№ 10413
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110161338 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ от ищеца „ЗК
Лев Инс“ АД срещу ответника Столична община за заплащане на сумата от
420.41 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено
от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, ведно
със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /16.10.2024 г./
до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата от 101.01 лева – мораторно обезщетение върху главницата,
дължимо за периода 13.12.2021 г. до 15.10.2024 г.
Ищецът твърди, че на 19.07.2022 г., около 12:00 часа, в гр. София, лек
автомобил „Мерцедес“, модел „С 500 4МАТИК“ с рег. № ***, управляван от
Н. А. К., при движение по ул. „Летоструй“, пред № 118, в посока от бул.
„Ботевградско шосе“ към „Източна тангента“, попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което върху автомобила
са нанесени материални щети – увредена е предна дясна гума.
Сочи се че по силата на застрахователна полица № 93002210021460 за
застраховка „Каско на МПС“ със срок на валидност 13.05.2022 г. – 13.05.2023
г., сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е
поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения,
застрахователят е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
образуваната щета № 5000-1261-22-252340 в размер на 420.41 лева на
собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от 30.08.2022 г.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като
вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на
1
ответника, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката
на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на изплатената сума от
420.41 лева срещу причинителя на вредата - ответника Столична община.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но последният
постановил изричен отказ да преведе дължимата сума, поради което изпаднал
в забава и дължи сумата от 101.01 лева за периода от 13.12.2022 г. до
15.10.2024 г.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична
община.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва изложената
в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата,
описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка
между описаните вреди и събитието. Оспорва се възникването на регресни
права в полза на застрахователя, като се твърди, че ищецът е извършил
плащане по застрахователната щета без основание, доколкото настъпилото
събитие не представлява покрит риск. Оспорва се доказателствената стойност
на представения протокол за ПТП, както и на приложеното уведомление за
щета.
Сочи, че ответникът надлежно е изпълнявал задълженията си за
поддръжка на пътното платно, като е сключил договор с трето за спора лице –
„ДЛВ“ ЕООД, на което е възлагал поддържането и извършването на текущи
ремонти на пътното платно в процесния участък.
В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради допуснати от водача нарушения на ЗДвП,
изразили се в управление на автомобила с несъобразена скорост, позволяваща
му да спре при наличие на препятствие.
Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за
присъждане на обезщетение в намален размер. Претендира разноски.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е
възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска;
наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и
2
процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно
обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният
размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички
свои защитни възражения.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в
забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнението.
За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред
Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени
средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема
следното:
Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно
подписан екземпляр на застрахователна полица № 93002210021460 за
застраховка „Каско“ на МПС, сключена между ищеца и собственика на
увредения автомобил, с период на валидност от 13.05.2022 г. – 12.05.2023 г., че
към датата на твърдяното ПТП /19.07.2022г./ ищецът е носил риска от
настъпване на имуществено увреждане на автомобила при уговорено
застрахователно покритие „Каско“, Клауза 1 – Всички рискове.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че
уврежданията не представляват покрит риск по договора – видно от
приложените към полицата Общи условия /л. 17 от делото/, застрахователят
покрива вреди от ПТП по време на движение и/или в паркирано състояние,
който риск, съгласно дефиницията, дадена в пункт XIV „Определения“ от
процесните ОУ, представлява „внезапно сблъскване на МПС с друго МПС
и/или с други подвижни и неподвижни обекти..“, какъвто неподвижен обект
несъмнено представлява неравност на пътното платно.
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във
връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна
преписка по щета № 5000-1201-22-252340, като съгласно изготвения опис на
щетите / л. 24/ са установени уврежданията върху предна дясна гума.
Отбелязано е, че същата подлежи на подмяна.
Установява се от представените фактура и касов бон /л. 28/, че
3
собственикът на автомобила е закупил един брой гума на стойност 500 лева с
ДДС.
От представената по калкулация на ремонт на процесното МПС /л.
27/, че застрахователят е определил за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 420.41 лева, като е взел предвид
стойността на новата гума с приложен процент на самоучастие и стойността
на разходите за труд.
