Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет
и трети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана
Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело
№ 144/2023 г. по описа на КАС, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от
Ф.Б.А. от ***, срещу Решение № 2153-08-94/17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали
/поправено с Решение №2153-08-100/27.03.2023 г. на директора на ТП
НОИ-Кърджали/. С оспореното решение са отхвърлени жалбите на Ф.Б.А. против Разпореждане
№ РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ-Кърджали, за възстановяване на парично обезщетение за бременност
и раждане, както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода
25.01.2019 г. – 28.06.2020 г. в размер на *** лв., от които: главница в размер
на *** лв. и лихви в размер на *** лв. Първоначално, жалбата с вх. №2153-08-94#4/22.03.2023 г. е отправена до директора
на ТП НОИ-Кърджали. Във връзка с разпореждане на съда от 29.03.2023 г., с оглед
разпоредбата на чл.126
и чл.150, ал.1 от АПК,
е подадена жалба с вх.№ №2153-08-94#5/29.03.2023 г., в която Ф. А.
е заявила изричната
си воля да отнесе пред настоящия съд възникналия спор, касаещ
законосъобразността на Решение № 2153-08-94/17.03.2023 г. на директора на ТП на
НОИ-Кърджали.
Жалбодателката твърди
незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи, че в периода 2018-2020 г. е
отглеждала кокошки и реализирала среден месечен доход от около *** лв., от
продажба на органични яйца. Поради това се регистрирала като земеделски
производител, като за плащането на месечните осигурителни вноски упълномощила
Осигурителна каса – ***. Сочи, че е
родена в чужбина и живее в страната от *** г. Разбрала от околните за правото
си да получи обезщетение чрез този вид осигуряване, не е проучила
законодателството и не е съзнавала, че такова обезщетение не й се дължи. Иска
отмяна на оспореното решение и претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения за
законосъобразността на разпореждането за възстановяването на неоснователно
получените осигурителни плащания. Сочи, че вследствие
на влезли в сила задължителния предписания за заличаване на основни данни, е
направена нова преценка за правото на парични обезщетения на Ф.А., при която е
установено, че лицето не е отговаряло на условията на чл.40, чл.48а и чл.52а от КСО, поради което получените обезщетения се явявали неоснователно изплатени и
следвало да бъдат възстановени. В представени писмени бележки намира за
безспорно установено от доказателствата по делото, че лицето е било
недобросъвестно, тъй като не е осъществявало дейност като земеделски
производител и невярно е заявило регистрация като самоосигуряващо
лице – земеделски производител.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от приложената по
делото справка от информационната система на НОИ /на л.53/, от 25.01.2018 г. жалбоподателката
е регистрирана като самоосигуряващо се лице -
земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд
„Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. От същата справка е видно, че дейността
е прекъсната, считано от 29.05.2020 г.
Според представените справки
от регистъра на земеделските стопани, изготвени от ОД „Земеделие“ – Кърджали
към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 25.01.2018 г. и е заявило отглеждане
на 23 броя кокошки-носачки за 2018 г. и 25 бр. за 2019 г. На 17.02.2020 г. Ф.А.
е заявила стопанисването на 0.173 ха естествени ливади.
Според представените по
делото Удостоверения /приложения №11 към чл.11, ал.2 от НПОПДОО/, лицето, чрез
ОК“***“ е заявило изплащането на парично обезщетение при бременност и раждане
за остатъка до 410 календарни дни,
считано от 26.09.2018 г., както и парично обезщетение за отглеждане на малко
дете до 2-годишна възраст, считано от 28.06.2019 г.
В Констативен протокол
№КВ-5-08-01241552/23.11.2022 г., във връзка с постъпила сигнална записка
№1006-08-328/17.11.2022 г. от началник на сектор „КП“ в ТП НОИ-Кърджали, въз
основа на данните от информационната система на НОИ и справките, представени от
ОД „Земеделие“ – Кърджали, ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че за периода от 25.01.2019 г. до 28.06.2020 г., Ф.А. не е регистриран земеделски стопанин
по смисъла на КСО, тъй като заявената от лицето дейност като земеделски
стопанин, не била свързана с производството на продукция, предназначена за
продажба. Предвид горното е направен извод, че независимо от подадените данни с
декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ и
внесените осигурителни вноски, Ф.А. не е отговаряла на условията за регистриран
земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Със задължителни
предписания №ЗД-1-08-01241569/23.11.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Кърджали, на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37, ал.1 от Инструкцията
за реда и начина на осъществяване на контролна-ревизионна дейност от
контролните органи на НОИ, на Ф.А., е предписано да заличи основни данни,
подавани с декларация обр. №1 „Данни за осигурено
лице“, в качеството й на самоосигуряващо се лице –
земеделски производител, за периода от 25.01.2019 г. до 26.06.2020 г. Задължителните предписания са връчени
лично на лицето, на 24.02.2022 г. и няма данни да са били оспорени.
