени банки. С определение № 31 от 27.03.2006 г., постановено по гр.д. № 115/2006 год., Момчилградският районен съд е допуснал обезпечение чрез налагане на запор върху разплащателните сметки на „КЪВАНЧ ТЕКС ” ООД гр.Харманли в изрично посочените банки до размера на сумата от 60 315,84 лева. За да допусне исканото обезпечение районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.310, ал.1 от ГПК, тъй като искът е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства и е вероятно основателен. По отношение на гореизложеното настоящия състав съобрази следното: По делото няма данни кога е връчено съобщението за наложеното обезпечение от съдебния изпълнител на ответника, но след като същият е запознат с атакуваното определение и няма възражение от ответника по жалбата досежно срока по чл.315 от ГПК, следва да се приеме, че въззивната жалба е подадена в срок. Съгласно разпоредбата на чл.310,ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то, ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. В настоящия процес са налице условията на чл.310, ал.1, б.”а” от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещия иск. От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод, че бъдещият иск е допустим и вероятно основателен. Също така съдът намира, че исканата обезпечителна мярка е съразмерна на вида и обема на правото, чиято защита се обезпечава. Необходимо е допускане на обезпечението, с оглед реализиране на правата по решението по бъдещият иск.. Ето защо настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което и следва частната жалба против него да се остави без уважение,като неоснователна. Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба от “Къванч текс” ООД гр.Харманли, против определение № 31 от 27.03.2006 г., постановено по ч.гр.д. № 115/2006 г. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с праÔно основание чл.327 от ТЗ, който “Севтекстил”ООД - Момчилград ще заведе против “Къванч текс” ООД-Харманли за сумата в размер на 60315,84лв., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2006г. чрез налагане на запор върху разплащателните сметки на “Къванч текс” ООД-Харманли в “ОББ” АД-клон Хасково, ТБ ”Булбанк”АД-клон Хасково, “Пощенска банка” АД-клон Хасково и Харманли, и банка “Хеброс банк”-клон Хасково и Харманли, както и по другите сметки и влогове на дружеството в същите банки, до размера на цената на бъдещия иск от 60 315,84 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1/ 2/
|