Не е спорно, а и се установява от представеното по делото платежно
нареждане от 30.08.2022 г., че застрахователят е заплатил по сметка на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер
на 420.41 лева.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП
№ 1846296 – л. 22, съставен от полицейските органи след посещение на
мястото на инцидента /ползващ се със задължителна за съда доказателствена
сила за установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число,
наличието на неравност на пътното платно и установените видими
увреждания/, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на
процесното МПС – Н. А. К., които съдът, при съобразяване с изтеклия
значителен период от време от процесното ПТП до датата на депозирането им
/близо 3 години/, кредитира като обективно и добросъвестно дадени, съдът
намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП:
На 19.07.2022 г. в светлата част на денонощието (12:00 часа) водачът
на МПС Мерцедес „С 500 4Matic, per. № ***, се е движил по ул. „Летоструй“ с
посока на движението от ул. „Дряновски манастир“ към „Източна тангента“,
като по време на движението, в района пред № 118, преминава през
необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно,
което става причина за увреждане на автомобила.
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, че описаните щети върху предна дясна гума се
намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие
на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението.
Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е
именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината,
като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
4
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да
осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи
съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани
съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1
ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на
процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху
автомобила вреди.
В този смисъл, следва да се посочи, че представените от ответника
документи, касаещи възлагане на ремонти дейности на трето за спора лице, са
негодни да обосноват изпълнение на гореописаните законови задължения за
поддръжка на пътното платно - от една страна, документите касаят неотносим
период, предходащ по време процесния с около 1 година, а на следващо място,
същите удостоверяват извършване на ремонт на неотносим участък от пътя.
Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства
формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща
еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира
за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на
нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на
противоправно бездействие от страна на ответника.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици.
От заключението на вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че средната
пазарна стойност на щетите възлиза на сумата от 425.74 лева – т.е. повече от
претендираните от застрахователя 420.41 лева.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение, за
сумата от 420.41 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е
5
погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване:
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на застрахованото при ищеца МПС.
От събраните по делото доказателства не е установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под
въздействието на алкохол – напротив, установява се от събраните по делото
гласни доказателства, че водачът на автомобила се е движил с ниска скорост,
поради усиления трафик, но не е успял да избегне препятствието на пътя.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може
да спре.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
Видно от изложените мотиви, съдът формира правни изводи за
наличието на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за
поставяне на ответника в забава е необходима покана.
В случая по делото е представена регресна покана от 11.11.2022 г., с
поставен входящ печат от ответника с дата 14.11.2022 г.
По делото е представено и писмо от Столична община с изх. №
08.12.2022 г., с което е постановен отказ за удовлетворяване на претенцията.
Предвид изложеното, съдът намира, че считано от деня, следващ
получаването на поканата - 15.11.2022 г. /с която не е предоставен
допълнителен срок за изпълнение/, ответникът е изпаднал в забава, поради
което дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата.
6
Доколкото ищецът претендира обезщетение за по-кратък период от
време, а именно – от 13.12.2022 г. до 15.10.2024 г., предявеният иск за сумата
от 101.01 лева се явява изцяло основателен и подлежи на уважаване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1, право на разноски
има само ищецът в производството.
В производството пред Софийски районен съд ищецът е доказал
извършването на разноски в размер на 100 лева – държавна такса, 300 лева –
депозит за САТЕ, 40 лева – депозит за призоваване на свидетел. Претендирал
и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на
сумата от 100 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25
НЗПП и при съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на
делото и продължителността на производството. Общо разноски в исковото
производство – 540 лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника по спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
„ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 410 КЗ, сумата от 420.41
лева, представляваща регресно вземане на ищеца, в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско“ на МПС, за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 5000-1261-22-252340 за настъпило на 19.07.2022 г., в
гр. София застрахователно събитие – ПТП с участието на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „С 500 4МАТИК“ с рег. № ***, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от 16.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********., сумата от
540 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7