С разпореждане №
РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Кърджали, на основание
чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане
на малко дете, за периода от 25.01.2019 г. до 28.06.2020 г., общо в размер на ***
лв, от които: главница в размер на *** лв. и лихви в
размер на *** лв. Възпроизведени са констатациите от
извършената проверка, при която се установило, че лицето е регистрирано като
земеделски стопанин от 25.01.2018 г. и съгласно данните от анкетната карта
отглеждало 23-25 бр. кокошки. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 4а, ал.1,
т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към
животновъдните обекти, както и на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството,
органът е приел, че отглежданите животни са с цел добив на суровини и храни за
лична консумация, поради което лицето няма качеството на регистриран земеделски
стопанин, по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Издадено било задължително предписание за заличаване на
данните в Регистъра на осигурените лица.
Във връзка с горното е направен извод, че в нарушение на чл.48а и чл.52а
от КСО, вр. с чл.10 от КСО, на лицето неоснователно
било изплатено обезщетение в размер на ***
лв., което подлежи на възстановяване.
С Решение №2153-08-94/17.03.2023
г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, поправено с Решение №2153-08-100/27.03.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, са отхвърлени жалбите на Ф.Б.А. срещу
разпореждане № РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по
повод жалби против горното разпореждане, административният орган е възприел
изцяло констатациите в проверявания акт,
според които жалбоподателката не отговаря на
условията на чл. 48а и чл.52а от КСО за получаване на парични обезщетения. Посочено
е, че са налице предпоставките на чл.114, ал.1 от КСО, тъй като на Ф.А.
неоснователно била изплатена сумата от *** лв., представляваща парично
обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете, за периода от 25.01.2019 г. до 28.06.2020 г. Прието е, че лицето е недобросъвестно тъй
като е съзнавало, че не отговаря на условията на §1, т.5 от ДР на КСО, за
регистриран земеделски стопанин, като същевременно неоснователно е подавала
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и е внасяла осигурителни вноски.
От изложената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от
закона 14-дневен срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
При
извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата
от закона форма, както и на административнопроизводствените
правила. Съдът констатира обаче, че процесното
решение противоречи на материалния закон, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, въз основа на която е разпоредено
възстановяване на процесните суми, недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113. За да настъпят предвидените в
посочената правна норма последици е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки: 1. недължимост на получените суми и 2.
недобросъвестност на получилото ги лице.
По
отношение на първата предпоставка за прилагане на чл.114, ал.1 от КСО, съдът
приема следното:
Според
чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка
има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от
които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по
чл.48а от КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от КСО, след изтичане на срока на обезщетението за
бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение
в размер, определен в ЗБДОО. Според чл.53, ал.5 от КСО, самоосигуряващите
се лица имат право на горното обезщетение, ако отговарят на условията на чл.52а
от КСО, т.е. ако са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца
осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Анализът на горните разпоредба
сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето, за да има
право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към момента
на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца
осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.
Осигурено лице, по смисъла на § 1, ал.1,
т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал.
1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й.
Според легалното
определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „Регистрирани земеделски
производители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения
ред.
По
делото не е спорно, че на 25.01.2018 г. жалбоподателката
е била регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от
ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, както и че лицето е избрало да се осигурява
за риска общо заболяване и майчинство и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Няма спор и относно обстоятелството, че жалбоподателката
е получила парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни, както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до
2-годишна възраст, относими за периода от 25.01.2019
г. до 28.06.2020 г.
За
да приеме, че лицето няма право на посочените обезщетения, административния
орган е приел, че същото не е осъществявало трудова дейност по чл.4 или чл.4а
от КСО, като регистриран земеделски стопанин, респ. че няма качеството на
„осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Съдът намира тези
изводи на административния орган за правилни и обосновани.
В
случая, събраните по делото доказателства сочат, че независимо от извършената
регистрация като земеделски производител по реда на Наредба №3 от 29.01.1999
г., жалбоподателката не е имала статут на регистриран
земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от КСО, което обосновава и
липсата на осигуряване на лицето за съответния осигурителен риск. В този смисъл
по делото е безспорно, че регистрацията на жалбоподателката
като земеделски стопанин е свързана с отглеждането на 23-25 бр. кокошки-носачки
през 2018 - 2019 г., както и обработката на 0,173 ха естествени ливади, през
2020 г. Съдът намира, че така заявената от жалбоподателката
дейност, поради нейния обем, не може да се характеризира като такава, свързана
с производството на продукция, предназначена за продажба. В чл.13, ал.4 и ал.5
от Закона за животновъдството /ЗЖв/ е предвидено, че
животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците
им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни,
съответно тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни,
които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В смисъла на горното са
и дадените в §1, т.46 и т.47 от ДР на Закона за животновъдството легални
дефиниции на понятията „ферма“ и „лично стопанство“. Едно от изискванията на
§1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО е да се произвежда продукция, предназначена за
продажба, като такава нито в хода на административното производство, нито по
настоящия дело, е доказано да е произведена и реализирана на пазара от страна
на жалбоподателката.
С
оглед горното, съдът приема, че жалбоподателката не е
извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО, респ. към момента на настъпване на осигурителното
събитие същата не е била осигурено лице и не е отговаряла на изискванията на
чл.48а, респ. на чл. 52а от КСО за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане и
за отглеждане на малко дете. При
това положение, съдът приема, че е установена първата предпоставка на чл.114,
ал.1 от КСО за възстановяване на получените обезщетения – недължимост
на получените суми.
Освен констатираната и от
административния орган липса на предпоставки за изплащане на обезщетението по
чл.50 и чл. 53 от КСО, за възстановяването на сумите за осигурителни плащания
следва да е установена и недобросъвестност на получилото ги лице. Според
приетото в оспореното решение, лицето е недобросъвестно, тъй като е съзнавало,
че не отговаря на условията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за регистриран
земеделски стопанин, като неоснователно е подавало данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и е внасяло осигурителни вноски. От наличните по делото доказателства, не
може да бъде направен подобен извод.
Съгласно
възприетото в съдебната практика и според общите принципи на правото,
добросъвестност е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и
субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и по аргумент от
чл.114, ал.6 от КСО, в хода на контролното
производство директорът на ТП на НОИ дължи произнасяне и по този въпрос.
От своя страна, недобросъвестно е лицето, което е знаело или е предполагало, че
няма право да получи осигурителното плащане. В случая осигурителните органи не са доказали такава
недобросъвестност при получаване на процесните суми.
От изложеното в подадените жалби по реда
на чл. 117 от КСО се налага извода, че според разбирането и съзнанието на
задълженото лице, същото счита, че е изпълнило своите задължения и изискванията
на закона, т.е., действало е добросъвестно. В оспореното решение не са посочени
извършени от лицето действия
в нарушение или при заобикаляне на закона или поведение, целящо да заблуди
административния орган относно осигурителните му права. Следва да се отбележи,
че само по себе си, подаването на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както и внасянето
на осигурителни вноски, не са такива действия. В разглеждания случай, въпреки
че майката не е имала права на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т. 3 от
ДР на КСО, по делото няма данни, че е действала със съзнанието, че изплатеното
й обезщетение по чл.50 и чл. 53 от КСО, не й се дължи. Липсват и доказателства,
от които може да се направи обоснован извод, че лицето се е възползвало от
неистински документи и/или документи с невярно съдържание, нито са установени
факти и обстоятелства, които съзнателно са били укривани, с цел неправомерно облагодетелстване.
В тази връзка и след като не се установи твърдяната от административния орган
недобросъвестност, следва да се приеме,
че оспореното решение е издадено в нарушение на чл.114, ал.1 от КСО, предвиждащ
като задължително условие за пораждане на задължението за връщане на
неоснователно получени парични обезщетения, недобросъвестността на получилото
ги лице.
По
изложените съображения, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Ф.А. срещу
разпореждане №
РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, следва ответната страна да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката направените по
делото разноски, в размер на 700 лв. за договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения ДПЗС от 28.03.2023 г.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-94/17.03.2023
г. на директора
на ТП на НОИ-Кърджали,
поправено с Решение №2153-08-100/27.03.2023 г. на директора на ТП НОИ-Кърджали, с което са
отхвърлени жалбите на Ф.Б.А. срещу разпореждане № РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали да заплати на Ф.Б.А. от ***, с ЕГН **********,
разноски по делото в размер
на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от
решението
да се изпрати
на страните.
С Ъ Д И Я :